Дължимост на сметка за ток, начислена в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№50161
Гр. София, 24 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.09.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3574/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.295, вр. с чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго – про продажби” АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №796/21 г. , с което е уважен предявеният от Ж. В. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 603,83 лв., представляваща начислена след извършена корекция на сметката й като потребител стойност на електроенергия за посочения обект, за периода 18.04.18 г.- 17.04.19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?; Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и може ли то да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства?
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение – поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му, с присъждане на всички сторени за производството разноски по представен общ списък..
Ответницата по жалба Ж. В. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и молба – становище съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: По първия от въпросите този състав ВКС споделя отговора, даден с р. по гр.д. №3082/21 г. на трето г.о. на ВКС, при позоваване и на цитираната в изложението на касатора практика на ВКС / р. по гр.д. №2206/20 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №2209/20 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./, а именно: „Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други - не са се осъществили в обективната действителност; вътрешното убеждение не се формира произволно - то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено; когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост; когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12 ТР № 1/17.07.01 по г. д. № 1/01, ОСГК ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг - установен по делото факт /реш. № 75/13.04.21 по г. д. № 2206/20, ІV ГО, реш. № 76/8.04.21 по г. д. № 2209/20, ІV ГО, реш. № 77/8.04.21 по г. д. № 2862/20, ІV ГО/.”
По втория въпрос в практиката на ВКС, вкл. цитираните от касатора р. по гр.д. №921/10 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1764/19 г. на първо г.о., е утвърдено разбирането, че пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г.
Пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт / цитираното от касатора р. по гр.д. №921/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №361/18 г. на първо г.о. и др../. Този извод се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС.
По същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел при повторното разглеждане на делото, че в отношенията на страните се прилага общото правило на чл.183 ЗЗД за заплащане от купувача на цената на доставената му стока – в случая ел.енергия. Необходимо е доставчикът да докаже при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на клиента за процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото от него за получената ел. енергия. Според въззивния съд от доказателствата по делото, вкл. изслушаната при повторното разглеждане СТЕ, изготвена от софтуерен специалист, не се установява кога точно е извършено претарифирането на електромера и кога е започнало отчитането на ел. енергия в невизуализирания регистър, за да се свържат по несъмнен начин отчетените в този регистър количества с получаването им в обекта на ищцата. Не може да се приеме със сигурност, че отчетената в регистър 1.8.3 ел. енергия е преминала през СТИ след датата на монтажа му на обекта на ищцата. В протокола за монтаж на СТИ не са посочени показанията на всички тарифи, както това е направено по –късно при замяна на СТИ с ново, като в протокола за монтаж са посочени нулеви показатели по всички четири тарифи. Сумата, начислена на клиента след извършена корекция на сметката му за ел. енергия, е недължима, защото не се установява ел. енергията да е доставена на обекта и преминала през СТИ в посочения период или поне след монтирането на СТИ в обекта на ищцата. Затова отрицателният установителен иск е приет за основателен и е уважен.
Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото, преценени поотделно и съвкупно при спазване на логическите и опитни правила, поради което са необосновани. Процесната сума е начислена на потребителя след извършена на 17.04.19 г. проверка на обекта на ищцата, констатациите от която са отразени в съставен на същата дата от служители на ответника констативен протокол. Електромерът /СТИ/ е демонтиран от обекта и изпратен за проверка с показания в тарифи Т1 и Т2, които са визуализирани на дисплея и в тарифа Т 3, която не е визуализирана. В протокола на БИМ при софтуерно четене се установява намеса в тарифната схема на електромера, която следва да се състои от две тарифи – нощна – Т1 и дневна – Т2, като действително потребената ел. енергия в случая се разпределя и върху невизуализираната тарифа - Т3, с показания там от 33 811 кВТч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. От протокола за монтажа на електромера от 18.03.2014 г. се установява, че той е бил монтиран на обекта на ищцата с нулеви показания на тарифи Т1 и Т2. Не са посочени показанията на останалите тарифи / регистри/ на електромера.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно - техническа експертиза се установява, че отчетената в тарифа Т3 електроенергия е преминала през СТИ. Наличието на показания в невизуализираната тарифа според вещото лице се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната му схема. Не е установено хардуерно вмешателство върху уреда като схемата му на свързване с мрежата не е променяна. Според вещото лице не може да се определи кога точно е извършено неправомерното вмешателство, нито от кого.
При второто въззивно разглеждане на делото, съобразно указанията на ВКС е назначена нова СТЕ, възложена на софтуерен инженер. Вещото лице е посочило, че общо преминалата през визуализираните и невизуализирана тарифа на електромера ел. енергия е възможно да е доставена на обекта Натрупването на показания в тарифа Т3 е станало след софтуерното въздействие/ което е съзнателно, волево човешко поведение и не може да се дължи на грешка или случайност/, точният момент на което не е установен, но то е могло да бъде извършено след монтажа на електромера в обекта на 18.03.14 г.
При тези данни по делото следва да се направи извод, че отчетената в невизуализираната на дисплея на електромера тарифа Т3 ел.енергия е доставена на ищцата и за нея е възникнало задължението да я заплати по общото правило на чл.183 ЗЗД.. От установеното монтиране на новия електромер на 18.03.2014 г. с нулеви показания на двете видими тарифи, при ползване на опитните правила - по човешка презумпция - може да се направи извод, че нулеви са били показанията и в третата невизуализирана тарифа Т3. Отчетената там ел. енергия е могла да бъде доставена на обекта за една година, а невъзможността да се установи кога точно е доставена е без значение, тъй като от монтажа на електромера на 18.03.2014 г. до проверката и демонтажа му на 17.04.19 г. абонатът не е сменян. Подобни изводи по същество на спора в сходни случаи са формирани в р. по гр.д. №2206/20 г. на четвърто г.о. и в р. по гр.д. №1812/21 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Стойността на ел. енергията, отчетена в тарифа Т3 при проверката на 17.04.19 г., е начислена на ищцата като корекция за процесния период с фактура от 12.07.19 г. и възлиза на исковите 6 603,83 лв. Установителният иск за недължимостта на тази сума е неоснователен по изложените по –горе съображения и следва да се отхвърли.
Въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска като неоснователен.
По разноските: за цялото производство по делото пред всички инстанции ответникът е направил разноски от 8 678, 40 лв. Процесуалният представител на ищцата своевременно преди последното по делото заседание е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВКС намира възражението за основателно. При фактическата и правна сложност на делото, наложила повторно въззивно и касационно разглеждане, от една страна , но и при съобразяване на материалния интерес от друга, адв. възнаграждение на процесуалния представител на ответника за всяка от инстанциите следва да се намали на 1 200 лв. или на ответника след намалението да се присъдят общо 6738,40 лв.
Поради изложеното и на осн. чл.295, ал.1 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №796/21 г. от 22.06.21 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. К. В. срещу „Енерго Про Продажби” АД – гр. Варна иск с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК – за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 603, 83 лв. /шест хиляди шестотин и три лв. и 83 ст./, начислена чрез корекция на сметка като стойност на електроенергия за периода 18.04.2018 г. – 17.04.2019 г. по фактура №*** г., за обекта на ищцата в [населено място], м-ст Лазур, с аб. №***.
ОСЪЖДА Ж. К. В. да заплати на „Енерго- про продажби” АД деловодни разноски за всички инстанции в размер на 6738,40 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: