Трансформация на лично имущество при строителство срещу обезщетение по време на брак

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

Гр. София, 05.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2054 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Постъпили са три касационни жалби срещу решение №810/23.06.2022г., постановено по гр. Дело №650/2021г. по описа на ВОС, с което е отменено решение №2994 от 09.07.2020г., постановено по гр. Дело №11222 по описа за 2018г. на ВРС, като въззивният съд е: 1. Приел за установено в отношенията между И. П. и В. О., че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № *, адрес: [населено място], [улица], ет.*, с идентификатор ***, целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба №* с площ от 6,85кв.м., и ведно с 7,0630% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, като е осъдил В. О. да предаде посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС; допуснал е И. П. да изкупи на осн. чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на В. О. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 49 от 24.08.2017г. 1/2 ид. част от същия недвижим имот за действително уговорената продажна цена - сумата от 30 000, която И. П. следва да заплати на В. О. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 2. Приел е за установено в отношенията между И. П. и В. К., че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от апартамент №*, с идентификатор ***, находящ се на същия адрес, като е осъдил В. К. да предаде посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС; допуснал е И. П. да изкупи на осн. чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на В. Б. К. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 11 от 02.12.2014г. 1/2 ид. част от същия недвижим имот за действително уговорената продажна цена - сумата от 16 750 евро, която И. П. следва да заплати на В. К. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 3. Приел за установено по отношение на Т. и Т. Т., че ищцата П. е собственик на 1/4 идеална част от гараж №*, находящ се в [населено място], [улица], идентификатор ***, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като Т. са осъдени да предадат посочените идеални части на ищцата на осн. чл. 108 от ЗС и допуснато П. да изкупи на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС продадената от съсобственика Д. Е. на Т. Т. същия обект за действително уговорената продажна цена - сумата от 2 500 евро, която И. П. следва да заплати на Т. и Т. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Чрез депозираните писмени отговори, ответникът И. П., чрез адв. Сн. К. оспорва същите като твърди, че не са налице нито общите, нито допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. В о.с.з., проведено пред настоящата инстанция се развиват допълнителни съображения, а именно, че в рамките на производството по чл. 108 от ЗС не е предявяван иск за частична трансформация, нито има някакви твърдения по този въпрос. Единственото твърдение е било за лична собственост на основание пряка трансформация, които въпрос е детайлно изследван от предходните инстанции.

С определение №4190 от 19.12.2023г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса, формулиран в изложението на Д. Е. относно необходимостта от пълно изясняване на произхода на средствата за придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от ответника възражение за трансформация на лично имущество в контекста на соченото от касатора противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК , приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че И. П. и Д. Е. са били в граждански брак, сключен през 1989г., прекратен с влязло в сила на 18.12.2010г. решение.

Не е спорно, че Д. Е. е притежавал по дарение 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 412 кв.м, пл.№ ***, находящо се в [населено място], [улица] заедно с 1/2 идеална част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда, тоест имотът е лична негова собственост.

Съгласно договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., Д. Е. и неучастващото по делото лице Х. М. в качеството си на съсобственици на имот в [населено място], [улица], представляващ УПИ ***-*** в кв.№ *** се задължили да прехвърлят на „Жоел“ ЕООД общо 100 кв.м /всеки по 50 кв.м/ от собствеността като вместо плащане, дружеството се задължава за своя сметка и със свои сили да изгради в имота обекти на собствениците, които са част от общата разгъната площ от сградата, при поето от собствениците задължение /чл.6/ да заплатят полученото над договорената като обезщетение квадратура на изградените за тях обекти, като надвишението за Д. Е. е 31,79 кв.м.

С НА №64 от 11.02.2005г. Х. М., Д. М. и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите.

С договор за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №90 от 09.09.2005г., Х. М., Д. М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните по-горе два апартамента и 1/2 идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите.

По делото са представени три броя наредителни разписки /стр. 268-270 от първ. Дело/ за общата сума от 11 000 евро, заплатени в периода от 28.11.2005г. до 3.04.2006г. с наредител "Тария шипинг къмпани" ООД в полза на Н. Ат. П., като върху всяка от трите разписки е изписано ръкописно изявление на Е. Х. в качеството и на представител на "Жоел" ЕООД, че е получила сумата по разписката. Приети са и три броя фактури придружени с касови бонове съответно за сумите от 323. 20 лв. от 29.12.2005г., 9 800 лв. с ДДС от 23.12.2005г. и за 6 700 лв. с ДДС от 27.11.2005г. издадени на името на Д. Е. с посочено основание „за строителство на обект Д. В..

С оглед посочените доказателства, въззивният съд е приел, че договорът, обективиран в НА №64 от 11.02.2005г., чрез който Х. М., Д. М. и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите, е симулативен, като се прикрива договор за замяна на земя срещу проектиране и строителство на сграда.

Счел е обаче, че такъв извод не може да бъде направен досежно договора за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №90 от 09.09.2005г., чрез който Х. М., Д. М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните по-горе два апартамента и 1/2 идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите. Приел е, че в частта, в която се съдържа изявлението на страните, че цената на правото на строеж е платена от приобретателя и е получена от прехвърлителите представлява частен свидетелствуващ документ, установяващ получаването на сумата. Ответникът Е. е подписал НА, създавайки по този начин подписан частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за него факт, който има силата на извънсъдебно признание.

Доколкото от удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж от 08.12.2007г., издадено от Община Варна, се установява, че сградата е изградена по време на брака между страните, а от приетите писмени доказателства-че бащата на ищцата И. П. е платил в полза на дъщеря си и зет си общо сумата от 44 728,20 лева, съдът е приел за установено, че собствеността върху обектите е придобита по време на вече прекратения брак.

Въззивният съд е направил извод, че Д. Е. е получил срещу заплащане вещното право на строеж и фактическото изграждане на жилищата и идеалната част от гаража. Възмездното придобиване на правото на строеж в обема на бъдещите обекти за застрояване трансформира правото на строеж в право на собственост върху изградените обекти за двамата съпрузи при условията на СИО. След развода, при липса на установителни искове за по-голям дял от придобитото или за трансформация на лични средства, семейната собственост се превръща в обикновена съсобственост при равни квоти. Посочил е, че възражения на ответниците, че Д. Е. е придобил както дворното място, така и новопостроените в него имоти, включително 1/2 идеална част от гараж №3 на лично основание - дарение и суперфиция /за която не са влагани парични средства със семеен произход/, и за липсата на съвместен принос на ищцата в придобиването на имотите, са недопустими за всички тях с тъй като са лични и могат да бъдат въвеждани само и единствено от бившия съпруг. Обсъдил е обаче направените от самия Е. възражения в този смисъл, като е посочил, че преценката за момента на придобиването е с оглед настъпването на юридическото придобиване на правото на собственост, съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Посочил е, че изградената по време на брака сграда върху имот - индивидуална собственост на единия съпруг е СИО като се е позовал на постоянната съдебна практика, включително и ППВС № 5 от 1972 г. – „включва се в СИО сградата, построена по време на брака върху земя – индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия”. Приел е, че презумпцията за равен принос на двамата съпрузи за придобитото през време на брака имущество не е оборена. Ищцата безспорно е доказала посредством писмени и гласни доказателства произхода на средства, размера и влагането им при придобиване на спорното имущество. Предвид което въззивният съд е счел, че процесните имоти са придобити в СИО, поради което и след прекратяването на брака, респективно СИО, страните имат равни квоти в съсобствеността. С оглед направения извод, предявените искове по чл. 108 и чл. 33, ал.1 ЗС са уважени по отношение на претендираните квоти.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е относно необходимостта от пълно изясняване на произхода на имуществото, вложено в придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от ответника – бивш съпруг възражение за трансформация на лично имущество в контекста на соченото от него противоречие с Решение №347 от 15.10.2012г. на ВКС по гр. д. №1071/2011 г.

В посоченото решение, се приема, че хипотезата на чл. 21, ал.1 СК има пълна трансформация, изключваща тези вещи от съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за възникването на последната съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ При частичната трансформация по чл. 21, ал. 2 СК /отм./ лична собственост на съпруга остава такава част от придобития имот, която съответства на вложените извънбрачни средства. При преценката за придобиване на имот в режим на СИО или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема.

В т.4 от Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014г. на ВКС по т. д. №5/2013г. на ОСГТКВ, касаеща случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи, се приема, че може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ . Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване.

Според разясненията в Тълкувателно решение №2 от 20.01.2025г. на ВКС по т. д. №2/2022г., трансформацията по чл. 23 СК също изключва възникването на СИО поради законодателното решение да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, като новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е предявяването на положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно право /заявен като първоначален, насрещен или инцидентен установителен/ или възражение в срока за отговор на исковата молба, основано на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК , успешният изход от този спор е предпоставен от пълно главно доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване.

Предвид цитираната практика, на допуснатия до касационно обжалване въпрос, следва да се отговори, че при своевременно направено от ответника възражение за трансформация на лично имущество в придобиването на имот по време на брака, е необходимо установяването на точния размер на вложеното, за което се твърди, че има личен произход по смисъла на чл. 22 СК и извършването на преценка дали то съвпада със стойността -изцяло или отчасти на придобития имот. По настоящото дело, образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на твърдяното от него придобивано основание- в случая в резултат на СИО, прекратена с развод. Предвид което е допустимо другият бивш съпруг, позоваващ се на трансформация на лично имущество, да наведе подобни твърдения в това производство било под формата на възражение, било чрез предявяването на насрещен иск. В случай, че не се установи пълна трансформация, съдът, с оглед събраните доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 23, ал.2 СК, следва да установи каква част от придобитото по време на брака имущество е лично притежание поради трансформация на лично имущество.

По съществото на касационната жалба:

В условията на обективно и субективно кумулативно съединяване са предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС.

Ищцата твърди, че по време на брака с ответника Д. Е. в резултат на реализирано право на строеж възмездно придобили процесните 2 апартамента и 1/2 от гараж, като след развода ищцата се легитимира като собственик на 1/2 от всеки с оглед прекратената СИО.

Ответниците оспорват наличието на съсобственост между бившите съпрузи, като твърдят, че Д. Е. е бил единствен собственик на имотите, тъй като в тяхното придобиване е вложено изцяло негово лично имущество, а имено реализирано право на строеж върху дарен от майка му имот. Твърдят симулативност на договорите за възмездно учредяване на право на строеж и за възмездното прехвърлянето на ид. части от земята срещу задължение за изграждане на индивидуалните обекти, собственост на Е..

Ответникът – Д. Е.- бивш съпруг на ищцата, в писмения си отговор оспорва наличието на съсобственост, като твърди, че макар и придобити по време на брака, имотите са негова лична собственост, тъй като са придобити чрез трансформация на негово лично имущество придобито по дарение от майка му още преди сключването на брака му с ищцата. Твърди, че е прехвърлил своите ид. части от дворното място на дружество, срещу поето от последното задължение да построи за своя сметка процесните обекти, за които е учредено право на строеж на ответник. Твърди, че допълнителни суми на строителя не са плащани нито от него, нито от бившата му съпруга, тъй като имотите са получени от него като обезщетение за отстъпеното в полза на строителя право на строеж. Оспорва като нищожни поради привидност договорът, с който възмездно са прехвърлени 50 кв.м. ид. части от дворното място, както и договорът за възмездно учредяване право на строеж в негова полза, като действителната воля на страните е била само да се улесни строителя при оформянето на документацията, във връзка с поетото от него задължение да изгради със свои сили и средства процесните обекти.

В първото о.с.з ищцата оспорва твърдението, че имотите са придобити безвъзмездно, както и, че тя няма принос. Излага, че правото на строеж е учредено възмездно по време на брака им. Твърди, че за придобиването им, нейният баща е дал суми в размер на 16 823.20 лв. и 11 000 щатски долара.

Представеният по делото договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., се преценява като начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал.2 ГПК, изключващо недопустимостта на свидетелските показания досежно установяването на привидността на сделките.

Предвид което, и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че се установява симулативността и на двата договора, обективирани в нотариални актове- както на НА №64 от 11.02.2005г., с който Х. М., Д. М. и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите, така и на договора за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА №90 от 09.09.2005г., с който Х. М., Д. М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните по-горе два апартамента и 1/2 идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите.

В тази връзка са показанията на св. Д. М. – съсобственик на същото дворно място, които съдът кредитира като непосредствени и непротиворечиви. Свидетелката, заедно със съпруга си, др. съсобственик -Д. Е. са договаряли с „Жоел“ да отстъпят на дружеството правото на строеж, като за това петно, което получава, „Жоел“ им обещали да ги овъзмездят като собствениците на мястото с апартаменти с определена площ. Свидетелката знае, че Д. решил да се ползва от това право и да си придобие апартаменти, а тя и съпругът и уговорили това право за тяхната дъщеря. Свидетелката лично не е присъствала на договорки между Д. и „Жоел“, нито между дъщеря и и „Жоел“, но от тях разбрала, че дъщеря и взема по-голяма площ от това, което и м се полага и ще доплати. Д. също се разбрал да вземе по-голяма площ с доплащане, и по един гараж, но в процеса на строежа решили гаражът да е общ за нейната дъщеря и Д.. Свидетелката е категорична, че никакви суми не са се плащали при сделките. Когато отишли да прехвърлят правото на строеж, видели, че има някакви суми в договора и попитали защо, но юристите им казали, че това е проформа, за да може да бъде сключена сделката. „Тези суми са някакви минимални, че аз плащам на Д., Д. плаща на мен и „Жоел“ плаща, те са символични просто да може да бъде извършена сделката“. Свидетелката посочва, че не са получили пари, но казали пред нотариуса, че са получили. Потвърдили са, че са получили пари, но не било вярно. Знаели са, че всеки, който е договорил повече от това, което му се полага, ще си плати. И Д., и нейната дъщеря си знаели. Дъщеря и трябвало да доплати 11 000 долара или евро, за Д. не знае с точност, но той е доплащал. Свидетелката се спомня, че са прехвърлили 100 квадрата земя срещу правото на строеж- „Прехвърлихме земя срещу задължението на „Жоел“ да построи…..Дадохме мястото да се построи, не сме получили пари. Не сме дали пари на строителя, защото ни се полагаха апартаменти в сградата“.

Действително, от показанията на свидетелката не може да се разграничи за коя точно сделка, изповядана в нотариална форма става въпрос, което е обяснимо с изминалия продължителен период доколкото се касае за събития, случили се преди около 20 години. Предвид обстоятелството, че тя е категорична, че те нито са давали, нито са получавали пари от фирма „Жоел“, то съдът намира, че се установява симулацията и на двата договора, като действителната воля на страните била тази, обективирана в договора за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г. Съгласно последният, Д. Е. и съпругът на св. М., в качеството им на съсобственици на имот с адрес: [населено място], ул. Д. В., представляващ УПИ ***-*** в кв. № *** по плана на ***-и микрорайон на града, се задължават да прехвърлят на "Жоел" ЕООД общо 100 кв. м /всеки по 50 кв. м/ от собствеността си в имота, срещу което дружеството се задължава да изгради сграда в имота, като вместо плащане дружеството за своя сметка и със свои сили да изгради обекти на собствениците, които са част от общата разгъната площ от сградата. В чл. 2 изрично е посочено, че собствениците се задължават да прехвърлят правото на собственост върху земята, уговорено по-горе, и да учредят правото на строеж – в 20 дн срок. „В нотариалния акт за покупко-продажба на ид. част от мястото, въпреки текста, гласящ, че купувачът е изплатил продажната цена на продавачите, в действителност собствениците ще получат вместо пари в брой, описаните в раздел 2 обекти“. Съгласно чл. 6 от договора собствениците имат задължение да заплатят полученото над договорената като обезщетение квадратура на изградените за тях обекти, като за Д. Е. надвишението е 31,79 кв. м.

Така приетото напълно съответства и на казаното от свидетеля Н. П. – баща на ищцата, който излага, че бившия му зет Д. го попитал дали ще му даде пари за да се включи в едно строителство. Обяснил му, че това, което щял да получи като жилищна площ след строителството е по-голямо от това, което му се полагало като съсобственик. Свидетелят не знае какво точно е трябвало да получи Д. като обезщетение, но доколкото си спомня били два по-малки апартамента от по около 60 кв. м. След тези плащания получили два апартамента - един 65 кв. м и един 62 кв. м.

При така установеното от фактическа и правна страна, се налага изводът, че като е приел, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от процесните имоти, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ответника Е. са основателни.

В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено, като на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При повторното разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след проверка на строителната документация в дружеството – изпълнител „Жоел“ ЕООД и съпоставка на договора за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., да установи каква е била площта на всеки от трите обекта, която Д. Е. е следвало първоначално да получи като обезщетение в замяна на прехвърлените ид. части от дворното място и учреденото право на строеж, и по какъв начин се разпределя /между тези 3 обекта/ договорената в повече в чл. 6 от договора квадратура 31.79 кв.м. При липсата на запазена строителна документация, в.л. следва да отговори на поставения въпрос, извършвайки проучвания и анализ на приложимата в периода м.10. 2004г.- 2005г. методика, по която се е изчислявал размерът на обезщетението, получавано от собствениците на земята при прехвърляне на собственост върху дворно място срещу задължение на строителя да изгради сграда за своя сметка, в която собствениците да получат индивидуални обекти, като съобрази конкретните данни по делото. В.л. следва да даде и заключение относно средната пазарна цена за строителство на квадратен метър на процесните имоти /в степента им на завършеност, посочен в раздел III от договора/ за периода 2005.- 2006г. /когато е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата/ за да се извърши преценка дали твърдяните за дадени от бащата на ищцата суми в размера, установен от доказателствата по делото съответства на надвишаващата квадратура от 31.79 кв.м. /до договорената степен на завършеност/, или са вложени в довършителни работи.

Въз основа на заключението на експертизата и изложените по-горе съображения, въззивният състав следва да извърши преценка относно частта от процесните имоти, представляващи лично имущество на ответника Е., да формира извод относно характера на надвишаващата го част, след което да се произнесе по основателността на предявените искове по чл. 108 и чл. 33, ал.2 ЗС.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №810/23.06.2022г., постановено по в. гр. д. №650/2021г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно

Председател: Членове: