Отговорност на застрахователя при вреди, настъпили след самото ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 613

София 23.10.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3328 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 1533 от 29.03.2024г. по касационната жалба на Г. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 140 от 18.04.2023г. по в.гр.д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив с коeто е отменено решение № 231 от 15.06.2022г по т.д.№ 593/2020г. на Окръжен съд Пловдив, с която „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД е осъдено да му заплати сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 6.01.2020г., около 21.30ч., в [населено място], [община], причинено виновно от водача на л.а. “Мерцедес“,модел С 320, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 18.02.2020г. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен, като е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по въпрос: Съдържа ли нормата на чл.477 и сл. КЗ изискване вредите да са причинени само в момента на настъпване на пътно транспортното произшествие?, за който е преценено е, че е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1135/2023г. на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 1144/2017г.на ІІІ г.о.
В проведеното открито съдебно заседание, страните се представляват, с изключение на третото лице помагач, за което не се явява представител. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за основателност на подадената касационна жалба. Счита постановения въззивният акт за неправилен, защото е налице настъпило събитие, което представлява покрит риск по чл.493, ал.1 КЗ, за което следва да се присъди обезщетение. Претендира направените разноски, съгласно представен списък.
Изразеното от процесуалния представител на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД София становище е за неоснователност на подадената жалба поради липса на причинна връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилите вреди. Счита постановеният въззивен акт за правилен и желае да бъде оставен в сила. Претендира разноски съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл.477, ал.1 КЗ - обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност възниква когато настъпят всички правно релевантни факти, предвидени като основание за възникването й – противоправно деяние, вреди, причинна връзка, вина /която се презумира/.На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Възможно е деянието да не е единствената причина за вредата, а тя да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество действия или събития, което не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. При преценката за наличието й е от значение дали деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, а то е такова когато, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, неправомерният резултат не би настъпил /вж.решение по гр.д.№ 1144/2017г.на ІІІ г.о./ И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице, без значение дали деянието е било осъществено, то тогава причинна връзка между тях не е налице.

По делото не е имало спор за факти:

Било е установено въз основа на ангажирани по делото гласни доказателства и е потвърдено със заключение на приета комплексна медицинска-автотехническа експертиза, че на 6.01.2020г., след като са празнували в съседно [населено място], ищецът, неговият син Й. и още трима приятели, прибирайки се в тъмната част на денонощието, към селото в което живеят /с.Б./ и возейки се в л.а.“Мерцедес S 320“,[рег.номер на МПС], управляван от Г. М. са претърпели пътно-транспортно произшествие. Според заключението - основната причина за настъпването му - от техническа гледна точка - е поведението на водача, управляващ моторното превозно средство, който е навлязъл в ляв завой на пътя с несъобразена скорост - вместо с разрешените 50 км./ч., той се е движили със скорост от 86 км./ч., което е станало причина – под въздействие на центробежните сили - автомобилът да напусне платното за движение от дясно и с предната си част да се удари в дърво и стълб. /Даденото заключение на експерта е, че при движение със скорост от 51 км./ч. е нямало да се стигне до инцидента.След удара, автомобилът е преустановил движението си в необичайна поза, опрян до стена и стълб, като само десните му гуми са били на земята. Никой от возещите се в автомобила не е получил травматични увреждания, докато е бил в купето. Доколкото дясната страна е била плътно опряна до стената, возещите се в автомобила са излизали през левите врати. Свидетелят Й. Й. /син на пострадалия/, който се е возил до лявата задна врата, установява че веднага след като е слязъл е изкарал баща си и го е поставил на земята. Баща му /по свидетелски показания не се е чувствал добре под въздействието на изпитото количество алкохол/ и е останал да лежи на земята, където е затиснат след падането на автомобила с левите гуми върху земята. Г. Й. е бил изтеглен от намиращите се наблизо, но вследствие на удара е получил множество увреждания: контузия на гръден кош и корем, счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, контактно изгаряне от трета степен на лявото седалище и лявото бедро, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Най-тежкото увреждане е счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на двата долни крайника. Останалите увреждания са довели до разстройство на здравето. Непосредствено след произшествието, пострадалият е бил настанен за лечение във Втора хирургия на УМБАЛ „Св.Георги“ [населено място], където са му направени множество изследвания, образни диагностики и консултации. Бил е на лечение в болницата за периода 6.01.2020г.-13.01.2020г. След това е бил приет в Клиника за пластично-възстановителна и естетична хирургия, където е останал от 13.01.2020г.до 28.01.2020г. Било му е извършено оперативно отстраняване на некротизирана тъкан от ляво седалище и ляво бедро /на 14.01.2020г./ Присъдена е и кожа от предната повърхност на ляво бедро. През първите 40дни, той е бил в невъзможност да се обслужва сам и се е нуждаел от постоянна чужда помощ. Заключението на експерта е, че непосредствено след произшествието и през първият месец, пострадалият е изпитвал умерени, а на моменти и значителни по сила и интензитет болки и страдания. Оздравителният процес е продължил около три-четири месеца, през които той е следвало да спазва леглови режим. Доказателства за настъпили усложнения не са били представени и заключението на експерта е, че пострадалият е непълно възстановен. Становището му е, че твърдяната от свидетелите остатъчна скованост в движенията на левия крак на Г. Й. е заради липса на добро раздвижване. Налице са и остатъчни белези от изгарянето, които ще останат и за в бъдеще.

По делото не е имало спор и за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ – валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ към 6.01.2020г., сключен между собственика на л.а. .“Мерцедес S 320“,[рег.номер на МПС] и ответното застрахователно дружество и осъществен деликт. Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователност с решаващ довод за липса на причинна връзка между установеното като настъпило пътно-транспортно произшествие и причинените на ищеца вреди. Позовал се е на т.30 §6 от ДР на ЗДП, съгласно която „пътнотранспортно произшествие“ е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“, а в случая е установено, че всичките наранявания са причинени от автомобила, но след като той вече е преустановил движението си и след като ищецът е бил изкаран извън него. Посочил е, че могат да се претендират вреди от вещ, но подобен иск не е предявен.

Съобразявайки отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, като счита, че следва да се даде положителен отговор на спорният по делото въпрос за наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая – именно неправомерното деяние на водачът на моторното превозно средство /който в нарушение на изискванията на ЗДвП е навлязъл в левия завой с превишена скорост, която е с 30км/ч над разрешената и е несъобразена със условията на пътя/ е станало причина за последвалия сблъсък. В резултат на сблъсъка, колата е останала в нестабилна позиция, така че след излизането на пътниците, ищецът да се окаже затиснат. Именно действията на водача са причинили вредата, защото е налице последователно осъществени поредица от действия за кратък период от време, между които са налице решаващи и съществени връзки на необходимост и които са довели до настъпване на гореописаните вреди за постарадалия. Тези вреди са предизвикани от деянието на водача, защото при мислено изключване на неговото поведение, тяхното настъпване не би било възможно, т.е. налице е причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.

Наличието на изискуемите предпоставки на деликта, предпоставя присъждане на обезщетение. При определяне на размера му настоящият съдебен състав съобрази от една страна следното: 1. На пострадалото лице са причинени три увреждания - контузия на гръден кош и корем, счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, контактно изгаряне от трета степен, 2. Независимо, че всяко едно от тях е съпътствано с различни по интензитет и продължителност болки и страдания, за водещо следва да се определи счупването, което е причинило трайно затруднение на движението и на двата долни крайника. По отношение на него пострадалият е търпял – за дълъг период от време /около 40дни/ постоянни болки, които са били с умерен интензитет, а на моменти и със значителен, 3. Сравнително дългият престой в болнично заведение, продължил повече от три седмици, 4. Предприети са оперативни интервенции във връзка с получените изгаряния, 5. Лечението е продължило около три месеца и е било тежко, защото се е изисквал леглови режим, което освен че е причинило големи затруднения и неудобства на пострадалия, още е изисквало и полагане на грижи и оказване на помощ от трети лица, 6. Възстановителният период е продължил около четири месеца, след което е следвало да се придвижва с помощни средства за срок от около 30-40дни. От друга страна следва да се отчете обстоятелството, че от медицинска гледна точка са били налице възможности за пълно възстановяване, като продължаващите оплаквания на пострадалия, за които са налице гласни доказателства са в резултат не непредприети от него адекватни действия за осъществяване на необходимата рехабилитация. Имайки пред вид изложеното, съобразявайки икономическата ситуация към датата на увреждането, настоящият съдебен състав определя като справедлив - размер на обезщетение от 60 000лв.

Ответната страна е направила възражение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, обосновано с неизползване на предпазен колан от страна пострадалия, с неправомерно излизане от автомобила при положение, че е било видимо, че той не е обезопасен и заради пътуването му в автомобил, управляван от водач, за който е знаел, че е употребил алкохол.

От изложените доводи, основателен е само последният. Видно от показанията на свидетеля П., преди пътно-транспортното произшествие, по случай Йордановден, пътниците в лекия автомобил са били в [населено място], където водачът на моторното превозно средство е употребил алкохол /водка/. Преди това са били в [населено място], където също са пили концентрати. Водачът Г. М. е бил „почерпен“, залитал е, с говора не е бил добре, в което състояние се е качил да управлява автомобила. Пострадалият е употребявал алкохол заедно с М., така че той е знаел че ще го вози с шофьор, който е употребил алкохол и се е съгласил да се качи в колата му. Независимо, че в образуваното и впоследствие прекратено досъдебно производство не е извършено надлежно изследване, за да се установи точното количество концентрация на алкохол в кръвта на водача, настоящият съдебен състав намира, че ангажираните гласни доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че пострадалият виждайки, че водачът употребява алкохол, е съзнавал възможността под въздействието му, да бъдат повлияни възприятията и преценката на шофьора по време на управление на моторното превозно средство и съгласявайки се да се качи в колата и да се вози в нея, с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. При тези данни съпричиняването е в съществен обем и следва да се оцени на 50%, с който процент следва да се намали определения размер на обезщетение и да се присъди сумата от 30 000лв. С оглед направеното искане, обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020г., когато е предявена застрахователната претенция от увреденото лице. В останалата част иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Останалите възражения са неоснователни. Съгласно показанията на свидетелите П. и А., пострадалият е бил с предпазен колан, а що се отнася до неправомерното излизане от автомобила, то ангажираните гласни доказателства сочат, че пострадалият не е бил в състояние сам да напусне автомобила, а е бил изкаран от своя син, т.е. той не е бил в състояние да прояви самостоятелна волева дейност и е останал да лежи там, където е бил оставен.
Всяка една от страните е направила искане за разноски, което с оглед изхода на спора следва да бъде частично уважено, съобразно уважената /27%/ и отхвърлената част /73%/ от иска. Ищецът е бил освободен от заплащане на разноски. Установените като направени разноски от ответника са 1 200лв., от които 200лв.за юрискоонсулско възнаграждение пред касационната инстанция, 700лв. пред въззивната инстанция /400лв.за държавна такса и 300лв.за юрисконсулско възнаграждение/ и 300лв.пред първата инстанция. От тях следва да се присъдят 876лв.
В случая процесуалното представителство на касатора е осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и пред вид предмета на иска, вида и обема на осъществената дейност, в полза на процесуалния представител на касатора следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.за касационната инстанция.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати и дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1 200лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и 108лв., представляваща порпорционална на уважената част от иска, от изплатените от бюджета на съда възнаграждения за експерти в размер на 400лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №140 от 18.04.2023г. по в.гр.д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив и отмененото с него решение № 231 от 15.06.2022г по т.д.№ 593/2020г. на Окръжен съд Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] ..., район И.,[жк], представлявано от изпълнителните директори да заплати на Г. В. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], ул.П... №... сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 6.01.2020г., около 21.30ч. в [населено място], ул.... срещу № ..., причинено виновно и противоправно от Г. М. М., при управление на л.а.марка „Мерцедес“, модел S 320“, [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 18.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част до претендираните 80 000лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] ..., район И.,[жк] да заплати на адвокат Р. И. М., личен номер [ЕГН], ВАдв.С, с адрес: [населено място], [улица], ет... сумата от 2 000лв./две хиляди лева/, дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] ..., район И.,[жк] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1 200лв./хиляда и двеста лева/, държавна такса и 108лв./сто и осем лева/ разноски по делото, изплатени от бюджета, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. В. Й. да заплати на ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] ..., район И.,[жк] сумата от 876лв./осемстотин седемдесет и шест лева/, направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :