Недопустимост на съдебно решение, уважило иск на непредявено правно основание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 594

гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4194 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Община Добрич срещу решение № 182 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 211/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отменено решение № 633 от 07.08.2023 г., поправено с решение № 125 от 06.02.2024 г., по гр. д. № 1504/2022 г. на Районен съд – Добрич, като вместо него въззивният съд е признал за установено по отношение на Община Добрич, че Р. Й. В. и К. Ж. В. притежават върху поземлен имот с идентификатор *** правото на строеж за собствените им, построени в имота, сграда с идентификатор **** (индивидуализирана погрешно в решението като такава с идентификатор ****) със застроена площ от 70 кв.м, с предназначение – жилищна, и сграда с идентификатор **** на площ от 42 кв.м.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо (постановено по непредявен иск, доколкото ищците не са се позовали на осъществявано давностно владение, като придобивен способ относно претендираното от тях право), както и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещните страни оспорват касационната жалба.

С определение № 3294 от 24.06.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка дали въззивното решение не е вероятно недопустимо, като постановено по непредявен иск.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Според приетото от Окръжен съд - Добрич ищците Р. Й. В. и К. Ж. В. претендират да притежават върху общинския поземлен имот с идентификатор *** правото на строеж за построените в този имот сгради с идентификатори **** и ****, в качеството си на собственици на самите сгради, придобити от тях на основание договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 101, т. V, вх. рег. № 9227, д. № 668/2021 г. на нотариус с рег. № 535. Следователно, ищците считат, че на същото договорно основание, на което са придобили правото на собственост върху сградите, ведно с него са придобили и правото на строеж върху поземления имот, в който те са построени. Правото на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС съставлява правото на едно лице да построи сграда в чужд поземлен имот и да стане неин собственик, а след като сградата е построена, правото на строеж е правото на едно лице да държи своя сграда върху чужд поземлен имот. В съответствие с чл. 85, във вр. с чл. 77 ЗС правото на строеж се придобива, като бъде отстъпено, учредено (със сделка, съответно предвиден в правната норма акт на държавен или общински орган) от собственика на земята, но може да се придобива и чрез давностно владение. Във всички случаи придобиването на сграда, отделно от земята, върху която тя е построена, е неразривно свързано с придобиване на правото на строеж - правото на придобилия сградата да я държи върху земята, принадлежаща на друг собственик. Юридическият факт, съставляващ основание за придобиване на построената сграда (отделно от земята), води до придобиване и на правото на строеж, т.е. дори и да не е посочено изрично в съответния акт, сградата се придобива ведно с правото на строеж и правото на строеж се придобива на същото основание, на което е придобита построената сграда. Окръжен съд – Добрич е визирал, че поддържаното от ищците в спора пред него, че на И. Г. С. е било отстъпено право на строеж върху поземлен имот ***, тогава държавен парцел * в кв. 214 в [населено място], не може да се възприеме. Приел е, че действително съществуват обстоятелства, които са сериозна индиция в тази посока (фактът, че като е поискала, на същата е било разрешено да построи жилище в държавния имот, одобрен е проект за строежа, освободена е от такси, както е било предвидено в Указ № 115/1954 г., дадена е строителна линия, построеното и декларирано като нейна собственост на основание суперфиция е прието и никога не е било оспорвано), но това не е достатъчно да се приеме, че на И. Г. С. е било отстъпено право на строеж върху процесния поземлен имот. Противно на посоченото във въззивната жалба, Указ № 115 от 1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство не съдържа разпоредба, по силата на която (екс леге) да се учредява право на строеж в полза на граждани за извършване на строителство от категориите, посочени в нормативния акт, върху държавни имоти. В чл. 1, ал. 1 от този указ е въведено, че изпълнителните комитети при народните съвети могат да отстъпват безсрочно, възмездно или безвъзмездно, правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя, предоставена на народните съвети. От разпоредбата е видно, че няма съдържание самата тя да предоставя, учредява, отстъпва право на строеж върху урегулирани държавни имоти, а го възлага на изпълнителния комитет на народния съвет, който „може“ да отстъпи правото на строеж, като в ал. 2 са регламентирани правните последици на отстъпеното по ал. 1 от изпълнителния комитет на народния съвет право на строеж. Акт на изпълнителния комитет на народния съвет за отстъпване право на строеж на И. Г. С. върху процесния поземлен имот, тогава държавна собственост, не е представен и не е доказано по убедителен начин такъв изобщо да е бил издаден. Ето защо не може да се направи извод, че И. Г. С. е извършила строителството в държавния парцел * в кв. 214 въз основа на валидно учредено право на строеж. Така, по силата на приращението на основание чл. 92 ЗС, построената от И. Г. С. жилищна сграда в имота е станала държавна собственост. С оглед установеното по-горе, както се твърди от ищците, считано от 22.07.1968 г. наследодателят на праводателите на ищците П. Г. С. е установил владение за себе си върху жилищната сграда в държавното дворно място, упражнявал е владението до смъртта си, а след това са владели неговите наследници. В съответствие с чл. 86 ЗС (ред. ДВ, бр. 92/1951 г. и ДВ, бр. 31/1990 г.), построеното и правото на строеж върху поземления имот, като държавна собственост, не е било възможно да бъдат придобивани по давност. С влизане в сила на 01.06.1996 г. на сега действащата редакция на разпоредбата забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост е отпаднала, но в съответствие с чл. 7, ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 44/1996 г.) е останала за имотите частна общинска собственост. С изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г.) е отпаднала забраната за придобиване по давност и за имоти частна общинска собственост, като от същия момент на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.) процесният поземлен имот е преминал от собственост на държавата в собственост на общината. Следователно във времето от 01.06.1996 г. построеното в държавния, а после общински парцел *, пл. № * в кв. 571, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, е можело да бъде обект на упражняваното от наследодателя на праводателите на ищците давностно владение. Един ден преди да бъде завършен необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС срок за придобиване на правото на собственост от него давността е спряла да тече - § 1 ЗДЗС. Първоначално наложеният само до 31.12.2011 г. мораториум за придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е неколкократно удължаван. Последното удължаване до 31.12.2022 г. е прието с § 1 ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.), а в § 2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017 г. и е придадено обратно действие на разпоредбата. С решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС и на § 2 ЗР на ЗИЗС са обявени за противоконституционни. Що се отнася до придаденото с § 2 ЗР на ЗИЗС обратно действие на удължаването на срока до 31.12.2022 г., в решението на Конституционния съд е прието, че то отнема вещноправния ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и засяга вече придобити вещни права. Според въззивния съд, отнесено към настоящия спор, това означава, че след като на 01.06.1996 г. наследодателят на праводателите на ищците е бил във владение на сградите в процесния поземлен имот и владението е осъществявано без прекъсване от него и после от наследниците му, при съобразяване на разпоредбата на § 1 ЗДЗС и решението на Конституционния съд, то на 02.01.2018 г. в полза на последните е изтекъл необходимият за придобиване по давност десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Следователно И. П. Д. и Д. П. Г. са придобили правото на собственост върху сградите с идентификатори **** и ****, построени върху общинско дворно място с идентификатор ***, което право те са придобили на основание давностно владение и наследство, така, както са се позовали и е вярно удостоверено в констативния нотариален акт № 3, т. IV, вх. рег. № 6207, д. № 445/28.07.2021 г. на нотариус с рег. № 535 и район на действие ДРС. Посоченото в нотариалния акт, че сградите са построени без учредено право на строеж, също е вярно, но по изложените по-горе съображения, ведно с правото на собственост върху сградите и на същото основание - давностно владение и наследство, лицата са придобили и правото на строеж за сградите върху поземления имот. Така, при сключване на 27.10.2021 г. на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 101, т. V, вх. рег. № 9227, д. № 668/2021 г. на нотариус с рег. № 535, продавачите И. П. Д. и Д. П. Г. са притежавали и прехвърлили на купувачите, ищци по делото, К. Ж. В. и Р. Й. В. правото на собственост върху сградите, ведно правото на строеж за тях върху поземлен имот с идентификатор ***. От това следва, че ищците с основание претендират, че като собственици на сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****, придобити от тях на посоченото договорно основание, притежават и правото на строеж върху собствения на ответника Община Добрич поземлен имот, върху който тези сгради са построени.

По основанието, по което е допуснато касационното обжалване, и по основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 8756/26.05.2022 г., уточнена с молба вх. № 11952/12.07.2022 г., на Р. Й. В. и К. Ж. В., с която срещу Община Добрич е предявен иск за установяване, че ищците, като собственици на сграда с идентификатор **** със застроена площ от 70 кв.м, с предназначение - жилищна сграда, и сграда с идентификатор **** на площ от 42 кв.м, с предназначение – друг вид производствена, складова, са титуляри на вещното право на строеж върху дворното място, в което са построени, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], и за осъждане на ответника да предаде владението върху мястото.

С допълнителни молби вх. №№ 21536/07.12.2022 г. и 21537/07.12.2022 г., след оставяне на исковата молба без движение, ищците са заявили, че петитумът на исковата молба е съдът да признае за установено по отношение на ответната община, че като собственици на сградите с идентификатори **** и ****, те са титуляри на вещното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, в което същите са построени.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищците са собственици на горепосочените сгради, придобити от тях по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 101, том V, peг. № 9227, дело № 668/2021 г. Същите били придобити от праводателите им И. П. Д. и Д. П. Г. - наследници по закон на П. Г. П. (С.), който завладял имот (бивш парцел *, посочен и в АЧОС № 3043/27.01.2006 г. като стар идентификатор на процесния имот), по силата на частен писмен договор за продажба от 22.07.1968 г., сключен между него, като купувач, и Д. Г. С., като продавач. Последната е посочена в договора като наследница на И. Г. С., на която бил издаден позволителен билет № 164/ІІ от 14.09.1954 г. за изграждане на жилище, съгласно представен типов план. Разрешението за строеж било дадено на основание Указ № 115 на Президиума на Народното събрание от 01.04.1954 г. Този документ бил индиция за проведена процедура по разрешаване на строеж в полза на праводателя на праводателя на ищците. Билетът бил издаден по реда на Указ на Президиума на НС № 115/01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално (групово или единично) жилищно строителство. Въпреки признатите на праводателите на ищците права, Община Добрич отказвала да ги зачете, като междувременно издала в своя полза АЧОС № 3043/27.01.2006 г., като по този начин отрича правата на ищците върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.

В молбата-уточнение вх. № 11952/12.07.2022 г. В. твърдят, че правото на строеж е придобито по силата на Указ № 115/1954 г. (отм.). Изявление в същия смисъл е направено и от процесуалния им представител в първото проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

От така изложеното следва, че Р. В. и К. В. претендират да притежават, заедно със закупените от тях две процесни сгради, правото на строеж, въз основа на което последните са построени в ПИ с идентификатор *** (представляващ общинска собственост), тъй като това право на строеж е съществувало в патримониума на праводателите им, като отстъпено на И. Г. С. по реда на Указ № 115/1954 г. (отм.). Няма наведени твърдения, че правото на строеж е било придобито по давност. Доколкото в исковата молба изобщо се говори за давност, то е по отношение на П. П. (С.) и за поземления имот, а не за правото на строеж. В нотариалния акт за покупката на двете сгради от страна на В. (№ 101/27.10.2021 г.) изрично е отбелязано, че те са построени без признати учредени вещни права върху дворното място, общинска собственост. Същото отбелязване фигурира и в нотариалния акт на праводателите на ищците (№ 3/28.07.2021 г.).

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством които се индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

В случая Окръжен съд – Добрич е уважил иска на непредявено основание – изтекла придобивна давност, въпреки че Р. и К. В. са се позовали единствено на наличието на придобито по силата на Указ № 115/1954 г. право на строеж от И. С., въз основа на което са били построени сградите, закупени впоследствие от тях. По този начин съдът е постановил недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото – върнато на друг съдебен състав на Окръжен съд – Добрич, който да се произнесе по иска, така както той е предявен.

Настоящият съд не дължи присъждане на разноски за производството пред него. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 182 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 211/2024 г. на Окръжен съд – Добрич.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: