Действие на промяната в имущественото състояние при освобождаване от държавна такса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 209
[населено място], 04.08.2026

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 1958 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. По касационна жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., е допуснато касационно обжалване на решение № 405/09.07.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на САС, поправено с решение № 615/04.12.2025 г., с което е обезсилено решение № 1558/15.12.2023 г. по т.д. № 1879/21 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Сенид“ ООД искове по чл.125 ал.3 ТЗ за сумата от по 2 817 005,13 лв. - за всеки един от ищците, и е прекратено производството по исковете им в тази част. В касационната жалба са изложени съображения, че въззивното решение е неправилно, защото първоинстанционното решение е обезсилено поради неизпълнението на неправилни указания на въззивния съд – за внасяне от ищците на държавна такса от по 112 080,21 лв. по вече приключилото първоинстанционно производство, по което те са били освободени от държавна такса. Поддържа се от касаторите, че с определение № 697/21.09.2021 г. по т.д. 1879/21 г. на СГС те като ищци са били освободени от задължението за внасяне на държавна такса по исковата молба за разликата над 600 лв., а промяната в тяхното имуществено състояние е настъпила след подаване на въззивната жалба в хода на въззивното производство. Настъпилата в хода на въззивното производство промяна в имущественото състояние на ищците не може да бъде основание да бъдат задължени от въззивния съд за внасяне на държавна такса по вече приключилото първоинстанционно производство. Навеждат довод, че по аналогия от правилото на чл.96 ал.2 ГПК настъпилата пред въззивната инстанция промяна в обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК действа занапред, поради което няма основание въззивната инстанция да преразглежда въпроса за дължимостта на държавна такса за първоинстанционното производство, по което ищците са освободени от задължението да внесат държавна такса за разликата над 600 лв. Искат въззивното решение да се обезсили, а при условията на евентуалност да се отмени и делото да се върне на САС за произнасяне по същество по въззивната жалба срещу решението на СГС в обжалваната част.

Ответникът „Сенид“ ООД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба с довода, че съгласно т.7 на ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС при констатиране във въззивното производство на нередовности на исковата молба, които не са отстранени в дадения срок, въззивният съд следва с решение да обезсили първоинстанционното решение. Поддържа се, че пред въззивната инстанция е настъпила промяната в имущественото състояние на ищците, на които са дадени указания да внесат държавна такса, но не върху целия първоначално предявен размер на иска, а само върху 2 817 005,13 лв. – за всеки един, която част от иска е предмет на въззивното производство. Ответникът се позовава на мотивите към т.12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че когато страната на основание чл.83 ал.2 ГПК е освободена от заплащането на държавна такса, това важи за всички инстанции, от което следва изводът, че промяната на обстоятелствата също важи за всички инстанции.

Третото лице „Уникредит Б.“ АД – помагач на касаторите /ищци/, е представил отговор, с който оспорва касационната жалба срещу обжалваното решение.

Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е приел за установено, в хода на въззивното производство е настъпила промяна на имущественото състояние на ищците, поради което същите следва да бъдат задължени да изпълнят това задължение от въззивния съд, който е компетентен по този въпрос – ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК, както и т.5 ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. т.д. №1/2013 г. Констатирано е, че с определение N 638/03.10.2024 г. въззивната инстанция е оставила без движение исковата молба с указания да се внесе от ищците държавна такса от по 112 080,21 лв. – дължима за производството пред СГС, както и че с постановени във въззивното производство определение № 789/27.11.2024 г. – за продължаване на срока, и разпореждане N 308/24.02.2025 г. е дадена възможност на ищците да отстранят нередовността на исковата молба по смисъла на чл.261, т.4 ГПК, но тъй като указанията не са изпълнени, е прието, че решението на СГС подлежи на обезсилване в обжалваната част, а първоинстанционното производство по делото следва да се прекрати.

С постановеното по настоящото дело определение № 241/26.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – относно приложението на чл.83 ал.2 ГПК и на чл.129, вр. с чл.128, т.2 ГПК в обратен на действителния им смисъл.

По основанието, обусловило допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира следното:

В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Постановеният в производството по чл.83 ал.2 ГПК съдебен акт е важим до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото не настъпи промяна в релевантните обстоятелства. При влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси, но при настъпила впоследствие промяна в обстоятелствата страната може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото - в този смисъл са дадените разяснения в мотивите на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на касационния съд намира, че когато страната е освободена по реда на чл.83 ал.2 ГПК от задължението за плащане на такси и разноски по делото, но в хода на процеса настъпи промяна в правнорелевантните обстоятелства, тази промяна няма обратно действие и не представлява основание за преуреждане на въпроса за дължимостта на таксите и разноските по вече приключил стадий/етап на производството. Съдебният акт, с който съдът на основание чл.83 ал. 2 ГПК е освободил страната от задължението да внесе такси и разноски, поражда правни последици и действа до постановяването на последващ съдебен акт, отчитащ настъпилите промени, който обаче поражда действие за съответната фаза, в която се развива делото, и занапред. С този последващ съдебен акт не може да се преурежда разрешеният за приключилата фаза на съдебното производство въпрос по прилагането на чл.83 ал.2 ГПК.

В случая с определение N 697/21.09.2021 г. по т.д.1879/2021 г. на СГС ищците са освободени от задължението за плащане на държавна такса по всеки един от исковете за сумата над 600 лв., а в останалата част искането им по чл.83 ал.2 ГПК е оставено без уважение. Определението в частта, с която ищците са освободени от плащането на държавна такса по исковата молба, не подлежи на обжалване и е породило правни последици от неговото постановяване. След постановяване от СГС на решението по същество на спора делото е пренесено пред въззивната инстанция по въззивна жалба на ищците, а в хода на въззивното производство са настъпили промени в тяхното имуществено състояние, настъпването на които е признато в молба от 15.07.2024 г., в която процесуалният им представител е заявил, че всеки от тях е получил сумата от по 633 295,52 лв. в качеството на взискател по изп.дело N 20248040400205 на ЧСИ Д. Н.. Промените в имущественото състояние на ищците са удостоверени и в изготвената на 04.07.2024 г. от тяхната майка декларация за материално и гражданско състояние.

Касационният съд намира, че настъпилите на 01.07.2024 г. факти, изразяващи се в получаване от ищците по банков път на сумите от по 633 295,52 лв., представляват промени в правнорелевантните за нормата на чл.83 ал.2 ГПК обстоятелства, които са основание да се преразгледа въпросът за възможността ищците да внесат държавна такса, дължима за съответния стадий /фаза/, в който се намира производството по делото. Настъпването на въпросните промени в хода на въззивното производство не е основание да се преразглежда от въззивния съд въпросът дали имущественото състояние на ищците им позволява да платят пълния размер на държавна такса за вече приключилото първоинстанционно производство, защото този въпрос е разрешен с определение N 697/21.09.2021 г. на СГС по т.д.1879/2021 г., с което по реда на чл.83 ал.2 ГПК те са освободени от плащане на държавна такса за съответен размер. Цитираното във въззивното решение определение № 109/07.03.2018 г. по гр.д. № 610/2018 г. на ВКС, ГО, разглежда коренно различна хипотеза, която няма нищо общо с настоящата. В него е разгледан случай, при който страната е освободена от държавна такса за частна жалба срещу прекратяване на делото и прието, че освобождаването не обхваща страничното допълнително производство, каквото е това по обжалване на акт, с който жалба по основното производство е върната.

Промяната, изразяваща се в получаване от ищците на сумите от по 633 295,52 лв. на 01.07.2024 г., не рефлектира върху обстоятелството, че към постановяване на определение № 697/21.09.2021 г. на СГС по т.д. №1879/2021 г. материалното им състояние е било затруднено по начин, за който е преценено от първоинстанционния съд, че не им е позволявал да платят държавната такса по исковата молба в пълен размер. Наличието на сумите от по 633 295,52 лв. по банковите сметки на ищците към 01.07.2024 г., когато делото вече е висящо пред въззивния съд, не води до възникване на задължение за плащане на държавна такса за първоинстанционното производство и до нередовност на исковата молба, защото с посоченото по-горе определение на СГС ищците по реда на чл.83 ал.2 ГПК са освободени от плащането на държавна такса за първоинстанционното производство за съответен размер. Настъпилата във въззивното производство промяна в имущественото състояние на ищците не заличава с обратна сила правните последици на постановения по реда на чл.83 ал.2 ГПК съдебен акт. Указанията на въззивния съд ищците да платят държавна такса от по 112 080,21 лв. - за производството пред СГС, са в разрез с нормата на чл.129 ал.2 ГПК, защото не е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.128, т.2 ГПК, а още по-малко е налице нередовност по смисъла на посочената във въззивното решение норма на чл.261, т.4 ГПК, която се отнася за редовността на въззивната жалба. В този смисъл касационният съд намира, че правилата на чл.83 ал.2, чл.128, т.2, чл.129 ал.2 и ал.3 ГПК са приложени от въззивната инстанция в обратен на действителния им смисъл, защото погрешно е прието в обжалваното решение, че поради настъпването в хода на въззивното производство на промени в имущественото състояние на ищците те следва да бъдат задължени да платят държавната такса за разглеждане на предявения пред СГС иск, от която на основание чл.83 ал.2 ГПК са били освободени с определение № 697/21.09.2021 г. по т.д. № 1879/2021 г. на СГС. С оглед правното действие на определението по чл.83 ал.2 ГПК на СГС касационният съд намира, че не е налице нередовност на исковата молба по чл.128, т.2 ГПК, която да влече обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по исковете, защото ищците са внесли определената в съдебния акт по чл.83 ал.2 ГПК държавна такса от по 600 лв. и са отстранили нередовността на исковата молба, а това изключва хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК. Решение № 1558/15.12.2023 г. по т. д. № 1879/2021 г. на СГС е постановеното по редовна – с оглед изискването на чл.128, т.2 ГПК, искова молба. Решението на СГС не е процесуално недопустимо на посоченото в обжалваното въззивно решение основание, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по същество на спора.

Изложените в устните състезания доводи на ответника за злоупотреба от ищците с правото на иск и на обезпечение са напълно ирелевантни с оглед предмета на настоящото производство.

Тъй като касационният съд не решава спора по същество, отговорността за разноски следва да бъде решена при новото разглеждане на делото от въззивния съд - чл. 294, ал. 2 ГПК.

С касационната жалба е подадена и частна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на СГС. Доколкото въззивното решение се отменя и делото се връща за ново разглеждане по същество на предявените искове, касационният съд намира, че частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 405/09.07.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на Апелативен съд - София, поправено с решение № 615/04.12.2025 г.

Връща делото на Апелативен съд - София за повторно разглеждане на делото от друг въззивен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 723/21.02.2024 г. по т.д. № 1879/2021 г. на СГС.

Решението е окончателно, а в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.