Дължимост на ток, измерен в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр. София 28.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3091/2020 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А. М., против въззивно решение № 311/12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 289/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 238/19.02.2020 г. по гр. д. № 3115/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че П. И. П. не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 20 752,06 лева, представляваща начислена по партида с кл. № [ЕГН], за аб. № [ЕГН] ,за недоставена и непотребена електрическа енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес [населено място], „З.” № 7 и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси – „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и „От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

Отговорът на първия поставен въпрос следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия състав - напр. решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ІІІ г. о., решение № 119 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г., ІV г. о., решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., ІV г. о. и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ г. о., които възприемат становището, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, обаче, не изключва приложението на общите правила на чл. 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./ горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва да се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не бъде установено по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, крайният клиент също дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период, освен ако не бъде установено, че невизуализираните данни на дисплея на електромера са резултат не на неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, а на причина, стоящи извън волята на клиента. Съобразно отговорът на въпроса следва да бъде даден положителен отговор и на втория от поставените въпроси относно значението на причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера и периодът на това измерване.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответната страна П. И. П. поддържа, че обжалваното решение е правилно. Претендира разноски за подаване на отговор на касационната жалба.

Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - Про Продажби“ АД не е доказало, че е доставило електричество в повече от помесечно заплатеното от П., за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г., а констативният протокол от 06.02.2019 г.,на който се позовава му е непротивопоставим, тъй като е съставен по процедура на ПИКЕЕ, отменена към момента на проверката. Освен това той не установява доставка на енергия, а проблем в работата на електромера и като частен свидетелстващ документ, няма доказателствена сила за удостоверените факти. Позовавайки се на приетата в първоинстанционното производство експертиза е приел, че от нея не се установява доставка на електричество, както и причината за показанията в регистъра на тарифа Т4 на електромера, поради което не е налице доставяна на електро енергия в посочения размер. Посочил е, че правилата на чл. 183 ЗЗД относно заплащането на цена по доставка са дерогирани от разпоредбите на чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 98а ЗЕ, предвиждащи специален ред за изчисляване, коригиране и заплащане на неотчетени количества електроенергия.

В решението правилно е прието, че сочените от касатора разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилно е прието, че до приемането на нови ПИКЕЕ доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като правно основание за доставчика да търси в подобни случаи заплащане на цена за количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време. Видно от КП № 424/28.08.2019 г. за метрологична експертиза, констатирано е отсъствие на механични дефекти на кутията и на клемите, на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера; при извършените проверки на точността на електромера по т. 4.4. и по т. 4.6. СТИ работи в класа си на точност с отчетена грешка, която е в рамките на максимално допустимата. Видно от КП № 424/28.08.2019 г., в БИМ проверката на показващото устройство е извършена по тарифа 15.8.2. - дневна. Видно от т. 5 от КП № 424/28.08.2019 г. за метрологична експертиза, не е установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия 1.8.4. - 107477,2 КвтЧ, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните характеристики за измерване на ел. енергия,но не съответства на технически характеристики. В БИМ не е извършено изследване на СТИ по скритата тарифа 1.8.4 и не са записани и показания по нея. Съгласно приетата електротехническа експертиза при софтуерен прочит от паметта на процесния СТИ са установени следните показания: в регистър 15.8.1 - 010229,7, в регистър 15.8.2. – 013119,3, в регистър 15.8.3. - 004728,7, в регистър 15.8.4. - 107477,2 и в регистър 15.8.0 - 135555,0. Вещото лице сочи,че не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на показанията в регистъра на Тарифа Т4. От паметта на СТИ вещото лице не е могло да прочете показанията по тарифите в минали периоди, както и информация за настъпили събития в минали периоди. При изследването на СТИ не е могло да се установят данни за това кога и по какъв начин е възникнало показанието в Тарифа 4. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че този тип електромери като процесния имат товаров график, но в случая не може да се извлече, тъй като няма достъп по съответната част от паметта. СТИ към датата на техническата проверка е бил метрологично годен, не е налице измервателна група, а директно измерване, както и че допълнително начисленото на ищеца количество ел. енергия е възможно да бъде доставено, но е необичайно потребление за абоната,както и, че съобразно посочения товар на стр. 1 от КП №1601402, за 1 г. би се потребило 10 пъти по-малко количество ел. енергия от начисленото. Въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е непълно и недостатъчно аргументирано, поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на реалното предоставяне и потребление на процесните количества електрическа енергия, регистрирани в тарифа Т4.

Предвид извода за допуснато нарушение на материалния закон в обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 424/28.08.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 311/12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 289/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: