Връщане на получена парична сума при липса на доказан договор за заем

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр. София, 09.04.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2376 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. З. против решение № 38/07.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 585/2022 г. от 2-ри състав на АС – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа своето становище, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 444/01.02.2024 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, може ли съдът да се произнесе по евентуално предявен иск, като изхожда от твърденията за правопораждащите факти съставляващи основание по главния иск. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на горния правен въпрос, състава на ВКС приема следното:

Когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат, позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи юридически факти, е налице обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. При различие в някои от посочените елементи, са налице отделни претенции. Когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях. При евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на спорните права и правоотношения. Евентуалната претенция се разглежда само, ако бъде отхвърлен главният иск. Когато страните и петитумът на евентуално съединените искове са едни и същи, а разликата е единствено в правопораждащите юридически факти, съдът първо се произнася по юридическия състав на главния иск и при отхвърлянето му, разглежда твърденията и възраженията на страните досежно правопораждащите факти, на които се основава евентуалната претенция.

Недопустимо е за основателността на евентуалната претенция да се изхожда от твърденията, представляващи основание по главния иск. Съдът дължи произнасяне по всеки иск, така, както е предявен и решава спора въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по вътрешно убеждение.

Горното разрешение е дадено с решение № 72/2013 г. по гр.д.№ 402/2012 г., постановено от ІV гр.отд. на ВКС, което се споделя и от настоящия състав.

По касационната жалба състава на ВКС приема следното:

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника на 10.03.2017 г. е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата се е задължила да предостави на ответника сумата от 115000 лева, което тя изпълнила на 29.03.2017 г. чрез внасяне по банкова сметка на ответното дружество на заемната сума. Ищцата е посочила, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне заемната сума в договорения 24-месечен срок, нито да заплати договорената лихва. Евентуално се твърди, че сумата е преведена на дружеството-ответник от ищцата без основание.

С първоинстанционното решение е отхвърлен главния иск, както и евентуалния, като неоснователни. Решението на съда е обжалвано с въззивна жалба само в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД – за връщане на дадената сума без основание. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД – връщане на дадената сума въз основа на договор за заем е влязло в сила и следва да бъде зачетено от съда, като следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че между страните липсват заемни правоотношения.

Видно от представена вносна бележка, на 29.03.2017 г. на каса, по банковата сметка на ответното дружество е внесена сумата от 115000 лева, от ищцата, посочена в документа като вносител. В нея е посочено, че основанието за внасяне на сумата е „по договор“, като с оглед изложеното по-горе следва да се приеме за установена липсата на договорни отношения между страните. Ответникът е осъществил защита по претенциите на ищцата, като не оспорва получаването на сумата, но твърди че не е сключил договора за заем, представен от ищцата а друг, за друг срок. Предвид силата на пресъдено нещо, договорните отношения по представения с исковата молба договор са отречени, като ответникът е представил друг договор за заем, по който твърди че са възникнали заемните правоотношения, който обаче не е подписан от страна на заемодателя. Предвид липсата на насрещни волеизявления по този втори договор, представен от ответника, следва да се приеме, че правоотношение по договор за заем между страните не са възникнали. Обстоятелството, че в счетоводството на ответника сумата е осчетоводена като „по договор за заем“ на оборва силата на пресадено нещо, с която са отречени тези правоотношения.

С обжалваното решение, съдът е приел, че решението, с което е отхвърлен главния иск с правно основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД е влязло в сила, като е приел и че решението в частта, с която е отхвърлен евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД също е неоснователен. Съдът е приел, че решението, с което е установено липсата на валидно заемно правоотношение между страните е влязло в сила, но същевременно по евентуално предявения иск за връщане на даденото без основание също е неоснователен, поради наличие на заемно правоотношение.

Горните изводи на съда са противоречиви и не зачитат силата на пресъдено нещо, с която е отречено наличието на заемни правоотношения. Съдът е формирал изводи за основателността на евентуалната претенция от твърденията, представляващи основание по главния иск, което е недопустимо, с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване.

Липсата на доказани договорни правоотношения между страните по повод безспорно преведената от ищцата на ответника сума, води до извод за наличие на дадена без основание сума, което води до основателност на евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което ответникът се осъди на основание чл.55, ал.1 пр. първо от ЗЗД да заплати на ищцата сумата 115 000 лева, ведно със законната лихва така, както е поискано с молбата от 17.12.2021 г. – от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата 23 230 лева, представляваща направените разноски за производството по делото по евентуално предявения иск.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38/07.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 585/2022 г. от 2-ри състав на АС – Пловдив, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Уайнинвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. П. З. от [населено място], [улица] сумата 115 000 /сто и петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл.55, ал.1 пр. първо от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Уайнинвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. П. З. от [населено място], [улица] сумата 23 230 /двадесет и три хиляди двеста и тридесет/ лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.