Придобиване по давност на сервитут за подземен електропровод през чужд имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50056

София, 10.07.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2598 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника му адвокат К. О., против решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 30 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1932/2018 г.. на Районен съд - Асеновград за отхвърляне на предявения от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив, против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци иск с правно основание чл. 109 ЗС за установяване, че ищецът е придобил право на строеж на електропровод Т-НН по улица с ос.т.13,14 и 15 за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20, че е придобил по давност сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26, както и че ответникът неоснователно е прекъснал подземен електропровод Т-НН по улица с ос.т.13,14 и15 и неоснователно не допуска ищеца и негови представители да възстановят мрежата и нейната поддръжка и за осъждане на ответника да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод и да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод, както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди.

„Марси Пласт“ ООД, с. Болярци чрез пълномощника си адвокат В. Д. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и в открито съдебно заседание и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 50054 от 14.02.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как се преценява статута на имот в бивш стопанки двор на ТКЗС, за който има данни, че по регулационния план е проектиран като вътрешна улица, налице е решение на Общинския съвет за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна и одобрено изменение на РП, с което променено предназначението на имота от улица в част от имот с предназначение-за производствена дейност с цел преценка дали въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че статут на имот като публична общинска собственост е пречка да се придобие по давност право на сервитут за законно изграден подземен електропровод и че в тази хипотеза се прилага мораториумът по § 1 ДР на ЗС (в сила от 31.05.1996 г. и обявен за противоконституционен с Решение № 3 по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, обнародвано ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г.

Данните по делото са следните:

Въззивното производство се е развило при условията на чл. 294 ГПК, след като с решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд - Пловдив.

Въззивният съд е констатирал, че указанията в отменителното касационно решение са за назначаване на съдебно-техническа експертиза, от чието заключение да се установи устройствения статут на имота, дали има изработен и одобрен устройствен план с предвиждания за улици, дали е извършено отчуждаване и заплащане на обезщетение на собствениците, дали функционално пътят представлява част от общинска инфраструктура или обслужва само имотите, обособени при продажбата на имущество на ТКЗС и дали при изменението на ПУП през 2008 г. отпада предназначението на имота с ос.т.13,14 и 15 да задоволява потребностите чрез осигуряване на електрозахранване.

Приел е, че няма спор относно факта, че ищеца е закупил през 2006 г. УПИ V-2,4 2,5 2,6 2,20 в кв. 2-стопанска дейност по плана на с. Болярци с площ от 10 610 кв. м. ведно с построените в имота 4 броя масивни сгради със застроена площ от 954 кв. м. Представените доказателства установяват, че законно е построен електропровод. Ответникът "Марси пласт" ООД е придобил през 2016 г. имот УПИ-ХI-2,8 2,9 2,28 2,7 3,26 в кв. 1-производствена дейност по РП на с. Болярци с площ 8661 кв. м. ведно със застроените сгради в имота: склад за торове със застроена площ от 576 кв. м., силажна яма със застроена площ от 660 кв. м. и подобрения.

Гласните доказателства - показанията на св. А. - установяват, че през м. март или април 2018 г. е бил прекъснат кабела, който захранва имота на ищеца при извършени изкопни работи в имота на ответника. Наложило се ищеца да си закупи генератор, за да може да има електрозахранване в имота и да работи, а през м. октомври на същата година е било възстановено електрозахранването в имота му. И ищецът и свидетеля А. са захранили имотите си с електричество от трансформатора, който се намира в дъното зад имота на ответника, като няма друга възможност за преминаване, тъй като след като ответника е закупил имота е прекъснал достъпа до трансформатора. От показанията на св. Ч. се установява, че самият той е извършвал изкопни работи в имота на ответника и е прекъснал електрозахранването в имота на ищеца, без да иска, като впоследствие електрозахранването е било възстановено.

От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че за стопанския двор № 2 в с. Болярци е бил изготвен РП, в който са били обособени парцели за съществуващите сгради на бившето ТКЗС в границите на стопанския двор, включващи самите сгради с прилежащи площи около тях, осигуряващи възможност за функционирането им по предназначение. Преди изменението на плана, одобрено със заповед №АБ-47/09.06.2008 г. самостоятелните УПИ имат транспортен достъп до улица по ос.т.13,14,15. Били са проектирани вътрешни пътища/улици, които са осигурявали транспортен достъп до всеки от проектираните парцели, както и връзката на цялата площадка на стопански двор с уличната мрежа на с. Болярци. Със заповед № АБ-47/09.06.2008 г. се изменя регулационния план като от УПИ ХIII-2,28-стоп.дейност, УПИ ХII-2,9-стоп.дейност, УПИ ХI-2,8-стоп.дейност, УПИ ХIV-2,7-стоп.дейност и имот № 3,26 се образува нов обединен УПИ-ХI-2,8 2,9 2,28 2,7 3,26-производствена дейност в кв. 2. Експертизата е установила, че електрическия кабел, захранващ имота на "Фаворит 2000" ЕООД е свързан с трафопоста въз основа на всички необходими строителни книжа и документи. Имот УПИ ХI е станал собственост на "Марси пласт" ООД. Освен това Община Садово е възложила на кмета на общината да извърши процедура по изменение вида на собствеността върху улицата с ос.т.13,14 и 15 от публична в частна като това е станало на 04.04.2008 г. и с изработването на проекта за ПУП отпада предназначението за улица. Вещото лице не е установило дали улицата е представлява част от общинската инфраструктура или обслужва само част от имотите на бившето ТКЗС, обособени при продажбата им. Няма данни за обезщетение на собственици.

При така възприетите факти въззивният съд е посочил, че позоваването на придобивна давност не може да се възприеме за основателно, тъй като по отношение на имоти, публична общинска собственост не е текла придобивна давност поради наложения мораториум. Едва след 2008 г. е могла да започне да тече такава, но същата не е била изтекла към момента на завеждане на иска. Освен това е посочил, че към момента на продажбата на имотите от бившето ТКЗС собствеността върху улиците е била публична такава, защото същите са обслужвали сградния фонд на бившето ТКЗС. Едва с промяната на ПУП и решението на ОбС-Садово собствеността е била променена от публична в частна и Общината е имала право на разпореждане с тези имоти. Не се посочват доказателства относно факта дали има обезщетяване на собствениците, тъй като собствеността е принадлежала на ТКЗС и не е имало възможност за придобиване на собственост от частни лица, като едва след ликвидиране на ТКЗС собствеността върху сградите започна да преминава върху частни лица. Поради тези изводи съдът е намерил, че исковата претенция е неоснователна.

Допълнително е изложил съображения, че не се установява по делото към момента на завеждане на исковата молба имота на ищеца да е бил без електричество, поради което и на това основание исковата претенция се явява неоснователна.

По основанието за допускане на касациионно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

В решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. на ВКС е дадено тълкуване по въпроса „дали е достатъчно приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор“ в следния смисъл: Вещните права, както и основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива въз основа на правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за общинската собственост (ЗОС ) . Първата разпоредба, която създава общинска собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991 г. е тази на § 7 ПЗР на ЗМСМА (ДВ бр. 77/1991 г.). В нея е предвидено преминаването в собственост на общините на определени държавни имоти с местно значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (т. 4). Следващият по време закон, който създава правна уредба на общинската собственост е Законът за общинската собственост (ЗОС), обн. ДВ бр. 44/1996 г. В чл. 2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които са общинска собственост и основанията за придобиването й, а чл. 3 ЗОС разграничава публичната от частната общинска собственост според основанието за придобиването (имоти и вещи определени със закон) и според предназначението й - да служи за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. При тази законодателна уредба за определяне на един обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи дали попада в изброяването на чл. 3, ал. 2 ЗОС. Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост като в чл. 56, ал.2 ЗОС са определени обекти, включващи и общинските улици, за които изрично е предвидено, че не се съставят актове за общинска собственост. При спор за собственост, решението на общинския съвет по чл. 6, ал. 3 ЗОС за промяна вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна не може да има самостоятелно доказателствено значение, че имотът е бил публична общинска собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й.

В каузалната част на отменителното касационно решение е посочено, че „субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от отреждането по плана, но само след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план, не представлява основание за придобиване право на собственост. Общината (или държавата) придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОбС). До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като не е осъществен предвиденият в закона придобивен способ. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Аналогична е и уредбата на ЗТСУ-отм. - 21, 21а, 52а. От това тълкуване следва, че обозначаването на определен обект от земната повърхност като „улица“ не води до безусловен извод, че той е публична общинска собственост, освен това ЗУТ изрично предвижда съществуването и на частни улици – чл. 128, ал. 15, чл. 137 ал.1, т.4, б. “а“.

След допускане на касационното обжалване по настоящото дело е постановено решение № 50019 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 1519/2022 г., I г. о. на ВКС, с което по въпроса „какъв е правният статут на вътрешен път, част от стопански двор на ТКЗС – дали същият е общинска собственост или частна собственост“ е дадено следното тълкуване: Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП ) , пътищата са републикански и местни като последните според чл. 3, ал. 3 ЗП са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. За тези пътища се прилага Законът за движение по пътищата (чл. 1). Съгласно чл. 8, т. 4 ЗП, съществуват и частни пътища, които са собственост на отделни физически или юридически лица. На основание чл. 9, ал. 2 от ЗП, частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.

Към категорията частни пътища по чл. 8 ЗП, които осигуряват маршрути от частни интереси (чл. 5, ал. 1 ППЗП) и не са предназначени за обществено ползване, могат да се причислят вътрешноведомствените пътища, когато те осъществяват връзката между отделни части от обособена стопанска единица, състояща се от земя и сгради, които принадлежат на един или няколко правни субекта в съсобственост. Когато от държавно предприятие или ТКЗС, чрез приватизация или чрез търг се продадат обекти (сгради или земя) на различни собственици, вътрешните пътища, които ги обслужват, дори и да не са проектирани като улици или пътища, по аналогия с чл. 38 ЗС придобиват статут на обща част и не могат да се придобиват по давност поради естеството им да осигуряват пълноценно упражняване на правото на собственост върху отделните имоти.

От изложеното следва, че първият признак, за да се определи един участък от земната повърхност като общински път по смисъла на чл. 3 ЗП, е той да бъде отворен за обществено ползване т.е. да може да бъде ползван от неопределен кръг лица. Вторият признак е, този път да осъществява транспортни връзки от местно значение и да е свързан с републиканските пътища или с улиците.

Посочените тълкувания дават отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и се възприемат от настоящия съдебен състав.

Към изложените съображения следва да се добави и следното: в практиката на ВКС - решение № 255 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г., II г. о., решение № 103/13.05.2016 г. по гр. д. № 6163/2015 г., I г. о., решение № 430/17.05.2016 г. по гр. д. № 7408/2014 г., IV г. о., решение № 104 от 4.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г., III г. о. – след проследяване на нормативната уредба по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е дадено тълкуване, че земите в стопански двор на ТКЗС като негодни за земеделско ползване са държавна собственост по силата на закона и в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост няма. Сградите и съоръженията в тях са част от имуществото на тези организации и подлежат на разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Съответно за общините право на собственост върху такива земи не може да възникне по силата на чл. 10б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ.

Община би могла да се легитимира като собственик на земя в стопански двор на ТКЗС, само ако е притежавала земята преди обобществяването и правото на собственост е възстановено с решение на ОЗС след приемане на нормата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79/1996 г.) в стари реални граници и ако имотът не е застроен или не съставлява прилежаща площ към сграда.

Пътищата в стопанските дворове на ТКЗС са ведомствени по смисъла на чл. 7 от Закона за пътищата от 1969 г.-отм., действал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и ЗМСМА. Чл. 9 от Правилника за приложение на Закона за пътищата, ДВ бр. 14/1971 г., отм. ДВ бр. 98/2000 г., определя като ведомствени пътищата, обслужващи отделни предприятия, заводи, организации, ТКЗС и др., като ведомствените пътища могат да бъдат вътрешностопански или пък да свързват тези пътища с републиканските и местни пътища. Те не са пътища за обществено ползване по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, поради което не преминават в собственост на общините с влизане в сила на закона. Същите съставляват актив на имуществото на ТКЗС по смисъла на чл. 48 ППЗСПЗЗ и ликвидационният съвет може да ги разпределя на правоимащите по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или да ги продава на търг като принадлежност към сградите и отредените за тях с парцеларния план или плана за новообразуваните имоти поземлени имоти съобразно правомощията по чл. 48а ППЗСПЗЗ или пък да ги прехвърли възмездно или безвъзмедно на общината и държавата с оглед нормата на чл. 48, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Когато чрез възлагане в дял на правоимащ по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или чрез търг по чл. 48а ППЗСПЗЗ се прехвърли като принадлежност към придобитите от приобретателя сгради, други съоръжения и поземлен имот, в който са изградени в граници по одобрения парцеларен план и идеална част от пътищата в стопански двор на ТКЗС извън регулацията на населеното място, тези пътища са частни по смисъла на сега действащия чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата и то независимо дали като принадлежност е разпределена цялата собственост на пътищата в стопанския двор (т. е. дали към всички УПИ са продадени като принадлежност идеална част от пътищата) или само частично. Във втората хипотеза собствеността на идеалните части от пътищата в стопанския двор, които не са прехвърлени на приобретателите по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ или по чл. 48а ППЗСПЗЗ остава държавна собственост по общото правило, че държавата е собственик на земята в стопански двор на ТКЗС.

Въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС и е постановено в грубо нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, тъй като съдът е отказал да се съобрази с указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, дадени в отменителното касационно решение, вкл. и относно изясняване на правнорелевантните факти.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК:

Очевидно неправилен е изводът на съда, че статутът на имот като публична общинска собственост е пречка за придобиване по давност на право на сервитут за законно изграден подземен електропровод, респективно че и в тази хипотеза се прилага мораториумът по § 1 ДР на ЗС (в сила от 31.05.1996 г. и обявен за противоконституционен с Решение № 3 по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, обнародвано ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г. Както е посочено и в отменителното касационно решение, по отношение придобиването по давност на законно изграден подземен електропровод ограниченията на чл. 86 ЗС не могат да намерят приложение предвид задължението на общината чрез подробните устройствени планове да осигури пълноценно ползване на урегулираните имоти като им представи достъп до водните и енергийни съоръжения (срв. 192, ал. 3 ЗУТ).

Допълнително следва да се посочи, че ограниченията на чл. 86 ЗС и мораториумът по § 1 ДР на ЗС касаят правото на собственост върху поземления имот или другите ограничени вещни права, доколкото по своята същност те са свързани с разпореждане с някое от включените в правото на собственост правомощия, но не и сервитутните права, които единствено ограничават ползването на служещия имот в сервитутната зона без да влияят на правомощията на собственика. При спор за придобиване по давност на сервитутно право за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения от значение са въведените в чл. 193 ЗУТ изисквания, а не вида на собствеността като публична или частна държавна или общинска

В грубо нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК въззивният съд е отказал да се съобрази с тълкуването на материалния закон, направено в отменителното касационно решение.

По основателността на касационната жалба:

На първо място първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли процесуално недопустимо в диспозитива на съдебното решение по иск за установяване, че ответното дружество неоснователно е прекъснало подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 13,14 (имот XI-3.26) за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20 на 26.03.2018 г. и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му. С този иск се цели да се установи със сила на присъдено нещо между страните осъществяване на факти с правно значение. Иск за факти съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК е допустим само ако предявяването му е изрично предвидено в закона. Посочените факти са релевантни по предявения по делото осъдителен иск по чл. 109 ЗС, но е недопустимо да бъдат предявени чрез самостоятелен установителен иск, поради което в тази част произнасянето на съда е процесуално недопустимо и въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени и производството по установителния иск за факти да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният и въззивният съд са дали неправилна правна квалификация на иска за установяване, че ищецът е придобил право на строеж на електропровод Т-НН по улица с ос.т.13,14 и 15 за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20, евентуално, че е придобил по давност сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Затова решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи. Доколкото в случая с установителните искове се претендира установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът притежава ограничено вещно право върху имота на ответника исковете не са отрицателни по своя характер и следва да се квалифицират по чл. 124, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че тези искове са предявени с първоначалната искова молба и макар с уточнение от 31.08.2018 г. ищецът да е заявил, че сочи притежанието на ограничено вещно право като преюдициално правоотношение с цел установяване на легитимацията му да предяви иск по чл. 109 ЗД, след отговора на исковата молба, подаден от ответника, изрично е поискал произнасяне по тези искове с молба вх. № 8569/5.06.2019 г., като дадената от него правна квалификация по чл. 109 ЗС не обвързва съда, чието служебно задължение е да квалифицира исковете. Първоинстанционният съд макар неправилно да е приел, че се предявяват нови искове, е посочил, че ще се произнесе по исковете, с които е счел, че е сезиран в определението му по чл. 140 ГПК, в което е възпроизвел и обстоятелствената част и петитума на установителните искове за притежавано от ищеца ограничено вещно право върху имота на ответника.

Въззивният съд е разгледал осъществено ли е в полза на ищеца твърдяното от него придобивно основание, поради което в случая неправилната правна квалификация не се е отразила на допустимостта на възивното решение в тази част. Неправилни са обаче съображенията, поради които са отхвърлени установителните искове за придобиване на ограничено вещно право, а именно, че се касае за имот, който е бил публична общинска собственост и за който се прилага и мораториума по § 1 ДР на ЗС, поради което въззивното решение в тази част следва да бъде отменено, като касационният съд разгледа споровете по същество.

Искът за признаване за установено, че ищецът е придобил по давност право на строеж за процесния подземен електропровод е неоснователен. Като ограничено вещно право правото на строеж е уредено в чл. 63 ЗС и дава възможност на носителя си да построи, респ. да придобие собствеността на сграда в чужд имот в отклонение от правилото на приращението по чл. 92 ЗС. В позитивното ни право са уредени и хипотези, в които се учредява право на строеж и за съоръжения – напр. чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (за стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура). Доколкото обаче вещните права и тяхното съдържание са винаги уредени в закон, предвиденото в конкретен нормативен акт съдържание на право на строеж за обект, който не е сграда, не може да се тълкува разширително. В Закона за енергетиката в чл. 62 е уредено учредяване на право на строеж за изграждането или разширението само на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци. За линейните енергийни обекти чл. 64 ЗЕ предвижда учредяване на сервитут. Сервитут се учредява и за отклонения от общи мрежи и съоръжения през чужд имот съгласно чл. 193 ЗУТ. Следователно неоснователна е тезата на касатора, че след като процесният подземен електропровод е недвижима вещ, то това позволява и учредяване, а съответно и придобиване на право на строеж за него върху чуждия поземлен имот.

По евентуалния установителен иск, че ищецът е придобил по давност сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26:

Неоснователен е поддържания в отговора на исковата молба, а и в отговора на касационната жалба довод, че ищецът не е могъл да придобие по давност сервитутно право за процесния подземен електропровод по смисъла на чл. 193, ал. 1 ЗУТ.

В Закона за собствеността, който определя вида и съдържанието на вещните права липсва обща уредба на сервитутите, като самостоятелен вид ограничено вещно право (сервитутите са споменати само в една негова норма и то в контекста на владелческата защита, уредена в нормата на чл. 75 ЗС). Понастоящем в различни нормативни актове позитивното ни право урежда конкретно съдържание на поземлени сервитути, приложими по отношение господстващ и служещ имот, собственост на различни лица (съдебната практика възприема като общо за поземлените сервитути легалното определение в чл. 103 от Закона за водите), както и тъй наречените в съдебната практика „квазилични“ сервитути (макар правната теория да използва и други наименования), които са свързани с упражняване на определена дейност. Сервитутът по чл. 193, ал. 1 ЗУТ съставлява поземлен сервитут, като конкретното му съдържание е обусловено от нуждите на господстващия имот и се определя в акта за учредяването му.

В мотивите към т. 4 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че сервитутите като вещни права могат да съществуват само доколкото са изрично предвидени в закон.

Щом определен сервитут е предвиден в закон, то и за придобиването му се прилага правилото на чл. 55 ЗС, предвиждащо, че вещните права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закон.

В първоначалната редакция на ЗУТ от ДВ бр. 1/2001 г. е предвидено учредяване на сервитута по чл. 193, ал. 1 ЗУТ за отклонения от общи мрежи и съоръжения, които преминават през чужд имот, само по административен ред (със заповед на кмета на общината), като се спазват нормите за сигурност, санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и като не влошават условията за застрояване на поземления имот. С изменението на чл. 193, ал. 1 ЗУТ от ДВ бр. 65/2003 г. е предвидено поземления сервитут да бъде учреден чрез договор между собствениците на господстващия и служещия имот, а според ал. 3 - по административен ред (заповед на кмета на общината) само ако не е постигнато съгласие между собствениците на господстващия и служещия имот и друго техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно. Ал. 5 на чл. 193 ЗУТ изисква да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти или установеният начин на трайно ползване, освен ако това не е изрично уговорено в договора.

Давностно владение върху поземлен сервитут по чл. 193, ал. 1 ЗУТ може да се осъществява независимо дали към момента на установяването му редакцията на закона е предвиждала само административен или и договорен ред за учредяване на сервитута. Предпоставките обаче, при които е било допустимо учредяване на този сервитут, а съответно и допустимостта да бъде придобит по давност, се преценяват към момента на установяване на владението или към момента на изтичане на давността в зависимост от това дали отклонението от общи мрежи и съоръжения е законно изградено (при формално наличие на строителни книжа) или не е законно изградено. С оглед спецификата на подземно съоръжение, съществуването на което не може да бъде възприето при обикновеното ползване на имота, релевантно е и знаел ли е собственикът на служещия имот за изграждането. Това следва от изискването владението да бъде явно, за да може да породи правните последици на придобивната давност, тъй като давност не тече срещу този който не може да се защити, поради което и давност не тече ако обективно е невъзможно узнаване на завладяването.

Когато съоръжението се прокарва под държавен или общински имот наличието на строителни книжа за него установява, че собственикът на имота знае за изграждането, тъй като независимо от вида на собствеността компетентността за издаване на строителни разрешения е на главния архитект на общината. В тази хипотеза предпоставките за придобиване на сервитутното право по давност са според редакцията на чл. 193 ЗУТ, действала към момента на установяване на владението и без значение са настъпилите след този момент промени в служещия имот. Ако подземното съоръжение е незаконно изградено, то претендиращият придобиване по давност следва да установи, че е упражнявал явно владение (т. е. собственика на служещия имот е знаел за наличието на подземното съоръжение), а предпоставките по чл. 193 ЗУТ се преценяват към момента на изтичане на давностния срок. В тази хипотеза щом давностния срок изтича след измененията от ДВ бр. 65/2003 г. сервитутното право може да бъде придобито само ако според състоянието на служещия имот към този момент се установи, че друго техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно и не се влошават условията за застрояване и установения начин на трайно ползване.

С оглед тълкуването по основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК видът на собствеността на служещия имот е без правно значение при преценка възможността да се придобие по давност сервитутно право.

В случая по делото безспорно са установени следните факти:

Ищецът е придобил собствеността на УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20 въз основа на договор за покупко-продажба от 27.07.2006 г., а ответникът – собствеността на УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по договор за покупко-продажба от 20.01.2016 г., като и двата имота се намират в бившия стопански двор на с. Боляярци4, община Садово (извън регулацията на селото), регулационния (парцеларен) план за който е одобрен през 1994 г.

Праводателят на ищеца въз основа на редовни строителни книжа, приети като доказателство по делото, през 2002 г. въз основа на издадено от главния архитект на община Садово разрешение за строеж № 15 от 27.03.2002 г. е изградил подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 14,15 за захранване на УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20, за който е издадено разрешение за ползване № 629 от 28.10.2002 г. Приложено е и удостоверение, подписано от главния архитгект и кмета на община Садово с изх. № 02-00-290 от 14.08.2002 г. затова, че електропровода към УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20 по улица с ос.т.14-13 в Стопански двор 2 с. Болярци е със законно оформени строителни документи, както и удостоверение от Служба по кадастъра-гр. Пловдив с изх. № 397/26.08.2002 г. за представяне пред Агенцията по кадастъра на документацията за подземния електропровод.

Придобитият от ответното дружество УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 е образуван при извършеното със заповед № АБ 47/9.06.2008 г. на кмета на община Садово изменение на действащия от 1994 г. план, като са обединени УПИ XIII-2.28, XII-2.9, XI-2.8 и XIV-2.7 (тогава собственост на „Дейзи шугар“ ЕООД, придобило ги по договор за покупко-продажба от 28.02.2008 г.), както и поземлен имот 3.26.

Поземлен имот 3.26 е бил улица по осови точки 13, 14, 15, предвидена по плана от 1994 г. С решение № 71 по протокол № 8 от 4.04.2008 г. Общински съвет-Садово е приел, че улицата дава достъп и обслужва само УПИ, собственост на „Дейзи Шугър“ ЕООД, поради което с изменението на ПУП и обединяване на УПИ улицата тупик по ос.т. 13-15-15 ще престане да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС и е възложил на кмета да извърши необходимите действия по обявяването на улицата като частна общинска собственост и да се промени ПУП като улицата се включи в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26. С договор за покупко-продажба от 2.07.2008 г. община Садово е продала на „Дейзи шугър“ ЕООД поземлен имот 3.26.

В писмо изх. № 91-02-99 от 24.07.2018 г. Община Садово уведомява Г. Г., един от праводателите на ищцовото дружество, че в Община Садово не съществува подземен кадастър за съществуването и местонахождението на подземните строежи.

На ответното дружество е издадено разрешение за строеж № 31 от 8.06.2016 г. за цех за полиетиленови изделия съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 49 от 26.06.2017 г. за плътна ограда с височина 220 см по регулационната линия на УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана с оглед указанията в отменителното касационно решение се установява, че регулационния план за стопански двор № 2 на с. Болярци е изготвен и одобрен със заповед № 78 от 19.02.1994 г., с който са обособени парцели за съществуващите сгради на бившето ТКЗС в границите на стопанския двор, включващи самите сгради с прилежащи площи около тях, осигуряващи възможност за функционирането им по предназначение, като на приложение № 1 е посочен транспортния достъп, който осъществява улица по осови точки № 13.14.15; проектираните вътрешни пътища/улици в границите на Стопански двор № 2 осигуряват транспортен достъп до всеки от проектираните парцели, както и връзка на цялата площадка на Стопански двор № 2 с уличната мрежа на [населено място]; на място на улицата с ос.т.13,14,15 е реализирана открита бетонирана площадка; трафопостът е в имот 2.23 с идентификатор по кадастрална карта 05339.58.623, разположен е в близост до северната граница на УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26, като до него минава общински път ИД 59.243, по който е прокарана въздушна ел. линия, захранваща други имоти в стопанския двор, а достъпа до трафопоста се осъществява през имот ИД 58.1-общинска собственост (приложение 3). От скици приложение 1 и приложение 3 към експертизата е видно, че улица по ос.т.13,14,15 освен до урегулираните имоти, които към 2008 г. са били собственост на „Дейзи шугър“ ЕООД е осигурявала достъп и до поземлен имот 2.23 и изградения в него трафопост, като понастоящем до този имот и трафопоста липсва достъп от улица, а следва да се премине през поземлен имот 1, за който вещото лице е посочило, че е общинска собственост.

По делото е представен и приет като доказателство договор за покупко-продажба на имущество на ТКЗС-в ликвидация от 12.07.1994 г., с който въз основа на спечелен търг са продадени сгради, както и земя и идеална част от пътища, като стойността на земята и идеалната част от пътища е внесена в републиканския бюджет. Въз основа на този договор като собственик на идеална част от пътищата в стопанския двор се легитимира свидетелят П. А., от чиито показания се установява, че се е знаело за построения от праводателя на ищеца подземен електропровод, както и че под улица по осови точки № 13.14.15 минава подземно и захранващия кабел за имота на свидетеля, за който поддържа, че също има строителни книжа.

Твърденията в показанията на свидетеля А., че още към 1996 г. е бил поставен подземен електрически кабел, захранващ имота на ищеца, не може да обоснове извод за незаконност на подземното отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, тъй като не опровергава факта, че през 2002 г. праводателят на ищцовото дружество е прокарал нов електропровод въз основа на издадените му строителни книжа.

При горните факти следва да се приеме, че ищцовото дружество е придобило по давност сервитут по чл. 193, ал. 1 ЗУТ върху УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 за изградения от него подземен електропровод Т-НН за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20. Електропроводът е бил изграден като подземен през 2002 г. въз основа на редовни строителни книжа (но без учреден според изискванията на чл. 193 ЗУТ в първоначалната му редакция от ДВ бр. 1/2001 г. чрез заповед на кмета на община Садово сервитут) под поземлен имот 3.26, предвиден за улица по действащия към този момент план на стопански двор № 2 на с. Болярци. Издадените строителни книжа установяват, че са спазени изискванията на нормите за сигурност, санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания, доколкото ответникът не е въвел в процеса спор за тяхното нарушаване, а само е поддържал, че не би могъл да знае за наличието на подземния електрозахранващ кабел, поради което и спрямо него няма как да е осъществявано явно владение. Доколкото поземлен имот 3.26 е съставлявал улица (без значение дали е била само предвидена или е била и реализирана, макар при изслушването му в съдебно заседание вещото лице да е заявило, че проектираните с плана от 1994 г. улици минават по вече съществуващите), то той не е предвиден за застрояване, поради което и изискването да не влошават условията за застрояване не намира приложение. Владението върху сервитута е установено от момента на изграждане на подземния електропровод и при липса на други данни, за началото му следва да се приеме датата на разрешението за ползване – 28.10.2002 г. и от този момент е започнала да тече придобивна давност.

В настоящия случай за извода, че от 2002 г. е започнала да тече придобивна давност за процесни сервитут по чл. 193 ЗУТ е без значение дали поземлен имот 3.26 е бил държавна или общинска собственост или права в него са притежавали и частноправни субекти (с оглед данните, че идеални части от пътищата в стопанския двор са прехвърлени като принадлежност към продаваните сгради и земя от ликвидационния съвет на ТКЗС). Ако имотът е бил държавна или общинска собственост издадените строителни книжа установяват, че изграждането на подземния електропровод и установяване владението върху сервитута по чл. 193, ал. 1 ЗУТ е станало със знанието на собственика на поземления имот. Ако улицата е била съсобствена с часттноправни субекти, знанието на последните се установява от показанията на свидетеля П. А..

Доколкото се касае до законно изградено отклонение от обща мрежа и съоръжение със знанието на собственика на поземления имот под който е прокаран подземния електрозахранващ кабел и строителните книжа установяват изпълнението на изискванията на чл. 193, ал. 1 ЗУТ към момента на установяване на владението, то с изтичането на 10 годишния давностен срок и с позоваването на давността в исковото производство, при изрично присъединяване владението на праводателя, следва че ищецът е придобил по давност сервитутното право по чл. 193 ЗУТ. Прехвърлянето на собствеността от страна на община Садово (дори да е произвело вещно прехвърлително действие) не се е отразило на течението на давностния срок, доколкото имотът се прехвърля заедно със съществуващите ограничения, независимо дали приобретателят е бил уведомен за тях. Отговорност на прехвърлителя е да уведоми приобретателя за наличието на подземно съоръжение, изградено въз основа на издадени от самия прехвърлител строителни книжа.

Същевременно и спрямо владението на сервитут се прилагат общите норми, уреждащи владението, включително и относно условията, при които може да се приеме, че е прекъснато – чрез предявяване на иск от собственика спрямо владелеца, с признаване правата на собственика от страна на владелеца и чрез изгубване на фактическата власт за период повече от шест месеца (чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 81 ЗС). Прехвърлянето на вещното право от собственика е юридическо действие, което не води до отнемане на фактическата власт, поради което не прекъсва владението.

С оглед спецификата на сервитутът по чл. 193 ЗУТ за прокарване на подземно отклонение от общи мрежи и съоръжения, приобретателят на такъв имот може да узнае за наличието на подземното съоръжение, което не е отразено в подземен кадастър или в специализирана кадастрална карта (независимо, че на компетентните по поддържането им органи е била предоставена информация за изграждането) само ако бъде уведомен за това от прехвърлителя, с чието знание е осъществено прокарването на съоръжението и който сам го е допуснал, издавайки строителните книжа. Добросъвестността на приобретателя на служещия имот в този случай (незнанието за наличието на подземното съоръжение за достъп до общи мрежи и съоръжения, в каквато насока са изложени доводи от страна на ответника) не може да бъде противопоставена на собственика на господстващия имот и владелец на сервитута, който също е действал добросъвестно. За претърпените от такъв приобретател вреди отговорност носи първоначалния собственик, който е знаел за наличието на подземния кабел, тъй като той е прокаран законно с негово съгласие и съдействие, но не е уведомил за това при прехвърляне собствеността на служещия имот и не е отразил в договора наличието на ограничения в ползването. Добросъвестността (незнанието за чуждите права) е неотносима по иск за собственост, освен ако закона не й придава правна релевантност (както е в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, в която добросъвестността се явява елемент от фактическия състав на придобивното основани

По делото обаче липсват данни за конкретната реална част от служещия УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26, ползването на която е ограничено от придобития по давност от ищеца сервитут по чл. 193 ЗУТ за прокарания подземен електропровод Т-НН за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20. Това налага на основание чл. 295, ал. 2 ГПК да се даде ход на делото пред Върховния касационен съд за изясняване чрез експертно заключение, придружено със скица, на конкретните пространствени предели на сервитутното право, тежащо върху УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26.

По исковете по чл. 109 ЗС в осъдителната им част ответникът да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод и да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод, както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди.

По първият от исковете по чл. 109 ЗС за възстановяване целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод въззивното решение е правилно, макар и само с оглед допълнително изложеното от съда съображение, че електрозахранването чрез подземния кабел вече е възстановено.

Чрез този иск се цели възстановяване на съоръжението в състоянието от преди нарушението (прекъсване при изкопни работи в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26). Искът може да се уважи само ако действието, съставляващо нарушението е неоснователно и създаденото в резултат на прекъсването на кабела състояние съществува към момента на приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество. Ако състоянието е съществувало към момента на предявяване на иска, но не и към момента на приключване на съдебното дирене, това обстоятелство се отчита при произнасянето на съда по разпределение на направените по делото разноски с оглед чл. 78, ал. 2 ГПК, но е неотносимо при преценка основателността на иска.

Между страните е безспорно, а това се установява и от гласните доказателства по делото, че при извършване на изкопни работи в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 е прекъснат преминаващия под него подземен електрозахранващ кабел от трафопоста до УПИ V-2,4 2,5 2,6 2,20. Твърденията на страните се разминават относно времето, когато е станало прекъсването и относно факта знаели ли са представителите на ответното дружество за наличието на подземния кабел. Ищецът твърди, че между страните са водени разговори преди прекъсването, което е станало на 26.03.2018 г. Ответникът поддържа, че не е знаел за наличието на подземен кабел и че прекъсването е станало през месец юли 2017 г. при изкопни работи за направа на ограда по разрешение за строеж от 26.06.2017 г. и електрозахранването е било възстановено преди началото на 2018 г.

Относими към тези разминаващи се твърдения на страните са следните данни в събраните гласни доказателства:

Свидетеля П. А. изнася в показанията си, че разбрал за прекъсването на тока в имота на ищеца, когато при посещения в своя имот чул да работи генератор и говорил с управителя на ищцовото дружество. Генераторът работил пет-шест месеца и токът на ищеца бил възстановен, „може би месец октомври миналата година“ (свидетелят е разпитан в съдебното заседание на 24.10.2019 г.). Преди прекъсването на тока в имота на ищеца, през октомври 2017 г. бил прекъснат тока в имота на свидетеля и тогава той говорил с управителя на ответното дружество К. М. и многократно го предупреждавал, че това са трасета и има много кабели в неговия имот.

Свидетелят Г. Ч. е багеристът, извършвал изкопни работи в имота на ответното дружество и прекъснал кабела, захранващ имота на ищеца. Поддържа, че многократно е работил в имота на ответника. Когато скъсал кабелите имотът бил ограден, но не била сложена входната врата. Докато копал не разбрал, че е скъсал кабел, но когато отишъл отново да работи два или три месеца по-късно К. му казал за скъсания кабел, посочил му къде са и му казал да внимава. Скъсаният кабел вече бил възстановен. Свидетелят не е ориентиран за точния момент, в който се е случило това, но е категоричен, че за оградата е копал друг багерист и когато той е започнал да работи по поръчка на ответното дружество имотът вече е бил ограден.

В показанията на свидетеля А. са налице данни за възможна негова заинтересованост, доколкото ответното дружество е прекъснало и захранващия неговия имот подземен електропровод, като към датата на депозиране на показанията, електрозахранването още не е било възстановено. Тази заинтересованост обаче в случая не е повлияла на обективността и достоверността на показанията му. Твърденията на този свидетел съответстват на показанията на свидетеля Ч., че прекъсването на електрозахранващия подземен кабел за имота на ищеца е извършено от него при възложени му от ответното дружество изкопни работи по подравняване на терена при вече изградена около имота ограда (не е била сложена само входната врата), а самият ответник поддържа, че оградата е изградена през лятото на 2017 г. Подкрепят се и от писмените доказателства, че ищцовото дружество е започнало да подава сигнали и жалби за липса на електрозахранване през лятото на 2018 г. (жалба до EVN от 12.07.2018 г. и до Комисията по енергийно и водно регулиране от 18.07.2018 г.).

Посочените доказателства опровергават тезата на ответника, че прекъсването на подземния електропровод е станало през лятото на 2017 г. неволно, тъй като управителят на дружеството не е знаел за наличието на подземните електропроводи от трафопоста, обслужващи други имоти, включително и този на ищеца. При строежа на оградата през лятото на 2017 г. е прекъснат кабела, захранващ имота на свидетеля А., а по това време според показанията на ангажирания от ответника свидетел Ч. изкопните работи са извършвани от друг багерист. Свидетелят Ч. е започнал да извършва работа по възлагане на ответника в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 при вече изградена ограда и според показанията му от прекъсването на кабела (за което бил уведомен от управителя на ответника) до възстановяване на кабела са изминали два-три месеца. Следователно прекъсването на електрозахранващия имота на ищеца подземен електропровод във всички случаи според данните по делото е станало през 2018 г. От изпратената от ответното дружество чрез управителя му К. В. М. нотариална покана до наемател на ищцовото дружество с дата от 22.11.2017 г. е видно, че към този момент ответникът е знаел за находящите се в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 подземни електропроводи. Въпреки това при възлагане през 2018 г. на работа на свидетеля Ч. (довела до прекъсване на подземния електропровод, захранващ имота на ищеца) ответникът не е предупредил извършващия работата за това обстоятелство.

Посочените факти опровергават тезата на ответното дружество, че прекъсването на подземния електропровод не е неоснователно действие, а случайно събитие поради неосведоменост за наличието на подобно съоръжение.

Независимо от изложеното обаче и двамата свидетели установяват, че най-късно към месец октомври 2018 г. прекъснатият подземен електропровод е бил възстановен, а съответно е възстановено и електроподаването към имота на ищеца, а това обстоятелство обуславя неоснователност на разглеждания иск за възстановяване на съоръжението във вида му от преди нарушението, поради което въззивното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Ответникът обаче е дал повод за завеждане на иска, предявен на 16.08.2018 г. Тезата на същия, че прекъсването и възстановяването на подземния електропровод е станало през 2017 г., е опровергана от доказателствата по делото, а данни възстановяването да е извършено преди 16.08.2018 г. липсват. Поради това направените от ищеца разноски по този иск следва да бъдат възстановени от ответното дружество.

Вторият кумулативно съединен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е за осъждане на ответното дружество да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод, както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди. Касае се за един негаторен иск за осъждане на ответника за в бъдеще да не предприема действия, които биха били в нарушение на притежавания от ищеца сервитут и да предприема действия по оказване съдействие на ищеца по упражняване правата му във връзка с поддържането и евентуалното възстановяване на съоръжението, с което е свързан притежавания сервитут.

Произнасянето на съда по иск по чл. 109 ЗС не може да бъде бланкетно. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС се разяснява, че когато негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. С решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о. на ВКС е дадено тълкуване, че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. С уважаването на иска по чл. 109 ЗС съдът не може да възлага на ответника извършването на действия, които са неясни и неконкретни по съдържание, поради което са неизпълними, нито такива които са фактически или правно невъзможни, включително когато изпълнението им е извън волята на ответника, а засяга права на трети, неучастващи в спора лица.

Към това тълкуване следва да се добави, че видът на търсената защита се определя от ищеца, което следва пряко от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК). Ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия, респ. бездействия. За установяване за какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответника по правило са необходими специални знания. Въз основа на експертното заключение се установява конкретното състояние на имота или на имотите на ищеца и ответника, отражението върху правата на ищеца на извършваното от ответника или на състоянието, което той поддържа в собствения си имот, както и необходимите действия/бездействия за преустановяване накърняването на възможността на ищеца да упражнява вещните си права. Когато са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК от ищеца не може да се изисква още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор; дали се иска бъдещо бездействие с оглед преодоляване на риск от накърняване възможността ищеца пълноценно да ползва собствеността си; дали се иска бъдещо съдействие с оглед възможността ищецът пълноценно да упражнява вещните си права и т. н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващи по силата на възложена със закон компетентност конкретни действия, респ. бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС и съответно преценява дали искът е изцяло или частично основателен или е изцяло неоснователен. Изложеното важи и в случаите, в които поради липса на достъп до имота на ответника (независимо дали ищецът също притежава вещни права върху него или не) петитумът на исковата молба по необходимост е бланкетен, поради обективна невъзможност на ищеца да посочи конкретните бъдещи действия и/или бездействия, с които ответникът следва да се съобразява, за да не накърнява възможността ищецът пълноценно да упражнява вещното си право. Без значение е дали след експертното заключение (ако вещо лице е било назначено) ищецът е уточнил петитума на иска или не, тъй като задължението на съда да разреши правния спор и недопустимостта да се постановява бланкетен диспозитив, означава че именно съдът е този, който в рамките на сезирането, следва да предпише конкретните действия и/или бездействия, дължими от ответника по иска, а ако в конкретния случай са необходими и действия на ищеца – да осъди ответника под условие, че и ищецът извърши конкретно посочените от съда действия.

Когато чрез иска по чл. 109 ЗС се претендира достъп до чужд имот съдът следва да постанови конкретните параметри и условия, при които ответникът следва да го осигурява. Неограничен достъп до чужд имот без посочване на конкретните условия при които следва да се осъществява е допустим само ако предназначението на имота е за общо ползване.

С оглед изложеното в настоящият случай делото по иска с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответника за въздържане от бъдещи действия и за извършването на бъдещи действия по съдействие на ищеца да поддържа подземния електропровод и да го ремонтира, е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

От една страна липсват твърдения на страните за фактите, от които би могло да се изведе придобивно основание за поземлен имот 3.26, въз основа на които да се прецени чия собственост е същия понастоящем и какъв е правния му статут.

Както отбелязва и ответникът в отговора на касационната жалба в исковата молба ищецът не е оспорил, че имотът е бил публична общинска собственост. Впоследствие обаче по негово искане са приети доказателства, че идеални части от пътищата в стопанския двор, а следователно и от процесния имот 3.26, са продадени през 1994 г. като принадлежност към сградите и земята, по договор, сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС. Основни принципи на позитивното вещно право в Република България са, че могат да съществуват само предвидени в закон вещни права (липсва свобода на договаряне за вещно право, чието съдържание не е предвидено в закон) и вещните права могат да се придобиват само по уреден в закон фактически състав (когато това е допустимо свободата на договаряне е само до избора на фактическия състав, по който ще се придобие вещното право, ако той е договор – за конкретните клаузи на договора, доколкото не противоречат или не заобикалят закона). Затова и нормите на чл. 55 и чл. 77 ЗС са императивни, а както е разяснено още в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 1 съдът е длъжен да приложи императивна правна норма, дори и страните да не са се позовали на нея. Именно затова и в предходното отменително касационно решение е прието, че данните по делото налагат проверка на собствеността, а съответно и дали поземлен имот 3.26 е изгубил предназначението си на път, което е от значение за преценката дали ищецът има право на свободен достъп до този поземлен имот, който понастоящем е част от УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 (която хипотеза е единствената, обуславяща допустимост ответникът да бъде осъден да се въздържа от всякакви действия и да осигури неограничен достъп до този имот, доколкото същия не би могъл да осъществява на правно основание каквито и да било въздействия върху поземлен имот с предназначение улица или път, освен също да го ползва с това предназначение и то без да препятства ползването на останалите правни субекти с оглед предназначението на имота).

Въззивният съд не е указал на страните какво е правното значение на собствеността и правния статут на поземлен имот 3.26, не им е дал възможност да изложат фактическите си твърдения, относими към определянето им, нито да ангажират доказателства, а само формално е назначил указаната му в предходното отменително касационно решение експертиза, като при постановяване на решението си изобщо не е обсъдил констатациите й.

Данните по делото не позволяват настоящият състав на ВКС да се произнесе по правния спор, поради следните съображения:

Ако се приеме, че към 2008 г. поземлен имот 3.26 е бил публична общинска собственост, обсъжданият иск по чл. 109 ЗС би бил изцяло основателен, както е предявен. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗОбС с решение на общинския съвет публичната собственост може да бъде обявена за частна общинска собственост само ако имотите са изгубили предназначението си по чл. 3, ал. 2 ЗОбС (вече не са публична собственост по силата на закон, не са предназначени за изпълнение функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и не са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение). Ако предпоставките по чл. 6, ал. 2 ЗОбс не са налице, решението на общинския съвет не произвежда правно действие и съответния имот не губи характера си на публична общинска собственост. По настоящото дело е установено, че предвидената с парцеларния план от 1994 г. улица по осови точки 13, 14 и 15, съставляваща поземлен имот 3.26, е осигурявала достъп не само до обособените с парцеларния план имоти, които към 2008 г. са били собственост на „Дейзи шугар“ ЕООД, непряк праводател на ответника, но и до единствения трафопост в бившия стопански двор № 2, понастоящем ситуиран в поземлен имот 2.23, до който и след изменението на плана от 2008 г. липсва осигурен достъп от улица (експертизата установява, че имот 2.23 се намира в близост до път, но за да се достигне до него трябва да се премине през друг имот 58.1, за който вещото лице е казало, че е общинска собственост). Обстоятелството, че улицата по осови точки 13,14 и 15 е осигурявала достъп и до трафопоста и поземления имот, в който е ситуиран, и които не са собственост на „Дейзи шугар“ ЕООД и до който имот не е предвиден по плана друг достъп чрез път, означава, че към момента на взимане на решението от общинския съвет на община Садово, промяната на плана и разпореждането с поземлен имот 3.26 от страна на община Садово, не е било отпаднало предназначението на пътя да задоволява обществени потребности, поради което и посочените правни актове не са породили действие и към настоящия момент следва да се приеме, че имотът е със статут на публична общинска собственост.

Посоченото тълкуване обаче е относимо само ако е установен характера на собствеността като публична общинска. Данните по делото обаче не позволяват подобен извод и то с оглед безспорното между страните и установено от доказателствата по делото обстоятелство, че имотите, собственост на ищеца и ответника се намират в бивш стопански двор на ТКЗС, който е бил и е извън регулацията на населеното място и поземлен имот 3.26 е бил предвиден като път при одобряване на парцеларния план на стопанския двор. От заключението на вещото лице, изслушано във връзка с указанията в предходното отменително касационно решение, се установява, че с парцеларния план на стопански двор № 2, с. Болярци са проектирани вътрешни пътища, които осигуряват достъп до всеки от обособените парцели, както и връзка на цялата площадка на стопанския двор с уличната мрежа на с. Болярци. Следователно касае се за пътища, които са ведомствени по смисъла на чл. 7 ЗП-отм. и чл. 9 ППЗП-отм. Установено е, че в правомощията си по чл. по чл. 48а ППЗСПЗЗ ликвидационният съвет на ТКЗС е прехвърлил идеална част от пътищата към някои от продадените на търг парцели, обособени с парцеларния план от 1994 г. (като стойността на земята и придадената като принадлежност идеална част от пътищата е заплатена по републиканския бюджет, т.е. на държавата), което обуславя извод, че понастоящем пътищата в стопански двор № 2, с. Болярци са частни по смисъла на действащия чл. 8, ал. 4 ЗП. Безспорно е и че към имотите на ищеца и на ответника не са придадени като принадлежност идеална част от пътищата в стопанския двор. Неясно остава чия собственост са идеалните части от пътищата, които не са били продадени или разпределени на правоимащи като принадлежност към обособените с парцеларния план парцели. От факта, че при продажбата на търг по приетия като доказателство по делото договор от 12.07.1994 г., земята и идеалните части от пътищата в стопанския двор са заплатени на държавата (по сметка на републиканския бюджет) е видно, че ликвидационният съвет на ТКЗС е третирал пътищата в стопанския двор като обслужващи само стопанския двор, но държавна собственост. Установено е също, че община Садово е претендирала, че пътя по ос.т.13,14 и 15, съставляващ поземлен имот 3.26, е със статут на улица и е нейна собственост, поради което и е извършила разпореждане с този имот. Неизяснено обаче е основанието, на което е претендирала тази собственост, което е относимо с оглед на това дали като правоприемник на общината ответникът също може да се легитимира като съсобственик на този имот или като индивидуален собственик, ако е било осъществено придобивно основание в полза на община Садово. На страните не е указвано какво е значението на тези обстоятелства и не им е давана възможност да изложат твърденията си с оглед изискването на чл. 145, ал.1 ГПК.

Изложеното налага след отмяната на въззивното решение по този иск да се даде ход на делото пред Върховния касационен съд. На страните следва да се даде възможност да изложат твърденията си дали се е осъществило придобивно основание в полза на община Садово (изцяло или за идеални части от пътищата в стопански двор № 2, [населено място]) и при какъв фактически състав, а съответно и да посочат доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Ако се установи, че ответникът притежава изцяло или отчасти собственост в поземлен имот 3.26, относимо се явява как всяка от страните претендира, че следва да се осъществява достъпа на ищеца до УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26. Затова след изслушване заключението на вещото лице на страните следва да бъде дадена възможност да изложат тезата си при какви конкретни условия ищецът може да получава достъп за осъществяване на сервитутното си право според съдържанието на същото с оглед вида на съоръжението – подземен електропровод, с цел преценка конкретните дължими от ответника действия/бездействия, обхванати от петитума на исковата молба.

По разноските:

По делото са предявени пет иска – един за установяване на факти с правно значение, главен и евентуален иск за притежание от страна на ищцовото дружество на ограничено вещно право върху урегулирания поземлен имот на ответното дружество и два кумулативно съединени иска по чл. 109 ЗС.

Ищецът е платил държавна такса от 50 лв. лв. за първоинстанционното производство и в половин размер при обжалването само по един от исковете. и съдът приема, че тази държавна такса е по иска по чл. 109 ЗС за възстановяване на прекъснатия електропровод.

С настоящото решение същия следва да бъде осъден да заплати държавна такса по недопустимия иск за установяване на факти с правно значение в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство и по 25.00 лв. за въззивното обжалване и за разглеждане на двете касационни жалби и по 30.00 лв. за двете производства по чл. 288 ГПК или общо 185 лв.

На ищецът следва да бъде дадена възможност да внесе държавна такса по исковете по висящите искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС в същия размер като по недопустимия иск по чл. 124, ал. 4 ГПК или общо по 185 лв. за всеки иск.

За адвокатско възнаграждение до настоящия момент ищецът е направил разноски общо в размер на 3850 лв. (850 лв. в първоинстанционното производство и по 750 лв. за всяка от останалите инстанции, в които е било гледано делото). При липса на други данни следва, че за всеки от съединените искове са направени разноски за адвокатско възнаграждение от 770 лв. Разноските от 770 лв. по недопустимия иск по чл. 124, ал. 4 ГПК и от 770 лв. за неоснователния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване притежание на право на строеж следва да останат в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да възстанови разноските от 770 лв. за иска по чл. 109 ЗС за възстановяване на прекъснатия електропровод. Дължимостта на разноските от по 770 лв. за висящия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС, както и заплатените от ищеца разходи за експертиза при второто въззивно разглеждане на делото от 490 лв. следва да се прецени при постановяване на решение по съществото на спора.

Ответникът е направил разноски в съдебното производство общо в размер на 3050 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар (850 лв. за първоинстанционното производство, по 750 лв. за първото въззивно и първото касационно производство и 700 лв. за настоящото касационно производство). При липса на други данни следва, че по всеки от исковете е заплатено адвокатско възнаграждение делото в размер на 610 лв. Ищецът дължи възстановяване на разноските от по 610 лв. по недопустимия иск по чл. 124, ал. 4 ГПК и по неоснователния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Разноските от 610 лв. по иска по чл. 109 ЗС за възстановяване на прекъснатия електропровод остават в тежест на ответника. Дължимостта на разноските от по 610 лв. за висящия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС следва да се прецени при постановяване на решение по съществото на спора.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 30 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1932/2018 г.. на Районен съд – Асеновград в частта, с която е разгледан, предявен от„Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци иск за установяване, че ответното дружество неоснователно е прекъснало подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 13,14 (имот XI-3.26) за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20 на 26.03.2018 г. и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му И ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.

ОСЪЖДА „Фаворит 2000“ ЕООД, ЕИК 115827850, гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", бл. 253, ет. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 7, адвокат К. О. да заплати държавна такса за всички инстанции по сметка на Върховния касационен съд на Република България по иска по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК иск за установяване, че ответното дружество неоснователно е прекъснало подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 13,14 (имот XI-3.26) за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20 на 26.03.2018 г. и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му

ОТМЕНЯ решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 109 ЗС, предявени от„Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци за установяване, че ищцовото дружество е придобил право на строеж за електропровод Т-НН по улица с ос.т.13,14 и 15 за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20, че е придобил по давност сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фаворит 2000“ ЕООД, ЕИК 115827850, гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", бл. 253, ет. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 7, адвокат К. О. против „Марси Пласт“ ООД, ЕИК 203862175, с. Болярци, област Пловдив, ул. „32-ра“ № 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат В. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив придобил право на строеж за електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив) за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20.

ДАВА ХОД на делото пред Върховния касационен съд по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци за признаване за установено, че „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив е придобило по давност сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26 за електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив) за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20.

ДАВА възможност на „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване препис от настоящото решение да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса по този иска в размер общо на 185 лв. за всички инстанции.

При неизпълнение в срок производството по иска ще бъде прекратено.

ПОСТАВЯ допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза, която след оглед на УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив да даде заключение и отрази на скица извършеното застрояване и точното местоположение на поземлен имот 3.26 и границите на сервитутното право за електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив).

Определя депозит за изслушване на експертното заключение в размер на 400.00 лв., вносим от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване препис от решението.

След представяне доказателства за внесена държавна такса и за внесен депозит да се уведоми вещото лице В. А. Г. за поставената задача.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив).

ОТМЕНЯ решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив)., както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп до УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди.

ДАВА ХОД на делото пред Върховния касационен съд по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „Марси Пласт“ ООД, с. Болярци иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод Т-НН, прокаран под улица (път) с ос.т.13,14 и 15 (съставляваща поземлен имот 3.26, включена в УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 по плана на стопански двор № 2 на с. Болярци, област Пловдив)., както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп до УПИ XI-2.8, 2.9, 2.28, 2.7, 3.26 за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди.

ДАВА възможност на „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчване препис от настоящото решение да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса по този иска в размер общо на 185 лв. за всички инстанции.

При неизпълнение в срок производството по иска ще бъде прекратено.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едномесечен срок от връчване на решението с писмена молба с препис за насрещната страна да изложат твърдения осъществено ли е придобивно основание за община Садово по отношение на поземлен имот 3.26 и какъв е конкретния му фактически състав и да посочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните след изслушване на експертното заключение да посочат при какви конкретни условия считат че ищецът може да получава достъп до урегулирания имот на ответника за осъществяване на сервитутното си право според съдържанието на същото с оглед вида на съоръжението – подземен електропровод.

ОСЪЖДА „Марси Пласт“ ООД, ЕИК 203862175 с. Болярци, област Пловдив, ул. „32-ра“ № 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат В. Д. да заплати на „Фаворит 2000“ ЕООД, ЕИК 115827850, гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", бл. 253, ет. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 7, адвокат К. О. разноски по иска с правно основание чл. 109 ЗС за възстановяване на прекъснатия електропровод в размер 770 лв.

ОСЪЖДА „Фаворит 2000“ ЕООД, ЕИК 115827850, гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", бл. 253, ет. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 7, адвокат К. О. да заплати на „Марси Пласт“ ООД, ЕИК 203862175 с. Болярци, област Пловдив, ул. „32-ра“ № 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат В. Д. разноски в размер на 1220 лв. (по 610 лв.) по иска по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК и по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване притежание на право на строеж.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: