Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023

Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на еднакви страни

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителите искат отмяна на влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете им за обезщетение за бавно правосъдие срещу два съда. Те твърдят, че актът противоречи на други съдебни решения, признали забавяне по същите административни дела. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като другите решения засягат различен ищец.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с друго решение е допустима само при пълно съвпадение на предмета и на страните по двете дела, или когато едното правоотношение е обуславящо спрямо другото.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениепротиворечиви решениябавно правосъдиеразумен срокидентитет на странитеЗОДОВ

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50014

гр.София,

02.02.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1725 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК .

Образувано е по молба вх.№ 25130701 от 18.08.2021г. и допълнителна молба вх.№25119707/19.07.2021г. на РС София от А. Р. Н. и Т. Т. А. и допълнителна молба от 18.08.2021г., в които молителелите заявяват, че искат отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2020г. по гр.д.№5284/2019г. на ГС, тъй като същото противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София и на решение от 14.07.2021г. по гр.д.№7347/2019г. на ГС София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК .

В срока по чл. 306, ал.1 ГПК ответната страна в производството -Върховен административен съд, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна.

Ответникът- Административен съд София град, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.

Контролиращата страна-Прокуратура на РБ,чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК и молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , намира следното:

С решението, чиято отмяна се претендира са отхвърлени предявените от А. Р. Н. и Т. Т. А. искове срещу АССГ и ВАС, за осъждането им да заплатят на ищците суми от по 5000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от продължаващо извън разумния срок съдебно производство по адм. дело №6621/2014г. по описа на АССГ и адм.д. №582/2017г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2018г. до окончателното заплащане на главницата.

Съдът е приел, че са проведени множество заседания, в които не е даван ход на делото, като от изложените факти следва, че отлагането е по причина на ищците, искана е правна помощ, впоследствие замяната на определените правни защитници с мотиви, че те не са компетентни, както и многократно отвод на съда. Прието е, че причина за отлагането на делото не е поведението на компетентните органи, а процесуалното поведение на страна по делото. Изложени са съображения за това, че и в производството пред ВАС са правени искания за отлагане на разглеждането на делото в друго о.с.з., неоснователни възражения по отношение на процедурата по призоваване, бавене чрез искания за замяна на определените служебни защитници и това поведение може да бъде определено единствено като злоупотреба с процесуални права, с цел забавяне на делото и впоследствие претендиране на обезщетение на бавно правосъдие. Прието е, че такова обезщетение държавата дължи, когато забавянето се дължи по причина на действията на нейните органи, а не на страната, която иска обезщетението и когато самата страна е причина за забава за разглеждане на делото, тя отговаря за вредите, настъпили за останалите жалбоподатели. Взет е предвид и факта, че голямата бройка на жалбоподателите сама по себе си е предпоставка за по-бавно протичане на предвидените законови процедури, от които съдът е обвързан, поради което е прието че не се установява забавяне в разглеждането на делото, което да е в пряка причинна връзка с поведението на компетентните съдилища.

С молба с вх. № 25130701 от 18.08.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София.

С допълнителна молба вх.№25119707/19.07.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи и на друго влязло в сила от решение № 264749/14.07.2021 г. по в.гр.д. № 7347/2019 г. по описа на ГС – София.

При направената служебна справка настоящият състав констатира, че с решението от 16.08.2021г по гр.д.№941/2021г. на ГС София е отменено частично решение № 132818 от 04.06.2019г. по гр.дело № 28592/2018 г. на РС София и е осъден Върховен административен съд да заплати на З. К. С. , на основание чл. 2“б“ ЗОДОВ , сумата от 250лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на кас.адм. дело № 582/2017г. по описа на ВАС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 22.01.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение е потвърдено решение под № 132818 от 04.06.2019г. по гр.дело № 28592/2018г. на РС София в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ за разликата над сумата от 250лв. до пълния предявен размер от 1000лв.

Установи се също така, че с решението от 14.07.2021 по в.гр.д. № 7347/2019 г. ГС – София е отменил решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 29786/2018 г. на РС София в частта, с която Административен съд София-град /АССГ/ е осъден да заплати на З. К. С., на основание чл.2“б“ ЗОДОВ , разликата над сумата от 500лв. до размера на сумата от 700 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ и е отхвърлил като неоснователен за разликата над сумата от 500лева до 700 лв. , претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ , ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. - до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение съдът е потвърдил обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния му размер от 4000лева.

При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание, са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.В случая предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК не са налице – тъй като, видно от посочения по-горе предмет на двете решения, липсва твърдяното от молителя субективно тъждество. Решенията не са постановени между едни и същи страни, макар и предмета на делата е сходен.

Както е прието и в мотивите към т.5 от ТР№7/31.07.2017г. по ТД№7/2014г. ОСГТК на ВКС фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Приема се, че основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице и когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск –обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи.

В конкретния случай не е налице изискуемия според чл.303, ал.1, т.4 ГПК идентитет на страни по делата, нито разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск –обуславящата претенция. Касае за влезли в сила съдебни решения, които не са между същите страни , каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, за да е налице основание за отмяна. Предявените искове, които съдилищата са квалифицирали по чл.2б ЗОДОВ, са относими към различни страни по повод твърденията им за забавено правосъдие по различни административни дела, а и не е налице хипотеза при която предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, което налага извода, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на атакуваното решение.

Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените от закона основания.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 25130701 от 18.08.2021 г. на А. Р. Н. и Т. Т. А. и допълнителна молба вх.№25119707 от 19.07.2021г. на РС София за отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2020г. по в.гр.д. № 5284/2019 г. по описа на ГС- София, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.