Лишаване от родителски права при трайно неполагане на грижи и забавена издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа гр.д. № 1041 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. С. М., чрез адв. А. Т., против решение № 1156 от 22 ноември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 1422/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 130 от 14 юни 2022 г., постановено по гр.д. № 726/2021 г. по описа на Районен съд Айтос, в обжалваните му части, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. М. против С. С. Б. искове по чл. 132 СК за лишаване на ответника от родителски права спрямо малолетното дете Г. С. Б. и по чл. 131 СК за ограничаване правото на бащата да дава съгласие за пътуване в чужбина на детето, упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено на майката, като е определено местоживеенето му при нея в [населено място], докато упражнява родителските права, и е определен режим на лични отношения между детето и бащата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2236 от 19 юли 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: налице ли са предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, ако родителят трайно не осъществява контакт с детето си и не му е плащал издръжка в първите години след раждането му, а е започнал да я плаща, след като е бил осъден за това.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 406 по гр.д. № 1125/2010 на ВКС, ІV г.о., и решение № 290 по гр.д. № 1119/2019 г., IV г.о. В тях се приема, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг. Недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

Касационната жалба е основателна.

Във въззивното решение се приема, че за лишаване от родителски права следва да са налице кумулативно както трайно неполагане на грижи за детето, така и недаване на издръжка, при това без основателна причина. Посочено е, че бащата редовно изплаща издръжка, считано от 2014 г., поради което не е налице хипотезата по чл. 131, ал. 1, т. 2 СК, визираща трайно и последователно поведение, при което родителят, независимо от предприетите действия и упражнено включително принудително изпълнение за заплащане на издръжка, се е дезинтересирал и не заплаща такава. Освен това бащата не е имал прояви, с които да е поставял в опасност личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Така съдът е стигнал до заключение, че не са налице предпоставки за лишаване от родителски права, респ. за ограничаване на родителско право за даване на съгласие за пътуване на детето, тъй като за последното законодателят е предвидил възможност за другия родител да предяви по съдебен ред искане за заместващо съгласие.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, изводът на съда, че не са налице предпоставки за лишаване от родителски права, е неправилен. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и всъщност представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. След като задълженият родител работи, извън всякакво съмнение той дължи финансови средства за отглеждането на детето си, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, а когато родителят е бил и пълнолетен към датата на раждането и е бил трудоспособен, както и при липса на установена друга обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава издръжка, недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за осигуряване живота на детето. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в никакъв случай не може да се сведе до обикновено виждане на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си.

На първо място, по делото се установява, че бащата не е полагал грижи за дъщеря си и на практика не е присъствал в живота й от самото й раждане насетне. Твърденията му, че за общуването му с детето в продължение на години са създавани пречки от страна на майката и нейното семейство, не са категорично доказани, макар че негова е доказателствената тежест за установяване наличието на обективна основателна причина за неполагане на грижи за детето. Свидетелят С. в показанията си не пресъздава преки впечатления, че бащата е бил възпрепятстван от семейството на майката да се вижда с детето си. Следва да се подчертае, че дори такива обстоятелства да са били налице, те не могат да се характеризират като обективна основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. При желание да участва в живота на детето отговорният родител в подобна ситуация би се обърнал към компетентните органи, които да му окажат необходимото съдействие за контакт с детето. Няма данни бащата да е предприел такова поведение през годините, включително и след подаване на исковата молба срещу него. Недоказани са и твърденията му, че веднага след определянето на режим за лични контакти с детето, се е срещнал с него. Следва да се отчете също, че не се установява бащата да е плащал издръжка за дъщеря си преди влизане в сила през 2014 г. на осъдително решение за това. В този смисъл житейски нелогични са твърденията му, че той е този, който е издържал детето, а майката нямала материален принос към отглеждането му. Нито обстоятелството, че детето винаги е живяло при семейството на майката, нито размерът от 120 лева на плащаната от бащата след 2014 г. издръжка, увеличена по негова инициатива на 180 лева в хода на производството срещу него, обосновават твърденията му за отговорно родителско поведение. При установените обстоятелства се налага извод, че с трайното си поведение бащата проявява пренебрегване на родителските задължения, поради което е налице основание за лишаването му от родителски права.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, а искът по чл. 132, ал. 1 СК – уважен. С оглед основателността на предявения иск следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето по смисъла на чл. 134 СК. Предвид възрастта на детето, нуждата му от общуване с бащата и липсата на контакт между двамата за продължителен период от време, поради което връзката помежду им тепърва ще се изгражда, следва първоначално на бащата да се предостави възможност да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на детето, след което всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 15 дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Ако до 30.04. на съответната година майката не уведоми писмено бащата за времето на платения си годишен отпуск, бащата има право да определя дните, през които ще вземе детето, за което уведоми майката писмено до 30.05. на съответната година. Издръжката на детето е присъдена в друго съдебно производство.

С оглед основателността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, не следва да се разглежда евентуалният иск по чл. 131, ал. 1 СК.

При този изход на спора на касатора се дължат 1200 лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1156 от 22 ноември 2022 г., постановено по в.гр.д. № 1422/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЛИШАВА С. С. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат: адв. П. В., [населено място], [улица], ет. , офис , от родителски права по отношение на детето Г. С. Б., ЕГН [ЕГН], на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Гизем С. Б., ЕГН [ЕГН], живуща в [населено място], [улица], с бащата С. С. Б., ЕГН [ЕГН], както следва: бащата да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на детето, след което всяка първа и трета събота и от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, както и по 15 дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Ако до 30.04. на съответната година майката не уведоми писмено бащата за времето на платения си годишен отпуск, бащата има право да определя дните, през които ще вземе детето, за което уведоми майката писмено до 30.05. на съответната година.

ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат: адв. П. В., [населено място], [улица], ет. 3, офис 6, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева , представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати за вписване в общината по постоянния адрес на бащата С. С. Б. и за сведение на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето Г. С. Б., на осн. чл. 136 СК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: