Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при нарушения при призоваване и прекратяване на дело

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е № 29

гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 311 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение от 15.09.2022 г. по дисциплинарно дело № 14/2021 г., с което Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) отхвърля искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-00-21/29.03.2021 г. да се накаже ЧСИ К. П. А., рег. № 766 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, за следните нарушения по изп.д. № 178/2018 г.:

· призовал е нередовно длъжниците за предявяване на разпределението от 03.07.2020 г. – нарушение по чл. 462, ал. 1 ГПК;

· лишил е длъжниците от право да обжалват разпределението от 03.07.2020 г. – нарушение по чл. 462, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК;

· извършил е плащания по невлязлото в сила разпределение – нарушение по чл. 462, ал. 2 ГПК;

· прекратил е изпълнителното дело с разпореждане от 19.01.2021 г. без законово основание – нарушение по чл. 433 ГПК и

· не се е произнесъл по молби от длъжниците от 04, 13, 21 и 26.01.2021 г. и от 08.02.2021 г.; по молба от първоначалния взискател от 22.01.2021 г. и по молба от присъединен взискател от 05.02.2021 г.

Решението се обжалва от министъра на правосъдието с доводи, че е незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че в дисциплинарното производство са установени всички извършени нарушения по изпълнителното дело, за които министърът е поискал ЧСИ К. А. да бъде наказан. Представляващият юрисконсулт претендира възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЧСИ К. А. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски.

КЧСИ е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По релевантните факти няма спор, а видно от приложеното изпълнително дело № 178/2017 г. се установява, че след отмяна със съдебно решение на разпределението от 21.05.2018 г. ЧСИ К. А. извършва ново разпределение от 03.07.2020 г. и изпраща съобщения до длъжниците и всички взискатели, че е насрочил предявяването му на 21.07.2020 от 09.00 ч.

Призовките до длъжника Г. Х. с изх. № 7183/03.07.2020 г. и до длъжника Г. Х. с изх. № 7182/03.07.2020 г. са изпратени с препоръчани писма с обратна разписка до техният пълномощник адв. В. Ж. на адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1. Пощенските пратки са върнати с отбелязване от куриера: „На посочения адрес не откриваме такова лице, няма телефон за връзка“. Този адрес на адв. В. Ж. е посочен от длъжниците Г. и Г. Х., а по изпълнително дело към момента на призовките не е известен друг техен адрес.

Призовката до длъжника „Х. Табак“ ЕООД с изх. № 7184/03.07.2020 г. е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес [населено място], общ. Т., [улица]. Призовката е върната от адреса с отбелязване от куриера: „На адреса не живее никой“. Това е адресът на управление на длъжника „Х. Табак“ ЕООД, вписан в търговския регистър.

С протокол от 21.07.2020 г. ЧСИ К. А. е предявил разпределението от 03.07.2020 г., като е приел, че длъжниците са редовно призовани: „Х. Табак“ ЕООД - при условията по чл. 50, ал. 2 ГПК, а Г. и Г. Х. – при фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК, респ. при условията по чл. 51, ал. 2 ГПК (в приложимите първоначални редакции на разпоредбата).

Сумите по разпределението от 03.07.2020 г., за което ЧСИ К. А. е приел да е окончателно поради необжалването му в (чл. 462, ал. 2 ГПК), са преведени на взискателите с платежни нареждания от 30.07.2021 г.

С молба вх. № 4403/03.07.2020 г. взискателят „АПС Бета България“ ООД (този, на когото първоначалният взискател „Уникредит Булбанк“ АД прехвърля вземането си по изпълнителния лист) е поискал продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител – ЧСИ И. С., рег. № 870 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора.

С протокол от 07.07.2020 г. ЧСИ И. С. се отвежда, отказва да образува изпълнително дело под свой опис и го връща на ЧСИ К. А..

На 06.01.2021 г. на взискателя „АПС Бета България“ ООД са връчени указания от ЧСИ К. А. в 1-седмичен срок на основание чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК да посочи друг надлежен съдебен изпълнител, на когото да изпрати делото. С разпореждане от 19.01.2021 г. ЧСИ К. А. прекратява изп.д. № 178/2017 г. като санкция за неизпълнените указания.

ЧСИ К. А. не се произнася по молби от 04, 13, 21, 26.01. и от 08.02.2021 г. от адв. С. Н., новият пълномощник на длъжниците Г. и Г. Х., остатъкът от сумите по разпределението да бъдат преведени по банкова сметка.

Разпределението от 03.07.2020 г. не предвижда такъв остатък.

ЧСИ К. А. не се произнася по молба от 22.01.2021 г. с искане от взискателя „АПС Бета България“ ООД за връщане на изпълнителния лист, по който е било образувано изп.д. № 178/2017 г.

ЧСИ К. А. не се произнася и по молба от 05.02.2021 г. от Н. Б., присъединен взискатели, с искане за разпределение на суми от публична продан на недвижими имоти. На 05.02.2021 г. е постъпила и жалба от същия взискател срещу разпореждането за прекратяване на изпълнителното дело. ЧСИ К. А. администрира жалбата. С решение № 15/29.04.2021 г. по гр.д. № 1219/2021 г. Окръжен съд – Стара Загора я оставя без уважение с мотиви, че искането за продължаване на изпълнителното дело по чл. 427, ал. 5 ГПК принадлежи на взискателя по изпълнителния лист, респ. на неговия правоприемник (в случая – на „АПС Бета България“ ООД), но не и на присъединените взискатели (в частност, на взискателя Н. Б.), а е неоснователна неговата жалба срещу санкционната последица по чуждото право по чл. 427, ал. 5 ГПК, приложена с разпореждането от 19.01.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство.

При тази фактическа обстановка, възприета в обжалваното решение на ДК на КЧСИ, незаконосъобразно органът на дисциплинарна власт е приел да няма никакво законово основание да накаже ЧСИ К. А. по искането от министъра на правосъдието с изх. №94-00-21/29.03.2021 г. Съображения:

В правилното приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК ЧСИ К. А. е приел, че след като длъжникът „Х. Табак“ ЕООД е напуснал адреса на управление, вписан в търговския регистър, законът счита за редовно призоваването на този длъжник за насрочените дата и час за предявяване на разпределението от 03.07.2020 г.

В неправилното приложение на закона обаче ЧСИ К. А. е приел, че длъжниците Г. и Г. Х. са редовно призовани за същите насрочени дата и час.

Фикцията по чл. 41 ГПК (в приложимата първоначална редакция на разпоредбата) изисква страната, респ. нейният пълномощник да са напуснали за повече от един месец адреса, съобщен по делото или на който веднъж е връчено съобщение, без да уведоми съдебния изпълнител за новия си адрес, и за тези неблагоприятни последици да е била предупредена при първото връчване. Тогава всички съобщения/призовки се прилагат по делото и се смятат за връчени (чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК). Удостовереното от пощенския куриер в призовките до длъжниците Г. и Г. Х. изх. № № 7183 и 7182/03.07.2020 г. не засвидетелства, че те са отсъствали повече от месец от единствения известен за тях адрес, а и липсват данни, тези длъжници, респ. адв. В. Ж. да са били предупредени за санкционната последица.

От друга страна, чл. 51, ал. 2 ГПК (в приложимата първоначална редакция на разпоредбата) изисква при връчване в кантора да не е намерен упълномощеният адвокат или друго лице, което работи или сътрудничи на адвоката. Тогава връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и второ уведомление не се залепва. Пощенският куриер обаче не е връчител и не разполага с правомощията по чл. 47, ал. 1 ГПК, а осъществените изисквания по чл. 47, ал. 1 ГПК са необходими за законосъобразното прилагане на фикцията по чл. 51, ал. 2 ГПК. Така втори се явява въпросът, че двете призовки са изпратени на различен адрес от адреса на кантората на адв. В. Ж.. Вписаният адрес на неговата кантора е [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7.

Следователно с нередовното призоваване на длъжниците Г. и Г. Х. за насрочените дата и час за предявяване на разпределението от 03.07.2020 г. ЧСИ К. А. е нарушил чл. 462, ал. 1 ГПК, изискващ разпределението да бъде предявено на всички длъжници; чл. 462, ал. 2, пр. 1 ГПК, признаващ правото на длъжника да обжалва разпределението в 3-дневен срок от предявяването му и чл. 462, ал. 2, пр. 2 ГПК, изискващ съдебният изпълнител да преведе на взискателите сумите по окончателното (влязло в сила) разпределение. Незаконосъобразно ДК при КЧСИ отхвърля искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-00-21/29.03.2021 г. да накаже ЧСИ К. П. А., рег. № 766 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора за нарушенията по т. т. 1 – 3.

Неоснователен е доводът на ЧСИ К. А., направен в дисциплинарното производство и поддържан в отговора на жалбата от министъра на правосъдието срещу обжалваното решение, че различен извод следва от решение № 15/29.04.2021 г. по гр.д. № 1219/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Няма законова разпоредба, която да придава задължителен характер на мотивите на такова решение и в частност, за това, че взискателите и длъжниците са били редовно призовани за предявяване на разпределението от 03.07.2020 г.

Настоящият състав съобрази, че трите установени закононарушения са следствие от двата незаконосъобразни акта на ЧСИ К. А. (от нередовно връчените призовки № № 7183/03.07.2020 г. и 7182/03.07.2020 г. до длъжниците Г. и Г. Х.), но тези длъжници са „възприели“ разпределението от 03.07.2020 г. (с пет молби упълномощеният от тях впоследствие адв. С. Н. е искал остатък от разпределението, а не го е обжалвал), а липсата на вредоносни последици от нередовното призоваване. След като разпределението от 03.07.2020 г. е влязло в сила на 07.01.2021 г. (с изтичане на 3-дневния срок от първата молба от 04.01.2020 г.), то е законосъобразно, т.е. невредоносно. ЧСИ К. А. не е наказван. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ настоящият състав определя наказанието глоба в размер на по 1 000 лв. за всеки от двата незаконосъобразни акта, причина за трите закононарушения по т.т. 1 – 3 от искането на министъра.

Незаконосъобразно органът на дисциплинарна власт е отхвърлил искането на министъра по т. 4 ЧСИ К. А. да бъде наказан за това, че без законово основание е прекратил изп.д. № 178/2017 г. Молбата от новия взискател „АПС Бета България“ ООД не е за започване на изпълнението в смисъла по чл. 426 ГПК, а за продължаване на изпълнителното производство от друг съдебен изпълнител със същия район на действие, а чл. 426, ал. 3 ГПК не се прилага при евентуална нередовност на молбата по чл. 427, ал. 5 ГПК. Допълнително, подадената молба от новия взискател „АПС Бета България“ ООД съдържателно е отговаряла на всички изисквания по чл. 427, ал. 5 ГПК. След отвода на избрания друг надлежен съдебен изпълнител (ЧСИ И. С.) и с връщането на изпълнителното дело ЧСИ К. А. неправилно я е третирал като нередовна, а впоследствие с разпореждането от 19.01.2021 г. е прекратил изп.д. № 178/2017 г. на основание, което законът не предвижда - чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неоснователен е доводът на ЧСИ К. А., че следва да се приеме, че е прекратил изп.д. № 178/2017 г. по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Към разпореждането от 19.01.2020 г. взискателят „АПС Бета България“ ООД не е отправял писмено искане за това. След връщането на изпълнителното дело ЧСИ К. А. е следвало да уведоми новия взискател и длъжниците, че делото остава при него, а не да го прекрати.

Неоснователен е и доводът на ЧСИ К. А., че на основание чл. 297 ГПК настоящият състав е длъжен да зачете „задължителното действие“ на решение № 15/29.04.2021 г. по гр.д. № 1219/2021 г. Окръжен съд – Стара Загора и да приеме за законосъобразно разпореждането за прекратяване на изп.д. № 178/2017 г. Първо, вече бе обяснено, че с решението е отхвърлена жалбата на присъединен взискател поради това, че правото по чл. 427, ал. 5 ГПК не му принадлежи, респ. че присъединеният взискател не следва да очаква съдебна отмяна на разпореждане с приложена санкционни последици от ненадлежно упражняване на чуждо право. Второ, изяснено бе, че за молбата по чл. 427, ал. 5 ГПК не се прилага разпоредбите по чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК. Трето, само влезлият в сила съдебен акт по чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и т. 7 ГПК е задължителен за Върховния касационен съд в производството по чл. 73 ЗЧСИ. Не такова е приложеното влязло в сила решение.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за нарушението по т. 4 от искането на министъра настоящият състав определя наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Настоящият състав приема, че следва да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ К. А. и за липсата на произнасяне по молбите от длъжниците Г. и Г. Х. от 4-ти и 13-ти януари 2021 г. Нарушението е по чл. 2 ГПК, който задължава съдилищата да разгледат всяка подадена от тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Чл. 2 е в Част Първа, Общи правила, глава Първа, Основни положения на ГПК и се прилага съответно и в изпълнителното производство. Не следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ К. А. за следващите три молби по т. 5 от искането на министъра. Тези молби са по извършване на типични изпълнителни действия (връщане на остатък от разпределението) и са постъпили след разпореждането от 19.01.2021 г. за прекратяване на изп.д. № 178/2017 г.

При определяне на наказанието по установените нарушения по т. 5 от искането на министъра настоящият състав преценя, че и двете молби, по които ЧСИ К. А. е бил длъжен да се произнесе, са идентични – за връщане на остатък от осребреното имущество на тези длъжници, но и това, че разпределението от 03.07.2020 г. не предвижда такъв остатък. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ настоящият състав определя наказанието глоба в размер на 1 000 лв.

Правилно органът на дисциплинарна власт е отхвърлил искането по т. 5 на министъра на правосъдието за наказване на ЧСИ К. А. и за това, че последният не се е произнесъл по молбата от 22.01.2021 г. на взискателя „АПС Бета България“ ООД за връщане на изпълнителния лист. Молбата е към момент, в който разпореждането от 19.01.2021 г. за прекратяване на изп.д. № 178/2017 г. е постановено, но не е влязло в сила. Съдебният изпълнител е нямал задължението да върне изпълнителния лист.

Правилно органът на дисциплинарна власт е отхвърлил искането по т. 5 на министъра на правосъдието за наказване на ЧСИ К. А. и за това, че последният не се е произнесъл по молбата от 05.02.2021 г. на присъединения взискател Н. Б. за ново разпределение. Молбата е постъпила заедно с жалбата от същия взискател срещу разпореждането за прекратяване на изп.д. № 178/2017 г. В правилното приложение на закона ЧСИ К. А. е пристъпил към администриране на жалбата, а не към следващи изпълнителни действия.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК за процесуалното представителство на жалбоподателя от юрисконсулт в иницираното съдебно производство по чл. 73 ЗЧСИ ответникът по жалбата ЧСИ К. А. дължи възнаграждение. Съдът го определя в размер от 200.00 лв., съгласно чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, остойностявайки труда на юрисконсулта – по изготвената жалба и явяването в откритото съдебно заседание.

За процесуалното представителство на ДК при КЧСИ от юрисконсулт възнаграждение не се дължи. В производството по чл. 73 ЗЧСИ, иницирано от министъра на правосъдието, той изразява становище, т.е. съответно се прилага чл. 78, ал. 10 ГПК.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 15.09.2022 г. по дисциплинарно дело № 14/ 2021 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители.

НАЛАГА на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ К. П. А., рег. № 766 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора глоби от по 1 000 лв. :

· нередовно призоваване на длъжника Г. Х. с призовка изх. № 7183/03.07.2020 г. по изп.д. № 178/2017 г., причинило нарушенията по чл. 462, ал. 1 и чл. 462, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК;

· нередовно призоваване на длъжника Г. Х. с призовка изх. № 7182/03.07.2020 г. по изп.д. № 178/2017 г., причинило нарушенията по чл. 462, ал. 1 и чл. 462, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК.

· прекратяване на изп.д. № 178/2017 г. с разпореждане от 19.01.2021 г. без законово основание – нарушение по чл. 433 ГПК;

· непроизнасяне по молби от длъжниците Г. и Г. Х. от 4-ти и 13-ти януари 2021 г. по изп.д. № 178/2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на министъра на правосъдието срещу решението от 15.09.2022 г. по дисциплинарно дело № 14/2021 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, с която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-00-21/29.03.2021 г. в останалите части.

ОСЪЖДА ЧСИ К. П. А., рег. № 766 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора да заплати на министъра на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.