Отмяна на влязло в сила решение поради лишаване от участие в делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
ГР. София,10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 5.06.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №799/24 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на В. М. – С. и Р. Р. С. за отмяна на вл. в сила решение на Софийски апелативен съд/АС/ от 21.06.22 г. по гр.д. №4311/19 г./ недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о., по гр.д. №16/23 г. от 10.08.23 г./, на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни субективно съединените искове на молителите срещу К. Р. С. - К. с пр. осн. чл.284, ал.2 ЗЗД - за заплащане на сумата от по 83 400 лв. на всеки от ищците, представляваща част, съответстваща на наследствените им дялове/съответно като съпруга и син/ от получената от ответницата / в качеството й на пълномощник на общия наследодател на страните Р. М. С., поч. на 27.07.2009 г./ продажна цена в общ размер от 250 200 лв. по сключения от нея от името на наследодателя договор за продажба на собствения му недв. имот- апартамент в [населено място], оформен с нот. акт №22/28.01.2009 г., т.І, дело №19/2009 г. на нотариус Ст. Т..
В молбата за отмяна се сочи и се поддържа в съд. заседание, че апелативният съд е отказал да назначи поисканата от ищците – сега молители експертиза, въпреки че такава е била допусната, депозитът за нея – внесен и процесуалният им представител като въззивници пред АС е настоявал за изслушване на експертизата. Отнемането на възможността на страната да се ползва от доказателството СМЕ е равносилно на това да бъде отнето правото й да участва в посочването и събирането на доказателствата.
АС е отказал да зачете доказателствената стойност на представен пред първата инстанция документ, останал непреведен на български език в частта, изписана на английски език и следователно останал извън доказателствата по делото. По този начин страната е била лишена от възможността да се ползва от процесуалните правила и разпоредби на българския ГПК, като така се препятства участието й в процеса.
АС не е осигурил на страната предвидената в процесуалния закон възможност за доказване на съдържанието на чуждото право – акт за завещания на ЮАР, както и инструкция, издадена от правителството на ЮАР, макар доказателственото искане да е допуснато по делото. Лишаването на молителите от това съществено доказателство е предрешило анализа на документите, който АС е направил в решението си. К. декларация, съставена, подписана и заверена от клетвено длъжностно лице със съответните правни последици по силата на правото на ЮАР, е третирана от съда като завещание, което не е съставено по изискванията на българското право. Не е отчетено, че този документ е представен по делото, за да докаже факт, обратен на факта, който е приет за осъществен в решението на АС, а именно - получаването на сумата от продажбата от страна на упълномощителя.
Във връзка с така посочените процесуални нарушения на АС при разглеждането на делото се излагат подробни аргументи за значението на упоменатите доказателства и на съдържанието на чуждото право за спора. Обосновава се тезата, че като не е изпълнил задълженията си по събирането и преценката на доказателствата и по установяване на съдържанието на чуждото право и като е пренебрегнал нормите на КМЧП и чл.185 ГПК, АС всъщност е лишил молителите, като ищци от правото на участие в процеса. Молителите се позовават и на правото на справедлив процес по см. на чл.6 КПЧОС. В цитираното в тази връзка р. на ЕСПЧ от 9.12.94 г. по делото „Гръцки рафинерии „Стран“и С. А. срещу Гърция“ е посочено, че „съдът е утвърдил в практиката си изискването за равенство на процесуалните възможности, в смисъл на справедливо равенство между страните. В съдебните производства относно насрещни частни интереси, това равенство включва изискването да се даде възможност на всяка страна да защити тезата си при условия, които не я поставят в значително по-неблагоприятно положение от опонента й.“ С оглед тълкуването на чл.6 от КПЧОС в практиката на ЕСПЧ намират, че и чл.303, ал.1,т.5 ГПК следва да се тълкува по –широко от буквалния смисъл, вложен в тази разпоредба, като по този начин самата Конвенция и казуистичните случаи на тълкуването й следва да намерят пряко приложение в правоприлагането в България. В тази насока цитират р. по гр.д. №720/12 г. на второ г.о. на ВКС, с което приложението на това основание за отмяна е обосновано и за случаите, когато страната, поради допуснато процесуално нарушение е лишена от правото на участие в процеса на събиране на доказателство, единствено въз основа на което е обоснован крайният извод на съда за основателност или неоснователност на иска.
Ответницата по жалба К. С. – К. я оспорва като неоснователна. В писмен отговор и в съдебно заседание излага становище, че твърдяните процесуални нарушения не съставляват основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Намира, че сочените решения на ВКС и на ЕСПЧ са неотносими към производството. Позовава се на р. по т.д. №717/11 г. на ВКС, в което се сочи, че за да се допусне отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на страната на участие в процеса, а не осигуряващи правото й на защита, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, към който се причисляват конкретните доводи. Освен това въведените с молбата оплаквания за извършени процесуални нарушения са били поставени пред ВКС в рамките на касационното производство, приключило с опр. от 10.08.23г. Ответницата по молбата оспорва да са допуснати от АС сочените от молителите процесуални нарушения по делото, по подробно изложени съображения за това.
По основателността на молбата ВКС намира следното: В ППВС №2/77 г., т. 11 е посочено, че чрез отмяната по чл. 231, б. "д" ГПК /сега чл.303, ал.1, т.5 ГПК/ се постига защита срещу допуснато нарушение на основния принцип за участие на страните в гражданския процес. В ТР №7/2014 г. е посочено, че чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е страната да не е могла да участвува лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. За да бъдат квалифицирани от Върховния касационен съд като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , страната трябва да изложи твърдения за релевантни за правото й на отмяна факти и да ги докаже. Регламентът на посочените хипотези в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предполага молителят да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези настъпили непредвидими обстоятелства, които са попречили за личното му участие и/или на повереника му в процеса.
В случая не се сочат процесуални нарушения на съда, които са попречили на личното или чрез повереник участие на страната в делото. Сочените процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства и установяване съдържанието на чуждото право не попадат в хипотезата на чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Те са оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК, изложени са в по-голямата си част и в инстанционното производство пред ВКС, но ВКС не е намерил основание за допускане на обжалването на въззивното решение с цитираното опр. по гр.д. №16/23 г. на четвърто г.о. на ВКС. Затова не могат да се разглеждат в извънредното, извънинстанционно производство за отмяна. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в закона и тъй като с отмяната се засяга стабилитета на вл. в сила решение, според този състав на ВКС не подлежат на разширително тълкуване, като предложеното от молителите. Основанието по чл.303, ал.1,т.5, пр.1 ГПК, на което се позовават молителите, визира не процесуални нарушения въобще, а само нарушения на правилата, обезпечаващи участието на страната в процеса/ р. по гр.д. №2434/15 г. на трето г.о. на ВКС /. Позоваването на чл.6 от КПЧОС не води до друг извод, защото установеното там право на справедлив процес не отрича и не заменя с други установените в националния процесуален закон средства за защита срещу неправилни решения, вкл. производството за отмяна, като извънреден способ със специфични по съдържание и изчерпателно изброени в закона основания. Цитираното р. по гр.д. №720/12 г. на второ т.о. на ВКС няма задължителен характер, а и процесният там случай е различен от този в настоящото производство, за което е възразила и ответницата по молбата.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по изложените по-горе съображения и следва да остане без уважение. На ответницата по молбата К. С. следва да се присъдят разноските за това производство, за адв. възнаграждение в размер на 6 000 лв. ВКС намира за неоснователно възражението на молителите за прекомерност на възнаграждението, поради характера на производството и защитавания значим материален интерес. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Т. М. – С. и Р. Р. С. за отмяна на вл. в сила решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №4311/2019 г. от 21.06.22 г., недопуснато до касационно обжалване с опр. от 10.08.23 г. по гр.д. №16/23 г. на ВКС, четвърто г.о., подадена на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. М. – С. и Р. Р. С. да заплатят на К. Р. С. – К. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 6 000 / шест хил./ лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: