Задължителност на указанията на ВКС при повторно разглеждане на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50070

София, 12.10. 2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3368 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Национален исторически музей, гр. София чрез пълномощника му адвокат К. Б. против решение № 260243 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3946 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 314969 от 16.01.2018 г. по гр. д. № 49972/2017 г. на Софийски районен съд, 41-ви състав в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди и вместо него е постановено друго за осъждане на Национален исторически музей, гр. София да заплати на М. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Р. Б. Б. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили на 15.06.2017 г. в резултат на падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане.

М. Н. С. е подал чрез пълномощника си адвокат Д. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Не изразява становище в откритото съдебно заседание. Адвокат Б. претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.

С определение № 50155 от 12.04.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС в отменителното касационно решение по прилагането и тълкуването на закона, при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК. с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по решение № 153 от 29.04.2021 г. по т. д. № 2129/2019 г., І т. о., решение № 193 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г., IV г. о., решение № 250 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 634/2011 г., II г. о., решение № 294 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1276/2012 г., IV г. о., решение № 15/31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на ВКС, I т. о.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим към изхода на настоящия правен спор, по който въззивното производство се е развило при условията на чл. 294 ГПК, след като с решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., ІV г. о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение № 6377 от 05.09.2019 г. по гр. д. № 8381/2018 г. на Софийски градски съд в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди и делото е върнато за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателства с указание да се извърши очна ставка между разпитаните свидетели, за изслушване на експертиза и постановяване на решение при обсъждане на всички доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като се извърши и преценка по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предходното касационно производство по гр. д. № 165/2020 г., ІV г. о. е било прекратено с влязло в сила определение № 240 от 16.04.2020 г. в частта, с която е уважен иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди от същия деликт в размер на 1267.85 лв., ведно със законната лихва от 15.06.2017 г.

При постановяване на атакуваното решение съдът е констатирал, че решение № 6377 от 05.09.2019 г. по гр. д. № 8381/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1267.85 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане, е влязло в законна сила като необжалваемо.

Счел е, че фактът непозволеното увреждане на ищеца е разрешен с влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 8381/2018 г. по описа на СГС, ІІІ-в въззивен състав. Посочил е, че със сила на пресъдено нещо се ползува решението относно спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В основанието на иска се включва конкретният юридически факт, въз основа на който е заявена претенцията, и който е очертан от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. С решението съдът подвежда установените по делото факти под приложимата правна норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо, поради което диспозитивът представлява източника на сила на пресъдено нещо. Фактът на настъпилия деликт остава непроменен в настоящото производство. В него нов факт е единствено причинната връзка между сочените телесни увреждания и сочения инцидент. Само той е предмет на доказване, както и обстоятелствата, обосноваващи справедливия размер на претендираното обезщетение за търпените неимуществени вреди. Непозволеното увреждане в пълния си фактически състав – деяние, противоправност, причинна връзка, вреди, вина, както и липсата на основания за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. .2 ЗЗД, са установени с влязлото в сила съдебно решение, постановено между същите страни и не подлежат на преразглеждане. С влязлото в сила съдебно решение е установено със сила на пресъдено нещо, че непозволеното увреждане на ищеца е причинено от противоправното поведение на служители на ответника и че не са налице предпоставки за намаляване на размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Преразглеждането на тези обстоятелства в настоящото производство е недопустимо.

Въз основа на издадената епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Н. С. е установил вида на полученото травматично увреждане, вида на проведеното лечение и продължителността на възстановителния период, като е формирал извод, че търпените болки и страдания са в причинна връзка с процесния деликт.

При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е отчел обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и оперативно, и консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, през което време е имал нужда от чужда помощ, както и че към датата на непозволеното увреждане ищецът все още е бил малолетен – само на 9 год., т.е. касае се за дете, както и че е липсват остатъчни травми – към настоящия момент е напълно възстановен, но отчита е предстоящата оперативна интервенция за изваждане на поставените импланти, която също е свързана с болки и страдания и е приел, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 25 000.00 лв.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС (вкл. и решенията, обусловили преценката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) е дадено тълкуване по приложението на чл. 294, ал.1, изр. 2 ГПК – указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззвния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него (напр. ако бъде направен отказ или оттегляне на някой от исковете, бъде направено признание на иска или на отделни факти, постигне се спогодба, бъдат събрани нови доказателства и др.). Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Обобщено е, че задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие "закон". Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото.

Посоченото тълкуване е приложимо и по настоящото дело.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в противоречие с указанията в отменителното касационно решение и в нарушение на нормата на чл. 294, ал. 1 ГПК.

С отменителното касационно решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., ІV г. о. на ВКС е констатирано, че всички разпитани по делото свидетели са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК и по делото липсват данни въз основа на които да се прецени тяхната обективност и достоверност. Дадено е и тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да предприеме действия по събиране на нови доказателства по установяване дължимото поведение на ответника при организиране на музейната експозиция чрез назначаване на експертиза, за проверка на свидетелските показания чрез извършване на очна ставка между свидетелите и за постановяване на решение при обсъждане на всички доказателства съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, включително и преценка допринесъл ли е ищецът за настъпването на вредите.

Въззивният съд само формално е изпълнил част от указанията, извършвайки очна ставка между свидетелите и изслушвайки експертно заключение. Не е констатирал, че очната ставка не е допринесла за изясняване на спора, доколкото всеки от свидетелите е поддържал депозираните показания и е твърдял, че казва истината, а това е обективно невъзможно, доколкото всеки от тях твърди, че лично е възприел наличието, респ. липсата на обезопасяване на лапидариума с ограждения и предупредителни табели в момента на процесния инцидент. Това е налагало предприемане на допълнителни действия по изясняване достоверността на свидетелските показания, за да бъдат изпълнени указанията на ВКС в отменителното касационно решение, включително и чрез изискване на прокурорските преписки (искането за което е направено още в първото по делото заседание пред районния съд), евентуално и разпит на поискания в първото съдебно заседание в първоинстанционното производство свидетел Н. Т. – дежурен полицай в деня на инцидента, който се явява незаинтересован. Вместо да изпълни задълженията си съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК въззивният съд изрично е отказал изискването на прокурорските преписки.

При постановяване на решението си съдът също е отказал да се съобрази с указанията в отменителното касационно решение и да се произнесе налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства. Съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК съдът при новото разглеждане на делото е длъжен да се съобрази с направеното в отменителното решение тълкуване на материалния и процесуалния закон дори и да счита, че същото е неправилно. В случая Софийски градски съд е счел, че указанията на ВКС са неправилни, тъй като е налице сила на пресъдено нещо относно фактическия състав на деликта и е отказал да се съобрази с тях.

Като постановено в грубо нарушение на чл. 294, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено.

Тъй като поради допуснатите от Софийски градски съд процесуални нарушения делото продължава да е неизяснено от фактическа страна на основание чл. 295, ал. 2 ГПК следва да бъде даден ход пред Върховния касационен съд с цел събиране на доказателства за проверка достоверността на показанията на свидетелите Р. П. И., В. Д. П. и Г. О. Н.. За целта следва да се изискат от Софийски районна прокуратура преписки № 25952/2017 г., № 32716/2017 г. и № 01796/2017 г. На ответникът следва да бъде дадена възможност да посочи желае ли да се съберат показанията на Н. Т. – дежурен полицай в деня на инцидента. Следва да бъде дадена възможност и на ищеца да ангажира допълнителни доказателства във връзка с преценка достоверността на свидетелските показания.

Искането на ответника за изслушване на медицинска експертиза с цел установяване възможно ли е ищецът с оглед заболяването му (астма и лека хидронефроза) да е получил асматичен пристъп, следва да бъде отхвърлено. Касае се до доказателствено искане, свързано с обстоятелствата по настъпване на инцидента, което се явява преклудирано, доколкото данни за наличието на това заболяване са били налице още в социалния доклад при първото въззивно разглеждане на делото.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260243 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3946 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО пред ВКС по предявения М. Н. С., непълнолетен, действащ със съгласието на неговата майка Р. Б. Б. против от Национален исторически музей, гр. София иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили на 15.06.2017 г. в резултат на падане на необезопасен, неограден и несигнализиран експонат, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане.

Да се изискат от Софийска районна прокуратура прокуратура преписки № 25952/2017 г., № 32716/2017 г. и № 01796/2017 г.

Дава възможност на Национален исторически музей, гр. София в двуседмичен срок от връчване препис от решението да посочи желае разпит на свидетеля Н. Т., при какви условия – на довеждане или при призоваване, като във втория случай посочи трите му имена и адрес.

Дава възможност на М. Н. С., със съгласието на майка си Р. Б. Б. в двуседмичен срок от връчване препис от решението да посочи допълнителни доказателства във връзка с преценка достоверността на свидетелските показания, събрани по делото.

На страните да се връчи препис от решението.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: