Определяне на обезщетение за неоснователно обогатяване при строителство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 618

гр.София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: БОРИС ИЛИЕВ Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 303 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Е. Ж. М., чрез адвокат Ц. М. от АК–София, срещу решение № 789/04.07.2024 г. по в.гр.д.№ 3304/2023 г. на Апелативен съд София, 7 състав, което потвърждава решение от 17.03.2023 г. по гр.д.№ 14807/2017 г. на Софийски градски съд, І-12 състав в частта, в която е уважен предявения евентуален иск на „Евксиноград“ ЕООД против Е. Ж. М., на основание чл.59 ЗЗД, за сумата 79 267,69 лева, с която тя се е обогатила за сметка на ищеца, представляваща стойност на строително-ремонтните работи по изграждане на собствените й апартаменти в жилищната сграда, построена в поземлен имот в гр.Варна, ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. до изплащането. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд се служебно да допусне експертиза да установи стойността на вложените от ищеца средства и каква е увеличената стойност на имота към датата на извършване на разходите, при предявен иск по чл.59 ЗЗД?“.

Отговор на процесуалноправния въпрос се дава в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с постановките на т.2 и 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които се приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но ако въззивната жалба съдържа довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, дори да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, но дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. В тези случаи, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако може да направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Съгласно указанията в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, ищецът разполага с иск по чл.59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД и липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД има неоснователно преминаване на благата от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице, но и в тези случаи предпоставка за уважаване на иска е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факти. Следователно, при твърдения за неоснователно разместване на благата, съдът трябва да изясни дали увеличеното без основание имущество на едно лице е за сметка на имуществото на друго лице и произтича от един общ факт или група факти.

С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира доводите за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила за основателни. При постановяване на решението, въззивният съд правилно е установил релевантните фактически обстоятелства по делото, че с нотариален акт № 173/23.10.2013 г. дружеството - ищец продава на Е. Ж. М. правото на строеж за изграждането на три самостоятелни обекти в предвидената за построяване сграда в гр.Варна; строително-монтажните работи са извършени със средства на дружеството по сключени договори с трети лица, без да са били възложени за изпълнение от ответницата; сградата е въведена в експлоатация, въз основа на разрешение за ползване от 2014 г., но липсват доказателства за възстановяване на вложените от ищеца средства. Правилно също така въззивният съд приема, че иск по чл.59 ЗЗД може да се предяви и когато облагата преминава чрез действия на трето лице в патримониума на обогатилия се за сметка на ищеца. При уважаване на иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, обаче, ищецът има право на по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. В случая, въззивната инстанция е установила само разходите за СМР в изградената жилищна сграда, но не и увеличената стойност на придобитите от ответната страна жилищни обекти.

В исковата молба се твърди, че дружеството е извършило фактически и правни действия, които ответницата не е заплатила и се е обогатила за негова сметка. Правото по чл.59 ЗЗД възниква, когато обеднелият не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, т.е. възможността на едно лице да се защити с иск на основание чл.59, ал.1 ЗЗД осуетява всяко неоснователно разместване на благата, когато липсва друг път за защита на неговите права. Жилищната сграда, в която се намират закупените от ответницата апартаменти, е била изградена със средства на дружеството-ищец, което е възложило работата на подизпълнители. При липса на доказателства за възлагане на работата, съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца. В случая, съдът в обжалваното решение е установил само разходите за СМР в изградената жилищна сграда, но не и увеличената стойност на придобитите от ответницата самостоятелни жилищни обекти. Според заключенията на вещи лица за разходваните средства на трите апартамента са общо 79 267,69 лева, но липсват доказателства ответната страна да е заплатила за изграждането или да е възложила и платила изпълнението на СМР на трети лица. Следователно, ищецът по делото е установил стойността на разходите за СМР в изградената жилищна сграда, вкл. за собствените на ответницата апартаменти, които не са му възложени за изпълнение, но липсват доказателства за размера на увеличената стойност на притежаваните от ответницата жилищни обекти.

Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и връщане на делото на друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва установи увеличената стойност на придобитите от ответната страна жилищни обекти, с помощта на вещо лице, въз основа на което да се определи на по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота.

Разноски по делото са поискани от двете страни, но такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 789/04.07.24 г. по в.гр.д.№ 3304/23г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.