Отмяна на влязло в сила решение за предварителен договор между свързани лица

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54
София, 29.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА ………………и с участието на прокурора ...………….........................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1605 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е било по молбата с вх. № 3432/19.ІV.2021 г. на варненското „Юролинк Файнаншъл Груп” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, съдържаща искането му за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 3374 на Варненския районен съд, ТК, от 22.VІІ.2020 г, постановено по гр. дело № 20384/2019 г., с което срещу него е бил уважен конститутивен иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било обявяването за окончателен на сключения на 26.ХІ.2019 г. между страните по спора предварителен договор, с който търговецът настоящ молител е обещал да продаде на ищеца пет поземлени имота в землището на [населено място], [община] с идентификатори, както следва: 1/ Идент. № 38354.640.9; 2./ Идент. № 38354.640.10; 3./ Идент. № 38354.704.168; 4./ Идент. № 38354.704.169; 5./ Идент. № 38354.704.170, ПОД УСЛОВИЕТО ПО ЧЛ. 362, АЛ. 1 ГПК, че в двуседмичен срок от влизането в сила на това решение купувачът „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД ще заплати на продавача „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД сумата от 1 135 000 евро или равностойността й в лева по фиксинга на БНБ: 1.95583 лв. за едно евро (т.е. 2 219 867.05 BGN).
Като поддържа, че първоинстанционното решение, чиято отмяна претендира, е влязло в сила на 21 август 2020 г., търговецът настоящ молител релевира в обратен ред основанията по т.т. 1, 5 и 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК, позовавайки се на обстоятелството, че освободеният, но все още регистриран негов управител К. В. използвал всички процесуални средства, за да отложи максимално във времето вписването на освобождаването му, през който период извършвал редица действия, с които единствено целял да увреди дружеството молител, едно от които довело до образуване на особеното исково производството, решението по което се явява предмет на настоящето извънинстанционно производство.
На тази плоскост въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяната на влязлото в сила решение на първостепенния съд се проявявало в това, че: „влизането в сила на определението на ВКС по ч. т. дело № 2416/2020 г. (развило се по частна жалба на Кр. В. срещу определение за прекратяване на дело, заведено по негов иск с правно основание по чл. 74 ТЗ), а също и довършването на регистърното производство щяло да представлява ново обстоятелство, а значението му за спора ще е с оглед на надлежната представителна власт на г-н В. към момента на сключване на сделките“, понеже насрещна страна по тях било трето недобросъвестно лице, знаещо за оттеглянето на овластяването му като управител на търговеца настоящ молител, извършено от чуждестранния едноличен собственик на неговия капитал. Инвокиран е довод, че предвид наличието на преюдициален спор за производството пред РС-Варна по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то решението на едноличния собственик на капитала на дружеството молител (за смяна на управителя) следвало да се зачете, а пропускът това да се направи водел до неправилност на решението, чиято отмяна се претендира.
Наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на същото влязло в сила решение на РС-Варна е въведено с твърдения, че на дружеството настоящ молител, явяващо се ответник по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не бил връчен препис от исковата молба, тъй като било заявено за вписване и обстоятелството за смяна на адреса на управление, а това налагало препис от исковата молба да бъдел връчен и на новозаявения адрес: „за да се гарантира в най-голяма степен правото на защита на ответника“.
Съответно наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е въведено с твърдения, че в процесния случай следвало да се отчете, че едноличен собственик на капитала на ищцовото „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, а и преди датата 26.ХІ.2019 г. негов управител, бил вписаният управител на ответника по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е. на дружеството настоящ молител. Предвид това, че след посочената дата имало образувано регистърно производство за заличаването му като управител на този ответник, налице било основание за назначаване на особен представител на последния, понеже имало очевидно противоречие между интересите на представляван и представител, което можело да бъде установено „и само от проста справка“ в търговския регистър по партидите на двете дружества. Дори съществуването само на състояние на опасност от нарушаване на правото на защита на търговско дружество било основание за назначаването на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК.
В писмен отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, изготвен от неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В., ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/ е възразило както по допустимостта, така и по основателността й, вкл. на всяко от релевираните в нея правни основания по т.т. 1, 5 и 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК, претендирайки за оставянето на същата без уважение.
С постановено по настоящето дело в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК определение № 60167/2.VІІІ.2021 г. молбата за отмяна е била оставена без разглеждане: като подадена от физическо лице без представителна власт да представлява по закон юридическото лице „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/. Но с определение № 50/8.ІІ.2022 г. на друг тричленен състав на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2226/2021 г., прекратителното определение е било отменено: предвид констатацията, че преди постановяването му, още на датата 9.VІІ.2021 г., в търговския регистър бил вече вписан новият управител Гарабед Д., гражданин на Република К., който на 19.ІV.2021 г. е подал настоящата молба за отмяна.
С последващо определение № 26/17.ІІ.2022 г. на настоящия състав на ВКС, на който делото е било върнато за по-нататъшни процесуални действия в извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение, изрично е констатиран обвързващият характер на преценката, извършена от предходния тричленен състав на ВКС в мотивите към неговото определение № 50 от 8.ІІ.2022 г. по ч. т. дело № 2226/2021 г., че към момента на постановяване на атакуваното пред него прекратително определение по чл. 307, ал. 1 ГПК „налице били всички изисквания по чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на настоящата молба за отмяна, поради което тя следвало да бъде разгледана по същество“. Следователно преклудирани следва да се считат всички защитни доводи на ответното по молбата за отмяна търговско дружество за нейната недопустимост, отнасящи се до всяко едно от релевираните три основания по т.т. 1, 5 и 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В частност, настоящата молба за отмяна е подадена в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано „от узнаване на решението“, което е неин предмет, предвид извършеното вписване на същото в имотния регистър на датата 18 януари 2021 г.
В проведеното на 11.ІV.2022 г. открито съдебно заседание по настоящето извънинстанционно производство пред ВКС молителят „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД е заявил чрез своя процесуален представител, надлежно упълномощен от вписания в ТР нов управител на дружеството, че поддържа молбата за отмяна и на трите релевирани в нея основания, претендирайки уважаването й, както и присъждане на разноски в размер на сумата от 106 026.58 лв. (сто и шест хиляди, двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), изплатена като хонорар за този негов адвокат от САК.
Ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД-гр. В., възразявайки по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение /в съпоставка с действителната правна и фактическа сложност на делото/ е заявило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. становище, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, препращайки към доводите за това, наведени в писмения отговор на търговеца по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК.
Като взе предвид искането и доводите на молителя, вкл. тези, наведени в писмените му бележки по делото, становището и аргументите на ответника по молбата за отмяна, както и след като извърши проверка по заявените в същата три конкретни основания за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение по т.т. 1, 5 и 6 чл. 303, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, търговска колегия, първо отделение, приема следното:
Молбата на варненското „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, представлявано от управителя си Гарабед Д., гражданин на Република К., за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 3374/22.VІІ.2020 г. на РС-Варна, постановено в особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК по гр. дело № 20384/2019 г., на всяко от релевираните основания чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК, се явява неоснователна.
1. По релевираното от търговеца настоящ молител основание за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК:

Устните състезания по делото пред първата инстанция са приключили на датата 26 юни 2020 г., а решението на първостепенния съд, чиято отмяна се претендира е постановено на 22 юли с.г. Ноторно е, че визираните от текста на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“ трябва да отговарят на две законоустановени изисквания: а./ да са от съществено значение за делото; б./ да не са могли да бъдат „известни при решаването му“ (т.е. към датата 26 юни 2020 г.) или „с които страната не е могла да се снабди своевременно“. В процесния случай обаче, позоваването на молителя не е на новооткрити от него обстоятелства или писмени доказателства, съществували в миналото (към меродавната дата 26 юни 2020 г.), а на предстоящо влизане в сила на определението на ВКС по ч. т. дело № 2416/2020 г. и довършването - по този начин - на регистърното производство (във вр. с освобождаването на лицето К. В. като управител на търговеца настоящ молител), като значението за спора щяло да е „с оглед надлежната представителна власт на г-н К. В. към момента на сключването на сделките“, т.е. към 26.ХІ.2019 г.
Видно е от разпечатки от ТР с дата 13.ХІІ.2019 г. намиращи се на страници 31 и 32 от приложеното гр. дело № 20384/2019 г. по описа на РС-Варна, ХХХІХ-и с-в, че тогавашният законен представител на ответното по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД К. В., е имал същевременно и качеството на едноличен собственик на капитала на ищцовото „Юролинк Инвестмънт“ ЕООД с управител В. М. К..
Несъмнено е, видно от служебна справка на ВКС по търговския регистър, че до датата 8 юли 2021 г. именно К. В. е бил надлежно вписан като управител на молителя „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/. Същевременно, видно пак от служебна справка на ВКС в ТР, именно Кр. В., считано от 15.02.2008 г. и понастоящем, се явява едноличен собственик на капитала на ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, явяващо се ищец в особеното исковото производство по чл. 362 и сл. ГПК. При тези данни по делото несъмнено е, че процесният предварителен договор от 26.ХІ.2019 г., който по силата на решението, чиято отмяна се претендира, е обявен за окончателен, е бил сключен между свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, „поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните “. Последната възможност е предмет на задължителното разяснение, дадено с постановката по т. 2 на ТР № 3/15.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2013 г., според което към органното представителство на търговски дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си. В обобщение, взетото от чуждестранния собственик на капитала на дружеството настоящ молител, а именно регистрираното с № 1622072 на Британските Вирджински острови „Сердик Мениджмънт Л.“, решение от датата 14.ХІ.2019 г. за освобождаване на управителя К. В. представлява обстоятелство, което нито е новооткрито, нито е могло да бъде от съществено значение за изхода на спора, въведен с конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Въпросното обстоятелство е релевирано с оглед базисната теза на търговеца настоящ молител, че особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК в процесния случай било „симулативно“. Настоящето производство за отмяна обаче, не е такова по чл. 304 ГПК, т.е. за отмяна по молба на трето лице , а е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК: инициирано е от заинтересована страна в процеса.
Съгласно чл. 299, ал. 3 ГПК влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. По този начин, срещу тази най-тежка форма на злоупотреба с процесуални права, каквато е организирането на симулиран процес, законодателят въвежда достатъчно сериозна санкция, състояща се в неотменимо обвързване на организатора на привидния процес от влязлото в сила решение по него. При това ноторно е, че решението по симулиран процес в никакъв случай не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде подчинено на нейния режим. Дори и да се приеме, че наличието на спор за допустимост на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, заведен от освободения на 14.ХІ.2019 г. управител на молителя Кр. В., имало преюдициално значение за спора, по съществото на който е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, незачитането на резултата от първото производство би имало за последица недопустимост на процесния съдебен акт - не и неправилност на същия: арг. постановката по т. 1 на задължителното за съдилищата в Републиката ТР № 1/9.VІІ.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г. Докато единствено предназначение на настоящето извънинстанционно производство е отмяната на влезли в сила неправилни решения, поради някоя от причините, посочени в чл. 303 ГПК, но не и на такива, страдащи от други пороци.

2. По релевираното от молителя основание по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Според текста на чл. 63, ал. 3 ТЗ търговските дружество са юридически лица, а разпоредбите на чл. 113, предл. 1-во ТЗ и на чл. 147, ал. 1, изр. 1-во ТЗ досежно управлението на еднолично ООД предвиждат, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично „или чрез определен от него управител“.
В чл. 50, алинеи 1-3 ГПК се съдържат особени съдопроизводствени правила за връчване на съобщения, когато техен адресат са търговци /ЕТ/ и юридически лица. Когато такива лица са надлежно вписани в съответния регистър, то за място на връчване се приема последният, посочен в регистъра техен адрес; че ако в регистъра не е вписан новият им адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени; че самото връчване се извършва в канцелариите на юридическите лица, като получател на съобщенията може да бъде „всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме“.
В процесния случай разглеждането на делото, по което е било постановено влязлото в сила първоинстанционно решение, чиято отмяна се претендира, е станало в едно открито съдебно заседание пред Варненския РС, проведено на датата 26.VІ.2020 г. Намиращата се на л. 61 от първоинстанционното дело призовка за дружеството ответник /настоящ молител/ за това о.с.з. е оформена като редовно връчена лично на тогавашния негов управител Кр. В. на датата 19.V.2020 г. на адреса по седалището на търговеца, както е бил вписан в ТР, а именно: [населено място], [улица]. Видно е и спазването на императивното изискване по чл. 56, ал. 3 ГПК призоваването да се извърши най-късно една седмица преди заседанието. Констатира се и от съобщението, намиращо се на л. 89 от първоинстанционното дело, че препис от решението, чиято отмяна се претендира, е бил надлежно връчен след изготвянето му лично на тогавашния управител на търговеца настоящ молител Кр. В. на датата 24.VІІ.2020 г., при това отново на вписания в ТР адрес на управление и седалище на представляваното от него дружество, както е посочен по-горе.
При тези данни по делото неоснователен се явява доводът, инвокиран в тази част от молбата за отмяна, че на ответника по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е. на настоящия молител, не е бил връчен препис от исковата молба, „тъй като е било заявено обстоятелството за смяна на адреса на управление и затова е следвало препис от исковата молба да бъде връчен и на новозаявения адрес , за да се гарантира в най-голяма степен правото на защита на ответника“. Напротив, видно е от горепосочената служебна справка на ВКС в ТР, че и след вписването там - на датата 9.VІІ.2021 г. - на новия управител Гарабед Д. по партидата на дружеството настоящ молител, последното е запазило своето седалище и адрес на управление в [населено място], на [улица].
3. По релевираното от молителя основание по т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК:

Както вече бе констатирано и по-горе, по делото пред РС-Варна, приключено с решението, чиято отмяна се претендира, търговецът ответник по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил представляван надлежно от своя законен представител: управителя си К. В., докато ищцовото „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е било представлявано от своя управител В. М. К.. Обстоятелството, че физическото лице Кр. В. същевременно е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, т.е. свързаността по § 1, ал. 2, предл. 4-то от Допълнителните разпоредби на ТЗ помежду им, не е налагало по никакъв начин в процесния случай назначаване на особен представител на ответника в исковото производство по чл. 362 и сл. ГПК „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД. Съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК необходимост от назначаване на особен представител съществува при противоречие между интересите на „представляван и представител“, обаче най-малко свързаността между страните по спора, въведен с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , разкрива такова противоречие, след като именно между свързаните лица законодателят допуска да се уговарят условия, „различни от обичайните“. Меродавно в случая е ноторното обстоятелство, че органното представителство на юридическите лица, следователно и тези по чл. 63, ал. 3 ТЗ, не включва упълномощаване. Външно изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представителна правоотношение, а е представителна функция, част от законовата компетентност на органите на юридическото лице. Органният представител е изразител на волята на самото юридическо лице, волята на юридическото лице е тази на неговия органен представител, т.е. няма два отделни правни субекта, каквато теза последователно се поддържа от търговеца настоящ молител.
В обобщение, особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК се е развило само в едно открито съдебно заседание по делото пред РС Варна (на датата 26.VІ.2020 г.), в което представител на ответника не се е явил и не е било правено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Първостепенният съд е констатирал, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът настоящ молител не е депозирал отговор на исковата молба на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД. Следователно процесуалният представител на последното е разполагал с процесуалната възможност да поиска постановяване на неприсъствено решение, което веднага би влязло в сила. По аргумент от тези специфични съдопроизводствени правила /чл. 238 и сл. ГПК/ за постановяването на такъв вид решения, сезираният с иска по чл. 19, ал. 3 ГПК съд не е имал задължения да прави служебни справки по партидите на спорещите дружества в търговския регистър, нито да проявява активност „за установяване наличието на спряно регистърно производство“.
В заключение, ирелевантни за наличие на твърдените три основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, а оттам и за изхода по настоящето извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила решение, се явяват доводите на търговеца настоящ молител за „явната симулативност и злоупотребата с права, осъществена в производството по гр. дело № 20384/2019 г. по описа на Варненския РС“, както и тези досежно това, че последният „изначално не е бил родово компетентен да разглежда иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - при продажна цена на имотите по предварителния договор от 1 135 000 евро“. Ноторно е, че отмяната на влязло в сила съдебно решение е средство за защита срещу неправилните такива, но само когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК причини. Сред тях тази по т. 1 на същия законов текст се проявява в непълнота на фактическия или доказателствения материал по конкретното дело, която се разкрива след като решението е влязло в сила и нито се дължи на процесуално нарушение на съда, нито на небрежност на страната, т.е. въпросното основание брани страната /молителя/ срещу такава неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
При този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 303, ал. 1 ГПК не се дължи присъждане на направените от молителя разноски

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Юролинк Файнаншъл Груп” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], молба (с вх. № 3432/19.ІV.2021 г.) за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 3374 на Варненския районен съд, ХХХІХ-и с-в, от 22.VІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 20384/2019 г., НА ОСНОВАНИЯТА ПО ЧЛ. 303, АЛ. 1, т.т 1, 5 и 6 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1605 по описа за 2021 г.