Условно осъждане и намаляване на наказание за контрабанда на злато и сребро

Текстът на акта

Ключови фрази

Контрабанда по чл. 242, ал.1, б. а, б, в, д, е, ж, з НК * приложение на чл. 66 НК * условия за условно осъждане * намаляване на наказание

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр. София, 13.12.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова и участието на прокурор Росица Славова като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 440/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК и е второ по ред.

Постъпила е жалба от защитниците на подс. P. G. /П. Г./, както ще бъде наричан той в настоящото съдебно решение – адв. Т. и адв. Д. срещу решение № 42 от 08.02.2024 г. по ВНОХД № 533/2023 г. по описа на Апелативен съд – София /САС/ с претенция за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на съответната съдебна инстанция или изменение на атакуваното решение в частта относно наказанието чрез редуциране на наложеното такова и прилагане на института на условното осъждане спрямо подзащитния им.

В жалбата се твърдят всички касационни основания. Защитниците сочат, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в тенденциозност и едностранчивост в интерпретацията на доказателствените източници, като били фаворизирани показанията на митническите служители и отхвърлени обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, че не владее английски език. Оттам произтичало задължението на митническата администрация да назначи преводач от и на майчиния език на подзащитния им. Неназначаването на преводач от и на унгарски език при липса на надлежен отказ от преводач съставлявало съществено процесуално нарушение, а съставените документи и извършените действия били опорочени. Отделно от това, в процесуално-следственото действие претърсване и изземване като поемно лице участвало поне едно заинтересовано лице – К. К., който работел като охрана в митницата. Поради това правят извод, че приобщаването към делото на предметите е незаконосъобразно, откъдето оспорват съставомерността на деянието от обективна страна. Затова смятат, че е нарушен и материалният закон, т. к. съдилищата са заменили липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза с предположения. Твърдят, че предмет на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК са стоки, а легалната дефиниция на понятието се съдържаше в § 1, т. 14 от Закона за митниците /ЗМ/, която понастоящем е отменена. Считат, че при пренасяне през границата на страната, която не е външна граница на Европейския съюз /ЕС/, понятието „стоки“, визирано в чл. 242 НК, следва да се тълкува като такова не включващо „благородни метали“. Смятат, че в случая приложение намира чл. 251 НК /в редакцията след изменението в ДВ, бр. 82/2023 г./ съобразно, която норма се декриминализира неизпълнението на задължението за деклариране на благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях. Обосновават явна несправедливост на наложеното наказание с ниска степен на обществена опасност на П. Г., която се извежда от чистото съдебно минало на подсъдимия, позитивните характеристични данни за него, тежко семейно положение, от факта, че твърдяното деяние е останало във фазата на опита, социално адаптирана и трудово ангажирана личност, семеен човек.

Прокурорът от Върховна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Защитниците на подс. Г. пледират жалбата им да се уважи по съображенията, изложени в нея.

Подс. П. Г., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 94 от 21.09.2021 г. на Окръжен съд – Видин /ОС – Видин/, постановена по НОХД № 57/2020 г., подс. P. G. /П. Г./ бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 18, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и глоба в размер на четиридесет хиляди лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС бил определен общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачел времето, през което подсъдимият П. Г. бил задържан.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата били отнети вещите, предмет на престъпление - златни накити с общо нетно тегло 20689,87 г, 14 карата и 3,61 г златни бижута 18 карата на обща стойност 950 244,62 лв., 5 бр. златни часовници марка „Женев“ с тегло 107,9 г, 14 карата на стойност 6 000 лв., сребърни бижута с чистота 925 и тегло 1620,25 г на стойност 1620,25 лв., 7 броя дамски сребърни часовници „Кварц“ с общо тегло 203,95 г, сребро проба 925 на стойност 1260 лв. и 5 бр. часовници от неблагороден метал на стойност 400 лв.

На основание чл. 242, ал. 8 НК съдът отнел в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабанда – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, унгарски рег. № ***-*** и свидетелство за собственост на същия.

Подс. Г. бил осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 176 от 21.06.2022 г. по ВНОХД № 51/2022 г. Софийски апелативен съд изменил присъдата на Окръжен съд – Видин, постановена по НОХД № 57/2020 г. по описа на същия съд, в частта за наказанието по отношение размера на същото и начина му на изтърпяване, като наказанието лишаване от свобода било намалено от четири на три години и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването му било отложено с пет годишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.

С решение № 158 от 02.05.2023 г. Върховният касационен съд /ВКС/ отменил решение № 176 от 21.06.2022 г., по ВНОХД № 51/2022 г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

С решение № 42 от 08.02.2024 г. по ВНОХД № 533/2023 г. САС потвърдил присъда на ОС – Видин, постановена по НОХД № 57/2020 г.

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

В началото е нужно да се припомни, че с първото решение ВКС е отговорил на аргументите, изложени пред него от защитата за неосигурен на П. Г. превод на унгарски език при извършената митническа проверка; за възможността П. Г. и служителите М. и Г. да се разберат на английски език, както и досежно годността на протокола за претърсване и изземване, с който са намерени, иззети и приобщени по делото инкриминираните вещи, като ги е определил като неоснователни. Отхвърлени са и оплакванията за нарушение на материалния закон, като е прието че при така изяснената фактическа обстановка законът е бил приложен правилно. Делото е било върнато за ново разглеждане на апелативния съд само за преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на наказанието.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд той е приел аналогична фактология и е достигнал до същите правни изводи, като не е пренебрегнал и повторените пред него доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и им е дал отговор. Следва да се акцентира на обстоятелството, че при извършената митническа проверка е било задължително обезпечаването на устен превод на разбираем, а не на родния език на П. Г., което видно от данните по делото е било изпълнено, доколкото е била осъществена елементарна комуникация между него и митническите служители. Впоследствие, за извършените процесуално-следствени действия – претърсване на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, унгарски рег. № ***-*** и изземване на вещи от него, с които е поставено началото на наказателното производство, е бил осигурен преводач на родния език на Г., с участието на какъвто е протекъл целия наказателен процес срещу него, поради което не е налице нарушение на чл. 6 КЗПЧОС. Затова е неоснователно оплакването за негодност на протокола за претърсване и изземване на вещи от автомобила, управляван от Г.. В този смисъл, на идентичното възражение на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, което вече и настоящият състав освен предходният такъв на ВКС разисква и отхвърли, не се дължи по-подробен отговор.

На подробно обсъждане подлежат аргументите за допуснати при новото разглеждане на делото процесуални нарушения.

Не е налице претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, свързано с участието на К. К. - работещ като охрана в митницата, в качеството на поемно лице в процесуално-следственото действие претърсване и изземване. Твърдението за неговата заинтересованост на база месторабота не се подкрепя от данните по делото. Съмнението на защитата, че поради заеманата от свид. К. длъжност, както и евентуалното стимулиране на митническите служители да откриват митнически нарушения, позовавайки се на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМ, влияе върху годността на извършените процесуално-следствени действия, не почива на конкретни факти и представлява предположение. За свид. К. е установено, че е работел като охрана в митницата към момента, в който бил поканен да присъства на процесуално-следствените действия, но не се констатира да е имал друго процесуално качество по делото, което е първото условие едно лице да бъде избрано за участие като поемно лице от органа, извършващ съответното действие по разследването. В случая е изпълнено и второто такова, а именно – да не е заинтересован от изхода на делото. Както се посочи вече, пристрастността на поемното лице следва да е установена, а не да е абстрактна. Тя не може да се предполага на база професионалната му свързаност с митницата или поради създадената с § 9 от ПЗР от ЗМ извънбюджетна сметка към Главно управление „Митници“. Коментираната извънбюджетна сметка е създадена със закон, утвърдена е от министъра на финансите и набирането и разходването на средствата от нея се извършва по ред, определен в наредба на министъра на финансите. Тя действително насърчава извършването на митнически проверки от митническите органи, но създаването й и съществуването й не влияят на обективността на свид. К., защото привличането му като поемно лице е станало преди започване на претърсването на автомобила, управляван от П. Г.. Доколкото никой от участниците в продесуално-следственото действие не е знаел как ще приключи то, наличието на посочената сметка не се отразява на безпристрастността на свид. К. в качеството му на поемно лице. Освен това, функцията, която придава законът на поемните лица е да гарантират действителността на отразените в протокола за съответното процесуално-следствено действие данни. Тъкмо за установяване на горното, свидетелят е бил подробно разпитан в хода на първоинстанционното производство в присъствието на П. Г. и упълномощения му защитник и освен че показанията му потвърждават отразеното в протокола за претърсване и изземване, те кореспондират не само с показанията на свид. М. и Г., но и с тези на М. Л. и Б. А.. Освен това, защитата не оспорва намирането на инкриминираните вещи в управлявания от П. Г. автомобил. Затова, на извода, че липсват обективни факти, които да водят до заключение, че свид. К. е бил заинтересован по какъвто и да е начин от изхода на делото следва да се настои, защото простата служебна свързаност с митницата на свид. К. не означава, че е било нарушено изискването на чл. 137, ал. 2 НПК.

На тази основа, в противовес с възражението на защитата, приобщаването на вещите, предмет на престъплението, е извършено законосъобразно. Затова не може да се възприеме за основателно и твърдението, че деянието не е доказано от обективна страна.

Доводите, че обвинението почива на предположения също не могат да бъдат споделени. Към кредитираните части от обясненията на подсъдимия следва да бъдат прибавени онези части от разпитите в качеството на свидетели на спътниците му и тези на митническите служители, които намират опора в писмените материали - протокол за претърсване и изземване от 30.11.2019 г., фотоалбум, протокол за извършена проверка, протокол за оглед на веществени доказателства, физико-химична и оценителна експертиза, справка за задгранични пътувания на Г., които еднозначно указват на законосъобразност на изводите за доказаност на обвинението и авторството на деянието. Подсъдимият е счетен за виновен по вмененото му обвинение по причина, че са събрани убедителни доказателства за неговата виновност, а не на базата на предположения.

В съответствие с доказателствената маса е изводът на контролирания съд, че пренасяните от жалбоподателя бижута и часовници представляват стоки с търговски цели. В случая приложение намират нормите на Регламент № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на ЕС и допълващият го Делегиран регламент № 2446/2015. Това е така, видно от чл. 1, ал. 2 от ЗМ, който насочва към тях. С изменението на ЗМ с ДВ, бр. 58 от 26.07.2016 г. се създаде ал. 2 на чл. 1 като едновременно бе отменена т. 14 от § 1 от Допълнителните разпоредби на цитирания нормативен акт, даваща определение за понятието „стоки“, както правилно посочва защитата. Това действие на законодателя е логично, поради очертаното приложно поле на закона и препращането към изброените в чл. 1, ал. 2 ЗМ регламенти, които дават определения за „съюзни стоки“ и „несъюзни стоки“ - чл. 5, т. 23 и т. 24 от Регламент 952/2013 и „стоки с нетърговски характер“ - чл. 1 § 21 б. „б“ от Делегиран регламент № 2446/2015. Следователно, по силата на препращането към цитираните регламенти, за нуждите на митническото облагане ще се ползват понятията, вложени в тях. Независимо от отмяната на т. 14 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМ и предвид бланкетния характер на нормата на чл. 242 НК, това не означава, че приложение в случая намира Валутният закон и вложеното в него понятие „благородни метали“. Това е така, защото се касае за пренасяне през границата на страната на необщностни стоки, пристигащи на митническата територия на ЕС, и това се извършва без знанието и разрешението на митниците. В тези случаи се осъществява митническо нарушение или престъпление.

Иначе вярно е твърдението на защитата, че с оглед изменението на чл. 2, ал. 2 ЗМ и Валутния закон /ДВ, бр. 82/2023/, а оттам и на чл. 251 НК /ДВ, бр. 82/2023/ неизпълнението на задължение за деклариране на благородни метали и изделия от тях, извън посочените в т. 1 Приложение № 1 на Регламент 2018/1672 парични средства, не е престъпно, защото предмет на престъплението по чл. 251 НК са единствено парични средства. Самият ВЗ препраща към Регламент 2018/1672, който под понятието „парични средства“ има предвид четири категории средства, една от които е „стоки, използвани като високоликвидни средства за съхранение на стойност“. Те от своя страна трябва да се във вид на монети със съдържание на злато най-малко 90% или под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99,5%. В настоящия случай нормите на ВЗ и на чл. 251 НК са неприложими, доколкото предмет на престъплението по чл. 242, ал. 1, б.“д“ НК са стоки в големи размери, които имат търговска цел.

В чл. 1 § 21 б. „б“ от Делегиран регламент № 2446/2015 е дадена легална дефиниция на понятието „стоки с нетърговски характер“ и това са тези в личния багаж на пътниците, когато имат случаен характер; и се състоят от стоки, предназначени за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. По делото е установено, че вещите са били поставени в 6 броя хладилни чанти и в кухина под шофьорската седалка на автомобила, като от тяхното количество като брой, вид, тегло и цена се извежда търговското им предназначение. В случая предмет на деянието са изделия от злато и сребро, но предвид тяхното количество и характер е осъществено престъплението квалифицирана контрабанда.

Доказани са както обективния признак на деянието – стоките са предназначени за търговски цели, така и субективната страна на престъплението, защото, ако не знаеше, че деянието му е противоправно, подсъдимият не би поставил част от стоките на място под шофьорската седалка на автомобила, а другата - укрити в хладилни чанти и би ги заявил пред митническите служители при извършената проверка.

Правилно подсъдимият е осъден по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, защото по делото е установен по безспорен начин опитът да бъдат пренесени през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, на недекларирани от подс. Г. златни и сребърни накити и часовници, като вещите са на много висока стойност – над 950 000 лв.

С неправомерното въвеждане на необщностни стоки на митническата територия на ЕС се нарушават финансовите му интереси. Създава се реална опасност същите да бъдат допуснати до неконтролиран търговски оборот. Точно за това нормите на съюзното законодателство не ограничават възможността за осъществяване на митнически контрол върху цялата митническа територия на ЕС, в т. ч. и по „вътрешните му граници“ именно с цел охраняване интересите на Съюза.

Стоките са били и съзнателно укрити от П. Г.. Подсъдимият пряко е целял да запази в тайна от митническите органи вида, количеството и предназначението на пренасяните вещи, защото количеството на изделията изключва възможността те да са били предназначени за лични нужди.

Следователно, не е допуснато нарушение на материалния закон.

Основателно се явява оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. С доводите на защитата в тази насока настоящият състав изцяло се съгласява.

При втората проведена въззивна проверка относно справедливостта на наложеното на подс. Г. наказание, апелативният съд е дал нова оценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на наказанието. Последната е дейност, при която съдът е длъжен да съобрази и оцени всички обстоятелства, имащи значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание. По вид, размер и начин на изтърпяване то трябва да е достатъчно за успешното постигане на целите по чл. 36 НК.

В случая са били подценени данните за личността на П. Г.. Игнорирани са сведенията, някои не опровергани от други доказателства - че работи, че има син студент, който карал незаплатен стаж, а други - подкрепени с такива - че обсъжданата проява е инцидентна в живота му /л. 103 и л. 104 от досъдебното производство/, че е следвало да полага грижи за възрастен родител, страдащ от тежко онкологично заболяване /л. 33, л. 38, л. 43 от т. 2 от НОХД № 57/2020 по описа на ОС – Видин/. Не е отчетено и че прокуратурата в хода на разглеждането на делото пред първостепенния съд е изменила обвинението в по-леко, защото е приела, че деянието е приключило във фазата на опита. Всичко това, наред със съобразеното чисто съдебно минало и коректно процесуално поведение на подсъдимия, не обуславя приложението на чл. 55 НК, доколкото не са налице нито множество смекчаващи, нито едно изключително обстоятелство и настоящият съд също не прави преценката, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко, но така очертаните обстоятелства без съмнение определят налагане на санкция в минимален размер. Наказание от три години лишаване от свобода се явява адекватно и съответно на извършеното. Това е така, защото при решаване на въпроса за санкцията съдът е длъжен да потърси баланс между генералната и специалната превенция. Надценяването на първата винаги представлява неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим и води до несправедливост на наказанието. Приоритет на наказанието е въздействието върху извършителя с цел той да преосмисли поведението си в посока спазване на закона като едновременно с това не следва да се пренебрегват превъзпитателната и предупредителната цели на наказанието върху останалите членове на обществото.

Генералната превенция не може да бъде водеща и в преценката за ефективно изтърпяване на наказанието. Предвид данните за личността на подс. Г. – неосъждан, фактът, че той не е личност с престъпни нагласи, а напротив – работи и обстоятелството, че обсъжданата проява е инцидентна в живота му, че самото водено срещу него наказателно производство е поставило началото на превъзпитателното си въздействие върху му не обуславят извод, че той не би могъл да се поправи и без ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Ето защо, за постигането на целите по чл. 36 НК и за поправянето на дееца, настоящият състав счита, че не е наложително подс. Г. да бъде изолиран и да търпи наказанието си в затворническа среда. Наказателното и превъзпитателното въздействие на държавната принуда не изисква отделянето му в пенетенциарно заведение, а може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването на наказанието с максималния изпитателен срок. Тъкмо петгодишният изпитателен срок ще способства подс. Г. да има поведение, насочено към спазване на законите.

С оглед разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК на подсъдимия следва да бъде предоставен превод от решението на касационната инстанция на унгарски език.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА решение № 42/08.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 533/2023 г. на апелативен съд – София като:

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. P. G. /П. Г./ наказание лишаване от свобода от четири години на три години.

На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се извърши превод на решението на унгарски език и да се връчи на P. G. П. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.