Изисквания към исковата молба по иск за непълнота или грешка в кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 541

Гр. София, 17.08.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4735/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., чрез процесуалния си представител адвокат М. Ц. от САК, против решение №260376 от 19.06.2024г. по в.гр.д.№6554/2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 20.12.2017 г., постановено по гр.дело№5006/2012г. по описа на Софийския районен съд, а производството по делото е било прекратено.Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач -Министерство на финансите.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

По реда на чл. 287, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация Столична община, А. Д., М. М. и М. Ч., в които се изразява становище, че не са налице предвидените от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С постановеното определение №4195/19.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса : длъжен ли е ищецът по иск за собственост да посочи в исковата молба квалификацията на претендираното от него право, както и към кой момент претендира да му бъде признато правото на собственост.
Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск по чл.54, ал. 2 ЗКИР / чл. 53, ал. 2 ЗКИР преди изменението на закона с ДВ бр. 49/2014г./ по искова молба на А. А. и Р. Л., които твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ нива от 2 172 кв. м., находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №***, к.лист № *** и *** от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М. и погрешно в КККР имотът е нанесен в границите на имотите на ответниците.

Видно от представено по делото удостоверение, ищцата Р. Л. е починала на 01.05.2012г. /след завеждане на исковата молба/ и е оставила за единствен наследник нейната дъщеря –ищцата А. А..
Отчетено е, че пред въззивната инстанция е допуснато уточнение на исковата молба, като ищецът е посочил, че претенциите са му, както следва:
- по отношение на М. Ч. за 873 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ – незастроен ;
- по отношение на А. Д. за 392 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ ;
- по отношение на М. М. за 140 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ ;
По отношение на Столична община за 234 кв.м. и 12кв.м., попадащи в улица.
Ищецът е уточнил още, че искът е предявен за поземлен имот с площ от 2.172 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №***, к.лист № *** и *** от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М., който е възстановен на ищцата с решение № 7658/11.06.2010 г. на ОСЗ – Овча купел по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ .Твърди се, че имотът не е нанесен в кадастралната карта на [населено място].Съгласно действащите КККР за процесния имот са отредени поземлени имоти със следните идентификатори: за *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ ***, кв. *** - ПИ ***.
В о.с.з., проведено на 26.05.2014г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Ц. е уточнил, че се прави искане за установяване на правото на собственост към момента, в който е постановено решението на ПК.
С разпореждане от 13.06.2014 г. на СРС производството по делото повторно е оставено без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Указано е, в случай, че се иска установяване на правото към момента на одобряване на кадастралния или на регулационния план да посочат към момента на кой точно влязъл в сила кадастрален или регулационен план /ПУП/ искат да се установи правото на собственост и какъв е правният интерес за установяване на правото към кадастралния план от 1950 г., като вземат предвид, че искът по чл.53 от ЗКИР се отнася за действащи планове.
В изпълнение на указанията на съда ищцата е депозирала молба вх. №1026280/25.06.2014г., в която е посочила, че се иска установяване на правото на собственост към момента на решение №7658 от 11.06.2010г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл.11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ , с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникнал спор за материално право.
Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че производството по делото е недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване на правото на иск, а именно наличието на правен интерес от търсената защита от страна на ищеца.Това е така тъй като, ищецът е заявил и поддържал, че предявява иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ , с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникна спор за материално право.Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на Върховен касационен съд, принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК .Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение е искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика е приемала, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР е въвел основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР , и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР . Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР .Ето защо установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Следователно искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ.В този смисъл са били и дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Въпреки това ищецът е поддържал, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ , с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л..
Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото е прекратено.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване се приема в трайната практика на ВКС, че предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания.Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право.Последното се квалифицира от съда/решение №60206 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г., IV г. о., решение №27 от 7.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1975/2021г., IVг.о., решение №50093 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2022 г., IV г. о. и др./.
До изменението на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., дворищнорегулационния план, с който имотите за урегулират за жилищно или вилно застрояване от техния собственик, има непосредствено отчуждително действие.При този режим след влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцела, отреден за тези имоти, т. е. парцелните граници са граници на собствеността докато действа плана.Затова и грешката в кадастралния план, послужил като основа за одобрената регулация, се е установявала чрез специалния иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./, чийто предмет е собствеността и границите на имота към момента на изработването и одобряването на кадастралния план. Решението по този иск формира сила на пресъдено нещо за собствеността и нейните граници към този минал момент.
В мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г., т. 4 ОСГК на ВКС е посочено, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК .Само по изключение правото на собственост се установява към минал момент.С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /първоначална редакция чл. 53, ал. 2 ЗКИР / се разрешава спор за собственост към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.Нормата на пар. 1, т. 16 от ЗКИР , даваща дефиниция на понятията „грешка“ и „непълнота“ на кадастралната карта след изменението на ЗКИР през 2016 г. също изисква правото на собственост да се изследва не към минал момент – на одобряване на кадастралната карта, а към актуалния момент.
В случаите, в които ищецът се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 от ЗУТ или за отчуждаване на имот-частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС , когато ищецът не може да се легитимира като собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение /имотно или парично/, правото на собственост се установява към минал момент/ решение № 70 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2015 г., II г.о./.
С оглед на горното следва да се приеме, че за редовността на исковата молба, с която се предявява иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е необходимо ищецът да посочи на какво основание е придобил правото на собственост и в какво се изразява спора с насрещната страна - липсата на отразяване или неправилното отразяване на границите на правото на собственост.Ищецът не е длъжен да посочи в петитума на исковата молба към кой момент следва да бъде установено спорното право, тъй като това не е въпрос, свързан с редовност на исковата молба.С оглед на наведените твърдения исковият съд следва да прецени дали спорното право следва да се установи към настоящия момент, или са налице онези специфични хипотези, в които ищецът не може да се легитимира като носител на субективното право към настоящия момент.

По доводите за неотстранени нередовности на исковата молба в частта, в която е предявен иск срещу първоначалния ответник М. Ч. :

Исковата молба, въз основа на която е било образувано производството пред първоинстанционния съд, е била нередовна, тъй като не е била обоснована пасивната процесуалноправна легитимация на всеки един от ответниците.Нередовността на исковата молба е била констатирана за първи път от въззивния съд, който с определение от 10.03.2023г. е дал указания към ищеца да посочи естеството на спора с всеки един от ответниците.Постъпила е уточняваща молба от 17.03.2023г., в която ищцата А. А. е посочила, че е собственик по реституция на имот с площ от 2.172дка, за който са отредени осем УПИ, всеки един от които е със самостоятелен идентификатор в действащата КК. Претенцията по отношение на ответника М. Ч. е за 873кв.м., представляващи част от УПИ№***, кв.*** по РП на [населено място], местността „П.“ – незастроен, който съгласно действащата КК, съставлява ПИ***.Изрично е посочено, че границите на владяните от всеки един от ответниците реални части са отразени в комбинираната скица към заключението на СТЕ на в.л.В.Г., представляваща неразделна част от решението на първоинстанционния съд.
При спор за собственост на реална част от поземлен имот задължение на ищеца е да индивидуализира тази част по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот. Индивидуализацията може да се извърши чрез посочване на граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба или и посредством заключение на вещото лице и скица към него/решение № 243 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 124/2023 г., II г.о. и посоченото в него допълнителна съдебна практика по посочения въпрос.С уточняващата молба, представена пред въззивния съд ищецът е изпълнил задължението си да отстрани нередовностите на исковата молба.
С оглед на горното следва да се приеме, че наведеният в открито съдебно заседание довод, че нередовностите на исковата молба по отношение на първоначалния ответник М.Ч., са неотстранени, е неоснователен.
По основателността на подадената касационна жалба :

Предявените искове са били съобразени с изискванията на процесуалния закон, като ищецът е изпълнил задължението си да очертае естеството на възникналия извънпроцесуален спор с всеки един от ответниците, посочена е частта от възстановения имот от 2.172дка, която всеки един от тях владее, както и е уточнено какво е искането за защита, отправено до съда.Исковете са процесуално допустими, поради което за въззивния съд е съществувало задължение да се произнесе по същество на материалноправния спор, който е бил пренесен за разглеждане пред него.
Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, които са били направените в касационното производство/чл.294, ал.2 от ГПК/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение №260376 от 19.06.2024г. по в.гр.д.№6554/2018г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: