Придобиване по давност на реална част от чужд недвижим имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
София, 03.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4092 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против решение № 214 от 19.04.2022г., постановено по в. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което след отмяна на решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 806/2015 г. по описа на Районен съд гр. Разлог е отхвърлен предявеният от И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, по отношение на ответниците Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О., че ищците са собственици на реална част от 644 кв. м. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в периода от 1998 г. до предявяване на исковата молба, като неоснователен и е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №77 от 03.07.2015г

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по касационната жалба С. Ю. О., чрез адв. К., с подадения отговор на жалбата и в приложените писмени бележки, изразява становище за неоснователност на същата и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

От ответниците по касационната жалба Ф. В. О. и Н. М. Н., чрез адв. К., са постъпили писмени бележки, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.

С определение № 2101 от 12.07.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос дали е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС в хипотеза, касаеща придобиване по давност на реална част от недвижим имот.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази разпоредба не въвежда разграничение в зависимост от това дали се упражнява владение върху целия имот или част от него, от което и следва, че е приложима и в хипотезата на упражнявано владение върху реална част от имот. Подобно разграничение няма и в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 69 ЗС /решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на ВКС, II г. о. ; решение № 31 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2015 г., I г. о./, в която се приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание /т. н. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане. Презумпцията на чл. 69 ЗС задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата на правната норма /осъществяване на фактическа власт върху вещ/, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият факт /наличие на намерение вещта да се държи като своя/, който не се нуждае от доказване, освен ако презумпцията не бъде оборена. По – специфична е хипотезата на осъществявано владение върху съсобствен имот и по този въпрос е дадено разрешение в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

По съществото на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен от И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против Ф. В. О. и М. А. О. / починал в хода на първоинстанционното производство и заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н. М. Н., С. Ю. О. и първоначалната ищца Ф. В. О./ положителен установителен иск за собственост на 644 кв. м., представляващи реална част от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] .

Твърденията в исковата молба са, че през 1998г. ищецът И. Р. със съгласието на наследниците на И. М. Г. е завладял недвижим имот с площ от 10 800 кв. м., част от който е и спорният, като е имал уговорка с наследниците на И. Г. да му продадат имота, след като се снабдят с решение за възстановяване правото на собственост, а от 21.07.2015г. владение върху имота упражняват и останалите двама ищци.

С решение № 1064Р от 15.02.1999 г. на ПК – гр. Белица на наследниците на И. Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот № *** по картата на землището, представляващ нива от 10 337 дка, м. "Г.". С нотариален акт № 16, дело № 157 от 21.07.2015 г. наследниците на Г. са продали на ищците М. И. Р. и А. И. Р. имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 10056 кв. м.

Въз основа заключенията на основната и допълнителната съдебно – техническа експертиза, съдът е приел за установено, че имотът, възстановен на наследниците на И. Г., е идентичен с част от ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 9 693 кв. м. и с част от ПИ *** по КККР за площ от 644 кв. м. Имотът, който е заграден от ищците е с площ от 5 828 кв. м., от които 5 208 кв. м. са част от ПИ ***, а 620 кв. м. са част от ПИ с идентификатор ***. Отделно от тази част ищците по делото ползват части от имот *** за достъп до заградената част от имота /обособени входове за МПС и хора/.

С нотариален акт № 77, том ІІ, дело № 240 от 03.07.2015 г. ответниците М. А. О. и Ф. В. О. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на основание давностно владение на 644 кв. м., представляващи реална част от имот с идентификатор ***. Посочено е, че придобивният способ давностно владение е обоснован с изтичането на период от повече от 10 години, считано от 1998 г. до предявяване на иска, през който И. Р. е упражнявал фактическа власт, а от 21.07.2015 г. начало на такава са поставили и останалите двама ищци, които на същата дата са придобили чрез покупко – продажба имот с идентификатор ***. Съдът е изложил мотиви, че е установено, че много повече от 10 години И. Р. в границите на оградения от него имот е ползвал имота - поставил е банциг под изграден от него навес, обработвал е дървен материал,събирал е плодовете на засадените от него плодни дръвчета, събирал е сено, които действия представляват обективния елемент на владението – упражняването на фактическа власт, но за да доведе фактическата власт до придобиване на имота, трябва упражняващият я да докаже намерението си да свои вещта. В случая според въззивния съд не е доказано от И. Р., че е демонстрирал на ответниците, че държи реалната част от имот с идентификатор *** с намерение да стане негова собственост. За своенето няма значение, че ответниците не са спорили за тази реална част, а има значение и се зачита като волеизявление за своене активното поведение на ищеца, който следва да е заявил на ответниците, че заградената от него реална част от имота им, той държи като своя, още повече, че чрез свидетели ответниците са установили, че са знаели, че ищецът И. Р. ползва целия имот под наем от наследници на Г..Съдът е приел за неоснователни доводите на другите двама ищци, че към установената фактическа власт от баща им са присъединили своя такава след 21.07.2015 г., тъй като И. Р. не е техен праводател. Той самостоятелно се позовава на последиците от придобивната давност и синовете му не могат да ползват изтекла в негова полза давност, за да искат настъпване на правни последици за себе, преди да са станали негови наследници.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира, че решението на въззивния съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. И. Р. и А. И. Р. установителен иск за собственост е правилно и следва да се потвърди.

Правилно въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищците М. Р. и А. Р., че към владението им, установено на 21.07.2015г., са присъединили и това на техния баща – ищецът И. Р.. Присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС е допустимо, ако е налице правоприемство между двамата владелци /предишният и настоящият владелец/, което правоприемство може да бъде общо /универсално/ или частно. В първата хипотеза /при универсално правоприемство/ владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. В този случай наследникът по закон или завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Частното правоприемство настъпва, когато владелецът получава владението от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота /продажба, дарение на имота или други деривативни способи за придобиване на собствеността/. В този случай, за да може към владението на частния приобретател да се присъедини владението на праводателя му, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно основание, но и извършване на действия по предаване на владението. По делото няма доказателства за наличие на правоприемство /общо или частно / между ищците М. Р. и А. Р. и баща им – ищецът И. Р. относно спорния имот.

При твърдения за осъществявано от М. Р. и А. Р. владение върху спорната част от имот идент. *** от момента, в който са придобили собствеността върху съседния поземлен имот с идент. *** -21.07.2015г., то неоснователен е доводът им, че са придобили собствеността на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, защото не е изтекъл 10 годишният давностен срок, предвиден в чл. 79, ал.1 ЗС. Ищците не твърдят, а и не се установява от доказателствата по делото, че са установили самостоятелно владение от по- ранен момент.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от И. Р. установителен иск, като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не е доказано наличието на елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, защото ищецът не е демонстрирал на ответниците намерението си за своене на имота. Ищецът се позовава на установено владение върху реална част от чужд имот , предвид на което и на основание чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си. За него няма задължение да установява чий е имотът и да издирва собственика му, комуто да демонстрира намерението си за своене. Достатъчно е упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

С решение № 1064Р от 15.02.1999 г. на ПК – Белица на наследниците на И. М. Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот № *** по картата на землището, представляващ нива от 10 337 дка, м. "Г.". От допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, се установява, че в изпълнение указания на МЗГАР за по-ефективно възстановяване на земята чрез извършване предварителен въвод във владение, ПК- Белица през 1994г. е извършила въвод във владение по данни от картата на Воден синдикат „Градина“ от 1940г. на признати за възстановяване земеделски земи, като наследниците на И. Г. са въведени във владение в имот, в който попадат и спорните 644 кв.м. През 1998г. по искане на ПК– Белица е извършено ново заснемане на имотите с извършен въвод във владение и на основание това заснемане и предаден междинен цифров модел от него, ПК- Белица през 1999г. е постановила окончателни решения за възстановяване правото на собственост. В КВС обаче имотите не са нанесени според въвода във владение, а е приложен методът на сканиране, дигитализиране и трансформиране на картата на Воден синдикат „Градина“ от 1940г., която карта е изработена в локална координатна система, в резултат на което КВС не отговаря на терена на място и според КВС възстановеният на наследниците на Г. имот е с площ от 10 056 дка. Данните от КВС са пренесени в одобрената кадастрална карта, като при одобряването й през 2008г. е нанесен поземлен имот с идент. *** с площ от 10 056,33 кв.м. на наследници на И. Г. съгласно решение № 1064Р от 15.02.1999 г. на ПК – гр. Белица и спорните в настоящето производство 644 кв.м. не попадат в този имот, а са част от съседния имот с идентификатор 03504.238.7, целият с площ от 3 661,32 кв.м.

Със заявление от 30.03.2011г. С. А. О. е поискал промяна на границите на имот 03504.238.7 и обособяване на два нови имота. Със заповед № КД-14—01-130 от 06.04.2011г. са обособени два нови поземлени имота с идентификатори *** и ***, като по силата на същата заповед имотът с идентификатор *** вече е с площ от общо 860 кв.м., включваща и спорните 644 кв.м.

С констативен нотариален акт № 77 от 03.07.2015г. ответниците Ф. О. и М. О. са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***.

Установява се от заключението на съдебно- техническата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, че ползваният от ищците имот е ограден и в него се включва освен закупеният от братята М. и А. Р. имот с идентификатор *** и спорната част от имот с идентификатор ***, като на границата с имота на ответниците има стара телена ограда от мрежа, поставена от ответниците, а от страната на ищците е поставена дървена ограда. В допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че още при извършения през 1994г. въвод във владение на място е имало три съществуващи граници, едната от които е изградената от север ограда. Обстоятелството, че към този момент спорната площ е била извън имота на ответниците, се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Д. /сестри на ответницата Ф. О./, които установяват, че сестра им е поставила ограда, за да не минават през мястото й колите на АПК.

Доказани са твърденията на ищеца И. Р. за началния момент, от който той упражнява фактическата власт върху имота - 1998г. В тази връзка съдът взема предвид показанията на свидетелите Ф. и Д., дадени в открито съдебно заседание от 02.06.2016г., че от 18-19 години имотът се ползва от ищеца. Казаното от тях не се опровергава от показанията на останалите свидетели, според които до 2008г. спорният имот е владян от ответниците, но същевременно сочат, че от 10-15г. имотът се ползва от ищеца.

Ответниците по делото твърдят, че ищецът не е бил владелец на имота, а е бил държател, тъй като го е ползвал въз основа на договор за наем и презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана.

Твърденията на ищеца И. Р. за наличие на уговорка между него и наследниците на Г. за ползване на имота и последващо прехвърляне на собствеността се потвърждават от съвкупния анализ на доказателствата по делото – от 1998г. той ползва имота, без да са налице каквито и да било доказателства, че наследниците на Г. са се противопоставили на това, а впоследствие те са прехвърлили на синовете му собствеността върху възстановения им имот. Доколкото наследниците на Г. са били въведени във владение още през 1994г., но процедурата по възстановяване на собствеността не е била приключила към момента на установяване на фактическа власт от ищеца, то и към този момент те не са могли да му предадат владението, поради което и от 1998г. до постановяване на решението на ПК - Белица за възстановяване на собствеността ищецът е бил държател, а не владелец, което кореспондира и със свидетелските показания, че е бил наемател, а от момента на постановяване на решението за възстановяване на собствеността през 1999г. ищецът е установил владение върху целия имот, описан в него, спорната част от който впоследствие е заснета в КК като част от имот с идентификатор ***.

В заключение се налага извод, че е установеното по делото, че ищецът И. Р. е владял постоянно, непрекъснато, явно и спокойно спорния имот в предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишен срок и го е придобил по давност.

Неоснователни са доводите на ответниците, че решението, с което е възстановена собствеността на наследниците на Г. е влязло в сила на 04.12.2007г. и преди тази дата давност не е текла, а от този момент до датата на предявяване на иска – 02.09.2015г. не е изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС. Собствеността върху нивата от 10 337 кв.м., включваща и спорния имот, е възстановена в съществуващи стари реални граници с решение на ПК-Белица от 15.02.1999г., което като неподлежащо на обжалване /позитивно решение на ПК/, влиза в сила от датата на постановяването му –15.02.1999 г. Направеното отбелязване върху него : „Решението не е обжалвано и е влязло в сила. 04.12.2007г. “ не съставлява удостоверяване датата на влизането му в сила, а датата, на която е направено самото удостоверяване. Преценката за датата на влизане в сила се извършва не с оглед констатацията на органа по реституцията, а въз основа на юридическите факти, осъществяването на които има за последица стабилизиране на издадения административен акт. След като решението е влязло в сила от датата на постановяването му и с него е възстановена собствеността в стари реални граници, като имотът е индивидуализиран по картата на землището и по отношение на него е бил извършен предварителен въвод във владение още през 1994г., то и следва, че от момента на постановяване решението на ПК за възстановяване собствеността на имота, последният може да бъде придобит по давност.

Имайки предвид, че ответниците не основават правата си върху имота на земеделска реституция, то и същите не могат да се бранят с възражение, че наследниците на Г. не са били собственици на възстановения им имот. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС /решение № 101 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7301/2013 г., първо г. о.; решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 12 от 2011 г. на ВКС, първо г. о., решение № 7 от 01.02.2013 г. по гр. д. № 647 от 2012 г. на ВКС, второ г. о./, в която се приема, че ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент.

Предвид изложеното, въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен установителният иск за собственост на И. Р. следва да се отмени и вместо него следва да се постанови решение, с което искът да се уважи, като се признае за установено, че ищецът е собственик на спорните 644 кв.м., заключени между буквите АБВГА, поставени от настоящия състав на ВКС върху скицата на вещото лице, намираща се на лист 336 от първоинстанционното дело, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна част от настоящето решение.

Като последица от уважаване на установителния иск за собственост следва на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт № 77 от 93.07.2015г. в частта му, с която М. А. О. и Ф. В. О. са признати за собственици на спорната реална част от имота.

С оглед изхода от спора следва да се пререши изцяло и спорът за разноските, като в полза на ищеца И. Р. се присъдят направените от него разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 4 548 лв.

На ответниците също се дължат разноски поради отхвърляне исковете на двама от ищците, предвид на което и всеки един от ищците М. И. Р. и А. И. Р. следва да бъде осъден да заплати разноски по делото за трите съдебни инстанции, както следва : на С. О.-267 лв.; на Н. Н. – 434 лв. и на Ф. О. 534 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 214 от 19.04.2022г., постановено по в. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което след отмяна на решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 806/2015 г. по описа на Районен съд- Разлог е отхвърлен предявеният от И. А. Р. за признаване за установено, по отношение на ответниците Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О., че е собственик на реална част от 644 кв. м. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] на основание изтекла придобивна давност, в периода от 1998 г. до предявяване на исковата молба и е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 ГПК, както и изцяло в частта му за разноските, като вместо него постановява :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. по предявения от И. А. Р. установителен иск по чл.124 ГПК, че И. А. Р. е собственик на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от 15.02.1999г. на реална част от 644 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], която реална част е означена с буквите АБВГА на скицата на вещото лице, намираща се на лист 336 от 806/2015г. по описа на Районен съд - Разлог, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна част от настоящето решение.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 77 от 03.07.2015г., том II, рег. 2089, дело № 240 от 2015 г. на нотариус Краси Манев, с район на действие Районен съд - Разлог, № 61 в регистъра на Нотариалната камара в частта, с която М. А. О. и Ф. В. О. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на реална част от 644 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], която реална част е означена с буквите АБВГА на скицата на вещото лице, намираща се на лист 336 от 806/2015г. по описа на Районен съд - Разлог, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна част от настоящето решение.

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 214 от 19.04.2022г., постановено по в. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. да заплатят на И. А. Р. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 4 548 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА М. И. Р. да заплати на С. Ю. О. на основание чл. 78 ГПК сумата от 267 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА М. И. Р. да заплати на Н. М. Н. на основание чл. 78 ГПК сумата от 434 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА М. И. Р. да заплати на Ф. В. О. на основание чл. 78 ГПК сумата от 534 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА А. И. Р. да заплати на С. Ю. О. на основание чл. 78 ГПК сумата от 267 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА А. И. Р. да заплати на Н. М. Н. на основание чл. 78 ГПК сумата от 434 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

ОСЪЖДА А. И. Р. да заплати на Ф. В. О. на основание чл. 78 ГПК сумата от 534 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: