Възобновяване на дело поради неточно приспаднат срок на отнета книжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

София, 19 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора С. М.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 627/2025 година

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесет и трета, чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково за възобновяване на НОХД № 160/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, отмяна на постановеното по него определение № 68/06.03.2025 г. за одобряване на споразумение, постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Хасково и защитника на осъдения И. К., и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

В искането се твърди, че са налице основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като чрез разследване е разкрито ново обстоятелство, свързано с фактическото отнемане на притежаваното от осъдения свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което има съществено значение при решаване на въпроса за прилагането на чл. 59, ал. 4 от НК, и не е било известно на съда, одобрил с определение споразумението за решаване на делото.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Изтъква, че при установените данни за фактическото отнемане на СУМПС не са били налице предпоставките на чл. 59, ал. 4 от НК. Пледира за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград.

Осъденият И. М. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което оспорва направеното искане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното :

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо - подадено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал.1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и по отношение на акт, подлежащ на възобновяване по чл. 419, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение №68/06.03.2025 г., постановено по НОХД № 160/2025 г., състав на Районен съд - Свиленград е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Хасково и защитника на И. М. К.. По силата на одобреното от съда споразумение К. е признат за виновен в това, че на 19.02.2025 г. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда (1,88 на хиляда), установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Съобразно тази правна квалификация и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК на осъдения са наложени наказания от четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лева. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК К. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е постановено приспадане на времето, през което за същото деяние той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 20.02.2025 г. Със съдебния акт К. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 1351,55 лева на основание чл. 343б, ал. 5 от НК.

Определението, с което е одобрено споразумението и е прекратено наказателното производство, е влязло в сила на датата на постановяването му – 06.03.2025 г. и е изпратено за изпълнение на Районна прокуратура – Хасково. След предприемане на действия по образуваната изпълнителна преписка № Р-97/2025 г., прокуратура е била уведомена с писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, че наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, наложено на К. по НОХД № 160/2025 г., е приведено в изпълнение с начало, считано от 10.03.2025 г. По повод на това уведомление, по същество несъответно на съдържащата се в одобреното споразумение клауза, че началният момент на постановеното по чл. 59, ал. 4 от НК приспадане е от 20.02.2025 г., наблюдаващият прокурор е изискал заверено копие от административно-наказателната преписка, образувана срещу К. във връзка с констатираното на 19.02.2025 г. нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, предмет на обвинението по делото. Изискана е и информация дали в рамките на тази процедура притежаваното от него СУМПС е било отнето (иззето), кога и с какъв акт това е извършено. В получените по изпълнителната преписка материали се съдържат данни, че осъденият К. при извършената му на 19.02.2025 г. проверка не е носил притежаваното от него СУМПС, поради което и то (свидетелството) не е иззето със съставения акт за установяване на административното нарушение в съответствие с чл. 172, ал. 3 от ЗДвП. С тази норма законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка, вкл. и тази по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, да става незабавно при установяване на нарушението преди издаване на акта (мотивирана заповед), с който се прилага мярката. По преписката е установено, че СУМПС е предадено от осъдения в съответната служба на 10.03.2025 г., когато документът, предоставящ правоспособност за управление на МПС, фактически е отнет чрез изземването му от полицейски служител. Този факт е вписан на втората страница от заповед № 25-0351-000028/19.02.2025 г. за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), издадена по отношение на К.. Отразен е на същата дата - 10.03.2025 г., видно от изисканото и приложено по преписката копие на заповедта. При одобряване на споразумението районният съд не би могъл да разполага с посочената информация, поради което влезлият в сила на 06.03.2025 г. съдебен акт е съобразен с обема на обстоятелствата, налични към момента на неговото постановяване. В досието на образуваното досъдебно производство се съдържа ЗППАМ, без да е видно от съдържанието й, че свидетелството за правоуправление не е било фактически иззето. Тъй като процесът се е развил по особените правила, регламентирани в глава двадесет и девета, чл. 382 и сл. от НПК, съдът не е провеждал съдебно следствие, за да събира доказателства или да проверява вече налични такива, а с оглед спецификата на приложената процедура не е излагал и съображения за приетото приспадане по чл. 59, ал.4 от НК.

Именно с данните, че отнемането на свидетелството за управление на МПС е реализирано на 10.03.2025 г. и след постановяване на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, се обосновават предпоставките за възобновяване на делото. При разглеждането на поставения от вносителя на искането въпрос следва да се има предвид, че поначало в хипотезата на чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК не се оспорва юридическата правилност на влезлия в сила съдебен акт, а се изтъкват новооткрити обстоятелства (или доказателства), които могат да имат съществено значение за вече приключилото наказателно производство, когато променят фактическите или правни изводи на съда. Разглежданото основание съдържа две предпоставки. Изобилна е практиката на върховната съдебна инстанция по възобновяване на наказателните дела, че под термина „разследване“ по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на факти и обстоятелства, способна да гарантира тяхната обективност и достоверност (виж напр. Р-162-2017-ІІ н.о.; Р 201-2018-ІІІ н.о.; Р 337-2023- ІІ н.о. и др.). Новите обстоятелства могат да бъдат констатирани и в рамките на регламентираната в глава тридесет и втора от НПК процесуална дейност на прокурора при привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Второто условие е новооткритите обстоятелства (или доказателства), които не са били известни на съда, да имат съществено значение за делото. Преценката за наличието тази предпоставка се определя от степента на промяната на установеното по делото след включването на новооткритите факти. Необходимо е те да създават вероятност, че ще се изменят фактическите или правните заключения на съда по въпросите, които са предмет на решаване в конкретното наказателно производство.

При посочените по-горе данни настоящият касационен състав намира за основателно твърдението за наличие на предпоставки за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК.

Извършените действия от прокурора в рамките на изпълнителната преписка, насочени към установяване на факта кога реално е отнето притежаваното от осъдения К. СУМПС, отговарят на приетото разбиране за „разследване“ по смисъла на коментираното основание за възобновяване. По – нататък, фактът, че документът, легитимиращ правата му на водач на превозно средство е иззет на 10.03.2025 г., има значение при преценката на правните условия за приложението на чл. 59, ал. 4 от НК, които са част от правилата, приложими за определяне на наказанието. В тълкувателната практика (виж, диспозитив по т. 6, буква „в“ на ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.8/82 г.) е указано, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от НК (сега ал. 4 от същия текст) на приспадане подлежи „времето, през което водачът е бил лишен от възможността да управлява моторно превозно средство по административен ред чрез изземване на свидетелството за управление“. В контекста на това тълкуване, като се има предвид и че по принцип фактическото изземване на СУМПС се явява акт, гарантиращ невъзможността на адресата на принудителната мярка да се ползва от документа си за правоспособност, установеното ново обстоятелство в разглеждания случай би могло да обуслови различен от направения със съдебния акт извод за наличие на предпоставките по чл. 59, ал. 4 от НК.

С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че са налице законовите основания, визирани в чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК, за възобновяване на производството по НОХД № 160/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено постигнатото споразумение между прокурора и защитата на осъдения И. К. и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД 160/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград и ОТМЕНЯ постановеното определение № 68/06.03.2025 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от Районна прокуратура – Хасково и защитника на осъдения И. М. К..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.