Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Незаконно дисциплинарно уволнение поради недоказани отсъствия от работа

Решение №3255/2024 · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Служител оспорва дисциплинарното си уволнение, мотивирано с неявяване на работа за над 17 часа и системни нарушения на трудовата дисциплина. Съдът установява, че работодателят не е доказал твърдените отсъствия, тъй като през това време служителят е работил в друг офис на фирмата, а за едно от посочените нарушения вече е имало наложено наказание. Върховният касационен съд отменя уволнението, възстановява служителя на работа и му присъжда обезщетение за оставане без работа.

Какво приема съдът

Работодателят носи доказателствената тежест да установи нарушението, за което е уволнил служителя, а за едно и също нарушение не може да бъде налагано повече от едно дисциплинарно наказание.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

дисциплинарно уволнениенеявяване на работадоказателствена тежествъзстановяване на работаобезщетение за оставане без работаповторно наказване

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 365

гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
При секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3573 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 3255/2023 г. по гр.д. № 2767/2023 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 10714/04.10.2022 г. по гр.д. № 2114/2022 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на Г. С. И. срещу „Пи Ес Ес Строителство“ АД, както следва:

· да признае за незаконно и отмени дисциплинарното уволнение със заповед № 67/18.11.2021 г., с която изпълнителният директор на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 326, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· да възстанови ищеца на длъжността „ръководител проекти – строителство“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· да осъди ответника да му заплати сумата 11 437.62 лв. – обезщетение за периода 19.11.2021 г. – 18.05.2022 г., в който ищецът съответно е останал без и е работил на по-ниско платена (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ).

Решението е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): 1. Необходимо ли е съдът да обсъди мотивите в заповедта по чл. 195 КТ във връзка едни с други и в общия им смисъл, за да установи нарушението, поради което работникът/служителят е дисциплинарно уволнен? и 2. За да проведе работодателят успешно защитата си по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, необходимо ли е да докаже спорните обстоятелства по нарушението по довода в исковата молба, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работникът/служителят не е извършил нарушението?

По повдигнатите въпроси настоящият състав намира, че задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение са установени в закона и имат императивен характер. По правна характеристика заповедта по чл. 195 КТ е едностранно волеизявление на работодателя и поражда действие – прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното с нея наказание дисциплинарно уволнение, с достигането си до адресата, без значение дали е мотивирана или не - чл. 195, ал. 3 КТ. Изискването за мотиви, включително откъм нарушението, не е самоцелно. Чрез него основна цел на законодателя е да гарантира ефективна защита на работника/служителя. Поради това когато в заповедта няма мотиви или мотивите са недостатъчни да индивидуализират нарушението, съдът по иска по чл. 344, ал. 1 КТ признава уволнението за незаконно и го отменя. Когато в мотивите на заповедта има известна неяснота за нарушението, съдът тълкува волята на работодателя по критериите по чл. 20 ЗЗД, приложени съответно (чл. 44 ЗЗД) и като се убеди, че тълкуването не засяга правото на защита на работника/служителя. По довода в исковата молба, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работникът/служителят не е извършил нарушението, за което е санкциониран, доказателствената тежест е на работодателя, а в съдът може да даде правилната правна квалификация. Отговорите обобщават установената практика на Върховния касационен съд по чл. 195 и чл. 189 КТ и не се нуждаят от други мотиви.

Правилно въззивният съд е приел, че със заповед № 67/18.11.2021 г. изпълнителният директор на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение на заеманата от ищеца длъжност „ръководител проекти – строителство“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Неправилно обаче е прието, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено поради четири закъснения на ищеца за работа в периода 25.10.2021 г – 29.10.2021 г. (чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ), а закъсненията, наред с другите две нарушения по т. 1 и т. 3 от мотивите заповедта са сформирали извода на работодателя за системни нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ). В т. 2 на заповедта са описани закъснения на ищеца общо за 1 час и 38 минути. Наред с това, работодателят е посочил, че в този период от 5 работни дни ищецът е следвало да отработи общо 40 часа, като е бил на работа само 17 часа и 3 минути. Закъсненията от 1 час и 38 минути не сформират разликата от 17 часа и 3 минути. Основателно е касационното оплакване, че нарушението по т. 2 от мотивите на заповедта не е по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ, а по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ – неявяване на работа за 17 часа и 3 минути в периода 25.10.2021 г. - 29.10.2021 г. Мотивите в заповедта са достатъчни за този извод, който въззивният съд е бил длъжен да направи, съгласно чл. 44, вр. чл. 20 ЗЗД, включително като констатира, че разтълкуваната воля на работодателя не нарушава ефективна защита на ищеца по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Твърденията в исковата молба са, че в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. той е бил на работа в уговореното работно време – от 8.30 до 17.30 ч., с един час обедна почивка. При довода, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото не е извършил нарушението по т. 2 от заповедта, въззивният съд е бил длъжен да обсъди дали събраните доказателства установяват отсъствие на ищеца за 17 часа и 3 минути, включително със закъсненията. Въззивният съд е ограничил разсъжденията си до това, че закъсненията от 1 час и 38 минути са доказани. Разсъжденията му са за различно нарушение от това по заповедта. Основателно е и касационното оплакване за допуснати съществени нарушения по чл. 236, ал. 2 ГПК, включително поради спестените разсъждения на въззивният съд за това, дали работодателят успешно е провел доказателствената тежест в установяване на отсъствията на ищеца в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. за 17 часа и 3 минути. Настоящата инстанция е длъжна да отмени решението. Установените касационни основания (чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК) не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, но касационната инстанция е ограничена в дейността си по решаване на спора в две посоки (чл. 290, ал. 2 ГПК). Първо, в жалбата няма оплакване, че решението е неправилно в частта, с която въззивният съд е приел за спазени изискванията по чл. 193 КТ - преди връчването на заповедта ищецът не се е отзовал на поканата от работодателя да даде обяснения. Настоящата инстанция е длъжна да приеме, че е така. В касационната жалба няма и не могат да се очакват оплаквания за неправилност на решението в частта, с която въззивният съд е приел за недоказано нарушението по т. 3 на заповедта – проведена кореспонденция със съконтрахент на личната електронна поща на ищеца (чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, вр. заповед № 339/12.12.2019 г. на работодателя). Настоящата инстанция е длъжна да приеме, че ищецът не го е извършил. Така спорът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се концентрира върху това, дали ищецът е извършил нарушението по т. 2 от заповедта за дисциплинарно уволнение.

От събраните писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 1016/31.10.2019 г. страните са в безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „ръководител проекти – строителство“ в ответното дружество. Съгласно длъжностната характеристика, той е бил отговорен за цялостното управление на поверените му строителни обекти, като гарантира изпълнението им в срок и в съответствие със заложения бюджет. Трудовите му задължения са да планира, организира, ръководи, контролира и регулира дейностите по техническо и организационно изпълнение на строителните обекти и да подпомага отношенията на дружеството с инвеститорите. Договореното работно време е от 8.30 до 17.30 ч. с един час обедна почивка. Със заповед № 181/02.08.2021 г. на ищеца са възложени два строителни обекта: Хотел Джуно на адрес [населено място], [улица] (кръстовището на [улица]и [улица]) и Бюро Патенти на адрес [населено място], [улица]. Със заповедта му е възложено също да подписва от името и за сметка на дружеството актове и протоколи за различните етапи на строителството с изключение на актовете образец № 10, № 11, № 14, № 15 и № 16. Със заповед № 1/12.03.2021 г. работодателят е наредил при постъпване на работа на всеки работник и служител да се издаде четец за достъп до работното място от картов тип, съдържащ лични данни. Ищецът има и ползва такава карта/четец.

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Т., М. и М., се установява, че на адрес [населено място], [улица], има офис, в който се намира строителната документация на обекта Хотел Джуно. Двата обекта и офисът са в близост, на няколко минути пешеходно разстояние. От заключението на вещото лице се установява, че и на двата обекта има система, отчитаща влизането и излизането на работниците и служителите. Такава система няма в офиса на [улица]. От заключението на вещото лице се установява също, че чекиращата система на двата обекта в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. е отчитала влизания на ищеца минути след 8.30 ч. - началото на работното време, и излизания по различно време, включително след 17.30 ч. – края на работното време, но сборът между уговореното и отработеното според чекираното присъствие на ищеца е много по-малък от 17 часа и 3 минути. Доказателствената тежест в установяване на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ, описано в т. 2 от заповедта за дисциплинарно уволнение – отсъствие на ищеца от работа в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. за 17 часа и 3 минути, е на работодателя. Настоящият състав намира, че той не я е провел успешно. От показанията на свидетеля Т. се установява, че през този период в рамките на работното време, а и след него, ищецът е бил в офиса на [улица]. Показанията не се опровергават от показанията на другите двама. Напротив, М. свидетелства, че през този период ищецът е работил и в офиса на адреса в [населено място], [улица], в непосредствена близост до строителния обект Хотел Джуно. Обсъждането на свидетелските показания във връзка със заповед № 181/02.08.2021 г., с която работодателят е наредил ищецът да изготвя необходимите книжа по етапите на строителство на двата обекта, води до извод, че е малко вероятно ищецът да ги е изготвял, включително взаимодействайки си с инвеститорите, на самите обекти. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест за работодателя (чл. 154 ГПК) следва да се приеме, че ищецът не е извършил нарушението по т. 2 от заповедта за дисциплинарно уволнение. В периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. той е изпълнявал трудовите си задължения на двата строителни обекта, а разликите в чекираните присъствия и отсъствия се обясняват с полагания от него труд в офиса на [улица] рамките, а и след работно време (така свидетелят Т.).

След като ищецът не е извършил нарушенията по т. 2 и т. 3, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, касационната инстанция приема, че е длъжен да обсъди само нарушението по т. 1. То е констатирано в предходна заповед на работодателя № 61/16.09.2021 г., с която на ищецът е наложено дисциплинарното наказание „забележка“. Следователно заповедта за дисциплинарно уволнение № 67/18.11.2021 г. касационната инстанция е длъжна да отмени като издадена в нарушение по чл. 189, ал. 2 КТ. Разпоредбата забранява за едно и също нарушение на трудовата дисциплина работодателят да наложи повече от едно дисциплинарно наказание. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С незаконната заповед работодателят е прекратил безсрочно трудово правоотношение. Възражението, че ищецът е упражнил правото по чл. 326, ал. 1 КТ да прекрати трудовия договор с едномесечно предизвестие, срокът на който е изтекъл, ответникът прави несвоевременно с писмените бележки пред първата инстанция. Поради преклузия, касационната инстанция не следва да го обсъжда по същество.

Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата 11 437.62 лв.. Оставането на ищеца без работа за периода 19.11.2021 г. - датата на връчване на незаконната заповед за дисциплинарно уволнение, до 19.05.2022 г. – края на 6-месечния период, респективно полученото от него възнаграждение при новия работодател в по-малък размер от последното брутно възнаграждение за пълен отработен месец при ответника, се факти, установими от трудовата книжка. Констатацията за вписаното в нея е извършила първата инстанция.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва са направените от ищеца по делото разноски. Те се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения (по 1 200 лв. за всяка инстанция). Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, макар и своевременно направено от ответника пред първата инстанция. С уговореното и заплатено възнаграждение на своя адвокат – 1 500 лв. без ДДС, а с ДДС 1 800 лв., той признава, че действителната правна и фактическа сложност на делото изисква трудът на адвоката за защитата да се оцени в размер, не по-нисък от 1 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК той следва да заплати по сметка на бюджета на Върховния касационен съд сумата 1 576.50 лв. Сформират я сбора на държавните такси по неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – по 100.00 лв., 4 % върху размера на осъдителния иск – 457.50 лв. и 660.00 лв. – възнаграждение на вещото лице, изплатено от бюджета на Софийския районен съд, както и държавните такси - 30.00 лв. (по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и 329 лв. (по чл. 18, ал. 2, т. 2 от същата Тарифа).

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3255/19.06.2023 г. по гр.д. № 2767/2023 г. на Софийски градски съд.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на Г. С. И. ЕГН [ЕГН], наложено със заповед № 67/18.11.2021 г. на изпълнителния директор на „Пи Ес Ес Строителство“ АД ЕИК[ЕИК]

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. С. И. на длъжността „ръководител проекти – строителство“.

ОСЪЖДА „Пи Ес Ес Строителство“ АД да заплати на Г. С. И. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ сумата 11 437.62 лв. – обезщетение за периода 19.11.2021 г. – 19.05.2022 г., ведно със законните лихви от 17.01.2022 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да й заплати сумата 3 600 лв. – разноските по делото.

ОСЪЖДА „Пи Ес Ес Строителство“ АД да заплати в полза на бюджета на Върховния касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 576.50 лв. – държавни такси и разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.