Отмяна на влязло в сила решение поради незаконосъобразно връчване чрез уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50022

гр. София 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 25 януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участие на секретаря Диана Аначкова

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр.дело № 3237 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 284453/05.11.2021 г., подадена от ответницата Д. В. А., чрез адв. Б. М. за отмяна на влязло в сила решение № 757/12.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен частично иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от В. Д. И., чрез адв.М. Н. срещу Д. В. И. по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв.В. Б., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него Ѕ идеална част, договора, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № 57, том, 12, н.д.№ 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор - апартамент №, в блок , вх. , ет. в [населено място],[жк], със застроена площ от кв.м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и % от правото на строеж, срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. В молбата за отмяна са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителката твърди, че по гр.дело № 2323/2018 г. на ПлОС в исковата молба е посочен адрес за призоваване на същата като ответник [населено място], [улица], ет.,ап., където никога не е живяла, не е имала постоянен или настоящ адрес. Сочи, че след като съдът е задължил ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес ответницата е била търсена на адрес в [населено място],[жк], бл. и не е намерена, че на същия адрес е регистриран ищеца по делото, като в производството е заявено, че ответницата е в чужбина, но никой не знае къде е, че така се стигнало до назначаване на особен представител, който нито е могъл, нито е разполагал с доказателства, за да защити интереса на ответницата.

Поддържа се, че твърденията, въз основа на които е прието, че ответницата е с неизвестен адрес са неверни. Сочи, че молителката е омъжена от 2003 г., след което е заминала за Гърция и постоянно е живяла там на известен на ищеца адрес, че двамата постоянно са поддържали връзка, като ответницата многократно се е връщала в България, че е изпълнила задълженията по сключения договор за издръжка и гледане, че ищецът през цялото време е знаел точния адрес на молителката. Според молителката налице е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като са нарушени процесуалните правила, довели до лишаването й от възможност да участва в делото. Искането е да се отмени решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК в уважената част на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД.

Ответникът по молбата за отмяна Л. В. И. – наследник по закон – син на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Ответницата по молбата за отмяна М. В. И. – наследник по закон - дъщеря на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. не е изразила становище по молбата.

С определение № 50279/04.10.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С влязло в сила на 12.07.2019 г. решение № 757/12.06.2019 г. по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен частично иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от В. Д. И. срещу Д. В. И., по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв. В. П. Б., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него идеална част, договора, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № , том, , н.д.№ 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор , апартамент № , в блок , вх. , ет. в [населено място],[жк], със застроена площ от кв.м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и 2.001% от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. Със същото решение за разликата до другата Ѕ идеална част искът е отхвърлен. Молбата е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.

От приложените към молбата писмени доказателства се установява, че ищецът по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд В. Д. И. е починал на 13.11.20202 г. след влизане в сила на решението на същия съд и е оставил наследници по закон – М. В. И. – дъщеря, Л. В. И.-син и молителката Д. В. А. - дъщеря.

Ищецът е подал искова молба, постъпила в районен съд [населено място] на 11.07.2018 г., с която е предявил иск срещу Д. В. И., [ЕГН] с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение на договор, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № , том, , н.д.№ 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор апартамент № , в блок , вх., ет. в [населено място],[жк], със застроена площ от кв.м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и % от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. По подадената искова молба е образувано гр.дело № 11424/2018 г. на Пловдивския районен съд. С определение от 21.09.2018 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Пловдив, където е продължило под № 2323/2018 г. на ПОС.

В исковата молба, подадена от В. Д. И. е посочен адрес за призоваване на ответницата Д. И. [населено място], [улица], № ,ап.,ет. – постоянен адрес.

С определение № 2234/07.11.2018 г. по гр.дело № 2323/2018 г. Пловдивския окръжен съд е постановил препис от исковата молба и приложенията да се изпратят на ответницата Д. В. И. за подаване на писмен отговор в 1-месечен срок от получаването.

От приложеното на л.25 от делото съобщение, изпратено с препис от исковата молба до ответницата Д. И. на адрес [населено място], [улица], № ,ет. ,ап. се установява, че същото е в цялост и е с отбелязване на длъжностното лице по връчването, че по сведение на г-жа П. П. от посочения адрес на посочения адрес не живее лице с такива имена. Датата на отбелязването е 22.11.2018 г.

С разпореждане от 26.11.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за регистрирания от ответницата Д. И. постоянен и настоящ адрес. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок – връщане на исковата молба.

С определение от 05.12.2018 г. по гр.дело № 2323/2018 г. на ПОС е оставено без уважение искането на ищеца за назначаване на особен представител на ответницата по делото. С разпореждане от 12.12.2018 г. съдът отново е дал на ищеца двуседмичен срок за представяне по делото на доказателства за настоящ и постоянен адрес на ответницата. С молба от 19.12.2018 г. ищецът е представил удостоверение за настоящ и постоянен адрес на ответницата, издадени на 18.12.2018 г. от [община], район Т.. Според представените удостоверения ищцата Д. В. е с фамилно име А. и ЕГН [ЕГН], какъвто ЕГН е посочен в исковата молба и с постоянен, и настоящ адрес [населено място], [жк], № ,вх., ет. ,ап. – за постоянния адрес от 03.12.2003 г., а за настоящия от 01.01.1980 г.

С разпореждане от 20.12.2018 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответницата на посочения адрес [населено място], [жк], № , вх. , ет.,ап. . По делото на л.42 е приложено съобщение в цялост, изпратено до ответницата с препис от исковата молба, с отбелязване на длъжностното лице по връчване на съобщения и призовки с дата 29.01.2019 г., че търсеното лице е напуснало адреса, че живее и работи в Гърция по сведения на лице от адреса г-н В. И. – баща, който нямал никаква връзка или контакт с адресата. С разпореждане от 31.01.2019 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на ищцата, чрез залепване на уведомление при спазване на чл.47,ал.1 ГПК.

По делото е приложено съобщение и уведомление – л.44 и л.46, от които се установява, че съобщението с препис от исковата молба е в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 04.02.2019 г., че търсеното лице не е открито на адреса и е залепено уведомление на 04.02.2019 г. В приложеното уведомление е отразено от длъжностното лице, че същото е залепено на 04.02.2019 г. до входната врата на таблото.

С разпореждане от 21.02.2019 г. Пловдивският окръжен съд е приел, че в случая е налице редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответницата на основание чл.47,ал.5 ГПК, че е налице хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК и на ответницата следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Разпоредено е ищецът в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да внесе сумата 735 лв. адвокатско възнаграждение на особения представител на ответницата Д. И.. След изпълнение указанията на съда от ищеца с разпореждане от 12.03.2019 г. съдът е назначил за особен представител на ответницата адв. В. П. Б. от АК П.. Съобщение с препис от исковата молба е бил връчен на ответницата Д. И., чрез особения представител на 14.03.2019 г. – л.57 от делото.

Особеният представител на ответницата адв.В. Б. е представила писмен отговор на исковата молба.

Видно от приложените писмени доказателства - определението на първоинстанционния съд от 15.04.2019 г. по чл.140 ГПК е връчено на ответницата, чрез адв.Б., съответно призоваването за откритото съдебно заседание от 04.06.2019 г. на което е даден ход на устните състезания е извършено също, чрез особения представител на ответницата адв. Б.. Препис от постановеното първоинстанционно решение от 12.06.2019 г. на ПОС е връчен на ответницата, чрез адв.Б. на 13.06.2019 г.

От приложеното по делото удостоверение от 11.04.2019 г., издадено от [община], Район Т. се установява, че по данни от регистъра за населението към 08.04.1993 г. лицето Д. В. А., ЕГН [ЕГН] е била със семейно положение неомъжена и е с имена Д. В. И.. Лицето е сключило граждански брак на 15.08.2015 г. в [населено място] с акт за граждански брак № на [община] – съпруг Х. А. А. с гражданство Гърция.

Като взема предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съдът назначава особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК , в случаите, когато установи, че връчването, извършено по реда на чл.47,ал.1 - ал.5 ГПК е редовно. За да е редовно посоченото връчване трябва да бъдат извършени всички посочени в тези разпоредби действия и в установената за тях последователност. Съгласно действащата към момента на извършването на релевантното връчване редакция на закона предпоставката за прилагането на чл. 47,ал.6 от ГПК е ответникът в продължение на един месец да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия връчителят пуска уведомление и в нея-( чл. 47, ал. 1 ГПК ). Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Съгласно чл.47,ал.1,пр.4 ГПК това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени оттам в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Когато в този срок ответникът не се яви да получи книжата съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.40,ал.2 и чл.41,ал.1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал.1 и ал.2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност.

Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Според чл.47,ал.6 ГПК, когато установи редовността на връчването съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

В настоящият случай препис от исковата молба е изпратен на ответницата на адреса за призоваване, посочен в исковата молба. Видно от отбелязването в съобщението от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения същото е удостоверило по сведение на лице, което живее на същия адрес, че ответницата не живее на този адрес.

След дадени от съда двукратно указания до ищеца е установено, че настоящият и постоянен адрес на ответницата е един и същ и не съвпада с адреса, посочен в исковата молба. С оглед на това съдът е разпоредил връчване на преписа от исковата молба на ответницата да се извърши на установения постоянен адрес, съвпадащ с настоящия – П., [жк], № ,вх. , ет.,ап.. Видно от приложеното по делото съобщение, което е било изпратено до ответницата с препис от исковата молба на посочения адрес същото е с отбелязване, че лицето е напуснало адреса по сведение на живущо на същия адрес лице В. И. – баща, което е ответник по делото. Това отбелязване не води до извод, че ответницата не живее на посочения адрес по смисъла на чл.47,ал.1, пр.последно, тъй като връчителят е събрал данни, че ответницата не живее на адреса от лице, което живее на същия адрес и е страна по делото. В този случай съдът е следвало да укаже на връчителя да събере данни дали ответницата живее или не на посочения адрес от управителя на етажната собственост или по друг начин, но не и от лице, което живее на същия адрес и е страна по делото. Неправилно съдът след посоченото отбелязване е приел, че ответницата не живее на постоянния, съвпадащ с настоящия адрес - [населено място], [жк], № ,вх., ет.,ап. и е постановил връчването на преписа да се извърши, чрез залепване на уведомление. В нарушение на чл.47,ал.6 ГПК съдът е приел редовност на връчването по реда на чл.47,ал.1-ал.5 ГПК и е назначил особен представител на ответницата.

Като взема предвид изложеното съдът приема, че не е доказана редовността на връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея на ответницата Д. В. Арнаутакис/в исковата молба с фамилно име И./ по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК , поради което съдът разглеждащ спора не е имал правната възможност да й назначи особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК . Назначаването на особен представител, без да са налице предпоставките за това и допускането му до участие в производството по гр.дело № 2323/2028 г. на ПОС вместо ответницата е довело до невъзможност тя да участва в производството лично или чрез упълномощен от нея представител. Освен това ответницата не е била надлежно представлявана в производството, тъй като съдът, разглеждащ спора в нарушение на закона й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това.

Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД следва да се отмени на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на на Окръжен съд Пловдив.

Съдът не следва да се произнася по отношение на направените в настоящето производство разноски, тъй като те ще се присъдят при новото разглеждане на спора и с оглед на крайния изход от него.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК влязло в сила решение № 757/12.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен частично иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от В. Д. И., чрез адв.М. Н. срещу Д. В. И. по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв.В. Б., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него идеална част, договора, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № , том, , н.д.№ 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор , апартамент № , в блок , вх., ет. в [населено място],[жк], със застроена площ от кв.м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и % от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си.

Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: