Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2025
Редовно призоваване при отсъствие от известен по делото адрес
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Страна иска отмяна на влязло в сила съдебно решение по спор за премахване на отходна тръба с твърдението, че е била лишена от право на участие поради нередовно призоваване в първата инстанция. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като лицето е търсено три пъти в рамките на над един месец на съобщения от него адрес и не е уведомило съда за отсъствието си. При това положение съобщенията правилно са счетени за връчени чрез прилагане към делото.
Какво приема съдът
Когато страна отсъства повече от месец от адреса, на който вече е получавала книжа и който е посочила по делото, без да уведоми съда, съобщенията се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениепризоваваненередовно призоваванесмята се за връченопромяна на адрес
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 424 Гр. София, 09.07.2025 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 4131 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от М. И. Г. молба вх. № 261068/31.07.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр. д. № 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник и вместо него е постановено ново по същество, с което М. И. Г., е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Т. Ц. Т., да упражнява правото си на собственост върху собствения му УПИ *-* от квартал 9015/15 „а“ по сега действащия план на [населено място], общ. П., одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г., изменен със Заповед № 927 от 25.02.2009г. на Кмета на Община Перник, като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *-* и навлизаща в него. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същата е оставена без разглеждане на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с влязло в сила определение. В молбата и уточняващата я молба са изложени следните обстоятелства, относими към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно: твърди се нередовно призоваване в първоинстанционното производство, с оглед на което молителят е бил лишен от възможност да участва в разглеждане на делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молителят е поискал да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение. В отговор на молбата ответникът Т. Ц. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, взема становище молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Молбата за отмяна на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустима по съображения, изложени в определение № 729 от 17.02.2025 г. по настоящото дело. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и тази неправилност се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. Производството пред районния съд е образувано по предявен от Т. Ц. Т. срещу М. И. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС. На ответника – молител в настоящото производство са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към същата на посочения по делото адрес: [населено място], местност „К.“. Съобщението е получено от бащата на ответника - И. Г.. Депозиран е отговор по чл. 131 ГПК, в който е посочен същия адрес. Първото открито съдебно заседание е проведено на 20.01.2022 г., като за същото призовката до ответника е върната в цялост с отбелязване, че лицето е „посетено на 16.11.2021 г., 05.12.2021 г. и 7.01.2022 г. и не е „установено на този адрес“. С разпореждане от 7.01.2022 г. съдът е постановил прилагане на призовката, като е посочил, че същият е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. В проведените две открити съдебни заседания на 20.01.2022 г. и 10.02.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че М. Г. е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. Съобщението за постановеното решение е получено от неговия баща на 26.07.2022 г. на посочения по-горе адрес. Ответникът е посочил като съдебен адрес адресът на адв. Й.. Подал е въззивна жалба срещу решението, чрез същия адвокат. Участвал е във въззивното производство чрез пълномощника си. Съдът е приел, че лицето е било редовно призовано за проведените заседания в първоинстанционното производство, поради което е оставил без уважение доказателственото му искане. С въззивното решение е отменено първоинстанционното и е отхвърлен предявения срещу молителя иск. В касационното производство молителят е участвал чрез пълномощника си адв. Й.. Не е налице поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съображенията за това са следните: Районният съд не е нарушил съдопроизводствените правила по призоваването на ответника-молител и с това да го е лишил от възможността да участва в делото. Адресът, на който веднъж е получил съобщение и е посочил в отговора на исковата молба, е [населено място], местността „К.“. Именно на този адрес съдът е изпращал призовки до него. Съдебният адрес е посочен след провеждане на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. В съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС по прилагането му съдът е приел, че ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание на 20.01.2022 г. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК гласи, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Според чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В практиката на ВКС се приема, че ако страната отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж е получила съобщение и не може да бъде намерена там, съобщението се прилага към делото и се счита връчено. При отчитане на данните, че за съдебно заседание на 20.01.2022 г. ответникът е бил търсен на адреса, на който е получил препис от исковата молба и е посочил в депозирания от него отговор на същата, на датите 16.11.2021 г., 05.12.2021 г. и 07.01.2022 г., но не е намерен, съдът законосъобразно е приложил чл. 41, ал. 2 ГПК и е приел, че той е редовно призован, като е дал ход на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Те са длъжни сами да следят за развитието на заседанието и за датата, на която делото е отложена. В съответствие с това правило районният съд законосъобразно е дал ход на делото в следващото съдебно заседание на 10.02.2022 г., в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Действията на районния съд по призоваване на молителя и връчване на съобщения и книжа по делото са съобразени изцяло с изискванията на процесуалния закон, действащ към момента на извършването им. Липсват нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. /съобразно действително заплатената сума според договора за правна защита и съдействие в производството по отмяна/. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261068/31.07.2024 г. на М. И. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Осъжда М. И. Г., да заплати на Т. Ц. Т., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.