Практика · Върховен касационен съд · 05 Юли 2024
Отказ за тълкуване на решение при липса на неяснота в съдебния акт
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът е поискал тълкуване на окончателно съдебно решение, с което е отхвърлен искът му за обезщетение от застраховател след катастрофа. Според него съдът не е изяснил вината и нарушенията на правилата за движение. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като постановеното решение е напълно ясно, а процедурата по тълкуване не може да се използва за преразглеждане на спора по същество.
Какво приема съдът
Тълкуване на съдебно решение се допуска само при неяснота на формираната воля на съда, но по този ред не могат да се установяват нови факти, да се обсъждат нови правни норми или да се ревизира правилността на влязъл в сила акт.
Приложени разпоредби
- чл. 251 ГПК
- чл. 432, ал. 1 КЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
тълкуване на решениечл. 251 ГПКПТПзастрахователвлязло в сила решение
Текстът на акта
Ключови фрази 2 страница към решение по гр.дело №4906/2022 год. на ВКС, ІV гражданско отделение Р Е Ш Е Н И Е № 452 гр.София, 08.07.2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №4906 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Образувано е по молби с вх.№5667 от 01.04.2024 год. и вх.№5668 от 01.04.2024 год. на ищеца Д. К. Б., в които се съдържат идентични искания за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 186 от 22.03.2024 год. Жалбоподателят поддържа, че в постановеното решение съставът на ВКС бил приел, че не бил изяснен механизма на ПТП и вината на разпитаната свидетелка и не била доказана противоправността на деянието, без обаче да коментира чия всъщност била вината за настъпване на вредите и кой участник какви разпоредби от ЗДвП бил нарушил или не бил нарушил. Тези факти следвало да бъдат тълкувани. А при наличието на неизяснени факти, делото следвало да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за събиране на доказателства, с оглед принципа на служебното начало и съобразно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД счита, че доводите в молбите на жалбоподателя представляват оплакване срещу разрешаването на спора по същество, а постановеното по настоящото дело решение не подлежи на обжалване, поради което и моли искането за тълкуване да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исканията са процесуално допустими, но разгледани по същество се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ . Нуждата от тълкуване на съдебно решение възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните му последици. Обсегът на тълкуването на едно решение обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в него мотиви, т.е. официалното /автентично/ тълкуване се извършва въз основа на мотивите на решението. Съдът, постановил решението, не може по пътя на тълкуването да признава нови факти, да обсъжда нови правни норми, респективно да постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. И това е така, тъй като тълкуването не е способ за заобикаляне на законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, включително и неправилните. В разглеждания случай постановеното по настоящото дело решение не е неясно и не се нуждае от тълкуване, тъй като в него е ясно изразена волята на съда, обусловена от приетото в мотивите, в т.ч. от дадените отговори на въпросите, по които е било допуснато касационно обжалване, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин конкретни факти, касаещи механизма на процесното ПТП, в т.ч. наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил Е. Й. И., както и че не следва да се възприема заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, изготвено само въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.02.2018 год. на РП – Дупница, което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и сигнал на ищеца до РП – Дупница от 21.07.2017 год., поради което е отречена възможността за ангажиране на отговорността на посоченото в исковата молба като деликвент лице. В молбите на ищеца на практика се съдържа единствено несъгласие с изложените от ВКС мотиви, с които предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен, което обаче не е основание за тълкуване на постановеното решение. Доколкото не може по реда на тълкуването по чл. 251 ГПК ищецът да постигне различен за него резултат, то подадените от него молби следва да бъдат оставени без уважение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 251 ГПК на Д. К. Б., обективирани в подадените от него молби с вх.№5667 от 01.04.2024 год. и вх.№5668 от 01.04.2024 год., за тълкуване на решението № 186 от 22.03.2024 год. на ВКС по гр.дело 4906/2022 год., ІV г. о., ГК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.