Връчване на съдебни книжа на чужденци със собствен имот в България

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 179

гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4908 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 247 от 22.01.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане молбата на В. С. Ш. и Н. В. Ш. за отмяна на решение № 193 от 17.01.2024 г. по гр. д. № 16744/2022 г. на Районен съд – Варна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК.

Молителите твърдят, че за инициираното срещу тях от ищеца „Б.С.И.Т.“ ЕАД производство не били надлежно уведомени и известени. Същите са с постоянно местопребиваване и център на жизнени интереси в държавата си по гражданство - РФ, и не притежават постоянен адрес в Република България; не пребивават в пределите на България; нямат получен статут на пребиваване на чужденец. Въпреки това по делото били изпращани съобщения до адрес на притежаван от тях в България недвижим имот, а именно в [населено място], общ. Н., местност Ю. , бл. *, ет. *, ат. *. Те не посещавали имота си, в т.ч. територията на Р. България, за времето на съдебното производство, конкретно в периода 24.09.2021 г. - 21.07.2024 г. През лятото на 2024 г. пристигнали в България, веднага след като били уведомени от свои съседи за възможно заведено срещу тях дело. При случайна проверка на страницата на съда, съседите им видели техните инициали, за което им съобщили. Молителите незабавно ангажирали адвокат, който да извърши проверка за тях. В устна форма адвокатът потвърдил, че при извършена справка по техни имена във ВРС, му било съобщено за архивирано дело под № 16744 по описа за 2022 г., по което те са ответници и което е приключило с решение.

В. С. Ш. и Н. В. Ш. считат, че срокът по чл. 305 ГПК започва да тече от деня, в който те са пристигнали на територията на Р. България, като най-ранният възможен момент, в който са могли реално да узнаят за делото, е датата 21.07.2024 г., отбелязана в паспорта им с печат за влизане.

Според молителите делото било решено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване на ответната страна. При прилагане разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е следвало да спази предвидената последователност, както и да съобрази чуждото гражданство на ответниците. В конкретния случай, въпреки наличието на данни за адрес в чужбина, съдът е извършил призоваване до адреса на имота им в България, който адрес не е постоянен, настоящ или такъв по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Чужденците - адресати по Закона за гражданската регистрация, са само онези, които са посочени в чл. 3, ал. 2, т. 2 или тези, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище. Ш. твърдят, че те не отговарят на нито едно от условията, поради което и разпоредбите на чл. 53 ГПК не са приложими за тях. Същите са установени - както е посочено - за чужденци, които пребивават в България, докато молителите я посещават инцидентно и краткосрочно, обичайно само в летния сезон, и обстоятелството е добре известно на ищеца по приключилото дело. Пребиваването на чужденци, което е краткосрочно (до 90 дни) и когато е реализирано, се установява от попълнена адресна карта, съхранявана в сектор „Миграция“ към ОД - МВР, съобразно чл. 6 ППЗЧРБ. Видно от материалите по делото, такава проверка не е извършена от съда, а същата би дала информация за трайното отсъствие на ответниците от страната.

Според изложеното в молбата, последващите действия на съда по призоваване на ответниците до адреси в чужбина не са съобразени с действащите и приложими в случая разпоредби на чл. 8, ал. 1 от Договора за правна помощ между РБ и СССР, както и чл. 32, ал. 1 КМЧП и Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина. Съдът се е ограничил да разпореди изпращане на книжата до адрес в чужбина по поща, вместо да оформи по надлежен ред съдебна поръчка. От информацията по делото става ясно, че пощенската пратка е с отбелязана от служител нарушена опаковка, и се връща обратно след отразен неуспешен опит за доставка. Фактически, книжата въобще не са достигнали до сочения адрес в чужбина на ответниците, и само два дни след неуспешен опит за доставка са насочени обратно към изпращача. За това има ясни индикации от съдържащата се по делото информация за проследяване на пратките. В допълнение, няма данни книжата да са превеждани на езика на ответниците, според изискванията на чл. 4, ал. 2 ГПК и горецитираните приложими международни актове. На тези основания назначаването на особен представител се явява незаконосъобразно.

Насрещната страна „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД оспорва молбата.

Пред ВКС са събрани нови писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

С решение № 193 от 17.01.2024 г. по гр. д. № 16744/2022 г. Районен съд – Варна е осъдил В. С. Ш., гражданин на Руската федерация, с адрес: [населено място], местност „Ю. “, ПИ ***, бл. * ет. *, ат. *, да заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД сумата от 2073.79 евро, представляваща половината от сбора на дължимите суми по сключен между страните на 09.12.2010 г. договор за поддръжка и управление на общи части на сграда, построена в [жк], за имот с идентификатор *****, в общ размер на 4147.58 евро, формирана както следва: сума в размер на 335.20 евро, дължима за 2020 г.; сума в размер на 836.55 евро, дължима за 2021 г. и сума в размер на 902.04 евро, дължима за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2022 г., до окончателното плащане; осъдил Н. В. Ш., гражданка на Руската федерация, с адрес: [населено място], местност „Ю. “, ПИ ***, бл. *, ет. *, ат. *, да заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД сумата от 2073.79 евро, представляваща половината от сбора на дължимите суми по сключен между страните на 09.12.2010 г. договор за поддръжка и управление на общи части на сграда, построена в [жк], за имот с идентификатор *****, в общ размер на 4147.58 евро, формирана както следва: сума в размер на 335,20 евро, дължима за 2020 г.; сума в размер на 836.55 евро, дължима за 2021 г. и сума в размер на 902.04 евро, дължима за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2022 г., до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери; ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноски по делото.

Видно от исковата молба, в нея е посочен следният адрес за призоваване на двамата ответници: [населено място], местност „Ю. *“, ПИ ***, бл. * ет. * ат. *. Допълнително са посочени и следните адреси: за Н. Ш. – Русия, [населено място], Московска област, [улица], ап. № 73; за В. Ш. – Русия, [населено място], [улица], ап. № *. Към исковата молба са приложени справки от Регистър БУЛСТАТ, от които е видно, че В. Ш. и Н. Ш. имат регистриран адрес за кореспонденция в България адресът на ателие * в бл. *. ет. *, [населено място], местност „Ю. “.

Копие от исковата молба и приложенията й са изпратени на ответниците на адреса в [населено място], ателие *, като поради обстоятелството, че същите не са намерени при посещенията на призовкаря, както и поради липсата на други лица в блока, тъй като комплексът се обитава само през летния сезон, на 10.04.2023 г., в 11.00 ч., са залепени уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК. Предходните посещения на длъжностното лице на адреса са: на 09.03.2023 г. - в 15.00 ч., на 25.03.2023 г. (събота) - в 12.15 ч.

С разпореждане № 15595/26.04.2023 г. Районен съд – Варна е наредил съдебните книжа да се изпратят на адресите на ответниците в Руската федерация. Във връзка с това призоваване по делото са приложени разпечатки на „Български пощи“ за проследявяне на пратки, от които се установява, че пратките не са получени от адресатите им.

С разпореждане № 25970/11.07.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че е налице осъществено връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание ал. 6 на същия член е приложил книжата по делото, назначил е особен представител на ответниците – адвокат М. А., която ги е представлявала до приключване на делото.

Въз основа на така изложеното, настоящият съд намира молбата за отмяна за неоснователна. Съображенията му за това са следните:

Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Посочената разпоредба не поставя изискването за продължително пребиваване на чужденеца в страната и притежаването на определен статут, изискващ съществуването на ЕГН или личен номер на чужденеца (така: решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.). Същата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато административна служба е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б“ от Закона за регистър БУЛСТАТ, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от същия закон е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижимо имущество в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК. Съдебната практика приема и че прилагането на разпоредбата на чл. 53 ГПК по отношение на чужденци, притежаващи недвижими имоти в страната, с вписан постоянен адрес в Агенцията по вписванията, не противоречи нито на чл. 8, ал. 1 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, нито на чл. 33, ал. 1 КМЧП. Нормите на чл. 48 и чл. 53 ГПК относно адреса за връчване на съдебни книжа и съобщения са императивни и съдът не е длъжен да връчва книжа и съобщения на ответника на други адреси, различни от регистрирания адрес (решение № 60280/19.01.2022 г. по гр. д. № 2129/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 543/16.09.2024 г. по гр. д. № 3545/2023 г. на ВКС, І г. о.). Ето защо за съда не е съществувало задължение да призовава молителите на адресите в Руската федерация.

Същевременно осъщественото по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК връчване е съобразено изцяло със законовите изисквания. В съответствие с нормите на ГПК е и назначаването на особен представител на ответниците по исковата молба.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата за отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна има право на 750 лв. разноски за адвокат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. Ш. и Н. В. Ш. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на решение № 193 от 17.01.2024 г. по гр. д. № 16744/2022 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. С. Ш. и Н. В. Ш. да заплатят на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД разноски пред ВКС в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: