Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на еднакви страни

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50014

гр.София,

02.02.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1725 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК .

Образувано е по молба вх.№ 25130701 от 18.08.2021г. и допълнителна молба вх.№25119707/19.07.2021г. на РС София от А. Р. Н. и Т. Т. А. и допълнителна молба от 18.08.2021г., в които молителелите заявяват, че искат отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2020г. по гр.д.№5284/2019г. на ГС, тъй като същото противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София и на решение от 14.07.2021г. по гр.д.№7347/2019г. на ГС София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК .

В срока по чл. 306, ал.1 ГПК ответната страна в производството -Върховен административен съд, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна.

Ответникът- Административен съд София град, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.

Контролиращата страна-Прокуратура на РБ,чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК и молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , намира следното:

С решението, чиято отмяна се претендира са отхвърлени предявените от А. Р. Н. и Т. Т. А. искове срещу АССГ и ВАС, за осъждането им да заплатят на ищците суми от по 5000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от продължаващо извън разумния срок съдебно производство по адм. дело №6621/2014г. по описа на АССГ и адм.д. №582/2017г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2018г. до окончателното заплащане на главницата.

Съдът е приел, че са проведени множество заседания, в които не е даван ход на делото, като от изложените факти следва, че отлагането е по причина на ищците, искана е правна помощ, впоследствие замяната на определените правни защитници с мотиви, че те не са компетентни, както и многократно отвод на съда. Прието е, че причина за отлагането на делото не е поведението на компетентните органи, а процесуалното поведение на страна по делото. Изложени са съображения за това, че и в производството пред ВАС са правени искания за отлагане на разглеждането на делото в друго о.с.з., неоснователни възражения по отношение на процедурата по призоваване, бавене чрез искания за замяна на определените служебни защитници и това поведение може да бъде определено единствено като злоупотреба с процесуални права, с цел забавяне на делото и впоследствие претендиране на обезщетение на бавно правосъдие. Прието е, че такова обезщетение държавата дължи, когато забавянето се дължи по причина на действията на нейните органи, а не на страната, която иска обезщетението и когато самата страна е причина за забава за разглеждане на делото, тя отговаря за вредите, настъпили за останалите жалбоподатели. Взет е предвид и факта, че голямата бройка на жалбоподателите сама по себе си е предпоставка за по-бавно протичане на предвидените законови процедури, от които съдът е обвързан, поради което е прието че не се установява забавяне в разглеждането на делото, което да е в пряка причинна връзка с поведението на компетентните съдилища.

С молба с вх. № 25130701 от 18.08.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София.

С допълнителна молба вх.№25119707/19.07.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи и на друго влязло в сила от решение № 264749/14.07.2021 г. по в.гр.д. № 7347/2019 г. по описа на ГС – София.

При направената служебна справка настоящият състав констатира, че с решението от 16.08.2021г по гр.д.№941/2021г. на ГС София е отменено частично решение № 132818 от 04.06.2019г. по гр.дело № 28592/2018 г. на РС София и е осъден Върховен административен съд да заплати на З. К. С. , на основание чл. 2“б“ ЗОДОВ , сумата от 250лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на кас.адм. дело № 582/2017г. по описа на ВАС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 22.01.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение е потвърдено решение под № 132818 от 04.06.2019г. по гр.дело № 28592/2018г. на РС София в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ за разликата над сумата от 250лв. до пълния предявен размер от 1000лв.

Установи се също така, че с решението от 14.07.2021 по в.гр.д. № 7347/2019 г. ГС – София е отменил решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 29786/2018 г. на РС София в частта, с която Административен съд София-град /АССГ/ е осъден да заплати на З. К. С., на основание чл.2“б“ ЗОДОВ , разликата над сумата от 500лв. до размера на сумата от 700 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ и е отхвърлил като неоснователен за разликата над сумата от 500лева до 700 лв. , претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ , ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. - до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение съдът е потвърдил обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния му размер от 4000лева.

При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание, са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.В случая предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК не са налице – тъй като, видно от посочения по-горе предмет на двете решения, липсва твърдяното от молителя субективно тъждество. Решенията не са постановени между едни и същи страни, макар и предмета на делата е сходен.

Както е прието и в мотивите към т.5 от ТР№7/31.07.2017г. по ТД№7/2014г. ОСГТК на ВКС фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Приема се, че основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице и когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск –обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи.

В конкретния случай не е налице изискуемия според чл.303, ал.1, т.4 ГПК идентитет на страни по делата, нито разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск –обуславящата претенция. Касае за влезли в сила съдебни решения, които не са между същите страни , каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, за да е налице основание за отмяна. Предявените искове, които съдилищата са квалифицирали по чл.2б ЗОДОВ, са относими към различни страни по повод твърденията им за забавено правосъдие по различни административни дела, а и не е налице хипотеза при която предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, което налага извода, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на атакуваното решение.

Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените от закона основания.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 25130701 от 18.08.2021 г. на А. Р. Н. и Т. Т. А. и допълнителна молба вх.№25119707 от 19.07.2021г. на РС София за отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2020г. по в.гр.д. № 5284/2019 г. по описа на ГС- София, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: