Недопустимост на отнемане на вещи чрез съдебно споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 278, ал. 6 НК * материална незаконосъобразност * предмет на споразумение * предмет на престъпление * изземване * споразумение * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. София, 05.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение , в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора РОСИЦА СЛАВОВА, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 1058/24 г. въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на изпълняващия функциите главен прокурор за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 737/24 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, в която е одобрено споразумение за отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 278, ал. 7 НК.

В подкрепа на така отправената претенция са развити съображения за наличието на основанията, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съгласно поддържаната теза окръжният съд, постановил определението, е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е предложил промени в съдържанието на споразумението, а го е одобрил въпреки противоречието му със закона. Що се отнася до нарушението на материалния закон в искането е посочено, че с одобреното споразумение са отнети в полза на държавата 225 броя археологически обекти, чието описание (по групи и като индивидуални вещи) се различава от тези, които са предмет на престъплението, в чието извършване е признат за виновен осъденият К. Й. Д..

Заявеното искане е за отмяна по реда на възобновяването на определението в атакуваната част и за връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1 т. 4 НПК от друг състав на окръжния съд.

Срещу искането за възобновяване не е постъпило становище от страна на осъдения.

В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав прокурорът изразява становище за основателност на искането по изложените в него съображения и пледира за удовлетворяване на отправената претенция.

Осъденият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание като не е изтъкнал уважителна причина за отсъствието си.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд (ВКС) прие следното:

Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна (от изрично оправомощен за това заместник на и.ф. главен прокурор) и срещу акт, непроверен по касационен ред и подлежащ на разглеждане в това производство (съгласно чл. 419, ал. 1 НПК).

Разгледано по същество е основателно.

С Определение № 34 от 11 октомври 2024 г., постановено по н.о.х.д. № 737/24 г., Окръжен съд – Плевен е одобрил постигнатото в досъдебното производство споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен и защитника на К. Й. Д., по силата на което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК – осъден на пробация. С определението споразумението е одобрено и в частта, в която страните постигнали съгласие на основание чл. 278, ал. 7 НК за отнемането на вещи в полза на държавата. Видно от самото съдържание на определението и инкорпорираното в него одобрено споразумение, налице е несъответствие между изброените археологически обекти, в чието държане е признат за виновен осъденият, и тези, отнети в полза на държавата.

В рамките на наведеното оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ВКС установи, че е допуснато такова от категорията на абсолютните, мотивиращи, без значение дали е наведен изричен довод, наличие на възобновително основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Като краен резултат то се изразява в ограничаване на процесуалните права на страните и по-конкретно в правото на обжалване, а е основано на приложения от окръжния съд грешен процесуален ред за произнасяне. Съдът е нарушил процедурата, уредена в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК. Цитираната норма задължава съда да реши въпроса с прилагането на чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Като не е сторил това, а е одобрил споразумението, съдържащо решение по сочения въпрос, решаващият орган е лишил страните от гарантираната им от закона възможност да предизвикат инстанционен контрол по приложението на чл. 53 НК. Така е, защото определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК подлежи на обжалване, а това, с което е одобрено споразумението не подлежи на последваща проверка, тъй като е окончателно (чл. 382, ал. 9 НПК). И преди изричния текст на сегашната разпоредба на чл. 383, ал. 2 НПК, в сила от 05.11.2017 г., практиката беше утвърдена в съответствие с настоящото законово разрешение, тъй като въпросът с отнемането и тогава беше изключен (по подразбиране) от кръга на тези, които страните могат да решат със споразумението. Възможността им да решат какво да стане с веществените доказателства (чл. 381, ал. 5, т. 6 НПК), винаги се е ограничавала до въпроса, свързан с връщането на веществените доказателства, но не и с отнемането им. Това тълкуване следваше процесуалната логика на закона, който поначало не допуска споразумяване между страните по въпроси, които са решени императивно. Волята им в това отношение е ирелевантна, защото договарянето им е непротивопоставимо на изрично уреденото в закона положение, от което не може да се допусне отклонение. Впрочем, както този, така и останалите аргументи за практиката, утвърдена и преди актуалната редакция на чл. 383, ал. 2 НПК, е безпредметно да бъдат обсъждани в случая заради наличието на изричен текст, действащ към момента на постановяване на обсъжданото определение за одобряване на споразумение. Именно него е следвало да съобрази решаващият съд.

С приложения подход Окръжен съд - Плевен е допуснал и още едно съществено процесуално нарушение като е пропуснал да предложи на страните отпадането на тази клауза от споразумението, съдържаща условия по въпрос, който е изключен от кръга на онези, които страните могат да решат да са предмет на споразумение.

Следователно, основателно е искането за възобновяване на делото в тази му част и новото му разглеждане, което обаче следва да протече по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК (задължителен процесуален ред при решаване на въпроси по чл. 53 НК), а не по реда на т. 4 от същия текст, както се претендира в искането.

Освен изложеното дотук, което се явява решаващото съображение за уважаване на искането за възобновяване, следва да се отбележи и още нещо макар да не се дължи произнасяне по този въпрос с оглед конкретния изход на делото пред касационния съд. Изглежда като да има резон в наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, доколкото не личи да е налице тъждественост между предмета на престъплението, за което осъденият е признат за виновен, и отнетото в полза на държавата. При новото разглеждане на делото този въпрос следва да бъде обсъден внимателно с оглед извеждането на правилна преценка кой от иззетите обекти подлежи на изземване и кой на връщане (ако, разбира се, са налице условията за последното).

В обобщение – обжалваното определение следва да бъде отменено по реда на възобновяването в частта, в която е одобрено споразумение за отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 278, ал. 7 НК, а делото - върнато за ново разглеждане в същата част от друг състав на съда.

С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Определение № 34 от 11 октомври 2024 г., постановено по н.о.х.д. № 737/24 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, в която е одобрено споразумение за отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 278, ал. 7 НПК.

ВРЪЩА делото във възобновената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Плевен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.