Практика · Върховен касационен съд · 07 Декември 2024
Прекъсване на давността при молба за изпълнително действие по прекратено дело
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Длъжници и ипотекарни съдлъжници предявяват иск, за да се установи, че не дължат пари на банка поради изтекла давност, и искат заличаване на ипотеките. Въззивният съд приема, че молба от банката за изпълнителни действия не е прекъснала давността, защото делото вече е било прекратено по закон. ВКС отменя това решение и връща делото, тъй като искането за изпълнително действие прекъсва давността дори при прекратено изпълнително дело, а съдът трябва да провери дали молбата не е антидатирана.
Какво приема съдът
Искането на кредитора до съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие прекъсва погасителната давност за вземането, дори когато изпълнителното дело е перемирано (прекратено по закон).
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
погасителна давностпрекъсване на давностперемцияизпълнително действиезаличаване на ипотекаантидатиране
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50010 гр. София, 13.12.2024 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Жива Декова Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3358/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], подадена срещу въззивно решение № 1090/09.05.2019 г. по в. гр. д. № 2038/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС, с което на основание чл. 439 ГПК е прието за установено, че Г. С. М. и М. С. М. не дължат на „Уникредит Булбанк“ АД сумите по изпълнителен лист от 05.06.2006 г., издаден по гр. д. № 252/2006 г. на Петрички районен съд. Постановено е и заличаване на основание чл. 179 от ЗЗД на договорна ипотека, с която са обезпечени задълженията на Г. М. и М. М. към банката. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали искането за извършване на изпълнително действие прекъсва погасителната давност за вземането. За да се произнесе по поставения въпрос, както и по касационната жалба, ВКС взе предвид следното: Исковата молба е подадена от Г. М., М. М., Я. О. и С. О. за установяване спрямо Уникредит Булбанк АД, че първите двама ищци не дължат сумата от 72913,55лв. по изп.д.4/16г. на ЧСИ Б. В.. Поискано е заличаване на договорна ипотека върху два недвижими имота, учредена от всички ищци, съответно за първия имот от първите двама ищци, а за втория имот- от вторите двама ищци, поради погасяване на задължението към банката. Ищците твърдят в исковата молба, че банката се е снабдила с изпълнителен лист през 2006г. на основание чл. 242, вр.чл. 237,б.“в“ ГПК(отм.) и е образувала изп.д. 71/2006г. при ЧСИ Ал.Ц.. По същото изпълнително дело се е насрочила публична продан на ипотекираните имоти, но тя се е обявила за нестанала на 24.10.2007г.. След това изпълнителни действия не са се извършвали, а изпълнителното дело се е прекратило на 18.12.2015г. като перемирано. Със същия изпълнителен лист банката е образувала ново изпълнително дело 4/16г. при ЧСИ Б. В.. В срока за отговор банката възразява, че с молба от 14.02.2012г. е поискала нова публична продан на ипотекираните имоти по изпълнителното дело на ЧСИ А.Ц., поради което погасителната давност се е пракъснала и съответно не е изтекла. Представя молбата, на която въпросната дата е поставена от ЧСИ с подпис и печат. В първото по делото заседание ищците оспорват представената молба на банката от 14.02.2012г. до ЧСИ по отношение на датата като антидатирана. Ищците искат допускане на свидетел и извлечения от изходящия регистър на банката и от входящия регистър на ЧСИ във връзка с оспорването на датата „14.02.12г.“. СГС отказва да образува производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорването, тъй като молбата била частен свидетелстващ документ. С решението си СГС приема, че по образуваното изпълнително дело изпълнителни действия не са се предприемали след 24.10.2007г., както и че само по себе си искането на банката от 14.02.12г. не е можело да прекъсне давността, тъй като само предприемането на изпълнително действие прекъсва давността, а не самото искане. СГС уважава иска по чл. 439 от ГПК и постановява заличаване на ипотеката. Решението на СГС е съобщено на банката на 15.12.17г. чрез юрисконсулт, както и на 08.02.18г. чрез адв. С.. Адвокат С. е била преупълномощена от адв. Д., който е представил пред първа инстанция пълномощно от банката и се е заявил като съдебен адресат. Въззивната жалба е подадена на 12.02.2018г. от адв. С. като съдебен адресат. Във въззивната жалба банката оспорва решението с правния довод, че искането, а не предприемането на изпълнително действие, прекъсва давността. В отговора на жалбата ищците оспорват допустимостта на въззивната жалба и отново оспорват датата на искането на банката до ЧСИ от 14.02.2012г. и искат събиране на същите доказателства, посочени пред първоинстанционния съд, във връзка с оспорването. Въззивният съд приема, че въззивната жалба е подадена в срок, тъй като от значение била датата на връчване на решението на съдебния адресат. Въззивният съд отхвърля доказателствените искания на ищците, тъй като не били необходими за делото. С решението си въззивният съд приема, че искът е основателен, тъй като искането на банката от 14.02.2012г. било извършено след перемцията на изпълнителното дело, поради което искането било без значение. Банката подава касационна жалба, в която оспорва правния извод на въззивния съд. Според банката искането за извършване на изпълнително действие след перемция прекъсва давността. В срока за отговор ищците оспорват касационната жалба и отново поддържат оспорването на датата на искането на банката от 14.02.12г., както поддържат и доказателствените си искания във връзка с това оспорване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали искането за извършване на изпълнително действие прекъсва давността за вземането. Въз основа на гореизложеното, ВКС приема следното по отговора на поставения въпрос, по съществото на касационната жалба и относно съществото на спора: Искането за извършване на изпълнително действие по перемирано изпълнително дело прекъсва давността дори и да не е предприето изпълнителното действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да предприеме действието след като образува ново изпълнително дело, и кредиторът не може да търпи неблагоприятни последици заради причини, които не зависят от него. Искането до съдебен изпълнител за извършване на изпълнително действие има за материално- правна последица прекъсването на давността за вземането съгласно чл. 116, б.“в“ от ГПК и прекратяването на изпълнителното дело не заличава настъпилите материално- правни последици. Това са задължителни указания по тълкуване на закона, дадени с т.р. №2/24г. на ОСГТК. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно и в нарушение на т.р. №2/24г. на ОСГТК е приел, че искането за извършване на изпълнително действие след перемция не прекъсва давността, поради което решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. Въззивното решение е допустимо. Въззивната жалба е подадена в срок, тъй като решението е било връчено редовно едва при получаването на решението от съдебния адресат. Следва да се зачете волята на страната и правото и да посочи адресат, на когото да се връчват съобщенията съгласно чл. 39 от ГПК. Ищците по делото са задължителни другари по иска по чл. 439 от ГПК на основание чл. 151 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.4 от ГПК (ипотекарният длъжник има всички права на длъжника и когато упражнява право на длъжника чрез иск, по делото се конституира и длъжника). ВКС констатира, че с диспозитивите си към решенията СГС и САС са се произнесли по отношение на всички ищци и в тази част няма нарушение на диспозитивното начало. Искането по чл. 179 от ЗЗД не е самостоятелен иск, а е правна последица, която се постановява от съда според изхода на делото по иска по чл. 439 от ГПК. Заличаването не се постановява по осъдитилене иск или по упражняване на потестативно право. Заличаването на ипотеката е правна последица от изхода на дела относно съществуването на ипотечното право или от изхода на дела относно съществуването или погасяването на вземането, доколкото ипотеката е акцесорно право. Не се констатира от ВКС недопустимо произнасяне на съдилищата по отношение на това искане по чл. 179 от ЗЗД. Делото следва да се върне на въззивния съд и да бъде разгледано от нов състав на съда, тъй като искането на ищците за допускане на доказателства във връзка с оспорването на датата (14.02.12г.) на молбата на банката до ЧСИ е допустимо и относимо искане, доколкото датата е поставена от ЧСИ с подпис и печат и в тази част документът е официален свидетелстващ и страната има възможност да го оспори с всички доказателствени средства по чл. 193 от ГПК. Необходимо е извършването на нови съдопроизводствени действия, които на този етап (първа касация) не могат да се извършат от ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1090/09.05.2019 г. по в. гр. д. № 2038/2018 г. на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на САС за ново разглеждане съгласно указанията. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.