Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2023
Дължимост на начислена електроенергия при софтуерна намеса в електромер
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Потребител оспорва начислена сума за електроенергия, установена в скрит (невизуализиран) регистър след манипулация на електромера. Първите две инстанции уважават иска му, приемайки за недоказано, че енергията е потребена именно в неговия имот. Върховният касационен съд отменя тези актове и отхвърля иска, като приема, че чрез съвкупност от доказателства е безспорно установено реалното потребление.
Какво приема съдът
Пълното доказване на даден факт може да бъде постигнато и само чрез верига от косвени доказателства, когато те са несъмнено установени и водят до категоричен извод. Когато в невизуализиран регистър на електромер има реално преминало количество енергия след монтажа, операторът има право да го начисли на потребителя без необходимост от доказване на виновно поведение.
Приложени разпоредби
- чл. 12 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 235 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 2 ГПК
- чл. 49 ПИКЕЕ
- чл. 55 ПИКЕЕ
- чл. 56 ПИКЕЕ
- чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
корекция на сметканевизуализиран регистърсофтуерна намесаелектромеркосвени доказателстваПИКЕЕ
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50024 гр. София 19.09.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3892 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. Л. М. срещу решение № 1143/30.06.2021 г. по в.гр.дело № 1259/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260046/12.01.2021 г. по гр.дело № 3437/2020 г. на Районен съд Варна, с което е прието за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК в отношенията между ищеца С. Т. С. и ответника „Електроразпределение Север” АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6306.58 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., представляваща фактурирана от ответника сума, за обект на потребление, находящ се на адрес [населено място], [улица], № , с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Ответницата по жалбата С. Т. С., чрез адв. М. Д. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 623/02.08.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното решение от 30.06.2021 г. по в.гр.дело № 1259/2021 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение от 12.01.2021 г. по гр.дело № 3437/2020 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК в отношенията между ищецът С. Т. С. и ответника „Електроразпределение Север” АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сума от 6306.58 лв., представляваща фактурирана от ответника сума за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], №. От фактическа страна е прието за установено следното: От съдържанието на приетия по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер е видно, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 7889102 с посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри. Според приложения КП № 5100392 от 21.02.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер № 7889102, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел, за който е посочено, че е внучка на потребителя. Съгласно приложения по делото КП от метрологична експертиза на електромер № 190 от 28.02.2020 г. извършена е експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от 33 209,9 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на 02.03.2020 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 33 209 кВтч за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ. За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 6 306,58 лева, ответното дружество е издало фактура № [ЕГН] от 04.03.2020 г. От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза от първоинстанционния съд е установено, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; показанията, записани в регистър 1.8.3., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване; направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни. От правна страна е прието, че предявеният иск е отрицателен установителен с правно основани е член 124, алинея 1 от ГПК. Посочено е, че в тежест на ответника е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер. Съдът е приел, че с измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54 от 17.07.2012 г., в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Изведен е извод, че с влизане в сила на тези изменения законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4-6 във връзка с чл. 21, т. 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Прието е, че в чл. 45 и чл. 46 от посочените правила е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /чл. 45, ал. 1/, както да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване /чл. 46, ал. 1/. Приел е, че извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 55 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Позовал се е на чл. 49, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ, според които при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Съдът е приел, че данните по делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата, но в присъствието на свидетел, който е близък роднина на потребителя, че съставеният протокол от формална страна отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила. Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП. Въззивният съд е приел, че процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 28.03.2017 г., като в КП за монтажа е записано, че е монтирано СТИ с конкретни показания във видимите на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на вещото лице, че не може да се установи кога във времето е станало преминаването на електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър е формиран извод, че това може да се е случило и преди това СТИ да е било монтирано в обекта на ищеца. Според съда не може категорично да бъде прието, че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната за процесния период, отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца. По наведения от ответника евентуален довод, че сумата е дължима на основание член 183 от ЗЗД, съдът е приел, че продавачът „Електроразпределение Север“АД не е доказал при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на член 154, алинея 1 от ГПК, че е доставил процесното количество електроенергия през процесния период. С оглед на изложените доводи съдът е извел решаващ извод, че предявеният иск е доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен. При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено. По правния въпрос: С решение № 226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Съдебният състав е приел, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение съдебният състав е приел, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. Като взема предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът преценява, че въззивното решение е неправилно. Ккасационната жалба е основателна. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск, без да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, съответно не е обсъдил записванията в КП за монтаж на процесния електромер, които не са оспорени и не е обсъдил в цялост заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл.293,ал.2 ГПК. В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което съдът следва да се произнесе с решение по съществото на спора. Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищцата С. Т. С. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на пар.1,т.2а от ДР на ЗЕ. Електрическата енергия е доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], № , с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН]. От приложения по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г. , съставен от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД [населено място] и подписан от ищцата се установява, че за измерване на електрическата енергия в процесния обект е монтиран електромер с фабричен № 7889102 с налични показатели в регистрите за дневна тарифа - 025920 kWh и нощна тарифа - 09216 kWh. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри. Видно от приложения протокол за последваща метрологична проверка на електромер № 1096р-А-6 от 14.02.2017 г. издаден от лицензирана лаборатория „Еллаб България”ООД в същия е удостоверено, че СТИ със сериен № 7889102, с показатели Тарифа 1 - 9216.391 kWh и Тарифа 2 - 25920.423 kWh съответства на техническите изисквания за този тип средство за измерване. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза от първоинстанционния съд, което не е оспорено от страните и което съдът възприема се установява, че процесният електромер тип АСЕ – „ACTARIS” с фабричен № 7889102 е произведен през 2008 г., като същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ. На 28.03.2017 г. е бил монтиран в обекта на потребление – [населено място], [улица], № , след като е преминал последваща проверка в лицензирана лаборатория. Вещото лице е посочило, че срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича през 2023 г. Посочило е, че електромерът от този тип е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната електрически енергия по двата визуализирани на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Към датата на проверката – 21.02.2020 г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия. Като взема предвид посочените писмени доказателства, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът приема, че към момента на монтажа на процесния електромер – 28.03.2017 г. същият е бил метрологично годен и е отговарял на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, както и, че е бил с нулеви показатели в регистъра за тарифа Т 3. От приложения по делото констативен протокол № 5100392 от 21.02.2020 г. се установява, че на 21.02.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на процесния електромер с фабричен номер № 7889102, отчитащ потреблението в обект, собственост на ищцата. При проверката са отчетени стойности на Тарифа 1 – 010943 kWh и Тарифа 2 – 037275 kWh, измервателният уред е демонтиран, пломбиран с пломба 560290 и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от един свидетел, за който е удостоверено, че е внучка на потребителя. Процесният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология. Според приложния констативен протокол на БИМ-Регионален отдел Варна електромерът е предоставен на 24.02.2020 г. в плик, пломбиран с пломба № 560290; при оглед е констатирано съответствие с протокола за демонтаж № 5100392/21.02.2020 г., с показание на тарифите Т1 - 010943.2 kWh, Т2 – 037275.1 kWh; не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. В протокола са посочени наличните необходими обозначения на табелата на електромера – номер на одобрен тип 4312, наличие и състояние на пломби против неправомерен достъп до вътрешната констуркция на електромера, знак от метрологична проверка – пломба № 5/08 - изправна, фирмен знак – пломба № А/2008 – изправна и изправни допълнителни стикери № 17/11002. В протокола е удостоверено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Actaris АСЕ 2000 трябва да се състои от две тарифи Т 1 и Т 2. Удостоверено е, че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т 3 – 033209.9 kWh, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, че същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза се установява, извършеното претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия, 1.8.2 – дневна енергия, че софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на електрическа енергия от видимите на дисплея тарифи към скрития регистър 1.8.3. Според вещото лице електромерът е отчел цялото количество на потребената електрическа енергия в обекта, че електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 33209 Kwh е отчетена от процесния СТИ. В заключението се сочи, че електромерът тип АСЕ 2000 „ACTARIS” е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната електрическа енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно поникване в паметта на електромера. Според заключението вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел.енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Според вещото лице съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Според заключението извършените математически изчисления по фактура № [ЕГН] са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера, като при изчисленията са употребени правилните цени на електроенергията, определени от КЕВР - по технологични разходи за отделните подпериоди. Като преценява събраните по делото писмени доказателства в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът намира за установено, че в случая софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в Тарифа Т3 от процесния електромер е извършена след монтажа на същия на 28.03.2017 г. в обекта на ищцата в [населено място], както и, че електромерът е отчел цялото количество на потребената електрическа енергия в обекта, съответно електрическата енергия натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 в размер на 33209 Kwh е отчетена от процесния СТИ. При констатирано наличие на натрупана ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва извод, че за извършване на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Освен това в случая е установено, че количеството електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминало през електромера и реално е доставена на абоната след монтажа на електромера на 28.03.2017 г. Преизчисляването в посочената хипотеза се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. В случая констативният протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел/внучка/, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивното решение, като неправилно следва да се отмени изцяло и да се постанови друго в посочения смисъл. С оглед изхода на делото в полза на ответника „Електроразпределение Север” АД следва да се присъди сумата 5086.26 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, включващи държавни такси, разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 1143/30.06.2021 г., постановено по в.гр.дело № 1259/2021 г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява Отхвърля предявения от С. Т. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № срещу „Електроразпределение Север” АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], Варна Т. – Е, [улица] иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Т. С. не дължи на „Електроразпределение Север” АД, [населено място] сумата 6306.58 лв., представляваща начислена електрическа енергия за период от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., представляваща фактурирана от ответника сума за обект на потребление, находящ се на адрес, [населено място], [улица], с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/04.03.2020 г. Осъжда С. Т. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № да заплати на „Електроразпределение Север” АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], Варна Т. – Е, [улица] сумата 5086.26 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.