Разваляне на предварителен договор от адвокат без изрично пълномощно

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 566

гр. София, 09.10.2025г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември , две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:ДРАГОМИРДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Росица Иванова

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 630/2025 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на „Алекс Био Рум”ЕООД, представлявано от управител Т. Д. П. ,чрез пълномощник адв. И. Р. от АК-Пловдив срещу решение №176 от 14.10.2024г по в.гр.дело №276/2024г. на Апелативен съд -Пловдив , с което макар и с други мотиви е потвърдено решение №528 от 17.04.2024г. постановено по гр.д. № 2839/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Отхвърлен е иск на касатора да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор , сключен на 03.07.2015 г. между дружеството като кувач и Л. М. П..Предмет на договора е поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба в срок от четири години при цена 30 000лева , от които сумата 27 000лева била вече получена от продавача на описания недвижим имот в землището на [населено място] ,ПИ№......... с площ 0,369дка ведно с построената в този имот сграда от 314 кв.м. Имотът е бил прехвърлен на продавача по предварителния договор Л. П. /с нот. акт №.... от ..........г т.II ,н.д №.........г на Нотариус Л.Т./ от ищцовото дружество, чрез тогавашния управител И. Д. , с договор за покупко-продажба в деня преди сключването на предварителния договор , при същата посочена цена, за плащането на която е бил уговорен срок. Поради това въззивният съд е посочил в решението си ,че с процесния предварителен договор от 03.07.2015г ответникът по иска се е задължил да прехвърли имота обратно,чрез продажба,за същата сума. В отговор на заявената искова претенция ответникът е оспорил автентичността на подписа си за продавач в договора от 03.07.2015г ,в тази връзка и съгласието си /което оспорване въззивният съд не е приел за успешно проведено/.Изтъкнал е също така липсата на плащане по договора ,както и че у него била създадена невярна представа за неговите последици .Навел е обстоятелството,че към момента на прехвърлянето на собствеността ,при сключването на предварителния договор и понастоящем е в брак с украинската гражданка Т. П.,без чието съгласие договорът не може да бъде обявен за окончателен.Въззивният съд е приел възраженията за унищожаемост на договора за недоказани,за неоснователни е приел доводите отричащи приложимостта на чл.362 ГПК , доколкото част от цената в размер на сумата от 3000лева безспорно не е платена. Предвид установяване на обстоятелствата по последното възражение на ответника /че съпругата му не е съгласна с продажбата/ и приложимото право между съпрузите,както първоинстанционният, така и възззивният съд при отхвърлянето на иска са основали решението на настъпили в хода на делото факти, обективирани в следната последователност :
След изготвянето на доклада по делото пълномощикът на ищцовото дружество адв. И. Р. с молба вх.№17558/30.06.2022г, позовавайки се на обстоятелството, че за да бъде уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД действително е необходимо към момента на решението на съда съгласието на съпруг на обещателя да е налице , е отправил изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на продавача,позовавайки се на клаузи в него .В същата молба е направил искане за изменение на иска: ответникът да бъде осъден да върне получената цена и да плати обезщетение.Препис от тази молба Пловдивски ОС е връчил на пълномощник на ответника в съдебно заседание на 04.07.2022г ,като в същото заседание е оставено без уважение искането за изменение на иска /чл.214 ГПК/.Приети са писмени доказателства и делото е отложено за събиране на други доказателства , включително с оглед постъпване на официални данни за граждански брак на ответника,чрез съдебна поръчка.В следващо насрочено съдебно заседание е приета и оспорена първата изготвена графологична експертиза. Последвало е спиране на производството по гр.дело №2839/2021г на Пловдивски ОС със съгласие на двете страни и на основание чл.229,ал.1т.1 ГПК.Делото е възобновено по молба на ищцовия пълномощник с вх.№26155/24.08.2023г,в която се изтъква ново обстоятелство – бил е подписан нов предварителен договор между страните с дата 07.07.2023г, в който продавачи на същия поземлен имот /актуално индивидуализиран / са двамата съпрузи Л. М. П. и Т. В. П.. Този договор, представен към молбата, съдържа и декларативна част ,в която страните потвърждават действието на процесния договор от 03.07.2015г. Поради това ищецът настоява именно тези изявления съдът да вземе предвид при уважаване на иска и поддържа,че всички условия и изисквания за обявяване на предварителния договор от 03.07.2015г за окончателен вече са налице ,вкл. съгласието на съпругата на обещателя, което веднъж дадено, не може да бъде оттеглено. Заедно с това/,в същата молба пълномощикът адв.И. Р. предявява инцидентно иск за прогласяване нищожност на новия предварителен договор /с дата 07.07.2023г/, тъй като цената от 220 000 лева,посочена в него, и нейният начин на плащане, е била уговорена в противоречие със закона и липсва съгласие за тази цена – чл. 26,ал.1 ,предл първо и чл. 26,ал.2, предл второ ЗЗД Иска се и конституирането на Т. В. П. като ответник .С определение от 24.08.2023г Пловдивски ОС е възобновил делото, като с протоколно определение от 15.05.2024г е оставил без уважение искането в настоящето производство да бъде разгледан инцидентен установителен иск ,като бъде прогласен за нищожен договора с дата 07.07.2023г и да бъде конституирана Т. В. П. като ответник Ответникът Л. М. П. е възразил ищцовата страна да се ползва само установителната част на документа , който е договор. Депозирана е и изрична декларация от Т. В. П., че не е съгласна съпругът й да се разпореди с имота ,който е СИО.
В решението първоинстанционният съд е посочил ,че подписаният от страните договор с дата 07.07.2023г е ново обстоятелство ,което следва да съобрази съгласно чл.253,ал.3 ГПК.Разгледал е възраженията на ищеца за нищожност на договора от 07.07.2023г, като ги е приел за неоснователни. Изтъкнал е,че първоначално договорената цена е изменена,договорена е нова цена, изменено е действието на сключения предварителен договор от 03.07.2015г, договорен е нов срок за нейното плащане и за сключване на окончателен договор/до 05.08.2033г/. Поради това и след като не е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор , първоинстанционният съд е приел,че искът е неоснователен. Въззивният съд е приел за установено, че към датата на закупуване на имота ответникът П. е бил в брак, имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и съгласие на съпругата за прехвърлянето му не е било дадено ,била е налице невъзможност за ответника да изпълни задължението си и при това положение за ищеца е възникнало потестативно право да развали договора Въззиният съд е намерил за допустимо обжалваното първоинстанционно решение -произнесено по предявения иск , след като първоинстанционният съд е приел ,че посредством сключения в хода на произвоството договор е изменен договора от 03.07.2015г. На свой ред въззивният съд не е обсъждал ищцовите възражения по действителността на договора от 07.07.2023г.след като предмет на иска е обявяване за окончателен договора, сключен на 03.07.2015г. Защитаваното субективно право произтича от конкретното правоотношение,породено от определен юридически факт и ако новонастъпилият факт касае различно от индивидуализираното с основанието на иска право ,то тогава той е допустимо да бъде зачетен само при изменение основанието на иска ,или при предявяване на нов иск, основаващ се на този факт /чл.6, ал.2 ГПК/ Договорът от 03.07.2015г е сключен единствено от съпруга П. като продавач,декларирал в чл.3 от него,че е единствен собственик,както и клаузата на чл.7,ал.2 в която е уговорено обезщетение в размер на 25% от продажната цена от 30 000 лева ако се окаже ,че не е единствен собственик ,е съглашение за разваляне .Освен това според чл.87,ал.2 ЗЗД кредиторът може да развали договора и без да дава скок,ако изпълнението е станало невъзможно. След като е установено, че обещаният имот е притежаван в СИО и почти седем години след сключване на договора съгласие за продажбата от съпругата не е дадено,потестативното право да развали договора е възникнало за ищеца ,което право той надлежно е упражнил с депозираната по делото молба . С развалянето на договора към 04.07.2022г , когато изявлението е достигнало до ответника,последиците на развалянето са настъпили Действието на договора,чието обявяване за окончателен се иска,въззивният съд е приел за прекратено от ищеца.Тъй като предварителият договор от 03.07.2015г е развален в хода на пръвоинстанционното производство , правото на ищеца да иска обявяването му за окончателен е отпаднало,вече не съществува. При тези решаващи съображения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Касаторът,чрез пълномощник адв. И. Р. обжалва решението като незаконосъобразно ,постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Макар съдът правилно да е приел необходимостта от съгласие на съпругата на Т. П. за сключване на окончателен договор за продажба поради института на СИО, не е съобразено и обсъдено действието на направено от двамата потвърждение, във връзка с изменение на предварителния договор с дата 07.07.2023г. Не са обсъдени и доводите на ищеца по инцидентия иск за нищожност на самия договор за изменение на предварителния договор от същата дата, нито пречките за оттеглянето на изразеното от Т. П. съгласие.В разрез с правилото на чл.34,ал.3 ГПК е и решаващото съображение на въззивния съд, тъй като адв.И. Р. не е имал изрично пълномощно да се разпорежда с предмета на делото ,да заявява разваляне на процесния договор Действията му не са потвърдени , съответно не са произвели последиците , на които въззивнят съд е основал решението си. Поддържа ,че всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са налице ,но не са обсъдени от въззивния съд.

В постъпил отговор ответникът Л. М. П. , чрез пълномощник адв Л.К., счита оплакванията на касатора от мотивите на съдебния акт и решението по съдебния спор за неоснователни.Въззивният съд също е приел, че не е възможно да бъде сключен, съответно обявен за окончателен договор за имот СИО без съгласие на съпруга/ съпругата. В случая не е налице изявено от пълномощника оттегляне или отказ от иска,за което се изисква изрично пълномощно. Претендират се разноски .

В хода на касационното обжалване е постъпила молба вх.№8256 от 05.05.2025г, с която пълномощникът на касатора е поискал Върховен касационен съд да постанови спиране на делото поради заведена на 29.04.2025г от „Алекс Био Рум”ЕООД искова молба срещу Л. М. П. и Т. В. П., за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба ,легитимирал ги като собственици на процесния имот поради сключването му при абсолютна симулация, както и за нищожност на процесния предварителен договор от 03.07.2015г, на същото основание. Предявен е и установителен иск от дружеството за признаване правото на собственост върху имота. Допълнително е представено и удостоверение за предмета и висящността на делото по така депозираната искова молба , като се изтъква преюдициален характер.

С определение №3142 от 19.06.2025г настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о е оставил искането на касатора за спиране на производството пред касационната инстанция на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК без уважение ,съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.07.2019г по т.д №1/2017г ОСГТК на ВКС .Със същото определение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване ,за да се даде отговор на въпроса произвежда ли материалноправен и/ или процесуалноправен ефект изявление за разваляне на предварителен договор ,отправено в процеса от пълномощник на ищеца / чл.31, ал.1 ГПК/по иска за сключване на окончатен договор/, ако в пълномощното за процесуално представителство липсва изрично упълномощаване за : разпореждане с предмета на спора ,отказ от иска, оттегляне /чл.34, ал.3ГПК/; разваляне на предварителния договор /чл.36 и сл. ЗЗД/.

По изведения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о, приема следното:

В основните начала на гражданския процес е закрепено правилото ,че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Представителството по пълномощие на страна по дело от лицата ,посочени в чл.32 ГПК черпи своята представителна власт от волята на упълномощителя и също се определя по обем,т.е в своите предели от пълномощното, което може да бъде общо –чл.34, ал.1 ГПК , или изрично –чл.34,ал.2 и 3ГПК .То следва да е писмено – чл.33 ГПК , чл.25,ал.1 от Закона за адвокатурата/ЗА/,като се допуска да бъде направено устно от страна по делото и протоколирано от съда –чл.33,предл трето ГПК , чл.25, ал.2 ЗА.При общо пълномощно, с което купувач по сключен предварителен договор упълномощава адвокат да образува и води гражданско дело за сключване на окончателен договор на основание чл.19,ал.3 ЗЗД до приключване на делото във всички инстанции и при изявление на адвоката в хода на така заведеното дело /при заявени процесуални искания по реда на чл.214 ГПК/ че във връзка с чл.87,ал.2 предл. първо ЗЗД отправя към ответника изявление за разваляне на предварителния договор, съдът дължи служебно проверка за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия - чл.7 ал.1 ГПК, като съобразява легалното разграничение в чл.34, ал.3 ГПК.

Когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно,то следва да отговаря на тези изисквания.Действията, извършени от адвоката в пределите на процесуалното представителство при общо пълномощно произвеждат процесуалните последици за страната по делото,предвидени в ГПК за съответното действие.В чл.21,ал.3 ЗА специално е предвидено потвърждаване от упълномощителя - страна по дело, за действия на адвоката, извършени при неотложност извън учредената му представителна власт, която уредба е проява на правилото залегнало в чл.42, ал.2 ЗЗД. При действия без представителна власт, тази норма в Закона за задълженията и договорите поставя ефекта на чл. 36, ал.2 ЗЗД под условието на едно потвърждаване. Съгласно чл.44 ЗЗД, правилото на чл.42,ал.2 ЗЗД намира приложение и към едностанните волеизявления , когато законът допуска те да пораждат изменят,или прекратяват права и задължения. Материалоправните последици за представлявания от действията на негов пълномощник по гражданско дело съдът отчита при решаващата си дейност, като съобразява материалноправната уредба на упълномощаването и особеностите на процесуалното представителство. Пълномощното е волеизявление и се тълкува по правилата на чл.20,вр.чл.44 ЗЗД.Изборът дали едностранно да развали предварителният договор поради неизпълнение , или да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред принадлежи на кредитора и когато при упълномощаване изборът е направен в полза на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД,последващо волеизявление за разваляне на договора следва да се отнесе към разпоредителните за материалното право действия,тъй като кредиторът не може да упражни едновременно двете правни възможности. След като пълномощното е дадено на адвокат за завеждане на дело при ясно посочване само на едната от тези възможности, то очертава пределите на обвързващото страната представителство.В своето изискуемо от закона съдържание пълномощното за процесуално представителство следва да е приложено по делото,въз основа на него съдът следи за надлежното упражняване на правата от представителя. Разпореждането от името на упълномощителя следва да бъде зачетено ,но когато е извършено от (чрез) пълномощника в рамките на учредената му представителна власт,т.е съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл.42, ал. 2 ЗЗД,чл.34 ГПК). В случаи на отклонение, за вида недействителност следва да се съобразяват разясненията, дадени с приемането на ТР №5/2014 по тълк. д.№5/2014г ОСГТК на ВКС. От установените в чл.42, ал.2 ЗЗД изисквания, че сключен договор без представителна власт се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания,както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици. Съгласно чл.44 ЗЗД, същото се отнася и до волеизявление на процесуалния представител за едностранно разваляне на договор, направено извън пределите на обективираната в пълномощното по делото представителна власт. Разпоредбата на чл.21, ал.3 от Закона за адвокатурата също не оставя съмнение,че потвърждаване е необходимо /поради това и възможно/и за действията на адвокат,направил изявлението без представителна власт.Ненадлежно представляваният може да потвърди , или да се позове на недействителността както извънсъдебно, така и пред съда/чл.42, ал. 2 ЗЗД/.Допустимо е страната по делото да се позове на недействителнстта на изявленията на пълномощник и при обжалване на решението,с което съдът е приложил материалноправните последици от изявлението на пълномощника за да приеме договора за едностранно прекратен, без изявлението за развалянето му, съдържащо се в други направени от процесуалния представител искания,да е потвърдено от кредитора - ищец.

Въззивното решение не е съобразено с дадения отговор на въпроса.Недвусмислено изявление за разваляне на процесния предварителен договор е направено в депозирана пред съда молба ,изготвена и подадена от пълномощника на ищцовото дружество адв.И. Р. при наличие на висящ спор по заведен заведен от дружеството иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.Съгласно представеното по делото пълномощно,адвокатът на ищеца е бил овластен „да образува и води гражданско дело за сключване на окончателен договор на основание чл.19,ал.3 ЗЗД, като предприема всички необходими действия за защита на правата на представляваното дружество, до приключване на делото във всички инстанции”.Пълномощия за адвоката за сключване на спогодба , за намаляване, оттегляне или отказ от иска, както и за действия представляващи разпореждане с предмета на делото не са дадени.Изявлението на адвоката, решаващо съобразено за първи път от въззивната инстанция като произвело материалноправна последица прекратяване на договора, не е било съпроводено с изявление за оттегляне или отказ от заведения иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, за което пълномощникът не е бил и овластен. Заявено е било изменение на иска,което съдът на първа инстанция е отказал да допусне.

При касационното обжалване основателно се изтъква, че адвокатът не е бил овластен да заяви разваляне на договора и изявлението му не е произвело за кредитора действието, на което въззивният съд е основал решението си. Съгласно установената практика на ВКС,няма пречка едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, или по чл.87,ал.2 ЗЗД когато изпълнението е станало невъзможно, да се обективира и в искова молба и предвид нейното връчване на ответника, съдът да зачете упражненото потестативно право ,но при искове основани на последиците от извънсъдебно прекратяване на договора поради неизпълнение.В тези случаи ефектът на прекратяването на договора е отчитан при решаващата дейност на съда ,включително когато искът е предявен от упълномощен адвокат. В случая обаче заявеното от страна на ищеца разваляне на предварителния договор ще изключи заявеното с иска право този договор да бъде обявен от съда за окончателен.Първоинстанционният съд не е придал правно значение на изявеното от пълномощника едностранно разваляне, това е сторил възиввия съд без да изследва потвърдено ли е изявлението на процесуалния пълномощник от страната- кредитор. Допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прилагане на материалния закон.При възобновяване на делото по искане на ищеца е представен договор с дата 07.07.2023г. На последваща спрямо изявлението на процесуалния пълномощник дата ,в този документ са обективирани декларации на страните, сключили предварителния договор от 03.07.2015г.,че между тях има сключен и действащ предварителен договор от тази дата, което изключва извънсъдебно потвърждаване от управителя на „Алекс Био Рум” за предходно заявеното от адвоката разваляне на същия договор. Потвърждаване на изявленията на адвоката , които са извън пределите на учредената представителна власт, не е заявено и пред съда.

Касационната жалба е основателна, налага се отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да съобрази основанията за спиране на производството по настоящето дело до приключване на гр.д №1220/2025г по описа на ОС-Пловдив ,образувано по исковете на „Алекс Био Рум” ЕООД с които се цели разкриване на действителните отношения между страните,включително по обуславящия за правилността на решението спор за нищожност на процесния предварителен договор,тъй като право да се иска от съда обявяване на предварителен договора за окончателен може да се реализира само когато предварителният договор е действителен.Исканията за присъждане на разноски за настоящето производство следва да се разгледат при окончателното приключване на делото .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №176 от 14.10.2024г по в.гр.дело №276/2024г. на Апелативен съд -Пловдив

Връща делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: