Делба на имот, закупен по време на брак с пари от сметка на единия съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 21.07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1852/2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. И. от [населено място] черква, [община], чрез пълномощника му адв. Б. Н. от ВТАК, срещу решение № Р-36 от 2.03.2021 год. по въззивно гр. д. № 94/2020 год. в частта му, с която Окръжният съд - гр. Велико Търново, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което допуснал извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. „К. с.“, с площ 20 151 кв. м., с начин на трайно ползване - нива, ІІІ категория на земята, с посочените граници между бившите съпрузи Х. Р. С. и И. П. И. при равни права.
В посочената му част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 60413 от 26.11.2021 год. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения и конкретизиран въпрос относно значението на обстоятелството за плащане на цената на придобития по време на брака недвижим имот със средства от паричен влог, респ. банкова сметка на единия съпруг, респ. за режима на придобиването му с оглед изключването на паричните влогове от обхвата на разпоредбата на чл. 21 СК.
След първоначалното разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 14.03.2022 год. и обявяването му за решаване, с определение № 129 от 03.08.2022 год. настоящият съдебен състав е отменил хода по същество и е спрял производството на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по тълк. д. № 2/2022 год. Производството е възобновено с определение № 50001 от 22.01.2025 год. и пренасрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2025 год.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му в тази част и постановяване на решение по същество на спора, с което да не бъде допуснат до делба посоченият имот. В откритото съдебно заседание процесуалният му представител застъпва тезата, че правилно имотът е изключен от делбената маса с решението на районния съд. Счита, че от представените по делото писмени и гласни доказателства е надлежно и несъмнено установено, че цената на закупения през 2015 год. от доверителя му имот е заплатена със средства от ДФ „Земеделие“. Сделката е извършена от касатора в качеството му на земеделски производител /ЗП/ и то с инвестиционни намерения – да изгради в имота краварник и овчарник, като това било и причината Община Павликени да разреши и проведе търг за продажба на имот - частна общинска собственост. Заявява, че бившата съпруга на И. няма принос за средствата, с които е заплатена продажната цена и така, в духа на втората част от ТР № 2/2022 год., касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Претендира разноските пред касационната инстанция.
Съделителката Х. Р. С. от [населено място], чрез пълномощника ѝ адв. Н. В. от ВТАК, оспорва касационната жалба в писмен отговор. В открито съдебно заседание аргументира позицията си за законосъобразност на въззивното решение по съображения, че намерението за закупуване на недвижимия имот по никакъв начин не изключва прилагането по отношение на него на режима на СИО, като е без значение и че цената е платена със средства от личен спестовен влог на ответника И.. В случая намира, че не са налице категорични доказателства относно характера на средствата по тази сметка, а доводи за трансформация на някакво друго лично имущество изобщо не са навеждани като предмет на делото. Претендира направените разноски за адвокатска защита.
Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
С тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2022 год., ОСГК на ВКС възприе, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 год., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът - титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Съгласно разясненията в мотивите, с оглед общия принцип, на който почиват чл. 20, ал. 2 СК от 1985 год. (отм.) и чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, както и при съобразяване начина, по който е протекъл нормотворческият процес при изменението на чл. 23, ал. 1 СК, налага се извод, че волята на законодателя не надхвърля последицата при преобразуване на вещи по чл. 22, ал. 2 СК новопридобитото да запази личен характер само в хипотези, когато и то служи за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят, като аналогичен е отговорът и на въпроса възможно ли е преобразуване на вещни права по чл. 22, ал. 3 СК – същите ще запазят личен характер само в хипотези, когато и новопридобитото имущество служи за упражняване на търговската дейност с включване в търговското предприятие на съпруга - титуляр на отчужденото имущество. Достигнат е изводът, че когато възмездно придобитите вещи и вещни права с реализирани средства от вещи за упражняване на професия или със средства от търговска дейност нямат предназначението посочено в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, те не са лично имущество на титуляря.
В контекста на приетото тълкувателно решение следва да бъдат споделени и съображенията в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 4 от 28.11.2022 год. по гр. д. № 1162/2021 год., II г. о. и решение № 60148 от 2.02.2022 год. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 год., II г. о. По смисъла на тях, отпусканите от фондовете на ЕС средства за подпомагане развитието на земеделските производители са публични /чл. 17а ЗПЗП/ и те се предоставят по банков път само и единствено на лицето - бенефициер, регистрирано като ЗП. Следователно, придобитото и заплатеното с тези суми недвижими имущество не може да има характера на общо, макар и да е придобито по време на брака. Като разграничителен критерий относно собствеността върху вещите, придобити от ЗП по време на сключен граждански брак, служи още и предназначението, което те имат към момента на придобиването - дали са придобити да задоволяват общи нужди на семейството или да обслужват дейността за извличане на доходи и съответно дали са включени в съвкупността от права, задължения и фактически отношения, обособени в самостоятелен имуществен комплекс, чиито титуляр е само единия съпруг в качеството му на регистриран ЗП /по аналогия от установения режим касателно търговското предприятие на ЕТ по см. на чл. 15 ТЗ/.
По същество на спора:
За да постанови решението си за допускане до делба на спорния имот между страните при равни права, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че придобиването му е осъществено по време на брака им при необорена презумпция за съвместен принос на съпрузите, съгласно чл. 21, ал. 3, вр. с ал. 1 СК. Установените от доказателствата по делото обстоятелства не оборват тази презумпция, респ. не установяват поддържаната от касатора теза за придобиването на имота в негова лична собственост с оглед характера на средствата за закупуването на имота от личния му банков влог, нито с оглед обявеното от него при покупката инвестиционно намерение за имота – да построи в него краварник и овчарник с оглед дейността му като земеделски производител. Като неубедителни са приети показанията на разпитаната свидетелка относно произхода на средствата по влога – от държавни субсидии от ДФ „Земеделие“, но дори и да се приеме за установен твърденият произход, въззивният съд е посочил, че този факт не оборва предположението за съвместен принос на съпрузите, в частност този на съпругата чрез труд и работа в домакинството. Застъпен е изводът, че за да се приеме придобиването на спорния имот в индивидуална собственост от съпруга, платил цената му със средства от банковия си влог, то трябва средствата по него да произхождат от наследяване или дарение, така че да се приеме за осъществена трансформацията на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Без значение е възприемането на средствата по банковия влог като лично имущество на съпруга – титуляр. Сам по себе си фактът, че влоговете и другите наличности по сметки са извън обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, не води до автоматичен извод за установяване произхода на тези средства като лично имущество.
Така изложените съображения, макар и не напълно съответстващи на възприетото разрешение във вече формираната задължителна съдебна практика, в решаващите си крайни изводи са правилни и следва да бъдат споделени.
В случая не е спорно, че И. И. е регистриран земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 год. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани /удостоверение от МЗХГ на л. 104 от делото на РС/.
По сведения на Л. И. /без родство със страните/ същата е била в приятелски отношения със съделителите, като ги вижда почти всеки ден, защото кошарата е срещу дома ѝ: Х. цял живот е доила овцете, гледала е децата, а после и внуците, правила е сирене, понякога е копала, като това прави дори и след раздялата. Съпрузите са гледали животни – крави, телета и овце. За кратко Х. е прекъсвала дейност като са били разделени и се е изнасяла от дома им. По впечатления на свидетелката бизнесът им е общ и е започнал след брака.
По сведения на М. Н. /дъщеря на страните/ същата почти не поддържа отношения и с двамата в период от около две години преди разпита – пояснено е „откакто са започнали да се развеждат“. Повече от 20 години нейните родители се занимават само с животновъдство и земеделие. За кратко майка ѝ ходила на работа и на други места. Основно баща ѝ ръководел дейността, но били ангажирани цялото семейство – И. се занимавал повече със земеделието, а Х. доила и хранила животните, чистила, готвила, перяла и гледала децата. Сочи, че приходите били общи, защото и бизнесът бил общ. Знае, че майка ѝ не е получавала заплата. Доходът ѝ бил сумите, които баща ѝ предоставял същата да разполага. Където е имало нужда, майка ѝ е била там – на нивата, при кравите, при овцете, излизала в пет сутринта и се прибирала вечер. Заявява, че в правнорелевантния период 2015-2017 год. е живяла с родителите си и знае, че майка ѝ не е прекъсвала заниманията си.
Така дадените показания следва да бъдат кредитирани като последователни, обективни, непосредствени и логически кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. Няма данни свидетелките, всяка от тях еднакво близка и на двете страни по делото /едната съседка и семейна приятелка, а другата дъщеря/, да са пристрастни или пряко заинтересувани от изхода на спора.
Активното участие и съвместните усилия и на двамата съпрузи при реализиране на земеделската стопанска дейност са допълнително засвидетел-ствани от представените писмени доказателства. Установява се /л. 124-136 от делото на РС/, че съделителката Х. С. е работила по трудов договор със ЗП И. И. в периода 01.06.2015 год. - 16.04.2018 год. Същата е дори страна по договор за банков инвестиционен кредит от 30.10.2015 год. с „Уникредит Булбанк“ АД в качеството на солидарен длъжник /л. 147 и сл. от делото на РС/, а както и по договор за стандартен кредит за оборотни средства от същата дата /л. 157/.
В този смисъл са и показанията на свидетелката Т. Т. /счетоводител на ЗП И. И./, която посочва, че Х. е била на трудов договор от 2015 год., получавала е трудово възнаграждение и е осигурявана.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав не кредитира, като изолирани и противоречащи на всички останали доказателства, а освен това и ценени при условията на чл. 172 ГПК, показанията на свидетеля И. И. /брат на И. И./ в частта им относно това, че Х. по никакъв начин не е участвала в животновъдната дейност.
Правилен е изводът на въззивния съд, че закупуването на имот с инвестиционни намерения не е достатъчно основание да се приеме, че същият е действително придобит с това предназначение и съответно включен в предприятието на съпруга - ЗП.
По делото е представено уведомление за инвестиционно намерение, изходящо от И. и отправено до кмета на Община Павликени за закупуване на процесния имот за изграждането на кравеферма и овцеферма /л. 175 от делото на РС/. В протокола за проведения публичен търг и сключения въз основа на него договор за покупко-продажба от 05.01.2015 год. обаче, И. не е вписан като купувач в качеството си на земеделски производител. По делото не са представени доказателства същият да е реализирал инвестиционните си намерения, нито дори да е предприемал действия по промяна предназначението на земята - към този момент нива III категория. Всъщност не са категорични и данните относно това по какъв начин е заплатена продажната цена от 19 145 лева, тъй като от платежното нареждане от дата 07.01.2015 год. /л. 180 от делото на РС/, издадено от многофакторен спестовен влог с титуляр И. в лично качество /не като ЗП/ се виждат три платежни нареждания за сумите 48, 17 245 и 574,35 лева без обозначена сметка на контрагент. Същевременно с това счетоводителят Т. признава в разпита си, че няма представа за документи за закупени имоти на името на И. като ЗП. През 2015 год. същият е регистриран по ДДС, като в счетоводството му се водят и дълготрайни материални активи, балансови стойности, амортизационни норми, абсолютно всичко. Разяснява, че земеделските производители имат нарочна сметка в това им качество и през нея се обслужват оборотните целеви кредити. Съответно, ако имотът беше закупен със средства от държавен фонд, то той не би следвало да бъде заплатен с наредени преводи от лична сметка на И., още повече че същият очевидно не е заведен като счетоводен актив /такъв извод се обосновава с оглед липсата на доказателства за това/. В тази връзка, достоверността на заявеното от счетоводителката, че това са средства от субсидии /визира наредените суми от 07.01.2015 год./ допълнително се разколебава от вътрешното противоречие в нейните показания. Първоначално тя заявява, че води счетоводството от 2012 год., като е наясно и съхранява документи за всички счетоводни операции, а впоследствие твърди, че това /има предвид продажбата от 2015 год./ е станало преди тя да поеме счетоводството и затова не може да обясни защо в документите, като купувач, И. е записан само с личните си имена без обозначаване качеството му на ЗП. Неубедително звучи и заявлението „сумата доколкото ми е известно е от субсидии“. Ако това действително беше така, не би представлявало особено затруднение за бенефициента /особено като регистриран по ЗДДС данъчен субект/ да представи писмени недвусмислени доказателства относно получаването на твърдените помощи/субсидии от ДВ „Земеделие“. Следва да се подчертае и че процесът по усвояване на такива средства е предмет на особено формални, стриктни изисквания и процедури, които са съпроводени с обемна документация и изпълнението на редица изисквания – съделителят И. не представя нито един документ от този период, който да засвидетелства провеждането на такава процедура.
Ето защо, в конкретно разглежданата хипотеза следва да се приеме, че не е осъществено пълно и главно доказване на въведените твърдения за придобиване на делбения имот с лични средства на касатора И., нито пък се установява същият да е предназначен за задоволяване нуждите му на земеделски производител. Доказателствената тежест относно тези обстоятелства е правилно разпределена още с изготвения доклад по чл. 146 ГПК /л. 233 гръб, абз. 3 от делото на РС/ и то в пълно съответствие с дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Следователно, при съобразяване неблагоприятните последици от разпределението на доказателствената тежест, се обосновава изводът, че не е оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Като краен резултат постановеното въззивно решение за допускане извършването на съдебна делба на ПИ *** по КККР на [населено място] черква е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на ответницата по касация за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита е основателно. От представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2021 год. се установява заплащането в брой на договорено възнаграждение в размер на сумата 450 лева.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № Р-36 от 2.03.2021 год. по въззивно гр. д. № 94/2020 год. в обжалваната му част, с която Окръжният съд - гр. Велико Търново, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което допуснал извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. „К. с.“, с площ 20 151 кв. м., с начин на трайно ползване - нива, ІІІ категория на земята, с посочените граници между Х. Р. С. и И. П. И. при равни права.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. Р. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева сторени разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.