Приложимо право при делба на имот между съпрузи чужденци

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50027
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1402 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на И. В., чрез адвокат Д. С., срещу решение № 484 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 1464/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260141 от 18.06.2021 по гр. д. № 39/2020 г. на Районен съд – Несебър.

С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от И. И. В., гражданин на У., срещу Т. М. Б., гражданка на У., иск за допускане до делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изп. директор на АК, находящ се в [населено място], к. к. „С. б. – запад“, К. 10, вход А, етаж 3, ап. А., в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 36.59 кв. м, прилежащи части: 5.88 кв. м идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта - *****, при квоти от правото на собственост - по 1/2 идеална част за всеки от страните; уважен е предявеният от Т. М. Б. насрещен иск, като е признато за установено по отношение на И. В., че тя е изключителен собственик на същия имот, поради наличие на пълна трансформация на лични средства при придобиването му.

Въззивният съд е приел атакуваното пред него първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Изложил е, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Нормата на чл. 23 СК предвижда, че вещните права, които са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.

Окръжен съд – Бургас е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че продажната цена на делбения имот е била заплатена изцяло от Б. преди сключването на брака. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Б. е внесла по банковата си сметка и е наредила от нея пълната продажна цена на имота в размер на 17 485.86 евро на осем вноски в периода 18.11.2013 г. - 14.05.2014 г. Произходът на тези средства е установен от представения договор за покупко-продажба от 24.09.2013 г., от който е видно, че Т. М. Б. е продала апартамент № 70 в бл. 23 на проспект Г. в [населено място]. При тези факти Окръжен съд – Бургас е приел за доказана пълна трансформация на придобитите по време на брака вещни права в индивидуална собственост - чл. 23 СК. Съдът е намерил за неоснователно възражението на насрещната страна, че квотите на съпрузите в процесния имот са равни, тъй като в пълномощното, което те са предоставили на А. А. А., е записано, че ще получат по 1/2 ид. ч. от процесната сграда. Посочил е, че такъв текст действително съществува в пълномощното, но според т. 4 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. В конкретния казус характерът на средствата е доказан несъмнено - лични средства на съпругата Б. от продажба на индивидуална собственост в У. преди сключването на брака. Според цитираното тълкувателно решение, придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. На посоченото основание, записването в пълномощното за равни квоти на съпрузите в съсобствеността е без правно значение.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Визира, че процесният апартамент е бил закупен чрез пълномощник, като в пълномощното и в нотариалния акт е отразено закупуване на имота при равни квоти – по 1/2 ид. ч.

Насрещната страна оспорва касационната жалба.

С определение № 50417 от 28.10.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване от съда на приложимия материален закон за имуществените отношения на страните по делото, бивши съпрузи, граждани на У..

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответницата по касационната жалба, чрез процесуалния й представител адвокат Г. К., моли решението на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено. Счита, че в отношенията между страните намират приложение нормите на българския СК.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Процесният имот, находящ се в Република България, е закупен от страните по делото, и двамата украински граждани, по време на брака им, приключил с развод на 7.03.2018 г. По данни от делото, същите са с обичайно местопребиваване в У., където е сключен и разтрогнат бракът им.

Искът за делба на имота, както и предявеният от Т. Б. иск за собственост са от компетентността на българския съд по силата на чл. 12 КМЧП, разпореждащ, че делата по чл. 109 ГПК относно намиращи се в Република България недвижими вещи са изключително подведомствени на българските съдилища.

Същевременно, съгласно чл. 79, ал. 3, във вр. с ал. 1 КМЧП (приложима към частноправните отношения с международен елемент при липса на уредба, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон - чл. 3, ал. 1 КМЧП), имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, т.е. от тяхното общо отечествено право, в случая украинското. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 КМЧП урежда, че чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава.

Друго не следва от сключения между Република България и У. договор за правна помощ по граждански дела, в сила от 29.12.2005 г. (ДВ, бр. 104/2005 г.), и по-конкретно от Член 2. Съгласно последния гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени отношения, както и гражданите на другата договаряща страна; гражданите на едната договаряща страна имат право свободно и безпрепятствено да се обръщат към органите на правосъдието на другата договаряща страна, в компетентността на които влизат гражданските дела, и да защитават правата си пред тези органи при същите условия, както гражданите на другата договаряща страна. От цитирания член на договора не следва, че имуществените отношения между съпрузите-украински граждани, когато последните упражняват правото си на защита на територията на Република България, се уреждат от българското материално право, а че лицата се ползват със същите достъп, възможности, условия, ред и степен на правна защита, както българските граждани. Член 2 от договора е проява на реципрочността в международното частно право. Чрез нея се осигурява недискриминационно третиране на чуждестранните гражданскоправни субекти, както и адекватно благоприятно отношение към българските граждани и юридически лица в чужбина.

В настоящия случай въззивният съд не се е съобразил с горното и е приложил в отношенията между страните, произтичащи от брачното им правоотношение, нормите на Семейния кодекс на Република България, както и съдебната практика, относима към тези норми. Като не е съобразил приложимия материален закон, същият е постановил очевидно неправилно решение.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Бургас. Същият следва да процедира съобразно задълженията си по чл. 43 КМЧП, с оглед издирване съдържанието на чуждото право и съдебната практика по тълкуването му в създалата го държава, след което да постанови решение, като съобрази, че относно спора дали е налице пълна трансформация на лични средства при придобиване на процесния имот, приложимо е украинското материално право.

При този изход на делото, настоящият съд не следва да присъжда разноски на страните. Направените пред ВКС разноски следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението му.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 484 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 1464/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Окръжен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: