Определяне на съпричиняване при трудова злополука поради нарушение на правилата за движение

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 607

гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осми октомври юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Бисера Максимова
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 509 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 482/18.09.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. в частта, с която Софийският окръжен съд, потвърждавайки решение № 227/11.08.2022 г. по гр.д. № 529/2021 г. на Районен съд – Костинброд в обжалваната част, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 200 КТ на А. А. А. срещу „Жо Транс – Бг“ ООД, над сумата 8 000 лв. до сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 19.08.2020 г.

Решението е допуснато до касационен контрол за правилност по следните материалноправни въпроси: Налице ли е „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, когато приносът на работника/служителя за увреждането е поради нарушениe на законовите правила за движение по пътищата, и кои са релевантните обстоятелства, при които съдът намалява отговорността на работодателя по чл. 200 КТ? По тях настоящият състав намира следното:

Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и т. нат. Основанието на тази самостоятелна в основанието си гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя. Тя е обективна (няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти). Работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ), но също така и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ неговата отговорност за вредите от трудова злополука е изключена, когато пострадалият е причинил умишлено за увреждането си, и съгласно чл. 201, ал. 2 КТ (в приложимата първоначална редакция) може да се намали, но не при всеки принос за увреждането, а само когато приносът на работника/служителя е поради груба небрежност. Изложеното обобщава базисните положения в ТР № 45/19.04.1990 г по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВК. Настоящият състав ги споделя, доколкото обяснението – нормативно възложения риск върху работодателя, и основанията за изключване, респ. намаляване на тази отговорност в чл. 201 КТ са с разпоредби, които продължават да провеждат изяснената цел на законодателя.

В своята практика Върховният касационен съд приема, че за разлика от съпричиняването, при което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали по иск за ангажиране на деликтна по характер отговорност, а не предпоставя вина на пострадалия, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ може да се намали при допусната груба небрежност от пострадалия работник/служител (напр. решение № 18/08.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. III-то ГО и цитираните в него). В своята практика Върховния касационен съд дефинира грубата небрежност в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ според един абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се също, че при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът/служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност (решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., IV-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г., IV-то ГО, решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г., III-то ГО и мн.др.). Когато пострадалият е допринесъл за злополуката, виновно неспазвайки правилата за движение по пътищата, вредоносният резултат е в причинно-следствена връзка с извършеното нарушение на императивните норми в ЗДвП и ППЗДвП. Те са установени в публичен интерес. За тях работодателят не дължи инструктаж. Отнасят се за всеки участник в движението при подобни обстоятелства, включително за работника/служителя, извършил административното нарушение. В тези случаи абстрактният модел, който регулира поведението на пострадалия към настъпилата трудова злополука, се поглъща от поведението, за което го задължават императивните разпоредби в ЗДвП и ППЗДвП. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се изключва съгласно чл. 201, ал. 1 КТ, когато работникът/служителят е съзнавал, че деянието му го уврежда и е искал или допускал настъпването на тези последици, а в останалите случаи отговорността на работодателя може да се намали, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ. Съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ има своите степени. При липсата на пряк или евентуален умисъл у работника/служителя да се увреди – в смисъла по чл. 11, ал. 2 НПК, конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението по ЗДвП или по ППЗДвП, причина за трудовата злополука, определят и степента на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно размера, до който следва да се намали дължимото от работодателя обезщетение. Сред тези обстоятелства не са вредите, които работникът/служителят е причинил с извършеното и на други лица, включително на работодателя.

По касационната жалба от ищеца А. А. А.:

Въззивният съд правилно е приел, че спорът пред него не е за това, че: 1) към релевантния момент – 19.08.2020 г., по трудово правоотношение ищецът е заемал длъжността „шофьор на микробус“ с място на работа [населено място]; 2) в периода 17.08.2020 г. - 20.08.2020 г. на тази длъжност работодателят го е командировал за извършване на международен превоз на товар - автомобилни части, от [населено място] до [населено място] и обратно с микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 3) на 19.08.2020 г. в Унгария, около 22.35 часа, в района на Петьофисалаш, магистрала М5, дясно пътно платно, в района на 120+250 км., в тъмната част на денонощието, на неосветено трасе от магистралата, при ясно време и суха настилка, е настъпило пътнотранспортно произшествие, след като управляваният от ищеца микробус поради неспазена дистанция се блъска в движещия се пред него товарен автомобил „Фиат Дукато“ с румънска регистрация, управляван от румънски гражданин, който поради друго пътнотранспортно произшествие, останало незабелязано от ищеца, рязко е намалил скоростта си; 4) вследствие на извършеното административно нарушение, за което вината е на ищеца – параграф 27 (1) от Закона за движение по пътищата на Република Унгария го задължава да намали скоростта и в случай на необходимост, да спре, когато възникне опасност за движението, са му причинени многофрагментарно счупване на деафазата на дясна бедрена кост, фрактура на капачката на коляното и разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица; 5) травматичните увреждания са признати за трудова злополука с акта по чл. 60, ал. 1 КСО и 6) справедливото обезщетение за неимуществените вреди по причина на злополуката е за сумата 40 000 лв. Въззивният съд правилно е приел, че пренесеният пред него спор с оплакванията в жалбата от ищеца/сега касатор срещу първоинстанционното решение, е за това дали той е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“ и каква е степента на съпричиняване. Възражението по чл. 201, ал. 2 КТ (приложимата първоначална редакция на разпоредбата) е въведено своевременно. Ответникът го е обосновал с твърдения, че причина за злополуката е извършеното от ищеца нарушение на параграф 27 (1) ЗДвП на Република Унгария. Правилно въззивният съд е приел, че това виновно извършено нарушение императивни правила към участниците в движението по пътищата в Република Унгария е причина за психическите и физически увреждания на ищеца, а справедливото обезщетение за неимуществените вреди, определено за сумата 40 000 лв., следва да се намали, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ. Основателно е оплакването в касационната жалба обаче, че с определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат – 80 % за ищеца, въззивният съд не е изяснил в пълнота значението на някои релевантни обстоятелства, които е приел за доказани, игнорирал е други, установени и установими по делото, и се е обосновал с ирелевантни. Касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК – допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение в задължението да основе решението на установените по делото, релевантни за приноса на ищеца в увреждането обстоятелства – чл. 235, ал. 2 ГПК, и да изложи логични мотиви за тях, са причината да е нарушен чл. 201, ал. 2 КТ, а с това – и чл. 200, ал. 1 КТ. С касирането на неправилното решение е недопустимо при решаване на спора настоящият състав да обсъди твърденията, въведени от ответника за пръв път с отговора на касационната жалба – че към ПТП ищецът е бил без предпазен колан. Настъпилата преклузия за тях в производството пред първата инстанция и контролната дейност на касационната - в установяване на изтъкнатите в жалбата грешки на въззивния съд при постановеното валидно и допустимо решение, изключват правомощията Върховният касационен съд да реши спора, включително по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, и според тяхната вярност/доказаност.

Настоящият състав намира за установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило при следните обстоятелства: На 19.08.2020 г. в Унгария, около 22.35 часа, в района на Петьофисалаш, магистрала М5, при ясно време и суха настилка ищецът се движи с микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. [рег.номер на МПС] със скорост от 100 км/ч. В района на 120+250 км. на магистралата, в неосветен участък, движещият се пред него товарен автомобил „Фиат Дукато“ с румънска регистрация, управляван от румънски гражданин, рязко намалява скоростта си на движение поради преобърната цистерна в същото дясно пътно платно на магистралата. Ищецът не забелязва преобърнатата цистерна, но забелязва стоп-светлините на товарния автомобил, който обаче при внезапното спиране не е пуснал авариен светлинен сигнал, и задейства спирачките. Поради неспазена дистанция, която да му даде възможност да спре навреме при скоростта 100 км/ч и да избегне опасността, ищецът се блъска във внезапно спрелия пред него товарен автомобил. Макар и 22-годишен, след 12-16 часов престой, почивка и сън в осигурена от работодателя квартира в [населено място], от значение за определяне степента на съпричиняване е и това, че пътнотранспортното произшествие настъпва в разгара на лятото, което тогава в Унгария е при температури над 30 градуса, в тъмната част на денонощието, в неосветен участък на магистралата и след 7-8-часово шофиране от ищеца. Следователно към ПТП, въпреки че не е надхвърлил нормата на труд и е в младежка възраст, ищецът е насъбрал умора от шофирането, включително след като е преминал и границата на Чехия с Унгария. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства, както и от общоизвестните – за метеорологичните условия в Унгария на 19.08.2020 г., съхранени в интернет, и за преминатата граница между Чехия и Унгария, според установеното място на произшествието.

При всички тези обективно проявени обстоятелства, включително като съобрази, че основанието на отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ е в нормативно възложения върху работодателя риск от трудовата злополука, както и че извършеното от ищеца административно нарушение е по небрежност, не самонадеяност, настоящият състав определя степен на съпричиняване на вредоносния резултат 50 % за ищеца. Ирелевантно за възражението по чл. 201, ал. 2 КТ е окачественото от въззивния съм като „безотговорно“ негово поведение към: 1) пътувалата с него Р. А., с която е във фактическо съжителство на съпружески начала, с която имат малолетно дете и която също е получила тежки наранявания от ПТП; 2) към водача на другия автомобил, румънски гражданин, който също е получил макари и леки телесни увреждания, и 3) към имуществото на работодателя, тъй като при катастрофата микробусът е унищожен. Това поведение не обяснява причините и обстоятелствата по извършеното нарушение на параграф 27 (1) ЗДвП на Република Унгария, а единствено те са от значение за определяне на степента на съпричиняване. Искът е основателен до размер на сумата 20 000 лв. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени неправилното въззивно решение.

При този изход на делото то следва да се отмени и в частта по дължимите от ответника, държавни такси и разноски – чл. 78, ал. 6 ГПК. Той следва да заплати следните такси: 800.00 лв. = 20 000 х 4 % – за първоинстанционното разглеждане на делото, 240.00 лв. = 12 000 х 2 % – за второинстанционното, 240.00 лв. – за касационното, както и 30.00 лв. – по допуснатото касационно обжалване, или общо ответникът дължи такси 1 250.00 лв. Той дължи да възстанови и сумата 150.00 лв. – половината от изплатения депозит за съдебномедицинската експертиза.

При този изход на делото адв. Я. Д., осъществил безплатно процесуално представителство по всички процесуални действия на ищеца пред трите инстанции, има право на адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция следва да определи и постави в тежест на ответника – чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА. Като съобрази относително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, както и характеристиката и обема на дадената защита по частично основателния иск, настоящият състав го определя за сумата 2 000 лв. – за представителството пред първата инстанция, 1 500 лв. – за втората и 1 500 лв. пред третата. Определяйки го за първата инстанция, съдът съобрази исковата молба, отговаряща на всички съдържателни изисквания по чл. 127, ал. 1 ГПК, явяването на адв. Д., респ. на преупълномощения от него адв. Д., в петте открити съдебни заседания, в които са събрани многобройни писмени доказателства, вкл. изисканите по чл. 190 ГПК, гласни доказателства чрез разпит на поисканите и доведени от ищеца двама свидетели, заключение на съдебно-медицинска експертиза. Определяйки го за тази инстанция, съдът съобрази и поисканото и допуснато обезпечение на иска. Определяйки го за втората инстанция, съдът съобрази подробните и мотивирани оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлящата иска част, но и ограничения предмет на обжалване. Не без значение е и това, че уговаряйки и заплащайки възнаграждение на своя адвокат в размера от 1 500 лв., ответникът е признал, че това е паричният еквивалент на труда по процесуалното представителство, като той е справедлив, обоснован и в границите, зададени от пазара на труда на адвокатите по подобни дела. Определяйки го за третата инстанция, съдът съобрази точните и мотивирани оплаквания в касационната жалба, изложението, в което ясно и обосновано са изложени предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но и неявяването на адв. Д. в проведеното открито съдебно заседание.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се постави сумата 1 250.00 лв. Това е онази част от извършените разноски – за сумата 1 500 лв., представляващи уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за представителството на ответника пред втората инстанция, в съотношение неудовлетворения към заявения обжалваем интерес, заявен от ищеца пред тази инстанция или 24 000:32 000 = 1 250 лв.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 482/18.09.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. на Софийски окръжен съд в частта по отхвърления иск над сумата 8 000 лв. до сумата 20 000 лв., както и по таксите и разноските.

ОСЪЖДА „Жо Транс-БГ“ ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на А. А. А. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200, ал. 1 КТ и сумата 12 000 лв. или общо сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 19.08.2020 г., ведно със законните лихви от тази дата.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв.

ОСЪЖДА „Жо Транс-БГ“ ООД да заплати на адв. Я. Д. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА сумата 5 000 лв.

ОСЪЖДА А. А. А. да заплати на „Жо Транс-БГ“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 250 лв.

ОСЪЖДА „Жо Транс-БГ“ ООД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт чрез сметката на Върховния касационен съд сумата 1 400 лв. – дължимите такси и разноски.

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.