Дължимост на корекция на сметка за ток при софтуерно въздействие върху електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр.София, 26.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2481 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на oтветника “Енерго – Про Продажби” АД срещу решение № 461 от 02.03.2021г. по в. гр. дело № 2491/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3306 от 21.07.2020г. по гр.дело № 706/2020г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от М. Д. М. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 485.76 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], общ. П., обл. В., клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за периода: 15. 02. 2018г. – 14. 02. 2019г., остойностена с фактура № [ЕГН]/01. 11. 2019г..

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 183 ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 236, ал. 2 ГПК) и като необосновано. Твърди, че изводът на въззивния съд, че след отмяната на чл. 41 – чл. 47 и чл. 48 – чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2013г., липсва приложим материален закон, регламентиращ процедурата, хипотезите и начините на изчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, противоречи на материалния закон и е необоснован. Счита, че се касае за случай на реално потребена електрическа енергия, отчетена точно от средството за търговско измерване (СТИ) и преминала през сумарния му регистър, която поради установеното по делото софтуерно въздействие върху СТИ, което не е „смарт“, се е записала в скрит, невизуализиран на дисплея, регистър и поради това е останала незаплатена от потребителя – ищец. Поддържа, че реалното потребяване на процесното количество енергия е установено с приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно – техническата експертиза, което въззивният съд в нарушение на процесуалния закон е игнорирал. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - М. Д. М. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.

С определение № 60834 от 25. 11. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 1 - 47 и чл. 52 - чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06. 02. 2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС и на чл. 48 - чл.51 ПИКЕЕ с решение № 2315 от 21. 02. 2018г. по адм. дело № 3879/2017г. и при неуреден в Общите условия към договора ред за уведомяване на потребителите, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?.

Правният въпрос е намерил разрешение в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. и в решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., което разрешение настоящият съдебен състав споделя и счита за приложимо по това дело.

В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение, според което и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012г.) и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.

В решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.) за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г..

В гореизложения смисъл са и решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО, ршение № 76 от 08. 04. 2021г. по гр. д. № 2209/2020г. на ІV ГО и др..

По съществото на касационната жалба:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца М. Д. М. срещу ответника “Енерго – Про Продажби” АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 485.76 лв., представляваща корекция за доставена и потребена електроенергия за периода 15. 02. 2018г. – 14. 02. 2019г., поради това, че е неясен начинът за определяне на претендирата неплатена цена и поради това, че електроенергията не е реално потребена.

За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на отрицателния установителен иск, Варненският окръжен съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия, която е закупувал за обекта си от електроснабдителното предприятие - ответник. Установил е, че на 14. 02. 2019г. служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили проверка на годността на СТИ в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, подписан за ищеца от внука му и друг негов роднина. СТИ е свалено и изпратено за метрологична проверка в БИМ, за резултатите от която е съставен протокол, в който е посочено, че не се установява външна намеса в схемата на електромера, но при софтуерното четене на устройството, е констатирано наличие на регистрирана енергия в регистър Т4, възлизаща на 28 026.7 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Заключението на БИМ е, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на констативния протокол на БИМ ответникът е извършил корекция на сметката на потребителя, с която общото потребление поради неизмерването му за периода 15. 02. 2018г. – 14. 02. 2019г. е завишено с 28 026 kWh.

Въззивният съд е счел, че с изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, (ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17. 07. 2012г.), се урежда възможността за едностранна корекция на сметка за ползвана електроенергия за минал период, която следва да се извършва съгласно правилата на чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ (в сила от 08. 05. 2018г. до 21. 05. 2019г.) - ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. Тъй като с решение № 1500 от 06. 02. 2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС са отменени всички текстове на ПИКЕЕ, без чл. 48 - чл. 51, а след това с решение № 2315 от 21. 02. 2018г. по адм. дело № 3879/2017г. - и чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, то за процесния период липсва правно основание за процесната корекция от страна на ответника, поради което тя е незаконосъобразна. Новите ПИКЕЕ са приети с решение на КЕВР по протокол № 67/27. 04. 2019г., обнародвани в ДВ бр. 35 от 30. 04. 2019г, поради което са неприложими за случая. В действащите към момента на проверката ОУ на ответното дружество липсват норми, уреждащи процедура по проверка на СТИ и нейното документиране. Позоваването от ответника на чл. 38, ал. 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ е неоснователно, тъй като клаузи в договори при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметки на потребители, без да е изяснено реално потребеното количество енергия и периода на потребяването са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и поради това нищожни. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми от други източници на правото. Решаващият съд е приел, че ответникът не е доказал как е установено отчетеното в скрития регистър количество електроенергия, по какви цени е остойностено и как е определен периодът, както и че допълнително фактурираното количество електроенергията е реално преминало след монтажа на процесното СТИ, доколкото според протокола за монтажа му № 1068855/12. 04. 2016г. няма данни при какви показания в Т4 и в сумарния регистър е монтиран. Вещото лице по допуснатата техническа експертиза е изказало само предположения, че електромерът е поставен нов и щом показанията му в Т1, Т2 и Т3 са нулеви, от това следва и че показанията в Т4 също са нулеви. Въззивният съд е счел и че липсват доказателства дали показанията в Т4, сумирани с тези в Т1, Т2 и Т3, дават стойността в сумарния регистър, каквото е изискването при електромер тип „И.“, МТ 174, какъвто е процесният.

Съобразно изложеното по - горе по правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, горепосоченият решаващ правен извод на въззивния съд е неправилен. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. По настоящото дело е установено както количеството на реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ (28 026 kWh), електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и неправомерната софтуерна намеса в паметта на електромера, извършена за облагодетелстване на купувача - ищец. Установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ може да е само човешко дело, изключено е ответникът да го е извършил поради това, че не разполага с такава софтуерна програма (притежава непълна версия само за четене на данни от паметта на СТИ), и доколкото реализираната цел (скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта) ползва само купувача (ищец) – факт, установен от заключението на съдебно – техническата експертиза на вещото лице Л. Б.. Според последното процесното СТИ е монтирано ново на процесния обект на 12. 04. 2016г., след първоначална метрологична проверка през 2016г., при нулеви показания на видимите регистри, и доколкото производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа, без той да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка, не е възможно измервателният уред да има показания различни от нулата, в който и да било регистър, вкл. в невизуализирания процесен регистър 1. 8. 4. Съдебният експерт е категоричен и че количеството електроенергия, пренасочено чрез процесното софтуерно въздействие върху СТИ в невизуализирания регистър 1. 8. 4, е отчетено от електромера, вкл. се съдържа в сумарния му регистър, поради което то е реално потребено на процесния обект. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 1. 8. 4 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно, като изчисленията са математически точни и съобразени с утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи през процесния период. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент (СТИ не е „смарт“ и поради това не е включено в системата за дистанционен отчет), релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30. 04. 2019г., според която „при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимостта на цялото установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача, електрическа енергия.

При съобразяване с гореизложеното процесното количество електрическа енергия, начислено от ответника за процесния период, на стойност от 5 485.76 лв., е дължимо от ищеца по сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон (чл. 183 ЗЗД). Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 183 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4 739. 44 лв., съставляваща съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 461 от 02. 03. 2021г. по в. гр. дело № 2491/2020г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Д. М., [ЕГН], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:[ЕИК], че М. Д. М. не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата 5 485.76 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], общ. П., обл. В., клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за периода: 15. 02. 2018г. – 14. 02. 2019г., остойностена с фактура № [ЕГН] от 01. 11. 2019г..

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:[ЕИК], сумата 4 739. 44 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.