Задължение на въззивния съд да обсъди доказателствата при спор за родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 564

гр.София, 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5109 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. против решение №254 от 12.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 166 от 5.03.2023 г. по гр. д. № 4037 по описа за 2022 г. на Старозагорския районен съд, II-ри граждански състав. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането на Д. К. В. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В., като вместо на майката родителските права да бъдат предоставени на бащата със съответните последици за местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В. със съответните последици за местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения.

Н. И. Ц. не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение

на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Старозагорския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искане за изменение на мерките по чл.59, ал.2 от СК по отношение на ненавършило пълнолетие дете. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №2314 от 4.5.2024 г. по настоящото дело по въпроса относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните. Относно необходимото съдържание на мотивите на съдебното решение е формирана изключително многобройна и последователна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, която е изградена въз основа на указанията на Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС и ги детайлизира. В това постановление е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той достига до тази фактическа обосновка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях. За да бъде убедително решението на второинстанционния съд, то трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси. Мотивировката трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата, както и указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни. В т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК се конкретизира какви трябва да бъдат мотивите на второинстанционния съд след въвеждането на въззивното обжалване. Прието е, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба. В тази връзка въззивната инстанция има задължението да изготви собствени мотиви и да обоснове собствените си изводи. Следователно въззивният съд трябва да обсъди събраните по делото доказателства, при противоречие между тях да обоснове кои кредитира и кои не, след което да посочи възприетата от него фактическа обстановка, да я подведе под съответната правна норма и да формулира своите правни изводи. Същевременно въззивният съд трябва да даде обосновани отговори на всички възражения и доводи на страните. Това не означава, че съдът няма правото да обобщава еднопосочни доказателства, да съкращава еднотипни или твърде подробни и многословни доводи и възражения на страните. От мотивите обаче трябва да е ясна гореописаната решаваща дейност/преценка на доказателствата, установената фактическа обстановка и произтичащите от нея правни изводи/, за да може решението да бъде достатъчно убедително за страните и да даде възможност за инстанционен контрол.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

Д. К. В. е подал въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В.. В тази жалба е посочил, че според него майката е опасна за детето, което е установено от доклад на Агенцията за социално подпомагане. Подробно е описал съдържанието на доклада и съдържащият се в него извод, че майката прибягва към използване на вербална агресия към сина си К. под формата на заплахи за физическо насилие и изгонването от дома им. Освен това се е позовал и на социален доклад на Агенцията, изготвен във връзка с работата по случай на дете в риск. В този доклад е описана незрялостта на майката-смяната на партньорите, промяна на местоживеенето и, които не и позволяват да осигури необходимата за детето сигурност и стабилност. Изтъкнал е, че отглеждането на детето от неговата майка го поставя в риск, поради което с решение на Старозагорския районен съд К. е настанен в семейството на дядо му по бащина линия за срок от шест месеца. Представил е и договор, с който майката е отдала под наем жилището, в което би следвало да отглежда детето, за да обоснове извода си, че тя не може и няма намерение да се грижи за него.

Разглеждайки жалбата, въззивният съд е цитирал в решението си заключението в социалния доклад, че родителите не са в състояние да осигурят нормална и спокойна среда за отглеждане на детето. В крайните си изводи обаче е приел, че по делото не са събрани доказателства за отчуждаване на детето от майката, нейни неморални прояви, незаинтересованост към детето и пр. обстоятелства, които се отразяват негативно върху положението на детето и които говорят за нисък родителски капацитет, още по-малко, че майката е опасна за детето и че застрашава живота му. Случилото се, поради което въззивникът твърди в жалбата си, че майката е опасна и вредна за детето, е преекспонирано и преувеличено. От тези оскъдни и чисто оценъчни мотиви не става ясно какво всъщност се е случило и какви обстоятелства са преекспонирани. Решението не съдържа никаква преценка на представените с въззивната жалба доказателства/социални доклади, съдебни решения за временни мерки за закрила на детето посредством настаняването му при дядото и др/. Не са обсъдени и доводите на жалбоподателя, основани на тези доказателства, липсва аргументация защо въпреки добрите възпитателски качества, които майката притежава според въззивния съд, се е наложило детето да бъде настанено при своя дядо, къде майката смята да отглежда детето, след като е отдала под наем жилището си. Следователно мотивите на въззивния съд не отговарят на посочените в отговора на въпроса изисквания. Не са обсъдени събраните по делото доказателства и липсват конкретни съображения относно доводите на касатора във въззивната жалба. Тези съществени процесуални нарушения налагат касиране на въззивното решение. Към настоящия момент спорът не може да бъде разгледан по същество, тъй като следва да се прецени какви са резултатите от временното настаняване на детето при дядото, за което е необходимо да се изготви нов социален доклад и евентуално-повторно да се изслуша детето. Ето защо след отмяната на обжалваното решение делото трябва да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №254 от 12.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: