Оправдаване за превоз на мигранти поради недоказана цел за имотна облага

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319

гр. София, 27 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

с участието на секретаря Ил. Петкова,

в присъствието на прокурора от ВКП Джамбазов

след като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 523/25 г. и за да се произнесе, взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор от ОП- София срещу присъда от 17.06.2024 г. по внохд № 110/23 г. на Окръжен съд - София.

В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното оплакване се отнася до аналитичната дейност на въззивния съд, поради направения едностранчив прочит на доказателствата, приемайки за недоказано наличието на специална цел- набавянето на имотна облага за двамата подсъдими. Според прокурора, при установената фактическа обстановка, че с колите си двамата подсъдими са превозвали чужди граждани, без документи за самоличност, чиято цел е била противозаконното им придвижване от /държава/ до /държава/, след предварителна уговорка с каналджии и залагането на определена сума пари, която е следвало окончателно да бъде получена след пристигането им в /държава/, изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинителната теза са лишени от доказателствена и житейска опора. Авторството на деянието и наличието на специална цел са доказани, поради което като е оправдал подсъдимите, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, за чиято отмяна се настоява.

Представителят на ВКП поддържа протеста заедно с развитите в него съображения за неправилност на съдебния акт. Изразява лично становище, че въпреки, че мотивите в протеста са доста пестеливи, от него става ясна основната теза на прокурора - несъгласието му, че не е доказана специалната цел за набавянето на имотна облага. Липсвал друг основен мотив, освен категорично установеното в хода на съдебното производство, че цялата верига от действия на лицата подпомогнали незаконното придвижване на деветте афганистански граждани е свързано със заплащане. Представителят на ВКП твърди, че е доказано наличието на имотна облага, а не някакви алтруистични подбуди от страна на подсъдимите при осъществяване на помощта за чуждите граждани. Освен това, въпреки че въззивният съд е съзрял противоречие между фактическите и правни изводи в мотивите на първия съд, не е предприел действия по връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за тяхното отстраняване. В заключение пледира за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Я. М. се явява лично и със защитника си – адв. Б., която подържа депозираното от нея възражение срещу касационния протест и счита, че въззивният съд е направил обосновани изводи, приемайки недоказаност на специална цел – „набавянето на имотна облага за себе си“. За това настоява постановената въззивна присъда да остане в сила.

Подс. Е. Н. Т. се явява лично пред ВКС и със защитника си – адв. З., който пледира за неоснователност на протеста и моли ВКС да остави в сила присъдата на въззивния съд.

В последната си дума подс. М. и подс. Т. искат ВКС да остави в сила присъдата.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в протеста, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок, от процесуално легитимна страна. Разгледан по същество е неоснователен.

Срещу подсъдимите Я. К. М. и Е. Н. Т. в Районен съд - Сливница е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, по който е образувано нохд № 36/2017 г. С присъда № 25 от 21.02.2018 г. Районният съд е признал подсъдимите за виновни по предявените обвинения, като им наложил наказания от по три години лишаване от свобода, отложени при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Съдът с присъда е отнел в полза на държавата МПС, с които са извършени двете престъпления.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

По жалба на защитника на подс. Я. М. – адв. Б. и по жалба на подс. Е. Т. в Окръжен съд - София е образувано внохд № 461/18 г. С решение от 26.10.2018 г., присъдата на РС- Сливница е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в непълнота на описаните факти във внесения обвинителен акт.

Районният съд- Сливница върнал делото на досъдебното производство, в хода на което е извършено ново привличане на подсъдимите и е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 682/2018г. Производството по делото е прекратено в процедура по чл. 249, ал. 4 от НПК и делото е върнато на РП- Сливница за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

След връщане на делото в РС- Сливница е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 232/ 2019 г.

С присъда № 260004 от 10.05.2019 г. постановена по нохд № 232/2019 г., Районен съд- Сливница признал подсъдимия Я. К. М. за виновен в това, че на 27.10.2015 г. в землището на [населено място], общ./община/, намиращо се в граничната зона, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лв. противозаконно подпомогнал като превозвал четири на брой чужденци от афганистански произход : Н. А., М. Я., Р. К., З. Х., /всички без документ за самоличност/ да преминат в страната в нарушение на разпоредбите на чл. 8,ал. 1 и чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците, като деянието е извършено чрез използването на МПС- лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Л. Д. Г. и е извършено по отношение на повече от едно лице- четири лица, поради което на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал подсъдимия Е. Н. Т. за виновен в това, че на 27.10.2015 г. в землището на [населено място], общ. /община/, намиращо се в граничната зона, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лв. противозаконно подпомогнал като превозвал пет на брой чужденци от афганистански произход : С. Х., Р. С., Р. А., А. З. З., А. С. А. Н., /всички без документ за самоличност/ да преминат в страната в нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците, като деянието е извършено чрез използването на МПС- лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС], негова собственост и е извършено по отношение на повече от едно лице- пет лица, поради което на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 281, ал. 3 от НК отнел в полза на държавата МПС с което е извършено престъплението, а именно лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на подс. Е. Н. Т..

Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

По жалба на адв. Е. Б. – защитник на подс. Я. М. и на адв. С. З. – на подс. Е. Т. в ОС – София е образувано внохд № 110/23 г., по което с присъда № 29 от 17.06.2024 г. присъдата на районен съд- Сливница е отменена и вместо нея съдът постановил нова, с която признал подсъдимите Я. К. М. и Е. Н. Т. за невиновни в извършване на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал изцяло.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Касационният протест и допълнението към него очертават несъгласие с правните изводи на съда относно липсата на доказателства за наличието на специална цел от страна на двамата подсъдими. В него въпреки поддържаното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения не се съдържат конкретни съображения за това в какво се състои нарушението. Твърдението, че са налице достатъчно доказателства относно авторството и вината на подсъдимите не може да запълни със съдържание процесуалният документ, с който прокуратурата е инициирана настоящата проверка. Следва да се посочи, че касационният съд дължи отговори само на конкретно направени оплаквания и не е задължен служебно да търси аргументи, обосноваващи основателност на претенцията на държавното обвинение. Използваната от прокурора конструкция в протеста, поддържаща становище, че обвинителната теза се извежда от косвените доказателства по делото, се основава на предположения и житейски умосъждения, според които след като подсъдимите и чуждите граждани не се познават, нямат фактически или юридически отношения, то няма друго обяснение за действията им, освен получаването на имотна облага от подсъдимите.

След направеното уточнение, за незадоволителното качество на депозирания протест и неговото допълнение, с които се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, ВКС направи следните констатации :

Незаслужени са отправените в протеста критики срещу аналитичната дейност на въззивния съд, тъй като той е изпълнил задълженията си да направи цялостен и обективен прочит на събраните годни доказателствени материали, в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При постановяване на съдебния си акт, съдът е обсъдил събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени следства, които е приобщил по предвидения процесуален ред, както и събраните в хода на първоинстанционното производство : показанията на св. М. А./ ДП, л. 2, т. 1/ и тези дадени пред друг състав на съда / л. 57,58/, св. Л. Д. ДП /л. 3, т. 1/, св. М. М., св. Р. А. / л. 51, 52, т. 1 ДП/ , св. З. Х. /л. 53, 54, т. 1 ДП/ св. Р. К. / л. 55, 56, т. 1 от ДП/, писмените доказателства и доказателствени средства и СППЕ.

Въззивният съд е приел за установени фактите, описани в мотивите на присъдата на първинстанционния съд : че на инкриминираната дата подс. Е. Т. и подс. Я. М. превозвали в управляваните от тях МПС /марка/“ с ДК [рег.номер на МПС] и /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] девет лица от /държава/, чиято цел била да преминат на нерегламентирано място границата на/държава/ със/държава/ и да достигнат до крайната си точка в /държава/. Приел, че три от тези лица св. Р. А. , св. З. Х. и св. Р. К. са заплатили /заложили/ при тръгването си от /държава/определени суми пари /от 7 000 и 6 000 долара/ на неустановени по делото лица, които следвало да бъдат дадени, когато пристигнат в /държава/. Приел е също така, че афганистанските граждани не са платили на подсъдимите за превозването им до границата със /държава/, както и че те не са им искали пари, поради което съставомерният елемент от състава на повдигнатото обвинение „набавяне за себе си имотна облага“ не е доказан, с оглед на което съдът отменил осъдителната присъда на РС- Сливница и постановил нова, с която оправдал подсъдимите М. и Т. изцяло.

Изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението се основават на вярната преценка за това, че част от събраните доказателства по делото са недопустими източници на доказателствени факти и от друга страна, че наличните такива са недостатъчни за обосноваване на съставомерните признаци от състава на престъплението. На практика обема от доказателства, с които прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимите се свежда до показанията на тримата афганистански граждани Р. А., З. Х. и Р. К., дадени в хода на ДП пред съдия, които са били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, показанията на полицейските служители Г. и А.- провели оперативни беседи с подсъдимите и на св. А. и св. Д., които са спрели за проверка управляваните от подсъдимите автомобили на няколко километра от границата.

Въззивният съд не е допуснал едностранчив, тенденциозен или превратен прочит на доказателствените материали, като законосъобразно е отказал да цени като годен източник на факти онази част от показанията на св. П. Г. и св. В. А., в които те са пресъздали информацията станала им известна по време на проведените от тях оперативни беседи при задържането на подсъдимите, в които те са направили извънпроцесуални самопризнания, че за осъществения превоз на мигрантите са им „обещали да им платят“ по 50 лв. за човек. В тази част съобщената от двамата полицейски служители в разпитите им информация е негодна да послужи за установяване на съставомерни факти, тъй като чрез нейното използване се цели един вид доказателствен източник, каквито са обясненията на подсъдимите, да бъде заменен чрез друг, при положение, че подсъдимите в качеството си на обвиняеми са отказали да дават обяснения по обвинението. Направените самопризнания, по времето, когато подсъдимите са били задържани за 24 часа в сградата на РПУ и проведените с тях оперативни беседи не притежават характеристиките на доказателствени източници, тъй като информацията в тях не е събрана със средствата и способите предвидени в НПК, съгласно чл. 105, ал. 2 от НПК. Макар съдебна практика да не приравнява всяко незаконно придобито доказателство с допуснато нарушение на правото на справедлив процес по см. на чл. 6 от ЕКЗПЧ, то тя устойчиво приема, че събраните в нарушение на закона доказателства са недопустими и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и че съдът не може да установява чрез тях релевантни факти по обвинението. /в този смисъл решение на ЕСПЧ Д. М. срещу България, Р 130/25 г. по н. д. 836/24 г. на 3- то НО на ВКС и др./. За това, като е отказал да ползва показанията на полицейските служители, снели обяснения от подсъдимите по време на полицейското им задържане в сградата на РПУ, съдът не е лишил тенденциозно прокуратурата от възможността да докаже тезата си, а е приложил правилно закона, аргументирайки съображенията си за това. Казаното не дава повод да се сподели оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на съдебния акт.

На следващо място, лишено от основание е оплакването срещу оценката на доказателствените материали отнасящи се до показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Р. А., З. Х. и Р. К., които са пътували в леките коли на подсъдимите, които съдът е приобщил по предвидения за това ред. Съобщеното от тях -за събитията преди тяхното спиране в близост да границата; влизането им на територията на страната незаконно през /държава/ заедно с други афганистански граждани; предварително платените от тях суми, които щели да бъдат получена от неустановени лица за успешното им пристигане в/държава/; срещата на 27.10.2015 г. с група чужди граждани в /населено място/, в близост до бежанския лагер на [улица]; уговорката да бъдат транспортирани до /държава/ с автомобили, чиито водачи не познавали и с които не са комуникирали по пътя ; качването на св. Р.А. в сребристия автомобил /марка/ /с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от подс. Т./ , и на св. Х. и св. К. в автомобила //марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от подс. М./ - са ползвани от съда за изграждане на вътрешното му убеждение с доверие, тъй като показанията им са непринуден и подробен разказ за събитията, касаещи влизането им в страната и вътрешната им съгласуваност, позволява извод за тяхната надеждност. Ето защо съдът не е допуснал нарушения в дейността си тяхната оценка, която да представлява касационен повод за отмяна на съдебния акт.

От друга страна, в показанията на посочените свидетели не се съдържа информация за постигането на договорка с водачите на автомобилите, да им платят за транспорта, нито пък се съобщава те да са видели някой от останалите лица да им предава пари при тръгването, нито пък да са знаели, че придвижването им от [улица]до границата със /държава/ подлежи на отделно заплащане от първоначално даденото в /държава/ на неустановени лица. Те не са съобщили сведения за хората, които са посредничили в тяхното предвижване от /държава/ за /държава/ , респ. за връзка между тях и двамата подсъдими. При това положение и при липсата на други доказателства по делото, не търпи критика становището на съда, че показанията на свидетелите К., А. и Х. не позволява еднозначен извод за наличието на специалната цел – „набавянето на имотна облага за себе си“.

Липсата на конкретни доводи в протеста налага да се направи обобщаващата констатация, че аналитичната дейност на съда по оценката на доказателствения материал не е изпълнила със съдържание релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 2 от НПК.

В пледоарията прокурорът от ВКП изрази позиция, че въпреки, че въззивният съд е съзрял противоречие в мотивите между фактите и правните изводи, не е предприел действия за тяхното отстраняване чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Макар такова оплакване да не се съдържа в протеста, доколкото то пряко свързано с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК - допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, ВКС намира за необходимо да допълни : Втората инстанция е съд по фактите и по правото и в случаите, когато установи несъответствие на правните изводи с приетите факти, тя може да отстрани този недостатък сама, без да отменя присъдата и да връща делото за ново разглеждане. Втората инстанция може да измени фактическите положения, без да е обвързана от приетите от първия съд факти /за разлика от касационната инстанция/ и може да извърши свой, нов прочит на доказателствени материали като изведе нови факти и направи нови изводи по правото. В конкретния случай въззивният съд не е приел нови факти, а е възприел описаните от първата инстанция, но въз основа на тях е направил различни правни изводи, като е приел недоказаност на съставомерен елемент от състава на престъплението. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение в този случай, тъй като в мотивите на първоинстанционният съдебен акт, липсват съставомерни факти за набавянето на имотна облага от двамата подсъдими и в тях не се твърди, че им е била обещана или пък че са получили такава облага, за да транспортират афганистанските граждани до границата с /държава/ .

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК

Оплакването в протеста за нарушение на материалния закон се свежда до твърдението, че авторството и вината на подсъдимите Я. М. и Е. Т. са доказани, въпреки това съдът незаконосъобразно ги е оправдал по обвинението повдигнато срещу тях, с което нарушил материалния закон.

В конкретния случай направеният от въззивния съд извод за недоказаност на обвинението е в съответствие с установената фактическа обстановка по делото. Необходимите за постановяване на осъдителен съдебен акт обвинителни доказателства не могат да бъдат запълвани с житейски предположения от рода на тези, че е житейски правдиво подсъдимите да са извършили инкриминираните действия срещу обещана материална облага, която са щели да получат или вече са получили; че специалната цел се потвърждава от цялостното им поведение, че са превозили чужденците след предварителна и конспиративна организация. Фактическите изводи на съда се основават вярна интерпретация на събраните относими и годни доказателствени източници, след изключване на показанията на двамата полицейски служители, пред които подсъдимите са направили извънпроцесуални самопризнания за наличието на личен материален интерес-заплащането на по 50 лв. за всеки мигрант.

Прокуратурата не оспорва липсата на преки доказателствени източници за установяване на съставомерния признак от състава на престъплението, а твърди, че той е наличен и се установява от събраните косвени доказателства, без да прави опит да ги конкретизира. В действителност тя не е съумяла да докаже съществуването на единна верига от косвени доказателства, която да установи наличието на връзка между неустановените лица в /държава/ получили сумите за превеждане на мигрантите през страната с дейността, извършена от двамата подсъдими. Такава верига не се установява от показанията на тримата разпитани афганистански граждани, нито от това, че подсъдимите са ги качили в колите си без да ги познават, при съмнителни обстоятелства, без да имат лиценз да извършват транспортни услуги, нито че са ги превозили от /населено място/, на 5 км. от границата посока /държава/ , при положение, че никой от участниците не е потвърдил информираността си, че пари са били обещани или дадени именно на подсъдимите, нито че е станал свидетел на фактическото предаване на пари или друга имотна облага за извършената незаконната „услуга“. За това в мотивите липсват факти за това, подсъдимите да са извършили описаните действия по транспортиране на лицата, целейки да получат имотна облага. Наличието й би могла да се изведе ако съществуват доказателства за комуникация с лицата от /държава/ , на които са дадени парите, за да пристигнат в /държава/ или тогава, когато са събрани факти чрез показанията на свидетели за съществуването на договорка с подсъдимите за дадени или обещани пари.

Вярно е, че за съставомерността на деянието в редакцията му от ДВ бр. 75/15 г. не е необходимо целта да е реализирана, т. е. парите да са получени, но при положение, че липсват преки доказателства за обещани, дадени или получени пари, би следвало да е налице верига от косвени такива, които да водят до един единствен възможен извод, че подсъдимите са действали със специална цел. Не намира опора в материалите по делото и становището на прокурора в неговата пледоария , че по делото е доказана“ цялата верига от действия на лицата, подпомагащи“ мигрантите и че тя е свързана със заплащане. По делото не са били разпитани останалите шест лица от афганистански произход, не са били събрани доказателства още в самото начало на разследването от мобилните телефони на подсъдимите, тъй като те са им върнати и не е налице информация от мобилните оператори за проведени разговори и техните адресати в периода интересуващ обвинението.

Прокурорът от своя страна не е упражнил правомощията си пред РС- Сливница да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, като приеме, че целта – получаването на имотната облага е в чужд интерес – а именно в интерес на неустановените по делото лица, на които афганистанските граждани са дали пари при заминаването си за да пристигнат в Германия, като в тази посока ВКС не дължи разсъждения, с оглед параметрите на осъществявания от него контрол и наведените оплаквания в протеста.

Поради изложените до тук съображения, ВКС намира, че протестът е неоснователен, тъй като никой не може да бъде осъден на базата на предположения или житейска логика, без да са налице доказателствени факти за всеки съставомерен признак от състава на престъплението. За това в конкретния случай, съдът не се е отклонил от дължимият доказателствен стандарт и е обективирал вътрешното си убеждение по фактите и правото в съответствие с правилата за оценката на доказателствата по отношение на тяхната допустимост, достоверност и достатъчност. Верен е извода, че те не са достатъчни и не покриват критериите на закона, въз основа на който би могъл да се направи несъмнен извод по смисъла на чл. 303 от НПК за вината на подсъдимите, поради което постановявайки оправдателна присъда, съдът не е допуснал претендираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

В хода на съдебното заседание, адв. З. направи искане от ВКС да се произнесе и да върне иззетия от подс. М. лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС], който е послужил за извършване на престъплението. Следва да бъде посочено, че ВКС не разполага с правомощие да се произнесе по така направеното пред него искане и то следва да бъде отправено до първоинстанционния съд за произнасяне на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Софийски Окръжен съд от 17.06.2024 г. постановена по внохд № 110/23 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.