Прекъсване на давността при прекратяване на изпълнително дело поради перемпция

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 3

гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андонова
При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1722 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 260030/08.02.2021 г. по гр.д. № 442/ 2020 г., с което Врачански окръжен съд, отменяйки решение № 287/08.06.2020 г. по гр.д. № 230/2020 г. на Врачански районен съд, по иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, е признал за установено, че поради изтекла погасителна давност „ОТП Факторинг България“ ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Г. М. Г. за сумите по договор за кредитна карта от 04.07.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, а именно: 9 976.30 лв. – главница, ведно със законните лихви от 24.01.2013 г.; 3 889.87 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. – 23.01.2013 г. и 1 086.97 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2010 г. – 23.01.2013 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси: Когато изпълнителното дело за събиране на парично вземане е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, основанието за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква ли предприетите принудителни действия да са част от изпълнителен способ, осъществен (приключил с осребряване на имущество на длъжника) преди перемпцията, или трети лица да са придобили права от запорите или възбраните, наложени преди перемпцията?

По въпросите настоящият състав приема, че основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника преди изпълнителното дело за събиране на паричното притезание да се прекрати по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Мотиви:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство за събиране на паричното вземане е прекратено по право по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Действието за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Аргументът произтича пряко от чл. 116, б. „в“ ЗЗД, но и логически. Добавянето на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано ограничава приложното й поле, а е тълкуване contra legem. Действително, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило по силата на закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни действия за принудително събиране на паричното притезание се обезсилват по право с изключение на тези по приключените изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публичната продан) и на редовността на плащанията, извършени от трети задължени лица. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Фактическият му състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпилата перемпция. Настоящият състав споделя решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете.

Настоящият състав като разгледа касационната жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и провери въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна. Съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че с иска, предявен при условията на чл. 439 ГПК, ищецът Г. М. Г. отрича правото на принудително изпълнение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД за сумите по договора за кредитна карта от 04.07.2007 г. по издадените заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД: 9 976.30 лв. – главница, ведно със законните лихви от 24.01.2013 г.; 3 889.87 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. – 23.01.2013 г. и 1 086.97 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2010 г. – 23.01.2013 г. Съобразил е също, че искът е основан на следното: 1) изтекла погасителна давност за паричните притезания, които се събират принудително по висящото изп.д. № 1472/2018 г. на ЧСИ В. М., по което ищецът Г. Г. е длъжник, а ответникът „ОТП Факторинг“ ЕАД - взискател и 2) това, че на ищеца не е съобщен договора за прехвърляне на вземанията от „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Въззивният съд правилно е приел, че по ч.гр.д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца Г. Г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, произтичащи от договора за кредитна карта от 04.07.2007 г., сключен между Банката и ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Неправилен е неговият извод, че влязлата в сила като заповед за изпълнение се ползва само с право на принудително изпълнение, но не осъществява изискванията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, защото изпълняемото право не е било установено с влязло в сила решение. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Неправилното прилагане на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е причината въззивният съд: 1) да приложи различен от 5-годишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД на погасителната давност за всички вземания, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение и 2) да разглежда като релевантни по иска, предявен при условията на чл. 439, ал. 2 ГПК, фактите от значение за приложения институт на погасителната давност, които са настъпили преди 29.01.2014 г. – датата, на която е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което поради липса на възражение е влязла в сила заповедта за изпълнение в полза на Банката срещу длъжника/ ищецът Г. Г.. Неправилно въззивният съд е допуснал вмешателство на юридическите факти, които са от значение за възражението за погасителна давност на паричните притезания, удостоверени с издадения изпълнителен лист, само защото един от тях – запорът от 12.05.2014 г. върху мотоциклет „Ямаха“, собственост на длъжника, наложен по образуваното изп.д. № 9500/2013 г. на ЧСИ М. Б., - има значение както за прекъснатата погасителна давност (чл. 116, б. „в“ ЗЗД), така и за перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по така образуваното изпълнително дело, настъпила на 12.05.2016 г. Неправилно въззивният съд е и становището на въззивния съд, че основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника преди изпълнителното дело за събиране на паричното притезание да се прекрати по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Неправилното въззивно решение следва да се отмени. Касационният съд е длъжен да реши спора по същество, доколкото касационните основания не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав приема, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист в полза на Банката, е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника/ от ищеца Г. Г. (така влязлото в сила разпореждане № 3387/28.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, а и т. 5 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС). Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 29.01.2014 г., поради което релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност и липса на частно правоприемство в изпълнителния лист от Банката към ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след 29.01.2014 г. (чл. 439, ал. 2 ГПК).

От 29.01.2014 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за лихвоносната главница с разноски, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение. Този срок е прекъснат на 12.05.2014 г., когато по изп.д. № 9500/2013 г. на ЧСИ М. Б. е наложен запор върху мотоциклета „Ямаха“, собственост на длъжника/ на ищеца Г. Г.. Действието на принудително изпълнение за събиране на паричните притезания е валидно, тъй като е предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Молбата е редовна, тъй като съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Наложеният запор е осъществил основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД за прекъсване на давностния срок. Прекъснатата давност не се засяга от това, че на 12.05.2016 г. изп.д. № 9500/2013 г. на ЧСИ е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настъпилата перемпция е без правно значение за института на погасителната давност, а от 12.05.2014 г. е започнал да тече нов 5-годишен срок на погасителната давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).

С договор от 21.04.2015 г. Банката е прехвърлила на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД множество свои парични вземания, включително вземанията по издадените заповед за незабавно изпълнение (към този момент, влязла в сила) и изпълнителния лист срещу длъжника/ищеца Г. Г.. Цесията е породила действие за длъжника не по-късно от 27.05.2020 г. Тогава е проведено откритото съдебно заседание в присъствие на представители на насрещните страни. Тогава е извършен докладът по делото, а ищецът е уведомен за представените от ответника писмени доказателства. Сред документите е писменото съобщение до длъжника и пълномощното, с което Банката упълномощава новия кредитор „ОТП Факторинг България“ ЕАД да извърши съобщението за цесията. Следователно поне към 27.05.2020 г. съобщението на новия кредитор, с учредена надлежна представителна власт за това от Банката, е достигнало до длъжника, и е породило действието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Неоснователен е доводът в исковата молба, че цесията е непротивопоставима, а договорът не обвързва длъжника Г. Г., нито легитимира ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен правоприемник на Банката на правото на принудително изпълнение.

По молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и с представянето на същите заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и договор за цесия, на 09.09.2018 г. е образувано ново изпълнително дело № 1472/2018 г. на ЧСИ В. М.. Първото действие по принудително изпълнение, предприето от съдебния изпълнител, е от 10.10.2018 г. Тогава е наложен запор върху вземанията на ищеца/ на длъжника Г. Г. в четири търговски банки. Към 10.10.2018 г. новата 5-годишна погасителна давност, започнала да тече от 12.05.2014 г., не е изтекла, а е прекъсната отново (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). От 10.10.2018 г. започва да тече нова 5-годишна давност. Тя не е изтекла към 22.11.2018 г. – датата на предявения иск, предвиден в чл. 439 ГПК. Неоснователно длъжникът отрича съществуването на правото на принудително изпълнение, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Касационният състав следва да го отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се постави сумата 826.05 лв. – разноските по делото, извършени от ответника, включително юрисконсултско възнаграждение пред първата и втората инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи такова възнаграждение и за представителството на ответника пред касационната инстанция. Настоящият състав го определя в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС (аналогия по чл. 9, ал. 2 от Наредбата) за сумата 600 лв. Това е еквивалентът на положения от юрисконсулта труд, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

При тези мотиви съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260030/08.02.2021 г. по гр.д. № 442/2021 г. на Врачански окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ иска, предвиден в чл. 439 ГПК, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ЕИК[ЕИК], не притежава право на принудително изпълнение срещу Г. М. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], за сумите по договор за кредитна карта от 04.07.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, а именно:

· 9 976.30 лв. – главница, ведно със законните лихви от 24.01.2013 г.;

· 3 889.87 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. – 23.01.2013 г. и

· 1 086.97 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2010 г. – 23.01.2013 г.

ОСЪЖДА Г. М. Г. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 1 426. 05 лв. – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.