Оказване на помощ при катастрофа и определяне на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
София, 11 март 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 44 по описа за 2025 г.
Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба, подадена от адв.М. М. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимата Д. В. В. срещу решение № 389 от 19.11.2024 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 493/ 2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдена осъдителната присъда по НОХД № 4765/ 21 г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимата В. е призната за виновна, в това че на 06.10.2020 г. около 18.50 ч., в [населено място], при управление на МПС – лек автомобил /марка/ с рег. номер /рег. номер/, нарушила правилата за движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на А. Д. Т., роден през 2002 г., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б„в” във вр. с чл. 342, ал.1, пр. трето във вр. с чл. 54 от НК ѝ е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г във вр. с чл.37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата В. е лишена от правото да управлява МПС за срок от три години.
В касационната жалба са заявени, включително и чрез цифровото им посочване, касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.
Възражението за допуснатото нарушение на материалния закон е аргументирано с пропуска на въззивния съд да преквалифицира деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК. Подкрепящите доводи са основани върху поведението на подсъдимата след ПТП формулирано в касационната жалба по следния начин: 1/помолила свидетеля Т. да се обади на тел.112 за да потърси помощ за пострадалото лице и 2/ поискала от него да отиде при последния и помогне с каквото може. Поддържа се, че поради стресовото състояние, в което изпаднала вследствие случилото се и шока от видяното след излизането ѝ от автомобила, не е имала възможност за директна намеса, но е проявила, чрез поисканото от св.Т. съдействие, желание за оказване помощ на пострадалия, което според защитата е достатъчно за да покрие материално правните предпоставки по чл.343а от НК. Посочено е в тази връзка, че за прилагане на привилегированата разпоредба законодателят не е поставил като изискване постигане на някакъв резултат, а третира положително желанието на извършителя да помогне и положените усилия в тази насока, проявени според конкретните му възможности. Второто оплакване - за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументирано чрез доводи в две насоки: 1/ за незаконосъобразна оценка на значимите обстоятелства, извършена в рамките на общите условия по чл.54 от НК и 2/ за незаконосъобразна оценка на смекчаващи обстоятелства, чиято действителна значимост, при правилно отчитане би обусловила според защитата приложението на чл.55 от НК. В обсега на първата теза, като неправилно отчетено отегчаващо обстоятелство е посочена младата възраст на пострадалия мотоциклетист, понеже подсъдимата е нямало как да знае това, а към пропуснатите обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени в нейна полза е отнесена превишената му скорост, макар и несъставляваща основната причина за ПТП. В рамките на втората теза, включваща искане за определяне на наказанието в условията на чл.55 от НК като подценени по значение са изтъкнати изключително позитивните данни за подсъдимата като дисциплиниран водач на МПС, доколкото същата никога не е била санкционирана по КАТ, както и самото нарушение, което според защитата не би могло се отнесе към грубите нарушения на пътните правила и в този смисъл изисква адекватно по степен положително отчитане.
С тези доводи е отправено към касационната инстанция искане за изменение на въззивния акт чрез прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление, а именно по чл.343а от НК или алтернативно, намаляване на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, с приложение на чл.55 от НК.
В съдебното заседание пред ВКС адв.М. поддържа подадената касационна жалба, като акцентира върху исканата преквалификация, за която настоява да са били налице материално правните предпоставки. Изтъква ниската степен на обществена опасност на подсъдимата и счита, че наложеното й наказание е съществено надвишено, с което е допусната явна несправедливост по см. на чл.348, ал.1, т. 3 от НПК. Моли жалбата да бъде уважена.
В лична защита подс. В. поддържа подадената касационна жалба и споделя изразеното от защитника й становище, както и доводите, с които е подкрепено. Изразява съжаление за случилото се. В предоставеното право на последна дума моли за намаляване на наложеното ѝ наказание.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК и моли да бъде оставено в сила въззивното решение на АС София.
Другите страни в процеса - частните обвинители С.Т. и Д.Т., редовно призовани се явяват. Не се явява, редовно призован частния обвинител Д.Д.. Упълномощеният им повереник адвокат Н.Д. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, с което явилите се частни обвинители изразяват пълно съгласие.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Необходимо е да се отбележи предварително, че недоволството на касатора, предвид релевираните оплаквания и наведените в подкрепата им доводи, не се простира върху процесуалната дейност на предходната инстанция. Тоест фактическото изясняване на делото не е предмет на оспорване. Ето защо и настоящата касационна проверка относно основателността на заявените два касационни повода – по чл.348, ал.1, т. 1 и т.3 от НПК е осъществима само в рамките на приетите от предходната инстанция фактически положения, с които ВКС е обвързан.
І.По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон.
Искане за преквалифициране на деянието на подсъдимата по привилегирования състав по чл.343а от НК последователно е било отстоявано и пред двете предходни инстанции, които правилно не са го уважили. Прегледът на въззивното решение сочи, че след като изразил пълно съгласие с установените от първостепенния съд фактически положения апелативният съд от своя страна, ги утвърдил изцяло, възпроизвеждайки ги отново. Така, относно значимото за правната квалификация на деянието последващо поведение на подсъдимата като водач на МПС и двете инстанции по фактите са приели следното: - след ПТП подс.В. излязла веднага от автомобила заедно със спътника си - св.Т.; двамата се насочили към падналия на пътя мотоциклетист; от видяното подсъдимата изпаднала в шок и била отведена от свидетеля обратно до колата; опитала се да позвъни от своя телефон на тел.112, но поради обзелия я стрес не успяла да го отключи; помолила свидетеля да се обади от неговия телефон, което последният направил, като съобщил за случилото се;
Не е прието за установено от инстанционните съдилища по фактите, подсъдимата да е поискала от св.Т. да отиде при пострадалото лице и да му помогне с каквото може, както се твърди в касационната жалба. Във въззивното решение не са отразени фактически констатации в тази насока, а както вече се спомена, в касационната жалба липсва заявено оплакване за пропуски във връзка с процесуалната дейност на съда по изясняване на делото, включително и относно анализа на гласните източници.
Дадената от първия съд и възприета от контролираната инстанция правна правна оценка на установените фактически положения като изпълващи основния състав по чл.343, ал.1 б.„в“ от НК е проява на точен прочит на закона и задължителната съдебна практика и ВКС не намира основание за намеса в желаната от касатора посока. В т.5, б.“б“ от ППВС № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82 г. ясно са посочени двете условия, които в кумулативност следва да са изпълнени, за да обусловят наличието на намаляващо отговорността обстоятелство по см. на чл.343а от НК, а именно - деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ и тя да е насочена към лице, което все още се е нуждаело от нея, тоест към жив човек. Утвърдено е и разбирането, че преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай и с дължимото отчитане на индивидуалните възможности на дееца, обстановката, в която е действал, както и с оглед характера на самостоятелно извършените от него или с помощта на другиго действия. Иначе казано, въпросът дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия е разрешим през призмата на особеностите на конкретния случай, както и на състоянието, включително психофизическото, в което е бил самия деец. Извън съмнение е обаче, че за да намери приложение облекчения престъпен състав по чл.343а от НК оказаната помощ следва да е намерила конкретно проявление - да има обективен израз, а не да е сведена до желание за помощ и да се изчерпва единствено до намерението за такава. Както е прието в Р № 1427/30.ХII.1974г. постановено по н.д. № 1345 / 74 г., на III н.о. на ВС на РБ: “Желанието на дееца за оказване на такава помощ не може да запълни съдържанието на тези привилегировани състави и следва да се преценява само като важно смекчаващо вината обстоятелство“.
Вярно е изтъкнатото в касационната жалба съображение, че за съставомерността на деянието по чл.343а от НК законодателят не е поставил изискване за постигане на конкретен резултат от последващите действия на подсъдимия, но несъмнено тези действия следва да са намерили обективна, конкретна проява, а не да са останали в рамките на субективните му желания. При това, в съдебната практика не е отдадено каквото и да е значение на причините, поради които намерението за оказване на помощ е останало в рамките на пожелателната сфера – вж. по-специално Р. №39/ 2.VI.1982 г. по н. д. № 24/82 г., ОСНК.
Вярно е и това, че състоянието на дееца е подлежащ на отчитане критерий за възможния обем на реално оказаната помощ и фактор при преценката дали стореното от него е всичко, което е могъл да направи по см. на чл.343а от НК. Но в конкретния случай, тежкото емоционално състояние, в което е изпаднала подсъдимата след пътно - транспортното произшествие, макар и да е напълно разбираемо, няма как да има търсеното от защитата значение – като оправдаващо липсата на реално предприети действия за оказване на помощ. Макар без съмнение да е било стресиращо събитие за младата, 26 годишна подсъдима, само начинът, по който е рефлектирало върху емоционалното ѝ състояние не позволява извод, че желанието за помощ, което по тази причина е останало само намерение, е достатъчно за да изпълни условието на чл.343а от НК, а именно, че след ПТП тя е направила „всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия.“
Обаждането на телефон 112, за което помолила св.Т. да осъществи, дори и да беше реализирано лично от нея, без други реално осъществени действия за помощ на пострадалото лице, също не би било достатъчно за да изпълни признаците на облекчената правна норма и съдебната практика е последователна в разбирането си по този въпрос. За да намери приложение намаляващото отговорността обстоятелство по см.на чл.343а от НК, както се отбеляза по-горе, оказаната помощ следва да включва реално по съдържанието си действие, а не да се изчерпва с проявата на добра воля, каквато принципно съставлява обаждането на тел.112 и съобщаване за настъпило ПТП ( Р № 295/15.07.2014 г. по н.д. № 800/2014 г., I н. о, ВКС,Р № 5/ 27.01.2015 г. по н. д. № 1733/2014 г., на ВКС III н. о., Р № 77/ 28.03.2017 г. по н. д. № 176/2017 г., на ВКС, III н. о.)
Ето защо и въззивният съд не е имал основание, при установените от първата инстанция и възприети от него като вярно изяснени фактически положения да преквалифицира деянието като осъществяващо по-леко наказуемия състав по чл.343а от НК. Изложените и пред него искания на защитата са получили верен отговор на стр.16 от въззивното решение, макар и основан върху преповтаряне съображенията на първия съд и без особен собствен принос.
Само за изчерпателност на изложението може да се добави, че дори и да бе налично по делото твърдяното от защитата фактическо положение, а именно, че подсъдимата поискала от св.Т. да окаже (вместо нея) помощ на пострадалия не би бил постигнат търсеният от защитата резултат. Все в контекста на изискуемите от дееца реални действия, чиито параметри е възможно да са различни в зависимост от конкретната ситуация и конкретните му възможности, но делегиране извършването им на други лица няма как да попълни съдържанието на привилегирования състав по чл.343а от НК. Действително, в т.5 от цитираното по-горе ППВС № 1/ 1983 г. по н. д. № 8/82 г.е предвидено, че основание за намалената отговорност е поведение, което деецът е могъл да реализира „сам или с помощта на другиго“, но несъмнено изисква осъществени преди всичко действия и от самият деец. Както е посочено в Р № 193/12.II.1973 г. по н. д. № 1662/72 г., III н.о. на ВС на РБ „Даването указания в тази насока на други лица, без прякото му участие в спасяване на пострадалото лице, не запълва съдържанието на този законов състав“. В този смисъл Р № 1269/ 9.ХII.1976 г. по н. д. № 1138/76 г., III н. о. на ВС на РБ, Р 193/04.07.2014 г. по н.д. № 483/14 на ВКС, ІІІ н.о.
В обобщение, не се констатира да е допуснато претендираното нарушение на материалния закон, поради което и исканата с касационната жалба преквалификация на деянието по привилегирования състав по чл.343а от НК е неоснователно.
ІІ. Не е допуснато и нарушението по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
С уточнението, че отправеното от защитата възражение за неправилното отчитане на младата възраст на пострадалия мотоциклетист като отегчаващо обстоятелство има своето основание, общата оценка на имащите значение за справедливото, спрямо извършеното, наказание лишаване от свобода, като размер и условия за определяне, е вярна.
Въззивната инстанция, подобно на първия съд неправилно е приела като отегчаващо обстоятелство възрастта на пострадалия и това е така поради следното: - от една страна, обект на процесното престъпление по чл.343 от НК са обществените отношения, свързани с опазването живота и здравето на всеки човек и в този смисъл е ирелевантен въпроса за неговата възраст. В Р № 128/ 5.04.2023 г. по н. д. № 126/2023 г., на ВКС, III н.о е отбелязано, че „…всяка възраст е от значение. Противното би довело до неоправдано отчитане като смекчаващо обстоятелство случаите, в които пострадалите са на висока възраст.“; - от друга страна, при непредпазливите престъпления, към които се отнася и това по чл.343 от НК, възрастта на пострадалото лице принципно не би могла да е обхваната в представите на извършителя, тоест да се съзнава от него и да позволява отчитането й в негативна за последния посока. Съдебната практика трайно е приела, че възрастта, както и останалите данни за личността и качествата на пострадалия, при непредпазливите престъпления, предвид това, че принципно не са обхванати от представното съзнание на дееца, не биха могли да се ценят като обстоятелства по чл. 54, ал.2 от НК със значение за определяне на наказанието. Действително допустимо е и изключение, но по делото липсват каквито и да е данни подсъдимата да е познавала и знаела възрастта на пострадалия. Поради това и съвсем младата му възраст - едва на 18 години, която е обективен факт, е обстоятелство относимо към преценката за размера на евентуалните неимуществени вреди, но не и подлежащо на отчитане в дейността по определяне на наказанието.
В същото време при оценката на смекчаващите обстоятелства не е допуснато претендираното в касационната жалба нарушение. Те не са подценени както се твърди, а са обсъдени и отчетени според действителния им принос и значение. Не е пропуснато никое от относимите и значими за облекчаване наказателно правното положение на подсъдимата обстоятелство, включително и отчетеното като изцяло положително за подсъдимата поведение след ПТП, макар и необективиращо изискуемия елемент от привилегирования състав по чл.343а от НК. Неоснователно се поддържа, че въззивния съд е пропуснал да отчете към смекчаващите обстоятелства допуснатото от пострадалия превишение на скоростта. В полза на подсъдимата би било само това нарушение, допуснато от пострадалия, което от своя страна е имало принос за настъпването на съставомерния резултат, но случаят не е такъв. Експертизата е изяснила, че и при движение с допустимата за участъка скорост мотоциклетистът не би могъл да избегне ПТП, поради което и правилно предходните инстанции не са отчели съпричиняване от страна на пострадалия, респективно правилно не са интерпретирали в полза на подсъдимата допуснатото от последния превишение на скоростта. Изцяло голословно, понеже данни в такава посока по делото не са установени, е заявеното в касационната жалба становище, че в случай, че пострадалият се беше движел с 50 км/ч (а не с установената 60 км/ч – бел. ВКС) резултатът би бил различен от съставомерния.
От друга страна, адекватно са оценени безспорно положителните по съдържанието си данни за подсъдимата – безупречното ѝ поведение като гражданин и като водач на МПС, както и младата ѝ възраст – на 26 години. В своята съвкупност те правилно и в съответствие с чл.54, ал.2 от НК са ориентирали първоинстанционният, а след това и въззивният съд към налагане на по - леко наказание, като същото е индивидуализирано в размер от три години, който е близък към долната граница на предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода (към момента на деянието в санкционни граници от 2 до 6 години).
Следва в тази връзка да се отбележи, че наличието само на смекчаващи обстоятелства не задължава съда при определяне на наказанието винаги да го индивидуализира в минималната граница посочена в санкционната норма, понеже не се касае за алгоритъм, а за внимателна и точна оценъчна дейност, подчинена на изискването за постигане предвидените в чл.36 от НК цели. В случая, противно на изтъкнатото в жалбата, касационният състав счита, че допуснатото от подсъдимата нарушение макар и само едно, съставлява грубо нарушение на правилата за движение – при завиване наляво не е пропуснала насрещно движещото се моторно превозно средство. Неправилно извършената маневра, включваща и навлизане на управлявания от нея автомобил в лентата за движение на насрещно движещите се пътни превозни средства, съгласно залегналото в мотивната част на раздел V, предпоследен абзац от ТР № 61/ 30.12.1980 г. по н.д. № 56/ 1980 г. ОСНК разбиране, е определена като особено грубо нарушение. Затова и в контекста на дължимата постижимост на индивидуалната превенция, а също и за обезпечаване на генералните цели, наказанието определено на три години с пет годишен изпитателен срок разкрива признаците на справедливост, защото е съответно на извършеното и на дееца.Респективно, кумулативното наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години също не допуска изменение в посока намаляване. (арг. чл.49, ал.2 от НК и т.3 от ТР № 61 / 30.12.1980 г. по н.д. № 56/ 1980 г. ОСНК).
В контекста на изложените съображения, лишено от основание е и исканото определяне на наказанието в условията на чл.55 от НК. Може само да се допълни, че макар и само смекчаващи, обстоятелствата относими при индивидуализиране на наказанието на подс.В. не съставляват многобройни такива по см. чл.55 от НК, а от друга страна не е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно, че и най – лекото наказание, в случая две години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за дееца.
Обобщено, касационната проверка не констатира основателност на релевираното оплакване за допуснати от въззивната инстанция нарушения по см. на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, поради което и не са налице предпоставки за касационна намеса в исканата от касатора посока.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 389 / 19.11.2024 г., постановено по ВНОХД № 493 / 2024 г. от Апелативен съд – София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.