Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 10 Ноември 2020

Срокът за проверка от КПКОНПИ не прекратява правото на държавата да иска отнемане на имущество

Върховен касационен съд · 10 Ноември 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество обжалва съдебно решение, с което искът ѝ за конфискация е прекратен като недопустим поради изтекъл срок за проверка. Върховният касационен съд постановява, че срокът за проверката има само инструктивен характер и изтичането му не погасява правото на държавата да заведе иск. Върховният съд отменя атакувания акт и връща делото на апелативния съд за разглеждане по същество.

Какво приема съдът

Срокът за извършване на проверка от комисията е инструктивен, а не преклузивен, и неговото изтичане не лишава държавата от правото да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отнемане на имуществоКПКОНПИинструктивен срокнезаконно придобито имуществопреклузивен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

София, 10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1532/2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], подадена чрез пълномощника и В. Е. - Титова срещу въззивно решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №1105 от 15.08.2018 г. по гр. дело №2465/2015 год. на Пловдивския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е внесено след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./, поради което предявените искове, както и постановеното по тях първоинстанционно решение, са недопустими.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са недопустими.

Ответниците по касационната жалба А. С. А., [населено място], и „М.”АД , [населено място], оспорват жалбата.
С определение №569 от 22.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по правния въпрос за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С ТР №1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

В случая от изложеното по-горе е видно, че въззивният съд неправилно е направил извод за недопустимост на предявените искове. Изтичането на срока за проверка по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.