Изисквания при предявяване на частичен иск за увреждане на няколко вещи

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ № 96

гр. София, 11.02.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр. дело № 266 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по подадена от Община Цар Калоян касационна жалба с вх. № 8317 от 22.11.2024 г. срещу решение № 155 от 21.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 205/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 46 от 07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 343/2022 г. по описа на ОС - Разград, с което на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД общината е осъдена да заплати на Й. С. Й. сумата 26 000 лева, предявена като частичен иск от обща сума в размер на 75 260 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на наводнение в негов имот в [населено място], настъпило на 02.09.2022 г., довело до повреждане на 15 леки автомобила.

В жалбата се излагат съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено по нередовна искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните, игнорирайки очертаните с жалбата предели на въззивна проверка( не е изложил самостоятелни мотиви. В нарушение на процесуалните правила не била допусната и повторна комплексна съдебно-техническа експертиза, както и други доказателствени средства от съществено значение за правилното разрешаване на материалноправния спор. Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на решението. Претендират се разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Й. С. Й. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски.

С определение № 4886 от 28.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Ищецът Й. С. Й. е предявил срещу ответника Община Цар Калоян осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от обща сума в размер на 75 260 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на 15 автомобила, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва считано от 02.09.2022 г. /датата на увреждането/. В исковата си молба ищецът е посочил пазарната стойност на необходимите ремонтни работи на всеки един от увредените автомобили с отделна сума, аналогична с пазарната стойност на всеки от индивидуализираните автомобили. Посочил е също, че общата сума за ремонт на превозните средства възлиза на 75260,00 лева и представлява сбор на отделните стойности. В петитума на исковата молба е претендирал заплащане на част от тази сума, а именно - 26000 лв., без да сочи начинът на формирането й съобразно броя на процесните движими вещи, т.е каква част за всеки отделен автомобил се претендира с предявените множество частични искове.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в разпоредбите на чл. 127 и сл. ГПК. Когато заявената и поддържана в хода на производството искова претенция има за източник повече от едно правоотношение, съединени за разглеждане в рамките на един процес и в предмета на делото ищецът е въвел част от твърдяните субективни материални права - част от парични притезания с различен източник; вземания, произтичащи от различни обстоятелства, петитумът на исковата молба следва да съответства на обстоятелствената част като бъде посочена цената на всеки от предявените обективно съединени частични искове, основани на самостоятелни правопораждащи юридически факти – да бъде конкретизирана цената на всеки от тях. Нередовна е искова молба, ако цената е определена като сбор от две или повече самостоятелни частични вземания без последните да са разграничени като стойност - каква част от вземанията в пълен размер съставляват съответно. В случай, че изложените обстоятелства не съответстват на формулирания петитум, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я обездвижи като даде указания на страната в какво се състои порока й. Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК.

При прилагането на горните разрешения по настоящото дело се налага извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по нередовна искова молба.

Въззивният съд е пропуснал да констатира, че в исковата си молба ищецът е навел твърдения за причинени му имуществени вреди от повредата на 15 автомобила с посочена стойност на всеки автомобилите към датата на увреждането. Твърдяната вреда на всеки от автомобилите съставлява самостоятелно основание, следователно искането за обезвреда е отделно за всеки автомобил и съставлява отделен иск. Предявеният частичен иск за обезщетение на имуществените вреди от погиването на 15 автомобила е с посочен общ размер от 26000 лева за всички, без да са конкретизирани по размер частично предявените искове за всеки от автомобилите. Липсата на посочване начина на формирането на претенцията, заявена като частична, с конкретизиране каква част от стойността на всеки отделен автомобил се претендира в общо заявената частична претенция, съставлява нередовност на исковата молба. Налице е противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, което е останало неотстранено поради неизпълнение задължението на въззивния съд, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Въззивният съд е следвало да констатира посочената нередовност и на основание чл. 129, ал.4, вр. ал.2 ГПК да даде указания за отстраняването й, което не е сторено.

Постановеното по нередовна искова молба решение на въззивния съд

е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде указания на ищеца да посочи каква част от сумата за всеки отделен автомобил претендира в рамките на заявената частична претенция като посочи частичния размер на иска поотделно за всеки автомобил, така че да конкретизирана цената на всеки един от множеството предявени частични искове.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, по аргумент от чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 155 от 21.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 205/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд - Варна за разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.