Доказване на знание за увреждане при продажба на имот на близък човек

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50079
София, 29.05. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2582 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение 50163 от 14.03.2023 по касационна жалба на О. Б. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 06.04.2022 г. по в гр.д. № 28 /2022 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 236 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 2412 /2021 г. на Врачанския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от О. Б. Б. срещу Х. С. Б. и И. Е. Т. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата до размер на собствената и 1 /2 идеална част на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № 330 /2019 г. на нотариус С. П., с който ответницата Х. С. Б. е продала на ответника И. Е. Т. апартамент в [населено място], с идентификатор 12259.1013.423.1.5 по КККР, с площ кв.м., ведно с принадлежащото му мазе № и % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, както и за обявяването за недействително по отношение на ищцата до размер на 1 /2 идеална част на запазеното право на ползване в полза на длъжника Х. С. Б. върху същия имот.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: за значението на характера и естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по прехвърлителна възмездна сделка, по отношение на която, като увреждаща, е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, при доказване на знание за увреждане - за фактическия извод за наличие на знание за увреждане. Както и по материалноправния въпрос за естеството на узнатите обстоятелства.
Въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в отговор на правни въпроси в решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 4606 /2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца … и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя тези разрешения по изложените в посоченото съдебно решение съображения.
Ответниците по касационната жалба Х. С. Б. и И. Е. Т. оспорват нейната основателност.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
Въззивният съд изложил мотиви за елементите от фактическия състав на П. иск по чл.135, ал.1 ЗЗД:
От момента на сключване на договор с н.а. № / г. ищцата О. Б. Б. е придобила качеството на кредитор като носител на непарично вземане за издръжка и гледане, като след смъртта на приобретателя по договора Б. Х. (неин син) през 2018 г. това задължение се носи от правоприемниците му, сред които е и ответницата Х. С. Б..
Между страните е безспорно, че увреждащата сделка е извършена с н.а. № / г. след възникване на вземането. С нея задълженото лице Х. С. Б. е прехвърлила собствеността върху недвижимия имот на трето лице – И. Е. Т..
Основният спорен момент по делото е свързан с наличието на третата субективна предпоставка за уважаването на иска – знанието за увреждането у ответника – приобретател по атакувания с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД вещно-прехвърлителен договор.
Не са налице родствени отношения, поради което презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е неприложима.
Знанието на третото лице – приобретател е факт, който подлежи на доказване, като доказателствената тежест се носи от кредитора – ищец по отменителния иск. Доказването трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно.
Доказателствените факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Тази връзка трябва да бъде такава, че да може да послужи за обосноваването на извод за неговото съществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното дело.
Доказване може да бъде извършено чрез пряко и косвено доказване.
По делото се установява по несъмнен начин, че вторият ответник – И. Е. Т. живее на съпружески начала с дъщерята на ответницата Х. С. Б. (и внучка на ищцата О. Б. Б.) Х. Б.., както и че от това съжителство имат дете – П., родено на 29.06.2018 г.. Това съжителство е било факт към момента на извършване на разпоредителната сделка. Към този момент ответниците са се познавали и са имали степен на близост в отношенията, надвишаващи обичайното познанство. Ответникът е бил свидетел по гр.д. № 1270 /2020 г. на Вр.РС, което е образувано по иск на О. Б. Б. по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 1992 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Това дело е образувано по искова молба, депозирана в съда на 12.06.2020 г., т.е повече от година след тази дата.
От тези факти не може да се направи извод, че И. Е. Т. е бил наясно с правоотношенията между О. Б. Б. и Х. С. Б. към момента на сключването на сделката – 12.09.2019 г. Безспорно тези правоотношения са му станали известни след образуване на гр.д. № 1270 /2020 г., но липсват данни да е бил наясно със същите към по-ранен момент. Разпитът на И. Е. Т. може да бъде ползван като доказателствено средство по настоящо дело при наличие на признание на неизгодни за него факти, в случая е видно, че такива факти не са признати при разпита, а напротив – от исковата молба е разбрал, че О. Б. Б. има претенции, че не е гледана.
Не са налице доказателства, че И. Е. Т. се е запознал с доказателствата за собственост на прехвърлителката при сключване на сделката, т.к между доказателствата липсва посочване на н.а. № / г. като документ, удостоверяващ правото на собственост на прехвърлителката. Действително н.а. № /г. е бил приложен по нотариалното дело, но въз основа на този факт не може да бъде направен извод, че И. Е. Т. е бил запознат със същия, доколкото задължението на нотариуса по чл.579, ал.1 ГПК е да прочете съдържанието на нотариалния акт, но не и да запознае участващите лица с цялото съдържание на нотариалното дело. Наведените от ищцата доводи, че всеки купувач трябва да се поинтересува и да е запознат с придобивното основание на праводателя си, са житейски логични, но не са подкрепени с доказателства.
Въззивният съд е приел в обобщение, че ищцата е доказала единствено косвения факт, че към датата на сключване на сделката между страните по същата е съществувала степен на близост, произтичаща от фактическото съжителство между дъщерята на прехвърлителката и приобретателя, при която е вероятно към 12.09.2019 г. купувачът И. Е. Т. да е бил осведомен за отношенията по договора за издръжка и гледане.
По основателността на касационната жалба:
И в касационната инстанция спорът се свежда до това дали приобретателят И. Т. е знаел към момента на сключването на прехвърлителната сделка, че тя уврежда О. Б. Б..
Доводите в касационната жалба са основани на твърдения, че от съвкупната преценка на установените по делото факти следва категоричен извод за такова знание.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, че по делото е установено по несъмнен начин, че повече от година преди сключването на разпоредителната сделка между ответниците (на 12.09.2019 г.) вторият ответник – И. Е. Т. е живял на съпружески начала с дъщерята на ответницата Х. С. Б. (и внучка на ищцата О. Б. Б.) - Х. Б., както и че от това съжителство двамата имат дете – П. (родено на 29.06.2018 г.). Въззивният съд обосновано е приел, че повече от година преди извършване на прехвърлителната сделка между прехвърлителката и приобретятеля (ответници по иска) са съществували фактически отношения с голяма близост. Те са като отношенията между тъща и зет, при които има и дете, родено повече от година преди разпоредителната сделка. Това дете е дъщеря на втория ответник и внучка на първата ответница и този факт (отношенията на всеки един от тях с детето и на двамата помежду им по повод на детето) с нищо не се променя, нито омаловажава от липсата на брак между дъщерята на първата ответница и втория ответник.
Тези отношения попадат между визираните в посоченото решение на ВКС отношения, за които е прието, че могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, естеството на съществуващата фактическа близост – като в семейство, определя естеството на узнатите обстоятелства – за основанието, на което е придобит процесният апартамент, чиято собственост фактическата тъща прехвърля на фактическия зет.
Към това и независимо от установените по делото релевантни факти, следва да се посочи и общоизвестният социален факт, че измененията и развитието на отношенията в обществото са довели до широкото разпространение на такива фактически отношения, които все повече заместват отношенията, които са последица на сключен граждански брак. Фактическите отношения са все по-разпространени и с това са станали напълно приемливи в обществото и в случаите, когато от тях са родени деца. Те са явни и открити, до степен, че дори статистически преобладават над отношенията, които са последица на сключен граждански брак, който в обществото се приема все повече за формалност с не много ясно значение и без видими предимства (през последните години процентът на децата, родени от родители, които не са сключили граждански брак, е по-голям от процента на децата, родени от родители, които са сключили граждански брак). Т.е. двата вида отношения се различават малко и все по-малко в основното - близостта между участниците в тях и техните роднини.
Казано по-просто и при съобразяване с дадения отговор на правния въпрос – в случая е установено наличието на близки квази семейни /родствени отношения между двамата ответници, и квази съпружески отношения между втория ответник и дъщерята на първата ответница, които имат пряко значение за спорния въпрос.
Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че доказването на знанието трябва да е главно и пълно, но може да бъде извършено чрез пряко и косвено доказване (не само с преки, но и с косвени доказателства). Но не споделя извода на въззивния съд, че със събраните по делото косвени доказателства не е проведено пълно и главно доказване.
Поради следното:
С оглед дадения отговор на правните въпроси (с оглед приетото в посоченото решение на ВКС) настоящият състав приема извода, че за знание за увреждането е достатъчно знание на обстоятелствата, от които произтича вземането на ищцата (непаричното вземане за издръжка и гледане, произтичащо от сключения в семейство Б. във формата на н.а. № 4 /1992 г. договор).
Дъщерята на първата ответница (и внучка на ищцата) Х. Б. Б., с която ответникът И. Т. живее от години на семейни начала, от които двамата имат дете, като правоприемница на починалия си на 01.01.2018 г. баща Б. Х. Б. (син на ищцата О. Б. Б. и съпруг на ответницата Х. С. Б.), е между задължените лица по договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Близостта между Х. Б. и ответника И. Т. също е от значение за извода за знанието на Т. за произхода на собствеността върху процесния апартамент и че сделката уврежда бабата на Х. – ищцата О. Б..
Посочените от ответника Т. свидетели Г. А. и Е. К. твърдят пред съда, че „той си е търсел жилище, немерил си е“ (процесният апартамент) и го е купил. Това означава, че е търсил жилище за себе си, т.е. за семейството си (което включва Х. Б., с която е живеел и живее на съпружески начала и дъщеря им П.). Поради което не му е било необходимо да придобива гола собственост, каквато е придобил. Твърдението на свидетелите (че Т. е търсил и купил апартамент за себе си (за семейството си) не съответства на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от прехвърлителката (ответницата) Х. Б. (ако приобретателят Т. е търсил семейно жилище, то двустаен апартамент с площ кв.м., какъвто е процесният, със запазено от прехвърлителката пожизнено и безвъзмездно право на ползване, която е родена през 1969 г., не е подходящ. Апартаментът не е голям, в него няма достатъчно стаи за съвместно живеене на три поколения, освен ако всички не са изключително близки). Това твърдение на посочените от Т. свидетели е за неизгоден за Т. факт, поради което настоящият съдебен състав го кредитира. И като последица от това приема, че от факта на сключването на тази сделка по-скоро може да се направи неизгоден за ответниците по делото извод, че Т.е бил много близък с продавача, от който извод пък следва извод за знанието на обстоятелствата как е придобит апартаментът.
Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че фактът, че н.а. № / г. е бил приложен по нотариалното дело на процесната покупко-продажба, е релевантен за спора, но не споделя извода, че въз основа на този факт не може да бъде направен извод, че И. Т. е бил запознат със същия.
Настоящият съдебен състав приема, че този факт има доказателствено значение поради това, че нотариалният акт, с който ответницата Х. Б. е била призната за собственица на ид.ч. от имота по наследство и давностно владение е съставен от нотариус С. П. на 12.09.2019 г. в кантората и във В.и е с номер , том , рег. № , дело № / г. (л.20) на основание постановление на нотариуса от същия ден, а нотариалният акт, с който е сключен атакуваният договор за покупко-продажба на същия имот също е съставен от нотариус С. П. на 12.09.2019 г. в кантората и във Враца и е с номер , том , рег. № , дело № / г. (л.21). Или: трите документа – постановлението и двата нотариални акта са съставени от нотариуса непосредствено един след друг с цел признаване на първата ответница за собственица на ид. ч. от имота и за прехвърляне на собствеността върху целия имот от първата ответница на ответника (за да може първата ответница да прехвърли собствеността върху целия процесен апартамент на ответника Т.).
Поредицата от действия е извършена последователно на едно и също място и без прекъсване от други нотариални сделки. От съвкупната преценка на този факт и от изложеното по-горе за установената близост между двамата ответници, както и от прилагането на н.а. № / г. по второто нотариално дело, настоящият състав приема за установено, че в този ден (12.09.2019 г.) ответникът Точевски е бил запознат с придобивните основания на праводателката си, включително че е бил осведомен за отношенията по договора за издръжка и гледане.
От изложеното следва, че въззивното решение е неправилно.
Тъй като не се налага повтарянето на съдопроизводствени действия, нито извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правилото на чл.293, ал.1 – ал.3 ГПК настоящата съдебна инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като отмени въззивното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск.
По разноските в касационното производство:
С оглед изхода от спора искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 639 лева съгласно приложения списък на разноски е основателно и доказано с представеното платежно нареждане и договор за процесуално представителство, а искането на ответниците е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 83 от 06.04.2022 г. по в гр.д. № 28 /2022 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 236 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 2412 /2021 г. на Врачанския районен съд.
Вместо това постановява: На основание чл.135 ЗЗД обявява за относително недействителен спрямо О. Б. Б. с ЕГН до размер на 1 /2 (една втора) идеална част договорът за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № том , рег. № , дело № / г. от нотариус С. П. с рег. № на нотариалната камара, с който Х. С. Б. с ЕГН [ЕГН] е продала на ответника И. Е. Точевски с ЕГН [ЕГН] апартамент № в [населено място], [улица], вх., ет., с идентификатор 12259.1013.423.1.5 по КККР, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ кв.м., ведно с принадлежащото му мазе № с площ кв.м. и 2.1119 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото и с който Х. С. Б. с ЕГН [ЕГН] си е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този апартамент.

Осъжда Х. С. Бибашка и И. Е. Точевски да заплатят на О. Б. Бибашка сумата 639 (шестстотин тридесет и шест) лева разноски в касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.