Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 709

гр. София, 27.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р.ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1211/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на Т. Е. К., подадена чрез адв. В. К., се обжалва решение №481 от 21.12.2023г. по въззивно гр.дело №679/2023г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение след отмяна в осъдителната част и потвърждаване в отхвърлителната част на решение № 828/19.07.2023г. по гр.д.№ 6253/2022г. на РС-Перник, е отхвърлен искът на касатора за осъждане на ответника „Стомана Индъстри“ АД да му плати сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 30.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост.

Ответникът по касация - „Стомана Индъстри” АД-Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира разноски.

С определение № 4513/10.10.2024г. по настоящото дело решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които съдът трябва да съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука.

Отговор на въпроса е даден в цитираните в определението по чл. 288 ГПК съдебни актове, в които е посочено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да има предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, негативното отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя и е споделил изводите на първоинстанционния съд, че обезщетението за причинените на ищеца болки и страдания от травматичните увреди, получени при трудовата злополука е 10 000 лева. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразявал: характера и броя на причинените телесни увреждания, изпитаната силна болка в момента на увредата, последващата такава в периода на лечението; обстоятелството, че увреждането е причинило временно разстройство на здравето на работника; неотстранимия козметичен дефект на четвърти пръст на лявата ръка и нарушаване захвата на тази ръка, за която липсват данни дали е водещата при ищеца. Отчетена е и признатата намалена трайна неработоспособност 10% и ползвания отпуск поради временна нетрудоспособност около 10 месеца. Съдът е допълнил, че ищецът не е установил да е претърпял болки с интензитет или продължителност по-големи от обичайните за този вид увреждане, в резултат на инвалидизирането да е затруднено ежедневието му или извършването на обичайните дейности, както и да изпитва емоционален дискомфорт, който да води до промяна на обичайния му начин на живот и навиците му. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е проявил груба небрежност по смисъл на чл.201, ал.2 КТ. Счел е обаче за основателно другото направено от ответника възражение-за приложение на чл. 200, ал.4 КТ. Съобразявайки, наличието на данни за платено на ищеца от ЗД „Евроинс“ АД застрахователно обезщетение в размер 10 444,48 лева по сключена между застрахователя и работодателя задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и отчитайки определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е приел, че със заплатените от застрахователя 10 444,48 лева работникът напълно е обезщетен за претърпените от увреждането неимуществени вреди и е отхвърлил иска по чл. 200 КТ.

По основателността на касационната жалба:

Предвид дадения отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение е частично неправилно-постановено е при наличие на касационното основание по чл.281, т.3, пр. 2 ГПК. Основателни са оплакванията на касатора за занижен размер на обезщетението. При определянето му въззивният съд, макар да е изброил критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт, ги е приложил неточно, без да съобрази в пълна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в съдебната практика и конкретните установени по делото обстоятелства. И тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция - чл. 293, ал. 3 ГПК.

По делото е установено, че на 30.03.2020г. по време на работа ищецът е претърпял трудова злополука (призната за такава по смисъла на чл.55 КСО с разпореждане № 9 от 10.04.2020г. на ТП на НОИ-Перник). До инцидента се е стигнало когато работникът, на длъжност „резач метал“ в поделение „Оператор ЛПЦ“ при „Стомана Индъстри“ АД, извършвал смяна на дискова ножица, чрез затягане на гайка с тежест около 30 кг, придържаща диска на съответната позиция (дейността се изпълнява от двама работници-единият с помощта на кука придържа гайката, а другият я намества до напасването й в резбата). В конкретния случай, ищецът е намествал гайката, тя е паднала и затиснала четвърти и пети пръст на лявата му ръка. В резултат на това работникът е получил открита рана на двата пръста на лявата ръка; фрактури с размачкване на дисталните фаланги 4 и 5 пръст на лявата ръка; извършена е по спешност хирургична обработка на раните; заради тежкото размачкване на меките тъкани на 4 пръст пострадалият е получил некроза, довела до ампутация на дисталната фаланга на 4 пръст на лявата ръка. Лечебният и възстановителен период е продължил от 30.03.2020г. до 27.09.2021г.; на пострадалия е призната намалена трайна неработоспособност 10% заради ампутацията на дисталната фаланга на 4-ти пръст, непълната екстензия на 5-ти пръст и непълния юмручен захват на лявата ръка. Установено е, че по застраховка „Злополука“ на ищеца е платено застрахователно обезщетение за временна неработоспособност вследствие на злополуката от 30.03.2020г. в размер 10 444,48 лева.

Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, съставът на ВКС намира, че следва да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалия болки и страдания по време на злополуката и последвалото лечение, така и настъпилите в живота му трайни негативни последици - загуба на работоспособност 10 % в една относително млада трудоспособна възраст (41 годишен към датата на инцидента); необратимите трайни последици от увреждането и неудобствата в ежедневния бит, заради травматичната ампутация на дисталната фаланга на 4 пръст на лявата ръка, невъзможността за пълно разгъване на 5 пръст и променения юмручен захват; обстоятелството, че редуцираната хватателна способност на пострадалия горен крайник не се очаква да се възстанови, както и това, че увредената лява ръка не е водеща при ищеца (лично заявено от него обстоятелство в о.с.з. на 07.03.2023г. пред РС-Перник). Съдът отчита и установената от гласните доказателства и от заключението на СМЕ, негативната промяна в психиката на ищеца поради необратимостта на увреждането, неспособността в определен период да полага грижи за възрастната си майка и емоционалното неудобство при контакт с околните заради липсата на част от пръста. Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства дават основание за определяне на обезщетение в справедлив размер 20 000 лева. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и социално-икономическите условия в държавата към март 2020г., както и съдебната практика, постановена по сходни случаи. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на сумата 40 000 лева, доколкото по делото не се установяват обстоятелства, които да обосновават по-висок размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. В настоящия случай не се установяват и обстоятелства, които да обосновават извод за проявена от пострадалия работник груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Съобразявайки, че платеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер 10 444,48 лева от ЗД „Евроинс“ АД по сключена задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“, на основание чл.200, ал.4 КТ, следва да бъде приспаднато от определеното обезщетение за неимуществени вреди 20 000 лева, съставът на ВКС намира, че на пострадалия при трудова злополука следва да бъде платено обезщетение в размер 9 555,52 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г. до окончателното плащане. Това налага въззивното решение да бъде частично отменено и вместо това, на основание чл. 200 КТ, на ищеца да се присъди сумата 9 555,52 лева , като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските и потвърдено в останалата обжалвана отхвърлителна част.

С оглед изхода на спора, на процесуалния представител на касатора–ищец, съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв, по 950 лева за трите съдебни инстанции или в общ размер 2 850 лева . Ответното дружество трябва да бъде осъдено да плати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството пред РС-Перник в размер 400 лева и сумата 250 лева–депозит за вещо лице и 230 лева за ДТ за производството пред ВКС. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника разноските за адвокатско възнаграждение в трите съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска. ВКС намира, че е основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, платено в първоинстанционното и въззивно производство. Съдът след като извърши дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес и извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата (т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед положените усилия и обемът от работа извършен от процесуалния представител на ответника (по изготвяне на отговор на ИМ и явяване в 3 открити съдебни заседания в първоинстанционното производство; изготвяне на въззивна жалба, неподаване на отговор на въззивната жалба на ищцовата страна и явяването в едно о.с.з. във въззивното производство), несъответстващи на размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, налице са основанията на чл. 78, ал.5 ГПК за неговото редуциране до сумата 1 000 лева за всяка от инстанциите по същество. Доколкото от касатора не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК в касационното производство, при определяне размера на дължимите на ответника разноски за производството пред ВКС, съдът съобразява единствено реално направените такива за адвокатско възнаграждение (т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Предвид това на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска, следва да се присъди сумата 4 320 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство с начислен ДДС

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №481 от 21.12.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 679/2023г. на Пернишкия окръжен съд в частта , с която е отхвърлен искът на Т. Е. К. против „Стомана Индъстри“ АД с правно основание чл. 200 КТ за сумата 9 555,52 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 30.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА , на основание чл. 200 КТ „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да плати на Т. Е. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица] сумата 9555,52 лева , като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука на 30.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.03.2020г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №481 от 21.12.2023г. по в.гр.д. № 679/2023г. на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да плати на адв. В. К. сумата 2 850 лева - адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да плати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъденото обезщетение, както следва: по сметка на РС-Перник сумата 400 лева и 250 лева – депозит за вещо лице и по сметка на ВКС – сумата 230 лева.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.3 ГПК Т. Е. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица] да плати на „Стомана Индъстри“ АД с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 6320 -разноски за платеното адвокатско възнаграждение в трите съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: