Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат при ПТП

Определение №1440/2024 · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът претендира обезщетение от застраховател за моралните болки и страдания след смъртта на своя брат в катастрофа. Въззивният съд отхвърля иска, приемайки, че отношенията им са били обичайни за братя. Върховният касационен съд отменя това решение и уважава частичния иск, като установява, че двамата са живели заедно през целия си живот и между тях е съществувала изключително силна и трайна емоционална връзка.

Какво приема съдът

Брат на загинал при ПТП има право на обезщетение за неимуществени вреди по изключение, ако се докаже особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, довела до страдания, надхвърлящи обичайните за това родство. Възражение за съпричиняване поради непоставен колан е неоснователно, ако няма доказана причинна връзка между липсата на колан и настъпилата смърт.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

обезщетениесмърт при ПТПбратнеимуществени вредиемоционална връзкасъпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375

София 18.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3327 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 1440 от 27.03.2023г. по касационната жалба, подадена от Ц. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 121 от 29.01.2023г. по в.гр.д. № 1246/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено в осъдителната част и в частта за разноските решение № 69 от 14.01.2022г. по т.д.№ 19/2019г. на Окръжен съд Видин и вместо това е постановено друго, с което изцяло е отхвърлен предявения от него иск против ЗК „Лев Инс“АД, с правно основание чл.432 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018г.,в резултат на което е загинал неговия брат В. Т. Г. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ релевантните обстоятелства, които имат значение при преценката за наличие на изключението, предмет на Тълкувателното решение № 1/2018г.по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което: „обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“.
В проведеното открито съдебно заседание се явяват процесуалните представители на касатора и ответника, които съответно – поддържат и оспорват касационната жалба, като поддържат доводите си. Процесуалният представител на касатора представя договор за правна защита и съдействие, съгласно който осъществява процесуално представителство пред касационната инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА и желае съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което да присъди. Процесуалният представител на ответното дружество претендира юрисконсулско възнаграждение.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване съдебната практика е уеднаквена с постановеното Тълкувателното решение № 1/2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно същото - материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, извън лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г ., двете на Пленума на ВС, са тези лица, които докажат, че са „създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка“. Заради съдържанието на връзката, за тези лица се приема, че търпят морални болки и страдания от смъртта на близкия човек, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Изрично е посочено, че заради традиционните за българското общество семейни отношения „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци“. За тях обаче обезщетение не се присъжда във всеки случай, а само по изключение – когато по делото са ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се изведе извод, че поради установените „конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, изразяващи се в сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В конкретния случай не е имало спор относно фактите:
Ищецът Ц. Т. е брат на В. Т., който е починал в резултат на настъпило пътно транспортно произшествие на 17.07.2018г., в тъмната част на денонощието, на главен път Е- 79, при километър 67+000, на прав участък, в посока от [населено място] към [населено място]. В. Т. е пътувал на предната дясна седалка в л.а.“Тойота Пикник“, който е бил блъснат от водач на друго МПС /л.а.“Фолксваген Шаран“/, след като управляваният от този водач автомобил е навлязъл в насрещното платно. Ударът е бил страничен, в предната част, където е седял пострадалия. Водачът на л.а.“Фолксваген Шаран“ е признат за виновен и е осъден с влязла в сила на 24.11.2020г. присъда. Виновното му поведение се изразява в нарушение на правилата за движение, с което е причинил ПТП, което е довело до смъртта на пострадалото лице. Установено е, че смъртта е причинена от остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на база травматичен шок в следствие на получена множествена съчетана черепно-мозъчна и коремно-гръдна травма. При ПТП вероятно пострадалият не е бил с правилно поставен предпазен колан, защото по тялото липсват травми от такъв. Вещите лица, изготвили и медицинската, и автотехническата експертизи обаче са категорични, че в случая – с оглед вида, характера и силата на конкретния удар, който е страничен и скоростта /сумарно на двата автомобила от 120 км./ч./ при която е настъпил, поставянето на колан е без значение. /В случая, след удара – двигателят, съединителят, главното предаване, таблото са навлезли навътре, на 50см. в купето, в дясната част където е бил пътника/. Според вещите лица, по делото не е възможно да бъде установено дали при поставен предпазен колан, последиците биха били други. Предполагат, че е възможно – поставеният предпазен колан да предизвика други травми.
Ищецът е предявил частичен иск за присъждане на обезщетение в размер на 25 500лв. от 150 000лв., ведно със законната лихва от 25.07.2018г., който е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл.432 КЗ, които са: настъпило ПТП, противоправно поведение на виновния водач, претърпени неимуществени вреди, причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП и наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност“ между ответното дружество и причинилият произшествието водач, в случая недоказана е останала една - наличието на претърпени неимуществени вреди. Решаващите доводи на въззивният съд, изведени след обсъждане на ангажираните по делото гласни доказателства са, че между братята е налице обичайна връзка, основана на естествена за родствените им отношения близост, която не обоснова изключението, предмет на горепосоченото Тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод. По делото е установено, че братята, които имат разлика от две години /към момента на смъртта си В. Т. е бил на 52г., а ищеца на 50г./, винаги са живеели заедно, в своята къща. Свидетелката И., която е съпруга на ищеца е заявила, че откакто тя се е оженила, т.е.преди 21 години, те непрекъснато са живеели заедно. Когато В. е живеел със съпругата си /а впоследствие са се раздели/, те са живеели в същата къща. Всички са живеели в едно домакинство и са се хранили заедно. Дори и вечерта на катастрофата – тя и ищеца са очаквали В. за вечеря и след като той е закъснял, ищецът му се е обадил да го пита какво става, но е отговорил друг човек, от когото са разбрали за случилото се. Двамата братя никога не са се делили и не са се карали. Живеели са задружно в общото си домакинство, грижили са се заедно за къщата и за родителите си. В. е бил спортист, занимавал се е с бокс, тренирал е деца и е пътувал по състезания. Тези негови отсъствия са били кратки, за по 2-3дни, и само през това време те са били разделени. Свидетелката установява, че тя също го е чувствала В. като свой брат, защото винаги са били с него. В. е приел тяхното дете като свое, грижил се е и за него, тренирал го е по бокс. Смъртта на В. е била изключително тежка загуба за всички тях и особено за брат му. Той продължава да не може да преживее загубата – променил се е, започнал е да вдига кръвно, загубил е интерес, не спира да ходи на гроба, защото само там намира някакво успокоение.
Изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Х., която е доведена дъщеря на В. /дъщеря на неговата съпруга/ и го познава от 20 години, защото докато са били семейство, заедно с нейната майка, те са живеели в същата къща. Тя също установява, че двамата братя са били неразделни. Всичко са вършели заедно и непрекъснато са си помагали. Свидетелката е напуснала къщата две години преди смъртта на В., но е продължила да я посещава, защото е живеела в блок наблизо и заявява, че ако някой от братята е отсъствал, другият непрекъснато го е търсил. Разбирали са се отлично и между тях не е имало спорове и противоречия. Ищецът когато е имал възможност е придружавал В. и на неговите състезания.
Настоящият съдебен състав намира, че така приетите гласни доказателства следва да се възприемат като обективни. Свидетелските показания са дадени от едни от най-близките на починалия лица и за съда не съществува причина да се съмнява в достоверността им, доколкото свидетелите са лица с непосредствени впечатления, които точна и ясна представя за изградените между братята отношения, при това за продължителен период от време. От съвкупната им преценка, следва извод за установена „особено близка привързаност“ между ищеца и починалия, в резултат на настъпилото ПТП, негов брат. Касае се за трайно установена и дълбока емоционална връзка, създадена при съвместното им съжителство, продължило през целия им живот, в бащината им къща. Свидетелите единно и непротиворечиво установяват, че братята са живеели в общото си домакинство задружно, без кавги, спорове и противоречия. Между тях са съществували отношения на емоционална подкрепа и доверие, оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, а неочаквано настъпилата смърт на В. /който е бил силен и здрав мъж, занимаващ се със спорт/, е причинила на другия брат морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка между братя, които живеят отделно и водят различен начин на живот. Налице са предпоставките, изведени с Тълкувателното решение № 1/2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, поради което следва да се присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съобразявайки конкретно установените обстоятелства – трайно установените близки отношения между ищеца и неговият брат, фактът че те винаги са си помагали, разчитали са един на друг, без да се делят, били са изключително привързани един към друг и постоянно са се търсили, обстоятелството, че В. е бил много здрав и смъртта му е бил шок за брат му, който изключително тежко е приел случилото се, изпаднал е в депресия, затворил се е, не е искал да говори и да се среща с други хора, както и обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и съобразно принципа по чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетение възлиза поне на 80 000лв. В случая, искът е предявен като частичен и следва да бъде уважен до претендираните 25 500лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г., когато ответното дружество признава, че ищецът е предявил пред него претенцията си за обезщетение /вж.стр.16 от гр.д.№ 19/2019г.на ОС Видин/
Неоснователно е направеното от ответната страна възражение за съпричиняване, заради липса на доказателства за поставен предпазен колан. Съгласно чл.51, ал.2 ГПК, обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, а в случая подобно обстоятелство не е установено. За да е налице „допринасяне“, по смисъла на закона следва ответникът да е доказал, че пострадалият със своето поведение сам да се е поставил в положение, застрашаващо живота и здравето му, т.е. че е налице причинна връзка между неговото поведение и настъпилия резултат. В случая – с оглед гореописаните заключения на приетите съдебно - медицинска и автотехническа експертизи – подобна причинна връзка между обстоятелството, че пострадалият не е бил с правилно поставен обезопасителен колан и настъпилата смърт, не се установява, поради което възражението е недоказано.
С оглед изхода на спора, направеното искане и като констатира, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие /вж.стр.57/, процесуалното представителство е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение от 2 500лв. /съобразявайки материалния интерес и уважената част от иска/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 121 от 29.01.2023г. по в.гр.д. № 1246/2022г. на Апелативен съд София и отмененото с него в осъдителната част и в частта за разноските решение № 69 от 14.01.2022г. по т.д.№ 19/2019г. на Окръжен съд Видин и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М.-Г. и Д. да заплати на Ц. Т. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх...., ет..., ап... сумата от 25 500лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 17.07.2018г., на главен път Е- 79, при километър 67+000, на прав участък, в посока от [населено място] към [населено място], в резултат на което е починал брат му В. Т., ведно със законната лихва от 16.08.2018г., който иск е предявен като частичен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М.-Г. и Д. да заплати на адвокат В. М. от АК Перник, с адрес на кантората: [населено място], [улица], ет..., ап... сумата от 2 500лв./две хиляда и петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № ..., представлявано от изпълнителните директори М.-Г. и Д. да плати на ВКС сумата от 1 020лв. /хиляда и двадесет лева/,държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.