Окончателна присъда от 10 години затвор за жестоко умишлено убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * съдебно-медицинска експертиза * смекчаващи вината обстоятелства * механизъм на причиняване на телесна повреда или смърт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр. София, 11 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Ил. Петкова и

с участието на прокурора от ВКП И. Симов,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 699/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Б. В. В. чрез защитника му адв. Д. Р. срещу решение № 55 от 19.04.2023 г. по внохд № 28/23 г. на Апелативен съд- Пловдив.

В жалбата са заявени всички касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като в допълнението нея, защитникът е изложил съображения обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- неправилно приложение на материалния закон и по чл. 348, ал. 1 т. 3 от НПК –явна несправедливост на наказанието, явяваща се пряка последица от неправилната квалификация на деянието. Твърди се в жалбата, че фактическата обстановка е правилно установена, но съдът е направил погрешни правни изводи по приложението на закона в две насоки : 1./ неправилно е приел като форма на вината, евентуален умисъл вместо –непредпазливост и неоснователно е отказал да преквалифицира деянието от престъпление по чл. 116, ал.1 т. 6 от НК в престъпление по чл. 124 от НК и алтернативно, че 2/ престъплението е извършено при физиологичен афект, поради което следва да се квалифицира по чл. 118 от НК. Съдът е наложил явно несправедливо наказание, тъй като при определянето му е пропуснал да отчете причината за възникване на конфликта, която се корени в провокативното поведение на жертвата. За това в жалбата се настоява за преквалифициране на извършеното от подсъдимия в престъпление по чл. 124 от НК , алтернативно по чл. 118 от НК, което налага намаляване на размера на наказанието.

В съдебно заседание пред ВКС адв. Р. поддържа изцяло жалбата и поставя акцент върху неправилната правна оценка на извършеното от подсъдимия, като претендира, че смъртта на пострадалата е последица от проявена непредпазливост, а не умисъл, защото целта му е била да й причини телесни повреди, а смърт.

Подс. В. не се явява редовно призован пред ВКС.

Представителят на ВКС счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът не е допуснал нарушенията, които се сочат в нея. Определил е справедливо наказание, поради което решението следва да остане в сила.

Частният обвинител и граждански ищец- действащ лично и като правоприемник на Т. Т. - М. Т., редовно призован не се явява и не изпраща повереник.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс.В. е неоснователна.

С присъда № 29 от 28.10.2022 г. Окръжен съд- Хасково е признал подсъдимия Б. В. В. за виновен в това, че на 12.01.2018 г. в [населено място] умишлено умъртвил А. Т. Т. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3 , вр. чл. 115, и вр. чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години, което да изтърпи при първоначален „строг4 режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от наказанието времето, през което подс. В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 14.01.2018 г. 17.09.2018 г.

Осъдил подс. В. да заплати обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди на гражданския ищец Т. Г. Т. в размер на 7 000 лв. в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като отхвърлил иска до пълния му размер от 20 000 лв. като неоснователен.

Отхвърлил предявения от гражданския ищец М. Т. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер от 20 000 лв. като неоснователен.

Подс. В. е осъден д а заплати направените по делото разноски и тези от частните обвинители в размер на 1200 лв., както и да заплати 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По жалба на подс. В. в АС- Пловдив е образувано внохд № 28/23 г., по което с решение № 55 от 19.04.2023 г. присъдата била потвърдена изцяло.

В жалбата и оскъдното по съдържание допълнение към нея, касаторът претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК-допуснати съществени процесуални нарушения е заявено формално, без в негова подкрепа да е наведен нито един довод, който ВКС да може да провери. Освен това, в нея изрично е изразено съгласието на касатора с фактическата обстановка, която е „установена правилно“ от въззивния съд, което позволява извода, че доказателствено- аналитичната дейност в резултат, на която са установени правнозначимите обстоятелства, не се оспорва. За това, след като касаторът няма оплаквания срещу начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение, следва да се приеме, че претендираното формално касационно основание не е налично. Освен това, ВКС няма задължение служебно да проверява аналитичната дейност на въззивния съд, а следва да извърши проверка на онези касационни основания, за които се съдържат ясни и конкретни съображения в иницииращия документ.

В конкретния случай, фокусът в жалба е поставен срещу материалната законосъобразност на съдебния акт, с което се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В жалбата касаторът е посочил идентични съображения, които са били на вниманието на съда по същество и на тях той е дал верни, обосновани и изчерпателни отговори, които ВКС споделя изцяло. Основното несъгласие се състои срещу приетата от съда форма на вина и отказът му да приеме, че деянието е извършено по непредпазливост, както и че деецът е действал в състояние доминирано от силна реакция, т. е. при условията на физиологичен афект.

Направената проверка на оплакванията на жалбоподателя не ангажира наличието на релевираното касационно основание- неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения :

Описаната в съдебния акт фактология, според която подсъдимият е нанесъл множество удари с крака /ритници/ около 31 на брой, използвайки голяма сила, насочвайки ги в жизненоважни части в главата, по лицето и по тяло- в гърдите, корема на жертвата, не обосновава непредпазлива форма на вина, а умисъл за причиняване на смъртта й.

От заключението на СМЕ е установено, че А. Т. е получила множество травми по цялото тяло и главата - счупване на две ребра, счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, разкъсно- контузни рани, отоци, кръвоизливи, увреждане на гръкляна, кръвонасядания по меките обвивки на черепа и в пирамидалните кости, хематон под твърдите и меката обвивка на мозъка, кръв в малките мозъчни стомахчета, открита гръдна травма, вътрешна контузия на белите дробове, кръвонасядания по мишниците, ляво бедро, ляво коляно, дясна подбедрица и др., които са резултат от активни и целенасочени действия, извършени от подс. В.. Ритниците са нанасяни с голям интензитет и продължително време. Смъртта на Т. е пряка последица от упражненото върху нея въздействие с твърди тъпи предмети, като неоказването на своевременна медицинска помощ не е прекъснало причинно следствения процес. СМЕ е констатирала, че преобладаващата част от ударите са нанесени в лицето, в долната челюст и главата- в зоната на горната повърхност на главния мозък, при легнало положение на тялото. Механизмът на тяхното причиняване е ротационна травма, която се характеризира с изместване на мозъка и завъртането му около отвесната ос, от което кръвоносни съдове, са се късали, причинявайки кръвоизливи и оток. Главата се е завъртала рязко и силно в посоки, за което индикира увреждането на гръкляна, получено от рязкото прегъване на главата при понасяне на ударите, като всички травми свидетелстват за проявена особена жестокост спрямо жертвата, която през цялото време се намирала в уязвимо положение на тялото- повалена на земята- позволяващо упражняването на активното въздействие с долните крайници.

Действията на подсъдимия и причинените телесни увреждания на жертвата, не сочат на смесена форма на вината –непредпазливост по отношение на настъпване на смъртта, и умисъл при причиняване на телесни повреди - престъпление по чл. 124 от НК, а напротив обосновават умисъл за причиняване на нейната смърт. Локализацията им в жизненоважни части на главата и тялото, силата, с която са нанесени и големият интензитет, са довели до тежка закрита черепно мозъчна травма, парализа на важни мозъчни центрове с последващо силно увреждане в общото състояние на организма, като непосредствена причина за смъртта е острата сърдечно- съдова недостатъчност, настъпила в резултат на описаните травми.

За разграничението на умишленото убийството по чл. 115 от НК, от убийство по непредпазливост по чл. 124 от НК, значение имат формиралите се в съзнанието на дееца представи за начина на извършване на деянието, средствата, с които се причиняват уврежданията, силата на ударите, техният брой, насоченост, продължителност и др. / ППВС -12/73 г., Р 336-77-1 НО на ВС, Р 29/21 г. н. д. 1027/20 г. на 2 НО и др. /.

Изложеното по- горе обосновава извода, че като е признал подс. В. за виновен по чл. 116, ал.1, т. 6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК решаващият съд е спазил закона и трайната съдебна практика, и правилно е отказал да преквалифицира деянието като непредпазливо престъпление по чл.124 от НК.

На следващо място не търпи критика материалноправната оценка на извършените от подсъдимия действия, изключваща приложението на привилегирования състав по чл. 118 от НК. От момента, в който пострадалата е нанесла ритник на подсъдимия в лицето до началото на побоя извършен над нея е минало определено, не кратко време, през което действията на подс. В. са били подредени и рационални - подсъдимият станал от стола, отишъл в кухнята и се измил, след което се върнал обратно в хола и издърпал жертвата в коридора, отправяйки й обидни и заканителни думи. Съгласно заключението на назначената СППЕ липсва характерната за състоянието на силно раздразнение-бурна, късосъединителна реакция, силно замъгляване на съзнанието, което да е доминирано от силно душевно състояние на раздразнение, предизвикано от пострадалата. Съдът обстойно е отговорил на въпроса за отсъствието на физиологичен афект, като не е оставил съмнение в правилното разрешаване на спора за приложението на материалния закон, поради което претенцията на касатора е лишена от основание. / в този смисъл / Р601/12 г. по н. д. №2729/2011 г. ,Р 162/18 г. по н. д. 817/18 г. , Р 6/19 г. по н. д. №1041/18 г. и др. /.

Въззивната инстанция е приложила правилно закона и не е допуснала касационен повод за изменение на съдебния акт от ВКС. Изводите по правото са направени след внимателен и задълбочен анализ при стриктно съобразяване със съдебната практика и тъй като и самата жалба не съдържа съображения, ВКС се ангажира да обобщи, че въззивният съд е спазил закона и не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не е налице заявеното касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се има предвид, че санкционната рамка, при която е следвало да бъде определено то е от 15 до 20 години „лишаване от свобода“, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието, въззивният съд е възприел становището на първата инстанция, че наказанието следва да бъде определено при първата алтернатива в закона, като с оглед доказателствата по делото и установените факти е приел наличие на многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства за подс. В. : наличието на психическо заболяване – биополярно афективно разстройство и свързаното с него разстройство на личността, чистото съдебно минало, полагането на грижи за възрастната си майка, добри характеристични данни, опит да окаже помощ чрез телефониране на телефон 112, дадените обяснения, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина и провокативното поведение на жертвата- изразило се в нанасяне на удар с крак в лицето, от което последвало разклащане на зъб и увреждане на зъбната му протеза. Направен е обоснован извод, че с оглед коментираните обстоятелства и най- лекото предвидено наказание, би било прекомерно тежко, поради което е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и съдът е определил наказание от десет години „лишаване от свобода“, което е пет години под предвидения в закона минимум и то според ВКС удволетворява критериите за справедливост.

Не намира опора в материалите по делото оплакването на касатора, че съдът е пропуснал да отчете в полза на подсъдимия установения здравословен проблем и поведението на пострадалата преди извършване на деянието, тъй като именно тях съдът е поставил в сърцевината на изводите си за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а не при условията на чл. 54 от НК.

Не са налице основания за допълнително смекчаване, тъй като фактите по делото сочат на упражнена значителна сила и многобройност на ударите, значително надхвърлящи обичайното в подобни случаи, като не може да бъде оставено без коментар и това, че силата е упражнена срещу жена с вродени малоформации по горните крайници и долен ляв крак, която е с крехко телосложение и с която подсъдимият е живял на семейни начала продължителен период от време от 2014 година.

Претенцията за намаляване на размера на наказанието, защитата е обосновала с необходимостта от преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление - по чл. 124 от НК или по чл. 118 от НК, за което липсват основания, поради което и на тези съображения, искането за редукция на наказанието следва да остане без уважение.

Касаторът не е навел доводи срещу размера на присъденото обезщетение на Т. Т. и отказа да бъде присъдено обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД на брата на жертвата- М. Т., поради което ВКС следва само да посочи, че съдът е спазил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и решението в гражданската му част също следва да остане в сила.

С оглед изложено до тук, ВКС счете, че не са налице релевираните в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт на Апелативен съд- Пловдив следва да остане в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 19.04.2023 г. по внохд № 28/ 23 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател : Членове :1. 2.