Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства и възражения

Текстът на акта

Ключови фрази

Отчетно и прехвърлителна сделка * правомощия на въззивната инстанция * поръчителство * солидарна отговорност * договор за поръчка

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. София, 12.01.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1241 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците „Олимпик София - 1“ Е. и М. Н. Й. чрез процесуален представител адвокат Н. Л. В. срещу решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 261007 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 17043/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в осъдителната му част и „Олимпик София – 1“ Е. и М. Н. Й. са осъдени да заплатят на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл. 78, ал. 8 връзка с ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Олимпик София – 1“ Е. и М. Н. Й. са осъдени да заплатят солидарно на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър, регистрирано в Търговския регистър на Република Кипър под № НЕ 71103, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер 99 958 лв., представляваща задължения по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ № 21-1/01.07.2013 г., анекс № 2/01.07.2013 г. към него и допълнително споразумение № 1/01.07.2013 г. /договор за поръчителство/ за поемане на солидарна отговорност по договора, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното ъ изплащане, сума в размер 4 763 лв. - лихва за забава за периода до 30.10.2014 г., както и сума в размер 5 338 лв. - разноски по делото.

Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че правна квалификация на предявените искове е неправилна. Излагат следните доводи: въззивният съд не е обсъдил възражения и доводи на ответниците, които са развити в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, вкл. за непълния доклад на първоинстанционния съд; неправилно е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е изготвено само въз основа на проверка на осчетоводяванията при ищеца; схематично е направил констатация, че по делото е класирано заключение на съдебно-техническа експертиза; неправилно е приел, че достъпът до системата е осъществен чрез смяна на паролите на 25.06.2014 г., като не е съобразил, че достъпът до системата е блокиран; неправилно не е допуснал направените доказателствени искания за допълнителни задачи към съдебно-счетоводната и съдебно-компютърната експертизи с мотивирани писмени молби от 12.04.2018 г., 26.02.2021 г. и 14.10.2021 г., въпреки липсата на преклузия; въззивният съдебен акт е необоснован поради превратно възприемане и тълкуване на събраните писмени доказателства. Касаторите поддържат, че не е обсъдено възражението, че дължимите суми не са брутните премии, които съставляват исковата претенция, а същите следва да бъдат намалени съгласно договора за застрахователно посредничество със сумите, представляващи дължимото по договора комисионно възнаграждение, т. е. евентуално дължимите на ищеца суми са в размер на нетните премии. Излагат също, че не е съобразено, че значителна част от посочените като задължения суми не са на „Олимпик София - 1“ Е., а са на други лица – застрахователни посредници /брокери и агенти/, като липсват доказателства за прехвърлянето на тези задължения по съответните полици на ответното дружество.

По отношение на решението в частта по исковете срещу М. Н. Й. излагат съображения за неговата неправилност и поради това, че посочената ответница като поръчител следва да отговаря солидарно до размера на задължението на ответното дружество, но неправилно /необосновано и в противоречие с установените факти/ съдебният състав е приел, че разминаването на визираните в нотариалните покани до всеки от ответниците суми е неотносимо. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Делян С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че посочените от касаторите доказателствени искания са несвоевременно направени, поради което са преклудирани, същите са неотносими към предмета на делото, а интерпретациите на касаторите относно съдържанието на предявения иск са неправилни, тъй като пред първоинстанционния съд е заявено, че претендираните суми за застрахователни премии са редуцирани с дължимия размер комисионно възнаграждение на ответното дружество. Релевира доводи за ирелевантност на факта, че част от застрахователните полици са издадени от друг застрахователен посредник, защото всеки застрахователен посредник може да събира поредни застрахователни премии /при условията на разсрочено плащане/ по вече издадени полици, без значение кой посредник е издал полицата. Счита за неоснователни доводите за липса на убедителни доказателства за неплащане на процесните суми в полза на застрахователя, доколкото касаторите носят доказателствена тежест, че са извършили плащане в полза на ищцовото дружество. Поддържа, че са неоснователни и изложените в касационната жалба доводи относно липсата на отговорност на поръчителя за процесните вземания, доколкото същите не кореспондират с нормативната уредба. Ответникът по касационната жалба моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски – адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение.

С определение № 1208 от 16.04.2024 г. по т. дело № 1241/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства, събрани в процеса, като посочи защо кредитира и приема едни, а други не?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да направи извод за основателност на предявените искове срещу ответниците по исковата молба /настоящи касатори/, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали договорни отношения, обосноваващи солидарна отговорност на ответниците /касатори/. Констатирал е, че между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и „Олимпик София - 1“ Е. е сключен договор за застрахователно посредничество, подвид на договора за поръчка, а между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и М. Н. Й. е сключен договор за поръчителство, по силата на който М. Й. е гарантирала изпълнението на задълженията на „Олимпик София - 1“ Е..

Съдебният състав се е позовал на изготвените от „Олимпик София - 1“ Е. отчети за осъществена застрахователна дейност от името и вместо ищеца и на липсата на доказателства за превеждане на дължимите суми, произтичащи от тази дейност.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Р. С., въззивната инстанция е приела за установено, че счетоводството на ищеца е редовно и правилно водено според ЗСч и КЗ, електронно възпроизведените и съхранените на материален носител документи са идентични, в сметка 491 /дебитен оборот/ са осчетоводени вземания на ищеца от „Олимпик София - 1“ Е. за периода 01.07.2014 г. - 31.12.2017 г., извършени са плащания в размер общо 3 730 718,11 лв. и са останали неплатени дължими суми в размер общо 112 687 лв., част от които е претендираната сума 99 958 лв., произтичаща от неплатени придобити от „Олимпик София - 1“ Е. вноски по договори, удостоверени с полици, описани в списък. Съдебният състав е констатирал, че тези полици са описани в отчетите на застрахователния агент „Олимпик София - 1“ Е.. Приел е също, че вземанията към други длъжници са били съдебно предявени и съответно счетоводно закрити.

Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Н. Х., и въз основа на него е установил, че достъпът на „Олимпик – София 1“ Е. до системата IMS /за създаване и регистриране на застрахователни договори/ е преустановен чрез смяна на предоставените пароли, като лишаването е станало в интервала 12.03 ч. - 12.53 ч. на 25.06.2014 г.

Предвид обстоятелството, че заключението на съдебно-техническата експертиза е прието в открито съдебно заседание на 29.10.2020 г., е направен извод, че поставените от ответницата /касатор/ с молбата от 26.02.2021 г. допълнителни задачи към тази експертиза, както и искането за допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза с молбата от 14.10.2021 г. са преклудирани.

По релевантния процесуалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2 и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. цитираните от касатора решения - решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Формирана е константна практика на ВКС, обективирана в служебно известните решение № 60268/15.12.2021 г. по гр. д. 1040/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50159/08.03.2023 г. по т. д. 1218/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 11/01.02.2024 г. по т. д. 2277/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60097/26.01.2022 г. по т. д. 1624/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 77/22.06.2022 г. по т. д. 684/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, съгласно която оценката на заключението на вещото лице винаги се мотивира, независимо дали заключението е оспорено или не, и независимо дали съдът го възприема или не, като съдът следва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Съдът може да откаже да кредитира експертно заключение, дори противно на становището на страните по спора, когато се явява необосновано или верността му се опровергава от останалите доказателства по делото.

По отношение на правната квалификация на предявените искове:

Правилно въззивният съд е посочил, че в исковата молба ясно е заявено, че претендираните от ищеца суми имат за свой източник два договора - договор за застрахователно посредничество /подвид на договора за поръчка/, сключен между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и „Олимпик София - 1“ Е., и договор за поръчителство, сключен между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и М. Н. Й., по силата на който М. Й. е гарантирала изпълнението на задълженията на „Олимпик София - 1“ Е. по договора за застрахователно посредничество.

В исковата молба и молбите, с които исковете са уточнени, ищецът изрично е посочил, че предявените срещу „Олимпик София - 1“ Е. искове са следните:

1/ за заплащане на сумата общо в размер 99 958,68 лв., представляваща начислени и събрани застрахователни премии по издадени застрахователни полици през периода на действие на договора за застрахователно посредничество, а именно от 01.07.2013 г. /датата на сключване на договора/ до 18.07.2014 г. /датата на прекратяване на договора/, които полици и суми са индивидуализирани и посочени в приложена към исковата молба справка за невнесени суми от застрахователния агент /от лист 41 до лист 99 вкл. по гр. дело № 17043/2014 г. на СГС/;

2/ за заплащане на сумата общо в размер 4 763,30 лв., представляваща лихви за забава по чл. 86 ЗЗД, изчислени до 30.10.2014 г. /датата на подаване на исковата молба/, като лихвите са конкретизирани по размери, главници, върху които се претендират, и начални дати на всеки период на забава в справка, приложена по гр. дело № 17043/2014 г. на СГС от лист 241 до лист 292 вкл.: размерите са посочени в колона „Лихва за забава“, главницата за всяка конкретна лихва - в колона „Брутна премия“, а началният период на забавата - в колона „Дата на падеж на възникване на вземането“.

По отношение на втория ответник М. Н. Й. предявените искове са в същите размери, претендирани на основание сключения между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и М. Н. Й. договор за поръчителство, с твърдение, че ответницата не е изпълнила задълженията на „Олимпик София - 1“ Е. по договора за застрахователно посредничество.

Правната квалификация на предявените искове срещу „Олимпик София - 1“ Е. е точно определена – чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, но по отношение на исковете срещу М. Н. Й. е непрецизна. Въз основа на изложените в исковата молба и уточненията обстоятелства и петитум предявените срещу М. Й. искове са с правно основание чл. 138 във връзка с чл. 284, ал. 2 връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения за солидарна отговорност на ответниците /касатори/, предвид сключените между ищеца и първия ответник договор за застрахователно посредничество и между ищеца и втория ответник договор за поръчителство.

Независимо от неточната правна квалификация на главния иск срещу М. Й., въззивният съд е разгледал всички предявени искове, поради което въззивното решение е допустимо.

По правилността на въззивното решение:

Предвид отговора на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на събраните доказателства, възражения и доводи на страните, релевирани своевременно в първоинстанционното производство и поддържани пред въззивната инстанция.

В отговора на исковата молба ответницата М. Й. е направила следните възражения за неоснователност на предявените искове: 1/ Твърдените от ищеца факти не отговарят на действителното фактическо положение, част от тях са неверни, липсва документална обезпеченост; не са налице доказателства за основанието за отчетност и действието на уеб базираната система IMS за издаване на електронни застрахователни полици. 2/ Застрахователният агент е отчитал редовно по начина и условията, изисквани от застрахователя, всички застрахователни премии и вноски по сключени застрахователни полици, които са постъпвали или са били събирани от него по сключени от него застрахователни полици. 3/ От исковата молба не е ясно как е формирана претенцията на ищеца срещу ответниците – за какви периоди, по кои сключени от първия ответник в качеството му на застрахователен посредник застрахователни полици; не е ясно дали претенцията е по справките или по отчетите, или е формирана по друг начин. 4/ Договорът за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет – същият е сключен между ненадлежни страни, за неясни и невъзникнали по основание и размер към момента на сключването му задължения, които са неопределяеми към бъдещ точно определен във времето момент; поръчителят /вторият ответник/ не може да носи по-голяма отговорност от тази на длъжника, предвид изпратената до дружеството нотариална покана за сумата 78 378,37 лв. и изпратената до М. Й. нотариална покана за сумата 99 958,62 лв. Във връзка с допълнителната искова молба ответницата /настоящ касатор/ е направила възражение, че всички събрани от застрахователния посредник суми по застрахователните полици са преведени на застрахователя. В първоинстанционното производство /открито съдебно заседание на 04.03.2021 г./ ответницата е релевирала доводи, че в приложената към исковата молба справка за невнесени суми от застрахователния агент „Олимпик София - 1“ Е. почти половината от позициите не се отнасят до ответното дружество, а ищецът е изложил доводи, че по издадените от други дружества застрахователни полици дължимата поредна премийна вноска е събрана от ответното дружество /настоящ касатор/ и не е преведена на ищеца, което е удостоверено от ответника в приложените по делото и подписани от последния отчети. Във връзка с представените отчети ответницата поддържа становище, че същите са недостоверни относно посочените в тях суми, тъй като отчетите не съдържат подпис за осчетоводил, а повечето от тях не са подписани от получател. Направила е възражение и доводи, че на 09.06.2021 г., считано от 17.30 ч. са преустановени от ищеца по отношение на първия ответник предоставянето на стикери, контролни талони, полици и други, както и са блокирани всички достъпи на застрахователния посредник /ответното дружество и настоящ касатор/ до системата IMS за издаване на застрахователни договори.

Софийски градски съд е приел за неоснователно възражението на ответницата за нищожност на договора за поръчителство по подробно изложени съображения. Във въззивното производство този въпрос не е спорен, тъй като ответниците /въззивници/ не са направили оплакване във въззивната жалба за неправилност на посочения извод.

В подадената от ответниците въззивна жалба е направено оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – не са обсъдени възраженията, направени с отговора и допълнителния отговор на исковата молба, нито изложените в първоинстанционното производство доводи, доказателствата са обсъдени непълно и едностранчиво, не са допуснати относими допълнителни задачи на съдебно-счетоводната и съдебно-компютърната експертизи, липсва проект за доклад от разпоредителното заседание по смисъла на чл. 140 ГПК, определението на СГС от 10.11.2017 г. не е доклад по делото, поради което делото не е изяснено от фактическа страна, фактическата обстановка и фактите с правно значение са непълно установени. Поддържа се становище, че не е съобразен фактът, че значителна част от посочените в приложената към исковата молба справка като задължения суми не са на „Олимпик София – 1“ Е., а са на други лица – брокери и агенти, и няма основания да се дължат от ответниците, както и че липсва съответствие между справката за невнесени суми и отчетите за събрани и неотчетени премии. Излага се, че направените в тази насока възражения и доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение и поради това, че не е обсъдено обстоятелството, че на 09.06.2014 г., считано от 17.30 ч. са преустановени от ищеца по отношение на първия ответник предоставянето на стикери, контролни талони, полици и други, както и са блокирани всички достъпи на застрахователния посредник /ответното дружество и настоящ касатор/ до системата IMS за издаване на застрахователни договори, а в приложената към исковата молба справка, на която е основана исковата претенция, на страница 21 и сл. претендираните суми са с посочен падеж след 09.06.2014 г. Поддържа се също, че не е обсъдено възражението, че претендираните от ищеца суми следва да се редуцират най-малко със сумите, представляващи дължимото по договора за застрахователно посредничество комисионно възнаграждение. В нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в пълнота, поотделно и в съвкупност, както и направените възражения и доводи, относими към поддържаните в първоинстанционното и въззивното производство твърдения и възражения. Не се е произнесъл по възражението, че значителна част от посочените в приложената към исковата молба справка като задължения суми не са на „Олимпик София – 1“ Е., а са на други лица – брокери и агенти, и няма основания да се дължат от ответниците.

При установяване на фактическата обстановка въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай съдебният състав е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза безкритично, не е отчел, че е изготвено само въз основа на проверка на осчетоводяванията при ищеца и не е направил оценка доколко същото е обосновано и дали се опровергава от представените от ищеца с исковата молба отчети, подписани от ответното дружество /настоящ касатор/. Не е съобразил, че при изготвяне на заключението вещото лице Р. Р. С. е извършило избирателно проверка само на 35 броя застрахователни полици, докато предявените искове се отнасят до полиците, индивидуализирани в приложената към исковата молба справка. При възникнал съдебен спор за дължимостта на претендираните от ищеца по приложената справка за невнесени суми /застрахователни премии по индивидуализирани в справката застрахователни полици/ от застрахователния агент /от лист 41 до лист 99 вкл. по гр. дело № 17043/2014 г. на СГС/ проверката е следвало да се извърши по всички полици, за които се претендират получени от ответното дружество /настоящ касатор/ и неплатени на ищеца застрахователни премии, като се съпоставят отразените в справката полици, по които се претендира плащане, от една страна, и отразените в подписаните от „Олимпик София – 1“ Е. и представени с исковата молба отчети, от друга страна, след което да се съотнесат към извършените плащания от „Олимпик София – 1“ Е. на ищеца.

Предвид възражението, поддържано в двете инстанционни производства, съдът е бил длъжен да извърши преценка налице ли е съответствие между справката за невнесени суми и отчетите за събрани и неотчетени премии, приложени от ищеца към исковата молба, което не е направено.

Въззивната инстанция не е обсъдила и поддържаното в двете инстанционни производства възражение, че част от посочените в приложената към исковата молба справка като задължения суми не са на „Олимпик София – 1“ Е., а са на други лица – брокери и агенти, и няма основания да се дължат от ответниците.

По отношение на заключението на съдебно-компютърната експертиза въззивната инстанция правилно е приела, че достъпът на „Олимпик – София 1“ Е. до системата IMS /за създаване и регистриране на застрахователни договори/ е преустановен чрез смяна на предоставените пароли, като лишаването е станало в интервала 12.03 ч. - 12.53 ч. на 25.06.2014 г. В този смисъл се налага извод, че след тази дата ответното дружество /касатор/ не е имало възможност да сключва и регистрира застрахователни договори и да издава застрахователни полици.

Въззивният съд в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил възражението дали се дължат брутните премии, които съставляват исковата претенция, или същите следва да бъдат намалени със сумите, представляващи дължимото по договора комисионно възнаграждение, т. е. дали евентуално дължимите на ищеца суми са в размер на нетните премии или ответниците по иска е следвало да направят възражение за прихващане с дължимото комисионно възнаграждение.

Неправилно съдебният състав е приел, че искането за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-компютърната експертиза са преклудирани. Допълнителните задачи на експертизите са относими и допустими поради обстоятелството, че не е направена проверка по всички полици, за които се претендира плащане на получените от ответното дружество /касатор/ застрахователни премии, конкретизирани в справката към исковата молба, като задължение на съда е, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други, да допусне служебно експертиза – чл. 195, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да се произнесе по направените от ответницата /касатор/ в първоинстанционното производство възражения и релевирани доводи, които са поддържани и пред въззивната инстанция, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като допусне и необходимите допълнителни задачи на съдебно-счетоводната и съдебно-компютърната експертизи или при преценка комплексна експертиза. Въззивният съд по своя преценка има право да уточни или допълни задачите на вещите лица.

С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.