Осъждане за незаконен отстрел на защитен вид дива коза

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
гр. София, 13 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 756/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. Ц. Н. - адв. Д. Ц. - срещу въззивно решение № 73/16.06.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 292/2024 г. по описа на съда.

В жалбата изрично са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК - че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че наложеното наказание е явно несправедливо, като в нея имплицитно са наведени (изведени) и съображения за допуснато нарушение на материалния закон. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се включват оплакванията, че ВТАС е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства; че отново е нарушил забраната/стандарта на чл.303, ал. 1 и ал.2 от НПК, като е основал решението си на предположения относно начина, по който е умъртвено животното, и относно авторството на деянието; че липсват мотиви, тъй като ВТАС не е направил и изложил никакви разсъждения в насока кое го е мотивирало да постанови решението си, както и че освен преразказ на твърденията на обвинението и свидетелските показания няма нито един ред разсъждения и мотиви защо и как приема, че подсъдимият Н. Н. е автор на деянието и че е виновен по повдигнатото му обвинение. В жалбата липсват изрично изложени съображения, мотивиращи касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, но с оглед направеното искане за оправдаване на подсъдимия имплицитно се извежда претенция за нарушение на материалния закон (решение № 304 от 12.01.2018 г. по н.д. № 1177/2017 г., І н.о. на ВКС). Наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се обосновава с декларативното твърдение, че наложеното наказание е явно несправедливо поради това, че очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Към касационния съд е отправена молба да отмени решението на ВТАС и първоинстанционната присъда и да оправдае изцяло подсъдимия Н. Н., като е формулирано и алтернативно искане - наказанието да бъде определено към минимума. Заявена е и претенция за връщане на веществените доказателства в случай, че подсъдимият бъде признат за невиновен, респ. ако бъде счетен за виновен да се прецени кое от тях е послужило за извършване на деянието, а останалите да му се върнат.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. Н. адв. Д. Ц. поддържа касационната жалба. По изложените в нея аргументи в подкрепа на заявените оплаквания, които в синтезиран вид отново поставя на вниманието на ВКС, защитникът моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на Н. Н..

Подсъдимият Н. Н. не се явява в съдебно заседание и не взема лично становище по жалбата и по атакуваното решение.

В съдебно заседание представителят на ВКП изразява мнение, че в жалбата без основание и без подкрепата на конкретни и убедителни доводи се оспорва извършения от въззивната инстанция анализ на доказателствата. Намира, че не са допуснати грешки и не са налице пропуски в установяването на фактите и техния анализ. Сочи, че контролираният съд е изградил стройна, убедителна и лишена от всякакво съмнение логическа връзка, довела до извод, че тъкмо подсъдимият Н. е отстрелял защитеното от закона животно. С оглед на това счита, че не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че решението е основано на предположения. Оценявайки дейността на АС – Велико Търново като законосъобразна, моли решението да бъде оставено в сила.

ВКС, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 10/20.10.2023 г. на Окръжен съд-Габрово, постановена по нохд № 149/2023 г. по описа на съда, подсъдимият Н. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 25.11.2021 г., около 10:00 часа, в района на връх „З.“ в местността /наименование/, землище на [населено място], общ. С., противозаконно (в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закон за биологичното разнообразие), унищожил (умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие (карабина марка „Т.“ модел „Т. V.“ калибър „7 мм R. Mag“ с фабричен № N.“ c оптика) застрашено диво гръбначно животно - дива коза от разред „Чифтокопитни“, семейство „Кухороги“ (R., R.), означен със знак (*) от вид по приложение № 3 към чл. 37 на Закон за биологичното разнообразие, поради което и на основание чл. 278д, пр. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за тригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК са отнети в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия Н. Н., които са послужили за извършване на престъплението по чл. 278д от НК, а по отношение на останалите веществени доказателства е постановено след влизане на присъдата в сила част от тях да се унищожат, а друга част да се върнат на подсъдимия Н. Н..

С присъдата на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият Н. Н. е осъден да заплати направените в досъдебната и съдебната фаза на процеса разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия срещу горната присъда пред Апелативен съд-Велико Търново е било образувано ВНОХД № 12/2024 г., приключило с постановяването на решение № 50/25.04.2024 г., с което първоинстанционият съдебен акт е потвърден изцяло.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. срещу това въззивно решение пред ВКС е образувано касационно производство по н.д. 514/2024 г. по описа на съда, второ н.о. С постановеното по него решение № 452 от 24.09.2024 г. е отменено изцяло решение № 50/25.04.2024 г. по ВНОХД № 12/2024 г. на Апелативен съд-Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщане на делото от ВКС пред Апелативен съд-Велико Търново е образувано ВНОХД № 292/2024 г. по описа на съда. Същото е приключило със сега атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 73 от 16.06.2025 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло и подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивния съд разноски.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия срещу горното (второ по ред) въззивно решение пред ВКС е образувано настоящото производство. Касационната жалба е допустима от формална гледна точка - подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.253 т.2 от НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок; срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

Очертаното по-горе процесуално развитие на делото сочи, че то за втори път е поставено на вниманието на касационния съд. Това предпоставя извършването най-напред на проверка за изпълнение на дадените при първото разглеждане на делото от ВКС задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1 НПК, доколкото неизпълнението им винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, за което касационната инстанция следи служебно, и предопределя осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Мотивите на предходното отменително решение на ВКС (№ 452/24.09.2024 г. по кнд № 514/24 г.) разкриват наличието на задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, които са в насока отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяването на релевантни за инкриминираното престъпление по чл. 278д от НК обстоятелства, касаещи „дали е възможно дивата коза да е била умъртвена по друг начин, освен чрез обстрел, дали свидетелите В. и К. са успели да идентифицират подсъдимия, като лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си, както и дали по време на вероятната стрелба в местността е имало други лица“.

В изпълнение на тези указания апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършил допълнителен разпит на свидетелите Ц. В. и В. К. и е назначил и приел тройна съдебно медицинска, биологическа и химическа експертиза, на която са били поставени задачи да установи дали по намереното и иззето като веществено доказателство по делото месо (трупни останки) има травми или следи от стрелба с огнестрелно оръжие; причината за смъртта на животното, датата и часа на настъпването й; както и има ли биологични следи от животинска кръв и косми по иззетите веществени доказателства - 1 бр. нож с калъф, 1 бр. точило за ножове, 1 бр. въже за почистване на цев, 1 бр. въже и 1бр. синьо горнище тип „поло“ с цип, 1 бр. метеорологична станция, 1 бр. радиостанция марка „С.“ с №S., като при положителен отговор да се определи род и вид на животното, на което принадлежат. Впоследствие при постановяване на решението си въззивният съд е извършил необходимият анализ както на новоприобщените, така и на всички останали доказателствени материали, имащи отношение към изясняването и установяването на посочените в отменителното решение на ВКС обстоятелства, като този анализ е в съответствие с процесуалните правила и с правилата на логическото мислене и не страда от пороци, които да се отразяват на правилността на формиране на заключенията по коментираните факти.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС не установи неизпълнение на дадените задължителни, според чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, указания. При повторното разглеждане на делото въззивният съд старателно е изпълнил предписанията на предходния касационен състав, поради което не са налице неотстранени, повтарящи се нарушения при установяване на визираните в отменителното решение обстоятелства, включени в предмета на доказване.

А що се касае до конкретно наведените в жалбата оплаквания, то доколкото ВКС се произнася единствено по надлежно релевирани касационни основания, се налага да бъдат направени следните предварителни уточнения, определящи пределите на настоящата касационна проверка:

В случая под формата на претенция за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.2 НПК в голяма част от съдържанието на жалбата са залегнали оплаквания срещу обосноваността на въззивното решение и в частност срещу верността и правилността на възприетите от въззивния съд фактически констатации.

Такива възражения (за необоснованост) на практика са обективирани в по-голямата част от доводите, с които се оспорват изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Н. Н.. В тях се излага и собствена на защитника интерпретация на събраните доказателства, която е в насока за липсата на съпричастност на Н. Н. с умъртвеното животно и с намереното месо („Всички доказателства говорят и сочат именно на обратното, за липсата на съпричастност на Н. Н. с крайният резултат.“) и за съществуването на друг възможен начин за умъртвяването на дивата коза, респ. на друга причина за смъртта й – че „може да си е умряло от старост например“ или „от друга страна животното може да е удушено от хищник, пък дори и от кучето на подсъдимия“. Предложената в тази насока фактология е в подкрепа на лансираната и поддържана от подсъдимия в предходните инстанции версия, че той не е стрелял по дивото животно, респ. че не го е отстрелял и че то не е било умъртвено от него посредством стрелба с огнестрелно оръжие. С изтъкването на факти, отричащи съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на защитеното диво животно и обосноваващи защитната версия за друг възможен начин на умъртвяването му, на практика се настоява касационният съд да кредитира именно дадените в този смисъл обяснения на подсъдимия за случилото се (че той не е стрелял по дивата коза и че не е съпричастен към смъртта й) и да възприеме нова, различна фактическа обстановка относно начина на умъртвяване на животното, а с това и относно авторството на деянието. Изложените в тази насока доводи не касаят годността и законосъобразността на доказателствената преценка, а достоверността на доказателствените източници, като в тях се изразява несъгласие с преценката на решаващата въззивна инстанция да не кредитира въпросните обяснения на подсъдимия, макар тя да е суверенна в упражняването на това си правомощие.

От такова естество са и доводите в жалбата, с които се взема становище по значимите за предмета на делото въпроси „дали свидетелите Ц. В. и В. К. са успели да идентифицират подсъдимия като лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си“ и „дали по време на вероятната стрелба в местността е имало други лица“. С изразеното мнение относно отговорите на тези въпроси на практика е заявено несъгласие с извършената от въззивния съд оценка на доказателствата, относими към тези обстоятелства.

Затова всички възражения в посочения смисъл ще бъдат оставени без обсъждане. В крайна сметка те целят преоценка на годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, което ВКС не може да стори. Фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. ВКС няма правомощие да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Не разполага и с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма правомощие автономно да преценява достоверността, респ. недостоверността както на обясненията на подсъдимия, така и на останалите доказателствени източници. ВКС може да проверява единствено юридическата правилност на контролираните съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Предвид изложеното и след като фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт, в настоящото производство ВКС не дължи отговор на възраженията на защитника, касаещи оспорването на възприетата фактическа обстановка относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия и начина на умъртвяването на дивата коза. А с оглед забраната за установяване на нови факти (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице в разглеждания случай) поначало не е възможно да бъде постигнат целеният от защитата процесуален резултат – да се приеме, че подсъдимият Н. не е извършил престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено наказание, и да бъде оправдан изцяло, тъй като постигането на този резултат е свързано с възприемането на различни фактически положения относно извършването на деянието и неговото авторство (чл.102 т.1 НПК). Поради това отправеното от защитника искане за оправдаване на подсъдимия е изначално неоснователно, тъй като то предполага възприемане на нови фактически положения, каквито в настоящото производство касационната инстанция не може да извежда.

При касационната проверка установяването на фактологията на деянието може да се изследва и анализира единствено с оглед процесуалната законосъобразност на извършените от контролираната съдебна инстанция действия по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното й убеждение. Затова останалите оплаквания в жалбата, в които се отправя недоволство срещу дейността на апелативния съд по установяването на фактите на деянието, следва да бъдат обсъдени именно от гледна точка на законосъобразността на доказателствената му дейност и в частност на спазването на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното му убеждение. В този аспект изложените в жалбата допустими за разглеждане съображения могат да бъдат синтезирани като възражения за нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, относими към заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

При извършения в тази насока контрол ВКС намира, че атакуваното въззивно решение не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствени средства, на игнориране на доказателства и факти, както и на неоснователно пренебрегване на възражения на защитата относно доказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Относимите към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. За пълното и всестранно изследване на всички значими обстоятелства АС-Велико Търново е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е приобщил нови доказателствени материали – показания на свидетелите Ц. В. и В. К., както и заключението на съдебно-медицинската, биологическа и химическа експертиза. Чрез тази доказателствена дейност въззивният съд е взел необходимите процесуални мерки за разкриване на обективната истина, като в резултат от нея възприетите фактически констатации се явяват вярно и точно отражение на интересуващите процеса факти. ВТАС е проконтролирал както доказателствената дейност на първоинстанционния съд, така и постановената от него присъда и в рамките на правомощията си мотивирано е обосновал изводите си за възприетите фактически положения относно поведението на подсъдимия по отстрелване на дивата коза с носеното от него ловно оръжие, в резултат на което я е умъртвил; както и относно обстоятелствата, при които е било извършено деянието.

При касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от апелативния съд факти, включени в предмета на доказване. При извеждането им въззивната инстанция е обсъдила доказателствените материали стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в оценъчната й доказателствена дейност, които да дават основания за съмнителност на установената фактология, вкл. и относно начина на умъртвяване на животното и авторството на деянието. Процесът по оценка на доказателствената съвкупност е законосъобразно осъществен - доказателствените материали са изследвани в пълнота, без да са игнорирани някои от тях; съдържанието им не е изопачено; не е налице превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствени източници (в ущърб на подсъдимия); всички доказателства, на които се е позовал въззивният съд за обосноваване извършването на деянието и неговото авторство, са проверени по надлежния процесуален ред; вътрешното убеждение на съдебния състав при оценката на доказателствения материал е убедително мотивирано с подробни, изчерпателни, ясни и логични аргументи, изложени на стр. 11 - 22 от решението. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно също, че въззивният съд много внимателно е анализирал всички възражения на подсъдимия и защитата му. Проверил е обстойно и изложените и поддържани от защитата възможни версии за умъртвяването на дивата коза – че е било възможно да е умряла от старост или да е удушена от хищник. Несъстоятелността на така поддържаните алтернативни защитни версии е професионално изведена и солидно аргументирана с подробен и задълбочен убедителен анализ на всички относими към тази проблематика доказателствени източници и способи на доказване.

Следователно начинът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по отношение на изводите за участието на подсъдимия в осъществяването на деянието, в извършването на което е бил обвинен, не е опорочен и затова не подложи на критика. Относно установяването авторството на деянието не е налице превратна (в противовес на действителното им съдържание) и едностранчива оценка на доказателствата, няма подценяване или надценяване на определени доказателствени източници, няма и избирателно възприемане на доказателства, обслужващи единствено обвинителната теза, нито пък немотивиран (произволен) отказ да се кредитират доказателства в подкрепа защитните тези.

Не може да бъде възприето изразеното в касационната жалба становище, че в нарушение на забраната на чл.303, ал. 1 от НПК осъждането на подсъдимия Н. почива единствено на предположения – че и този път ВТАС е основал решението си на предположения, както по отношение на начина, по който е умъртвено животното, така и по отношение на авторството на деянието. Действително, в основата на решаващите фактически изводи на контролирания съд са поставени доказателствени факти, изводими предимно от косвени доказателства, но това не е сторено произволно. В принципен план съдебната практика на ВКС е последователна, че осъдителна присъда може да бъде постановена и само на базата на косвени доказателства, когато по своята връзка с предмета на делото, последователност и съвкупност те водят до категорично заключение за деянието и неговото авторство.

Изводът за авторството на деянието в случая не е разколебан, а е доказателствено обезпечен в необходимата степен на категоричност. В този ред на мисли ВКС споделя преценката на апелативния съд, че по делото е налице съвкупност от убедителни, устойчиви и кореспондиращи помежду си многобройни косвени доказателства, които, оценени в тяхното логическо единство и взаимна връзка, установяват, че на инкриминираната дата Н. Н. е бил лицето, което е влачило от билото на планината към местността „К. дол“ убитата преди това от него самия дива коза. В атакуваното въззивно решение като такива доказателства правилно са отчетени данните:

- че наблюдаваният от свидетелите В. и К. по билото на връх „З.“ мъж, влачещ дива коза, носещ раница, а на рамото си ловна карабина с монтиран на нея супресор и придружаван от куче, отговаря по описание на облеклото (зелени на цвят маскировъчни дрехи), стойката и телосложението на подсъдимия Н., който, връщайки се в хижата, е бил с раница и е водел със себе си куче.

- че виждайки подсъдимия при завръщането му в хижата, свидетелите К. и В. по външен вид (дрехи, телосложение, осанка) са го оприличили на мъжа, който видели преди обяд да влачи дивата коза по билото на връх „З.“.

- че около половин час преди забележат мъжа, влачещ дивата коза, свидетелите В. и К. са наблюдавали на същото това място - на билото на връх „З.“ - да пасе дива коза и че по същото време, докато са били в гората, св.К. е чул, че нещо е изпукало като изстрел (като гръм).

- че подсъдимият е имал обективна възможност по това време да се намира на въпросното място след като е напуснал хижа „Т.“ малко след 08.30 часа.

- че след подадения от свидетелите К. и В. сигнал на тел.112 за убитата дива коза е било организирано и извършено щателно издирване в района, продължило часове наред до късния следобед на деня, при което не е било установено присъствието на други лица, имащи отношение към отстрела на дивата коза.

- че подсъдимият се е прибрал в хижата само с кучето и раницата, но без ловното си оръжие и другите ловни принадлежности, както и че връщането му се е случило едва около 17.30 часа, което сочи, че от 11.06 часа (когато е регистрирано обаждането на тел 112 за мъжа, влачещ дивата коза) до този момент той е имал достатъчно време да одере и разфасова дивата коза, както и да укрие трупните й останки, оръжието и другите вещи след като е забелязал присъствието на служителите на НПЦБ.

- че подсъдимият е изложил различни и противоречиви версии за местонахождението на законно притежаваната от него ловна карабина.

- че на другия ден подсъдимият лично е завел лицата, ангажирани с разследването на инцидента, до мястото, където е укрил оръжието и ловните си принадлежности.

- че местността, където са намерени вещите, е по посоката на движението на наблюдавания да влачи убитото животно мъж.

- че пушката, разфасованото месо и другите вещи, собственост на подсъдимия, са намерени на едно и също място, поставени в скрити в гората еднотипни чували за смет.

- че с оръжието е произвеждан изстрел и е намерено с патрон в патронника, намерена е гилза с употребяван патрон за същото оръжие, както и годни за използване патрони, супресор, оптически прибор, нож, точило и др. – вещи, предназначени за лов и послужили за унищожаването на дивото животно чрез неговия отстрел.

- че иззетата проба от трупното месо отговаря на такава от дива коза и че месото е било прясно преди замразяването, т.е. без следи от трупно разложение, което сочи, че е било замразено преди да са изтекли 24 часа от смъртта.

- че иззетите от чувала с месото влакнообразни обекти принадлежат също на чифтокопитно животно, съответстващо на дива коза.

- че по острието на ножа, намерен заедно с другите ловни принадлежности до чувала с месото, са установени следи от кръв, съответстващи на проби от дива коза, което сочи, че този нож е бил в съприкосновение с кръв от животно от този вид.

Преценявайки в съвкупност всички тези данни, апелативният съд с основание е приел, че те изграждат една стройна и безпротиворечива доказателствена верига със сериозен интензитет, сочеща именно подсъдимият като единствено възможният извършител на деянието. Затова, както правилно е заключил контролираният съд, така изброените косвени доказателства формират надеждна и стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 278д НК, поради което и преценката, че именно касаторът е извършител на инкриминираното деяние, е в пълно съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. По тези съображения законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия не почива на предположения, а е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Напълно неоснователно е и възражението на защитника за липсата на мотиви на въззивното решение. Процесуалното нарушение „липса на мотиви“ в същината си предполага или отсъствие изобщо на мотиви, или наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в изложените съображения, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение. В случаите, в които няма мотиви, винаги се касае до невъзможност страните и контролиращите инстанции да установят действителната воля на решаващия съд. Липса на мотиви в заявения от защитата аспект ще е налице, когато в съдебния акт няма изложени никакви аргументи относно приетите фактически положения; когато не са обсъдени релевантните доказателствени материали, вкл. и такива с противоречиво съдържание, и поради това не става ясно въз основа на кои доказателства са изведени фактите; и когато не е направена правна оценка на установените факти. Но в случая, видно от съдържанието му, въззивното решение категорично не страда от такива дефицити, доколкото в него надлежно е описана възприетата релевантна фактология (стр. 4-10), обсъдени са всички доказателствени материали (стр.11-22) и са изложени съображения относно правната квалификация на установените факти (стр.23). В този аспект изводът за доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия (който е основно оспорван, вкл. и от гледна точка на неговата обосновка) съвсем не е произволен. Както бе отбелязано по-горе, той е надлежно мотивиран и старателно аргументиран с конкретни доводи, основани на събраните по делото доказателства и изключващи всякакви други възможни версии за умъртвяването на защитеното диво животното. Резултат е от много внимателно и задълбочено обсъждане на цялата относима доказателствена съвкупност, при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали. Основава се на подробен и изчерпателен анализ на всички приобщени в хода на съдебното следствие относими доказателствени средства и способи на доказване – обясненията на подсъдимия в кредитираната им част; кредитираните показания на свидетелите В. К., Ц. В., В. В. (частично), К. С. (частично), С. С., В. Б., Ю. Ч., П. Т., Х. Д. (частично), П. Б. (частично) и С. П.; заключенията на биологическата и химическа експертиза от ДП, на СМЕ на влакна (косми), на комплексната дактилоскопна и балистична експертиза, на техническата експертиза, на тройната съдебномедицинска, биологическа и химическа експертиза; приобщените веществени доказателства, които са били предмет на изследване от изброените експертизи. Така, вследствие на процесуално издържан анализ на доказателствената съвкупност ВТАС мотивирано е заключил, че установените факти относно умъртвяването на защитеното диво животно нямат друго обяснение освен, че на посочената дата и място именно подсъдимият го е умъртвил чрез отстрел с ловната си карабина.

Съобразно изложеното дотук и поради неоснователността на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ВКС намира, че не е налице на претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Въпреки, че в касационната жалба липсват изрично изложени съображения за нарушение на материалния закон, то предвид направеното в нея искане за оправдаване на подсъдимия следва да се приеме, че имплицитно се съдържа претенция за наличие и на това касационно основание, защитено с довода, че то е резултат от неправилна дейност на съда по установяване на значимата за процеса фактология относно авторството на деянието и по-конкретно от неправилна оценка на доказателствата в тази насока. Но този довод, както бе отбелязано по-горе, не се споделя от настоящия състав на ВКС. Затова, след като не са констатирани пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и в частност след като не са допуснати никакви процесуални нарушения при установяването на фактите на деянието, се налага извод, че в рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно, като законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 278д от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд почиват на вярно разбиране на закона и се възприемат изцяло от настоящия касационен състав.

Претенцията за връщане на отнетите веществени доказателства, послужили за извършване на престъплението, е обоснована единствено като последица от признаването на подсъдимия за невиновен и не е мотивирана и обвързана с никакви други обстоятелства. С оглед на това и доколкото изходът на делото пред касационната инстанция не е свързан с упражняване на правомощията по чл. 354 ал.1 т.2 от НПК – оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, то и претенцията за връщане на отнетите вещи, послужили за извършването на деянието, се явява неоснователна.

В жалбата не са посочени конкретни доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, освен декларативното твърдение, че те очевидно не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Макар по тази причина да е поставен в затруднение да даде задълбочен отговор на това оплакване, касационният съд намира, че в крайна сметка наложената на подсъдимия Н. Н. кумулативна санкция, включваща наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 6 000 лв., не е явно несправедлива. Наказателната му отговорност правилно е индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК и при съобразяване на всички обстоятелства от кръга на посочените в тази норма на закона, както и при пълно отчитане на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, като в отмерените размери напълно съответстват и на целите по чл. 36 НК. Що се касае до визираните в жалбата обстоятелства относно чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта му, трудовата му ангажираност, съдействието му на органите на разследването и процесуалното му поведение, на които се основава искането за определяне на наказанието към минимума, следва да се отбележи, че те адекватно са отчетени от предходните съдилища при индивидуализацията на наказанията, като тяхната характеристика и тежест не са от естество да обосноват смекчаване на санкцията.

Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме, че не са налице заявените в жалбата касационни основания, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/16.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 292/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: