Разделяне на тъжба и забраната за повторно съдене за същото деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Клевета и квалифицирана клевета * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem) * прекратяване на наказателно производство

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр.София, 28 февруари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнайсети януари през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА………….…………….…и с участието на прокурора…………...ИВАЙЛО СИМОВ……….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 1172... по описа за ... 2023 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 4 НПК по касационна жалба на М. М., чрез повереника му адвокат Г. П., против решение на Окръжен съд – Силистра № 147 от 10.10.2023 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 111/2023 г. по описа на съда.

С жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК –допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното въззивно решение, с което на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда на Районен съд – Тутракан № 28 от 9.12.2022 г. по н.ч.х.д. № 64/2021 г. и е прекратил воденото наказателно производство срещу подсъдимите Н. П. Р. и Н. Н. Д. за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Касационният жалбоподател оспорва наличието на основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като първоинстанционният съд е разделил първоначално образуваното наказателно производство по общата тъжба на пострадалите М. М. и Л. М. на две отделни съдебни производства. В жалбата се твърди, че пострадалата М. е оттеглила тъжбата по указание на съда с цел разделяне на производството; че едновременно с оттегляне на тъжбата е подала нова тъжба срещу подсъдимите; че в решението не са изложени мотиви за наличието на основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението и за връщане на делото на Окръжния съд за произнасяне по същество на спора.

В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят М. изразява становище в подкрепа на доводите, развити в касационната жалба, като моли да се отмени решение № 147 от 10.10.2022 г. на ОС – Силистра и се остави в сила присъдата на районния съд или алтернативно след отмяна на решението на Окръжния съд, делото да се върне на първата инстанция за обединяване на двете разделени съдебни производство по н.ч.х.д. № 64/2021 г. и н.ч.х.д. № 28/2021 на РС Тутракан с цел постановяване на един съдебен акт. Касаторът счита, че Окръжният съд неправилно е отменил присъдата, тъй като е следвало да я обезсили като недопустима; че съдът е трябвало да се произнесе по двете присъди едновременно, независимо, че са по две отделни съдебни дела, доколкото касаят общ случай; че междувременно на 19.12.2023 г. Окръжният съд е постановил решение, с което е отменил присъдата, постановена по н.ч.х.д. № 28 по описа за 2021 г. на Тутраканския районен съд; че оттеглянето на тъжбата е по указания на съдията, а не по воля на страната, което представлява процесуално нарушение; че разделянето на делата е довело до накърняване на интересите на страните; че основанието за прекратяване противоречи на материалния закон, доколкото и след оттеглянето на тъжбата в рамките на срока по чл. 81, ал. 3 НПК тъжителят може да подаде нова тъжба. Касационният жалбоподател поддържа, че след отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство двете дела трябва отново да се обединят, тъй като разделянето на тъжбата води до постановяване на противоречиви решения.

Пред касационния съд прокурорът изразява съгласие със становището на частния тъжител, че РС – Тутракан е допуснал сериозни нарушения при разглеждане на делото, но счита, че тези нарушения са били коригирани чрез въззивното съдебно решение на ОС – Силистра по в.н.ч.х.д. № 111/22 г. Представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на атакуваното решение, тъй като Окръжният съд ясно и разбираемо е мотивирал волята си за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Подсъдимите Н. Р. и Н. Д., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 4 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на касационната проверка е решението на ОС – Силистра от 10.10.2023 г. по в.н.ч.х.д. № 28/2022 г., с което е отменена присъдата, постановена по н.ч.х.д. № 64/2021 г. от РС – Тутракан и наказателното производство по делото е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство.

Разглеждането на наведеното в жалбата касационно основание налага да се проследи процесуалното развитие на делото:

Първоначално тъжбата е била подадена в РС – Тутракан на 1.02.2021 г. от М. М. и неговата майка Л. М. срещу Н. Р. и Н. Д.. С разпореждане № 63 от 11.03.2021 г. на съдията-докладчик от РС – Тутракан тъжбата е оставена без движение и са дадени указания на подателите, че доколкото правото им като пострадали от престъплението е индивидуално, то фактите следва да се разгледат в отделни наказателни производства. В същото разпореждане са дадени указания тъжбата да бъде оттеглена от единия от тъжителите и да бъде заведена отново като отделен процесуален документ.

В изпълнение на указанията на съдията-докладчик повереникът на Л. М. адвокат Р. Н. подала молба до РС – Тутракан на 23.03.2021 г., в която заявила, че оттегля тъжбата от името на Л. М., като прилага заверено копие от същата тъжба с подател Л. М. и насочена срещу Н. Р. и Н. Д. за образуване на ново наказателно производство от частен характер.

С определение № 15 от 26.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 28 по описа за 2021 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по тъжбата по отношение на Л. М., като делото продължило с предмет същата тъжба с пострадал М. М.. Със същото определение е постановено да се докладват на разпределящия съдия от РС – Тутракан препис от тъжбата и молбата от 23.03.2021 г. на повереника, за образуване на ново дело и разпределянето му на нов съдия-докладчик.

На същата дата е образувано н.ч.х.д. № 64 по описа за 2021 г. Междувременно тъжителката Л. М. починала на 30.04.2021 г. Съдът изискал данни за нейните наследници, но указал с разпореждане от 9.07.2021 г. само на един от тях да заяви дали ще поддържа тъжбата от името на починалата тъжителка. С молба от 16.07.2021 г. М. М. заявил от името на наследниците на Л. М., че те изразяват воля за продължаване на наказателното производство и поискал всички те – М. М., Маргаритка М. и М. М., да бъдат конституирани като страни по делото. С разпореждане от 3.09.2021 г. съдията-докладчик дал ход на тъжбата, като от името на починалата тъжителка конституирал само един от нейните наследници – М. М..

Делото е приключило с присъда № 28 от 9.12.2022 г., която била обжалвана пред ОС –Силистра от М. М., като наследник на починалата тъжителка Л. М., и от подсъдимия Н. Р.. С решение № 147 от 10.10.2023 г. въззивният съд отменил присъдата на районния съд и прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. За да достигне до този краен извод съдебният състав е приел, че е налице изявление за оттегляне на тъжбата от Л. М., което е довело до прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 4 НПК. Същевременно определението за прекратяване на наказателното производство не било обжалвано и влязло в сила, а това води, според Окръжния съд, до активиране на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за ne bis in idem.

Касационната инстанция счита, че изводите на въззивния съд за наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, не отчитат действителното съдържание на процесуалните действия на РС – Тутракан, довели фактически до разделяне на наказателното производство по н.ч.х.д. № 28/2021 г. в две отделни съдебни производства.

В мотивите на въззивното решение (л. 127 от съдебното дело по в.н.ч.х.д. № 111/2023 г.) изрично се посочва, че „волята на първоинстанционния съд явно е била да отдели материалите по отношение на двамата тъжители в отделни производства, което е следвало да бъде направено чрез прекратяване на съдебното производство, но е сторил друго“. Оттук насетне въззивният съд е подходил твърде формалистично, като е приел, че щом буквално е налице диспозитив за прекратяване на наказателното производство в определението на РС – Тутракан от 26.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 28/2021, то второто образувано съдебно дело № 64/2021 г. подлежало на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Цялостното проследяване на процесуалните действия на съда и изявленията на страните – подадената обща тъжба от М. М. и Л. М.; указанията на съда за нейното разделяне чрез оттеглянето й от Л. М. и подаване на нова индивидуална тъжба от нейна страна; депозираната от повереника на Л. М. молба за оттегляне на тъжбата и едновременно с това подаването на нова тъжба; определението на районния съд, в което се описва така очертаната хронология и се изразява воля именно за разделяне на съдебното дело, а не за прекратяване на наказателното производство – несъмнено установяват, че по същество прекратяването на производството по н.ч.х.д. № 28/2021 г. не е резултат от изявление на Л. М. за оттегляне на тъжбата по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 4 НПК, доколкото тя е изпълнила указанията на съда за разделяне на производството.

Целта, преследвана от съда, е била разделяне на делото, но не и прекратяване на наказателното производство по отношение на когото и да е от двамата тъжители. Това е пределно ясно както от изявлението на повереника, отразено в молбата от 23.03.2021 г., така и от мотивите на определението на РС – Тутракан от 26.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 28/2021 г. Не е налице прекратяване на наказателното производството спрямо тъжителката Л. М., тъй като нито страната е направила изявления за десезиране на съда с тъжбата, като се отказва от обвинението спрямо подсъдимите, нито районният съд се е произнесъл за прекратяването на наказателното обвинение, а само е отделил материалите за тази тъжителка в отделно съдебно производство – по н.ч.х.д. № 64/2021 г. по описа на РС – Тутракан.

Неоснователно е възражението в жалбата за липса на мотиви в решението на въззивния съд относно аргументите, обосноваващи крайния извод на съда за наличие на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Както се посочи и по-горе, Окръжният съд е изложил подробни и разбираеми съображения, за да приеме, че наказателното производство по тъжбата на Л. М., поддържана от нейния наследник М. М. подлежи на прекратяване поради забраната за ne bis in idem.

Касационната инстанция не следва да разглежда останалите възражения в жалбата, които се отнасят до процесуалната законосъобразност на дейността на районния съд, свързана с указанията за разделяне на делото, конституирането на страните, както и възможността за общото разглеждане на тъжбите по двете производство – по н.ч.х.д. № 28/2021 г. и по н.ч.х.д. № 64/2021 г. и двете на РС – Тутракан. Тези въпроси стоят извън предмета на това касационно производство и трябва да намерят своя отговор при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.

С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава на ОС – Силистра при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК , релевираните с касационната жалба претенции за неправилно прекратяване на наказателното производство, се явяват основателни.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 147 от 10.10.2023 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 111/2023 г. по описа на ОС - Силистра, и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.