Обезщетение при катастрофа между автомобил и електрическа тротинетка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. София, 16.04.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 16.03. , две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

и при участието на секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1840/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Д. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №146 от 17.06.2025 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №43/25 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 484 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 80/2024 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е бил отхвърлен предявеният срещу ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4900 лв. до размер на сумата от 30 000 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение с развити оплаквания в КЖ, че въззивният съд не е анализирал в съвкупност всички релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 14000 лв. е занижен.

Оспорва се изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Неправилно е прието, наличие на съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилото водачът на ИЕПС-ищец да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Сочи се, че определеният процент – 65 % съпричиняване е завишен и необоснован. Ищецът е управлявал ИЕПС без поставена светоотразителна жилетка, но това нарушение не е в причинно следствена връзка с процесното ПТП, тъй като водачът на автомобила е имал възможност да го забележи и благодарение на осветителните тела по ИЕПС.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор в законовия срок оспорва основателността на КЖ. В открито с.з. поддържа чрез своя представител становище за неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови въззивното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.09.2023 г., показанията на разпитания свидетел , както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, се установява, че на 31.08.2023 г., около 21,30 часа, през тъмната част на денонощието в [населено място], по [улица]се движел л.а. Мерцедес, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от делинквента К. М. в посока към бул. Х. Б.. В района на разклона за магазините Кауфланд и Практикер, гледано по посока на автомобила, водачът на автомобила възприел дупка в пътната настилка, като решил да я заобиколи. В този район, след разклона, в дясната част на платното за движение е имало паркиран камион ТИР. Като навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движение, последвал удар между странична лява част на автомобила със странична лява част на насрещно движещото се ИЕПС/ тротинетка/, управлявано от пострадалия ищец А. Д. А. . В момента на съприкосновението, скоростта на автомобила и на ИЕПС е била около 16 км/ч, а началната скорост в момента, в който са се възприели – около 25 км/ч. В района на местопроизшествието няма изградена или обособена велоалея. Широчината на улицата е 7 м, като се състои от две пътни ленти, по една за всяка посока. В момента на огледа на мястото е имало работещи улични лампи, както и работещи лампи на паркинга на магазин Кауфланд, като улицата в посоката от където се е движил ИЕПС е отделена от паркингите с жив плет с височина около 1,20 – 1,50 м. Според показанията на делинквена, разпитан като свидетел, в момента, когато е предприел заобикаляне на дупката, не видял срещу него да идва друго МПС, поради което започнал да се изнася в лявата лента. При изнасянето забелязал, че идва някакъв вид превозно средство, може би на около 20 м, и веднага започнал да се прибира в дясната лента. Мъжът с тротинетката се опитал да избегне удара, поднесла му задната гума, което според вещото лице може да настъпил вследствие от прекомерна употреба на задна спирачка. Тротинетката се ударила в лявата страна на автомобила, в шофьорската врата. По време на удара, предната част на автомобила частично вече се е намирала в дясната лента. Веднага след удара спрял, видял човека, който лежал от лявата страна на автомобила, помогнал му да се премести, преместили и тротинетката, както и автомобила и откарал пострадалия до болницата. Участъкът е прав, без маркировка, няма велоалеи. Пред лентата, в която се движел л.а. , имало спрял ТИР. Превозното средство, което се приближавало към свидетеля, имало някаква светлина, вероятно фар, но не светела достатъчно силно като мотор или кола, водачът нямал светоотразителни елементи. Според свидетеля превозното средство се движело в средата на неговата лента, след удара намерил водача на пътното платно, по-скоро по средата на неговата лента. След като оказали първа помощ на пострадалия, се върнали на местопроизшествието с полицаи и съставили констативния протокол. По асфалта имало една две драскотини и те видели къде тротинетката се е опряла в земята. При извършения оглед на ИЕПС се установява работещ преден фар. Според свидетелските показания, установените следи и задирания по пътната настилка и от уврежданията на превозните средства, вещото лице е направило извод, че съприкосновението е настъпило на около 1,95 м вляво от дясната граница на платното за движение, гледано към кв. Д.. Ударът е настъпил изцяло в частта от платното за движение, полагащо се на ИЕПС. Възприемането на тротинетката от водача на автомобила на около 20 м съответства на дължината на осветената зона от къси светлини. Вещото лице е изготвило експертизата с вариант на намалена видимост, ограничена от осветената зона на къси светлини, в който случай произшествието не е било предотвратимо чрез спиране. При вариант на неограничена видимост, поради работещите лампи, всеки от водачите е могъл да спре управляваното от него средство преди мястото на удара. Вещото лице е изчислило, като е съобразило спрелия ТИР в дясната лента, широчината на автомобила и на тротинетката, че е съществувала възможност за безпрепятствено разминаване между превозните средства при спазване на разстояние от 0,66 м между тях. Според вещото лице, ако водачът на ИЕПС се е движел с включени по-ясни светлини отпред и е бил облечен със светоотразителна жилетка, възможността да бъде забелязан от другите участници в движението би била по-голяма. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че няма мерна единица за яснота на фарове, но според вещото лице видимостта и силата на светлината са били достатъчно големи, за да се възприемат обектите. По случая е образувано досъдебно производство, към момента неприключено, без привлечен обвиняем.

От приложените по делото медицински документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, според въззивния съд, се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, лявото коляно, лявата хълбочна област и дясна седалищна област. Направена имобилизация на счупването на ключицата и шев на раната. Според вещото лице изразени болки е имало след травмата, по време на манипулациите, при раздвижването, като техният интензитет е намалявал в рамките на възстановителния период. Възстановителният период при такива счупвания на ключицата е около два – три месеца. Според вещото лице тези травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с описаното произшествие. При извършения преглед от вещото лице на 23.10.2024 г. ищецът е съобщил, че има болки в областта на лява раменна става, при изправено положение изкривява тялото си наляво, има изтръпване на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които не може да разгъне напълно, съобщава, че няма добро зарастване на счупването. Вещото лице е установило, че в областта на счупването при опипване има натрупване на костно вещество и лек оток. Вижда се контрактура на трапецовидния мускул вляво, има стара деформация на пети пръст на лявата ръка, която е от стара травма. В медицинската документация няма данни за неправилно зарастване на счупването на лява ключица, както и за увреждане на периферните нерви. Оплакванията от изтръпване на пръстите според вещото лице не са в причинна връзка с произшествието. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имобилизацията при такива увреждания е максимум за 4 седмици, а по данни на съпругата те са поставяли превръзки около 6 месеца. Това е предпоставка за трудно раздвижване на ръката впоследствие. Неправилно поставената имобилизация се отразява на възстановителния период, имобилизацията и превръзките трябва да се извършват от лекар или от компетентно медицинско лице, в случая те не са извършени според медицинските стандарти. Според експерта хватателната функция е възстановена, но ограничените движения в раменната става, от които се оплакал ищецът, могат да се дължат на неправилно проведеното лечение. Това, че той не е ходил при лекар да му сменя превръзките от една страна е удължило възстановителния период, а от друга страна е довело до ограниченията в движенията на раменната става. Тези ограничения не са само субективни усещания, констатирани са и от експерта, и се изразяват в отвеждането на лявата ръка нагоре някъде около 10 – 15 %. В констативния протокол е отразено, че към момента на изпробването е имало наличие на алкохол в кръвта на ищеца 0,78 промила. Това количество е в границите под средните стойности за лека степен на алкохолно опиване, при която са налице отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и др. За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Б.П., с която ищецът живее. Тя си спомня за инцидента, била бременна, ищецът излязъл за цигари и през нощта свидетелката се събудила, видяла го в банята в кръв, опитвал да се съблече. Бил вече превързан. Обяснил, че някакво момче с Мерцедес не го е видяло и го блъснало. Лекарят, който го превързал, му обяснил, че лявата ръка трябва да е в покой и да се обездвижи. Имало шевове по левия му лакът, имало охлузвания, но те вече били почистени. Няколко месеца след катастрофата ходили на преглед при лекар и той казал, че ключицата е правилно застанала и в случай, че е в пълен покой, всичко ще зарасне напълно. През цялото време обаче ключицата стърчала, според свидетелката тя не била застанала правилно. След инцидента и дълго време след това пострадалият бил много изнервен, нищо не можел да прави и според свидетелката изпитвал денонощни болки. Не можел да се изкъпе сам, свидетелката му помагала, обличал се само от едната страна. Двамата се занимават с цветя, отглеждат ги в оранжерии, той не можел да помага на свидетелката, не можел да се занимава с бебето, което се родило през м. ноември 2023 г. Половин година след инцидента А. се нуждаел от помощ за къпане, за обличане, в момента е по-добре, но продължава да има болки, ключицата все още е релефна, едното рамо е по-високо от другото, не можел да държи бебето им повече от 2 – 3 минути на ръце. Според свидетелката психически той вече не бил същият човек, изнервял се, че не може да работи и да помага. В момента на даване на показанията не е бил възстановен, стойката му е изкривена, има болки в кръста, изпитва болки и в ръката. Двата пръста на ръката са или прибрани или сгънати и той често изтърва предмети. Според свидетелката са засегнати сухожилията. Бил привързан с бинт и памук, който двамата свалили и сложили нов, по спомени на свидетелката с този бинт А. ходил около 4,5 до 6 месеца. Нямал осигуровки и не е ползвал болнични. Не е ходил на рехабилитация, гледали да е обездвижена ръката. Не е търсил помощ за психиката си.

Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника, при който към момента на ПТП лекият автомобил Мерцедес има застраховка „Гражданска отговорност“, получена от застрахователното дружество на 13.10.2023 г. Видно от писмо от 16.01.2024 г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение.

При тази фактическа обстановка съдът е заключил, че безспорно се доказва наличието на противоправно поведение на водача на л.а. К. М., в резултат на което на ищеца А. са били причинени вреди. Противоправността на поведението му следва от нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. От събраните доказателства и изготвена авто-техническа експертиза се установява, че М. с управлявания от него автомобил предприел заобикаляне на дупка в пътната настилка, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне движещия се по нея със своето ИЕПС ищец, при което между двете превозни средства се реализирал удар. В резултат, ищецът, водач на индивидуалното електрическо превозно средство, бил получил телесни увреждания – счупване на лява ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, ляво коляно, лява хълбочна област и дясна седалищна област. Тези увреждания предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице. Между противоправното и виновно поведение на водача М. , изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо, според съда, са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Процесният автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Според въззивния съд размерът на дължимото и определено обезщетение следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Позовал се е на разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. и като е посочил подробно какво точно взима в предвид в тази връзка е приел, че размер на обезщетението от 14000 лв. следва адекватно да компенсира причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като от медицинска гледна точка ищецът е възстановен, хватателната функция на ръката е възстановена, а установените ограничения няма данни да влияят съществено в социално битов план на ищеца, в ежедневната му дейност. Следвало, според съда, да се отчете още, че не се е налагал постелен режим на лечение, не е имало престой в лечебно заведение, и ищецът не е бил поставен в пълна зависимост от помощта на близките, не е бил изцяло обездвижван, а е следвало да бъде обездвижена само лявата ръка. Нямало данни травмата да е нарушила социалното му функциониране:ищецът декларирал, че е безработен, без доходи, не е здравно осигурен, поради което оплакването, че определения от съда размер на обезщетението не корелира със съблюдаване на активната трудоспособна възраст на ищеца, не може да бъде споделено. Твърдяните във въззивната жалба затруднения, които ищецът продължава да изпитва – изкривяване на стойката, едното рамо да е по-високо от другото не се установявало да влияят съществено върху функционирането му, а болката в кръста нямало данни да е във връзка с произшествието. При определяне на размера на обезщетението по справедливост следва да се отчетат още обстоятелствата, при които е настъпило произшествието – ищецът е управлявал ИЕПС в тъмната част на денонощието след употреба на алкохол, което е морално укоримо и противоправно поведение /чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП/, като е управлявал превозно си средство с максимално допустимата скорост от 25 км/ч /чл. 80а, ал. 2, т. 4 ЗДвП/, и тези обстоятелства, макар да нямат пряка причинна връзка с вредоносния резултат, следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението по справедливост.

По делото е било направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквото възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. В конкретния случай , според съда, в случая е установено, че водачът на ИЕПС се е движил на около 1,95 м от дясната граница на платното за движение, с което е допуснал нарушение на изискването на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според който при липса на велосипедна инфраструктура водачът на ИЕПС има задължение да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Според заключението на вещото лице, при наличието на спрял ТИР на платното за движение, лекият автомобил, управляван от делинквента и ИЕПС, управлявано от ищеца, биха се разминали безпрепятствено, при разстояние от 0,66 м между тях, т.е. налице е пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на А., и вредоносния резултат. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т.1 ЗДвП, като безспорно е установено, че в тъмната част на денонощието ищецът е бил без светоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, с което той е бил поставен в ситуация да не бъде своевременно забелязан делинквента при предприетата от последния маневра. Основателно, според съда е и възражението на застрахователното дружество за неправилно проведено лечение от страна на ищеца. Според вещото лице при такава травма се поставя имобилизация за максимум 4 седмици. Според св. П. ищецът и свидетелката са сваляли бинта, слагали са нов, като с този бинт пострадалия е ходил около 4,5 до 6 месеца, което лечение експертът определя като несъответно на медицинските стандарти, и това е довело до удължаване на възстановителния период, както и до ограничение в движенията на раменната става. При правилно проведено лечение срокът на възстановяване е около 3 – 4 месеца, като специалист – ортопед преценява при прегледите на даден етап от лечението преди да е изтекъл срокът на възстановяване необходимостта от рехабилитация и физиотерапия.

Съдът е изложил, че в случаите, когато е налице принос на пострадалия, за да се определи степента на приноса, следва да се съпостави тежестта на извършеното от делинквента нарушение на правилата за движение по пътищата и тежестта на нарушението от страна на пострадалия, за да се установи действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Основната причина за произшествието е навлизането на автомобила на водача М. в насрещната лента на платното за движение, без съобразяване с обстоятелството, че в тази лента се движи пострадалият ищец с управляваното от него ИЕПС. Същевременно, според съда, поведението на ищеца също е допринесло за настъпване на ПТП, като той е допуснал две нарушения на ЗДвП, всяко от което е в причинна връзка с настъпилия удар и независимо от предприетото от него ефективно задействане на спирачната система, ударът не е бил предотвратен. Освен това е допуснато и поведение, въздействащо неблагоприятно върху оздравителния процес и неговия период. На база така изложените съображения въззивният състав е приел, че е доказано поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, или налице е съпричиняване от страна на ищеца е в размер на 65 %.

С определение №582 от 06.11.2020 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при преценка на поведението на пострадалия като съпричиняващи вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента/виновния водач на МПС/.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

По този въпрос е налице постановена задължителна съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика. Като е приел, от една страна, че основната причина за произшествието е навлизането на автомобила на водача М. в насрещната лента на платното за движение, без съобразяване с обстоятелството, че в тази лента се движи пострадалият ищец с управляваното от него ИЕПС, а от друга, че поведението на ищеца също е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като той е допуснал две нарушения на ЗДвП, всяко от което е в причинна връзка с настъпилия удар, при което е определил, че обемът на съпричиняването е 65 %.

Подобен извод се явява логически необоснован и в нарушение на материалния закон-чл.45 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Правилен е изводът на съда, че М. с управлявания от него автомобил е предприел заобикаляне на дупка в пътната настилка, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне движещия се по нея със своето ИЕПС пострадал ищец, което е напълно в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Именно в следствие на тази непозволена маневра между двете превозни средства се е реализирал удар. Необосновано , обаче, съдът е преценил, че липсата на светоотразителна жилетка на пострадалия водач на тротинетката е допринесъл за настъпването на ПТП, доколкото този извод е в несъответствие с доказателствата относно това, че на мястото е имало работещи улични лампи, както и работещи лампи на паркинга на магазин Кауфланд, като улицата в посоката от където се е движил ИЕПС е отделена от паркингите с жив плет с височина около 1,20 – 1,50 м. , т.е. мястото е било достатъчно осветено, за да се направи извод, че самото носене на светоотразителна жилетка от пострадалия би предотвратило инцидента. Следователно за конкретния случай не е налице причинно-следствено връзка между липсата на светоотразителна жилетка и настъпването на уврежданията. Единствено движението по плътното платно от страна на водача на ИЕПС в нарушение на изискването на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според който при липса на велосипедна инфраструктура водачът на ИЕПС има задължение да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение може да се възприеме като поведение попадащо в квалификацията на допринасяне от негова страна на вредоносния резултат, с оглед на евентуалното възможно разминаване между двете ПС на разстояние 66 см., според заключението на вещото лице. Следователно: предприетата незаконосъобразно, в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, маневра на навлизане в насрещното платно от страна на водача на лекия автомобил е основната причина за последвалото по негова вина ПТП с причинените от това телесни увреждания на пострадалия. Ето защо, за настоящия състав, съпричиняването от страна на последния е в обем на 1/3, а не както необосновано е приел въззивният съд- 65%.

Касационната жалба е частично основателна.

Основателно е и оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия– счупване на лява ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, ляво коляно, лява хълбочна област и дясна седалищна област. Възстановителният период при такива счупвания на ключицата, според комплексната експертиза, изслушана пред първата инстанция, е около два – три месеца. Според вещото лице тези травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с описаното произшествие. Не са отчетени и констатациите на експерта, че при извършения преглед от вещото лице на 23.10.2024 г. ищецът е съобщил, че има болки в областта на лява раменна става, при изправено положение изкривява тялото си наляво, има изтръпване на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които не може да разгъне напълно, съобщава, че няма добро зарастване на счупването. Вещото лице е установило, че в областта на счупването при опипване има натрупване на костно вещество и лек оток. Никъде в заключението си експертът не е дал категоричен отговор, че здравословното състояние на пострадалия се е влошило в следствие на неправилно проведено лечение, съответно самолечение, обстоятелства, на които въззивният необосновано се е основал.

При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, претърпени от страна на ищцата болки и страдания, възлиза на 18 000 лева. Решението на ВТАС в обжалваната част следва да се отмени частично като неправилно за разликата от 4 900 лева до размер на 12 000 лева / при съобразяване на 1/3 съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД / и съответно искът да се уважи, като се присъдят още 7100 лева в равностойността им в евро , ведно със законната лихва от 13.10.2023 г. до окончателното плащане

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора.

По отношение на разноските :

Претендирани са и от двете страни разноски пред настоящата инстанция.

В полза на пълномощника на касатора следва да се присъди, на основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ЗАдв, по критериите в чл.36 ал.3 от ЗАдв сумата от 460 евро - възнаграждение за процесуално представителство на адв. Я. Д. от САК .

В полза на ответника по касация, с оглед частичната неоснователност на КЖ се дължи присъждане на установено като договорено и заплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство в претендиран размер 3 240 лева с ДДС, но до размера на 2 323,50 лева или 1187,99 евро , като резултат от съотношението на счетената за неоснователна част от обжалваемия интерес/25100 – 7100=18 000 лева/ към обжалваемия интерес от 25 100 лева. Съдът не счита за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на така договореното и заплатено от страна на ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД адв.възнаграждение, доколкото същото не се явява несъответстващо на степента на фактическа и правна сложност. Ответникът по касация дължи на основание чл. 78 ал.6 ГПК и заплащане на д.т. в размер на 72,60 евро върху уважената от настоящата инстанция част от иска .

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №146 от 17.06.2025 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №43/25 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 484 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 80/2024 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от А. Д. А. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4900 лв. до размер на сумата от 12 000 лв. , както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Д. А. ЕГН: [ЕГН]-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило в [населено място] на 31.08.2023 г. в размер на още 3 630,17 евро /равностойни на 7100 лева/, ведно със законната лихва считано от 13.10.2023 г. до окончателното плащане на горната дума.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК 121265177да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 460 евро - възнаграждение за процесуално представителство на адв. Я. Д. от САК .

ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК 121265177да заплати на основание чл. 78 ал.6 ГПК и заплащане на д.т. в размер на 72,60 евро върху присъдената от настоящата инстанция допълнителна сума за обезщетение.

ОСЪЖДА А. Д. А. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 1187,99 евро-разноски пред настоящата инстанция .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.