Осъждане за изпиране на пари чрез теглене на средства с престъпен произход от банка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 461

гр.София, 29 октомври 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трийсети септември през две хиляди двайсет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..ИЛИЯНА ПЕТКОВА …….…….…………….…и с участието на прокурора…………ПЕТЯ МАРИНОВА…..……….. изслуша докладваното от съдия ………………..…….КАЛПАКЧИЕВ …... н.д. № … 557... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. А. М. против решение № 293 от 25.09.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1438/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6. наказателен състав.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В жалбата се излагат възражения за това, че апелативният съд при изведената фактическа обстановка е направил погрешен извод за извършено от подсъдимия М. престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК; че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приобщил чрез прочитане показанията на свидетелите Б., В., Ж.-Л. М., С. П. Ж., А. д. Б. д. К., П., С., както и заключенията на експертизите; че инстанциите по фактите са постановили съдебните си актови при противоречиви доказателства.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за постановяване на съдебен акт от касационната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК или алтернативно след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решения жалба, като поддържа изложените в нея съображения.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а измамната дейност по отношение на френската счетоводна фирма е доказана, като в резултат по сметката на /фирма/, управлявана от подсъдимия М. е постъпила инкриминираната сума пари; наказанието е справедливо, макар и занижено, но липсата на протест препятства възможността за увеличаването му. Прокурорът пледира за потвърждаване на решението на въззивната инстанция.

Подсъдимият Г. М. в лична защита поддържа казаното от защитника си, а в предоставената последна дума отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 147 от 3.10.2023 г. по н.о.х.д. № 1796/2022 г. Софийският градски съд, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия Г. А. М. за виновен в това, че на 8.12.2015 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление (с три отделни деяния), чрез теглене на каса от сметка [банкова сметка], открита в /банка/ с титуляр – /фирма/, чийто управител е, извършил финансови операции с имущество – с парична сума в общ размер на 10 880 лева, за което предполагал, че е придобито чрез престъпление, поради което и на основание чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание в размер десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 253, ал. 6 НК съдът присъдил в полза на държавата предмета на престъплението.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, общо в размер на 2 490.25 лева, както и 10 лева за служебно издаване на два изпълнителни листа.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 1438/2023 г., приключило с решение № 293 от 25.09.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК:

- защитникът най-общо излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с аналитично-оценъчната дейност на втората инстанция, която не обсъдила противоречивите доказателства; че в процеса са събиране на доказателства били допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения при приобщаване на част от свидетелските показания от предходна процесуална фаза, които нарушения не били отстранени от втората инстанция;

- нарушението на закона се обосновава с твърдение, че неправилно въззивният съд приел при установените факти подсъдимият да е извършил престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.

1. Възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно.

В решението апелативният съд е изложил приетите за установени фактически положения въз основа на собствен анализ на наличните по делото доказателства. Съдът е подложил на цялостна и критична оценка показанията на свидетелите Ж.-Л. М., С. П. Ж., А. д. Б. д. К. – представители на френското дружество /фирма/ и на обслужващата го банка /банка/; обсъдил е подробно документите и други доказателства, съдържащи се в изпратените от френските власти материали в резултат на изпълнена съдебна поръчка и европейска заповед за разследване, които подкрепят заявеното от свидетелите – представители на френското дружество и обслужващата банка; съпоставил е техните показания с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П. и А.-Р., като мотивирано е обосновал защо не възприема за достоверна защитната теза на подсъдимия; подробно е изследвал писмените доказателства по делото за това по какъв начин подсъдимият е придобил дяловете от /фирма/ и за финансовото и икономическо състояние на дружеството, за наредения превод от френското дружество по сметка на дружеството, управлявано от подсъдимия в /банка/ и за последвалите действия на подсъдимия, за изтегляне на част от преведената сума пари; обсъдил е подробно писмените доказателства и показанията на свидетелите Б. и В. за установяване на отношенията между подсъдимия и /банка/; детайлно е изследвал приложеното по делото „Инвестиционно споразумение за сътрудничество“ между /фирма/и/фирма/, съпоставил го е с останалите писмени доказателства и свидетелски показания и мотивирано е приел, че този документ създава привидно основание за паричния превод, предмет на престъплението.

От друга страна въззивният съдебен състав подробно и логично е мотивирал защо приема, че паричната сума, постъпила по сметка на /фирма/, е предмет на предикатното престъпление, извършено в/държава/, позовавайки се на доказателствата, както тези изпратени от френската страна, така също и на разпитите на свидетелите представители на френското дружество и обслужващата банка, които се извършени в условията на непосредственост от първоинстанционния Софийски градски съд.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения при приобщаване на показанията на част от свидетелите от предходната процесуална фаза – в съдебно заседание, проведено на 7.11.2022 г. първоинстанционният съд е приобщил показанията на свидетеля С. Б. от досъдебното производство, придържайки се стриктно към основанието на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК при изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник; по същия начин съдът е подходил и при приобщаване на показанията на свидетелката А. В. от досъдебното производство – в съдебно заседание от 5.12.2022 г.; разпитите на свидетелите Ж.-Л. М., С. П. Ж., А. д. Б. д. К. са проведени от Софийския градски съд чрез видеоконференция и при спазване на условията на чл. 139, ал. 7 НПК.

В заключение следва да се обобщи, че в разглеждания случай фактологията на деянието е установена в резултат на правилна логическа дейност на решаващия въззивен съдебен състав. При разкриване на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Оплакванията на касатора в тази част на практика са аргументирани не с обективно допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, а със субективното му несъгласие с крайните изводи на съда, което не представлява касационен повод.

2. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон.

Доводът на защитата по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е развит формално, доколкото в жалбата се поддържа, че при установените по делото факти въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Въззивният съд е изложил надлежни правни съображения, които са в съответствие със закона и практиката на върховната съдебна инстанция.

Законосъобразно апелативният съдебен състав е приел, че извършените от подсъдимия три тегления от сметка на /фирма/ в/банка/ представляват финансова операция с парични средства, които са придобити чрез престъпление; несъмнено е, че инкриминираната парична сума има престъпен произход, доколкото при разследване в /държава/, за което по делото са приложени надлежни документи, е установено, че паричните средства от сметката на /фирма/ в /банка/ са били отклонени по престъпен начин и насочени чрез електронно банкиране от неустановено лице към сметката на българското дружество, управлявано от подсъдимия; че изтеглянето в брой на парични средства от банковата сметка представлява финансова операция по смисъла на чл. 253, ал. 1 НК; че макар и да не е участвал при извършване на предикатното престъпление подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по чл. 253, ал. 1 НК, той е предполагал за престъпния характер на изтеглените пари и в този смисъл съдържанието на проявения от него пряк умисъл законосъобразно е прието за установено от въззивния съд.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1438/2023 г., с който е потвърдена присъда № 147 от 3.10.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1796/2022 г. по описа на Софийския градски съд.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 25.09.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1438/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 6. наказателен състав.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.