Привеждане в изпълнение на условна присъда след осъждане в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

гр.София, 08 юли 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двайсет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА……….…….…и с участието на прокурора……….КАЛИН СОФИЯНСКИ…..…изслуша докладваното от съдия ………...КАЛПАКЧИЕВ..... к.н.д. № … 438... по описа за…2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Б. К. да се възобнови наказателното производство по н.ч.д. № 68/2025 г. по описа на Плевенския окръжен съд и да се отмени постановеното по него определение от 11.03.2025 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 754/2023 г. на РС Плевен.

В искането се твърди, че Окръжен съд – Плевен е приел за изпълнение присъда, постановена срещу К. в Република Австрия; че съдът в Инсбрук , Република Австрия не е привел в изпълнение присъдата на РС Плевен, поради което ОС – Плевен няма компетентност да прилага чл. 68, ал. 1 НК за това осъждане; че незаконосъобразно Окръжният съд е определил да търпи наказанието при строг режим, при положение, че това е първото му влизане в затвора и не е рецидивист. Моли за уважаване на жалбата си.

Пред ВКС защитникът излага доводи в подкрепа на искането за възобновяване, като счита, че незаконосъобразно на осъдения е определен строг режим и по този начин е лишен от правото да полага труд. Отправя искане за отмяна на определението на ОС – Плевен в частта, в която е приведена присъдата на РС – Плевен и за връщане на делото на компетентния РС – Плевен за произнасяне.

В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, а определението на ОС – Плевен намира за законосъобразно.

Осъденият Б. К. в лична защита и в последната си дума моли за преразглеждане направеното от Окръжен съд – Плевен групиране на наказанията.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на осъдения К. е допустимо – подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно.

С определение № 143/11.03.2025 г., постановено по н.ч.д. № 68/2025 г., Плевенският окръжен съд, НО на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено на Б. К. по н.о.х.д. № 754/23 г. на РС Плевен, като е определил първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Определението, с което е приведено отложеното с изпитателен срок наказание, не е било обжалвано от осъдения, влязло е в сила на 26.03.2025 г. и не подлежи на касационен контрол.

ВКС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Възраженията в искането за възобновяване могат да бъдат подведени под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, доколкото се твърди, че Окръжен съд – Плевен не е имал компетентност (материална и процесуална) да привежда на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието по н.о.х.д. № 754/23 г. на РС – Плевен.

Касационната инстанция не установи наличието на процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при провеждане на производството пред Окръжния съд – Плевен съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК:

От материалите по делото се установява, че Б. К. е бил осъден по силата на одобрено от РС – Плевен споразумение по н.о.х.д. № 754/2023 г., с което му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 4.04.2023 г.

С решение № 279/2024 г. от 19.12.2024 г. по н.ч.д. № 820/24 г. Окръжен съд – Плевен е приел за изпълнение в Република България решение № 28 HV 47/24s, постановено от Окръжен съд в гр. Инсбрук, Република Австрия . Решението на чуждия съд е влязло в сила на 27.06.2024 г., като с него К. е признат за виновен за извършено на 5.03.2024 г. престъпление по §28, абз. 1, втори и трети случай и абз. 4, ц. 3 от Закона за наркотичните вещества на Република Австрия, което съответства на престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК на Република България. Крайният срок на наказанието е 8.09.2028 г. (1645 дни), а на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим.

След като е констатирал, че престъплението, за което е осъден К. в /държава/ е извършено на 5.03.2024 г., т.е. в рамките на тригодишния изпитателен срок на наказанието по н.о.х.д. № 754/2023 г. на РС – Плевен, Окръжният съд законосъобразно е приложил чл. 68, ал. 1 НК по отношение на условното осъждане, като е постановил отделно изтърпяване на наказанието от пет месеца лишаване от свобода.

При така установената хронология на протичане на производството пред Плевенския окръжен съд, ВКС намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото на основание чл. 39 НПК съдът е имал компетентност да разгледа делото. Последната присъда е постановена от съд на държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, поради което на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода тази присъда се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

При стриктно изпълнение на материалния закон – чл. 68, ал. 1 НК, ОС – Плевен е взел предвид факта, че в изпитателния срок на условното осъждане по н.о.х.д. № 754/23 г. на РС – Плевен е било извършено друго умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Законосъобразният изход от това обстоятелство е привеждане в изпълнение на условното осъждане, което е сторено с определението, чието възобновяване се иска. Първоначалният режим за изпълнение на приведеното наказание е определен съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС на общ.

Неоснователно е твърдението на осъдения, че като е приложил чл. 68, ал. 1 НК Окръжният съд е влошил положението му, както и че единствено чуждият съд е имал компетентност да активира условното му осъждане по н.о.х.д. № 754/23 г. на РС Плевен.

Както се посочи и по-горе присъдата на чуждия съд е призната и приета за изпълнение от българската страна с нарочен акт по н.ч.д. № 820/24 г. на Окръжен съд – Плевен по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Видно от материалите по делото производството по трансфер е инициирано по искане на осъденото лице К.. Присъдата на чуждата държава е призната и приета за изпълнение при изразено съгласие на лицето да бъде предадено за изпълнение на наказанието в Република България. Оттук насетне признатата присъда е част от българския правен ред, което означава, че всички въпроси, свързани с нейното изпълнение и други правни последици се разрешават при условията на българския закон. В този смисъл няма правна пречка (включително и предвид нормата на чл. 28, ал. 1, т. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода) българският съд да приложи чл. 68, ал. 1 НК, вземайки предвид признатата и приета за изпълнение присъда на чуждия съд на държава членка на Европейския съюз.

По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения Б. К. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е неоснователно.

Поради описаните по-горе аргументи и на основание чл. 425 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. К. за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 68/25 г. на Окръжен съд – Плевен.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а съобщение за изготвянето му да се изпрати на осъдения К. и ВКП.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.