Определяне степента на съпричиняване при ПТП с пресичащ пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * обезщетение за неимуществени вреди

10

РЕШЕНИЕ

№ 149

София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2114 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. К. К., С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. срещу решение № 86/26.06.2023 г. , постановено по в. гр. д. № 29/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък и родственик - Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП (съобразно частта, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 1112/30.04.2024 г.), както следва: 1 ) за М. К. К. – над присъдената сума от 60000 лв. до размера от 120000 лв. и 2 ) за С. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. – над присъдените суми от по 50000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по 100000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 06.04.2021 г. до окончателното им заплащане

Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано - при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на претърпените неимуществени вреди - ищците и починалия били изградили отношения, които се отличавали с изключителна духовна близост и привързаност, с определена зависимост в емоционален и материален аспект. Навеждат довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която въззивният съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно поведение (предприето пресичане на платното за движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека – внезапно иззад паркирано на платното превозно средство) загиналият пешеходец е допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. че дори и да е налице съпричиняване на вредоносните последици, приносът на пострадалия е значително по-нисък от определения в размер на 50%.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът пред него се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (пешеходец, пресичащ пътното платно на необозначено за това място) пострадалият е допринесъл в цялостния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, респ. относно степента на участие на пострадалия в този единен съпричинителен процес. При определяне на размера на заместващото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди при настъпване на релевантното застрахователно събитие - смъртта на техния близък и родственик, апелативният съд, позовавайки се на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, е изяснил, че на обезщетение подлежат всички неимуществени вреди, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, които се отразяват върху психиката и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Взел е предвид следните общи критерии: обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; интензитета и продължителността на болките и страданията на ищците; общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество; конкретните икономически условия в страната - като помощен критерий, израз на който са лимитите на застрахователно покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие. Прилагайки тези критерии за справедливост при определяне на заместващото обезщетение, въззивният съд е съобразил, че в конкретния казус пострадалият е бил мъж в своята зрялост, активна работоспособност, поради което внезапната му смърт се е отразила тежко на близките му – загубили са неговата икономическа и социална подкрепа, като са изживели емоционален стрес и тъга. Изяснено е, че ищците са членове на неговото семейство - жената, с която е живял повече от 30 години, и родените им деца, поради което те са от най-близкия кръг, на които законът признава право на обезщетение за всички понесени от тях неимуществени вреди вследствие на неговата кончина. С оглед на установените от свидетелските показания правнорелевантни факти въззивният съд е извел фактическото съждение, че ищците и загиналият са изградили близки и добри взаимоотношения, като неговата смърт е предизвикала у тях силни и продължителни отрицателни емоции - психично състояние, което е трудно преодолимо и мъчително. Съобразил е, че причиняването на смърт на близък човек и възможността за справянето с подобна тежка психична травма несъмнено е от най-тежките житейски предизвикателства, като това обстоятелство обуславя и по-висок размер на обезщетението. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правния извод, че определените от окръжния съд размери за всеки един от ищците съответстват на констатираните по делото по вид и размер негативни емоции – след внезапната кончината на техния най-близък човек, а именно – за лицето, което е било във фактическо съпружеско съжителство М. К. К. в размер на 120000 лв.; а за пълнолетните деца С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. по 100000 лв. (за всеки един от тях).

Въззивният съд е приел за основателно релевираното от ответника правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия – той бил навлязъл внезапно на пътното платно на място, което не било предвидено за пресичане от пешеходци, бил облечен с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, с което възпрепятствал водача на автомобила да предотврати сблъсъка. Пешеходецът, пресичащ на необозначено място, е имал възможност от своето място да възприеме наближаващия автомобил. Но съобразно приетите за установени факти – от една страна, застрахованият делинквент е управлявал процесния лек автомобил с превишена скоростта, а от друга – загиналият пешеходец е предприел неправилно пресичане на платното за движение, не на обозначеното за това място, апелативният съд е възприел изложените в първоинстанционното решение съображения за наличие на принос на пострадалия за настъпилите вредоносни последици, вследствие на което се е произнесъл относно степента на участие на пострадалия и делинквента в цялостния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност. За да обоснове фактическо съждение за тъждественост в съпричинителния процес на противоправното поведение на делинквента и пострадалия, съдът е възприел фактическите изводи на приетата по делото САТЕ, съгласно които водачът на лекия автомобил не е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца, когато е бил на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране - пешеходецът е навлязъл на платното зад паркиран автомобил върху левия тротоар. Напротив, загиналият е имал техническа възможност да види приближаващия автомобил, неговото положение и скорост (при липса на препятствие, което да му попречи да се убеди, че приближава автомобил). Водачът на МПС е могъл да възприеме опасността (пешеходеца) на разстояние от около 49 м. пред автомобила, но пострадалият не е бил осветен от късите светлини на лекия автомобил (произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието). Съобразно съществуващата техническа възможност пешеходецът да види приближаващия се автомобил, вкл. неговата скорост и положение, пострадалият е следвало да го пропусне, а едва след това да предприеме пресичане на платното за движение. Технически правилно е било водачът на автомобила да се движи с максимално разрешената скорост на движение в населено място - 50 км/ч, а пешеходецът, при предприето неправилно пресичане на пътното платно - да пропусне движещия се автомобил и тогава да пресече. Апелативният съд, съобразявайки правнорелевантните обстоятелства - загиналият е предприел на неопределено за целта място пресичане на пътното платно (на улица в населено място, в тъмната част на денонощието и на незначително отстоянието от обозначени зони за пресичане на пътното платно, внезапно иззад паркирано на платното превозно средство), е достигнал до правния извод, че е установено противоправното поведение на пешеходеца, като този факт обуславя неговия тъждествен принос при настъпване на вредоносните последици (неговата кончина). Но условията на ограничена видимост - поради паркирано на уличното платно МПС, е следвало да бъдат съобразени не само от пострадалия, но и от водача на лекия автомобил – в не по-ниска степен. Следователно, нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна на двамата участници в произшествието са допринесли в равна степен за това то да не може да бъде избегнато субективно от водача чрез спиране или маневра – съобразно зоната на пряка видимост и спирачния път на автомобила.

С определение № 1112/30.04.2024 по т. д. № 2114/2023 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на БАС при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?”.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

В решение № 46/5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3696/2013 г., II т. о., ТК, решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 17/8.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2264/2022 г., I т. о., ТК, които са послужили за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден следният правен отговор по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: съобразно постановките на т. 7 от ППВС № 17/ 1963 г. при намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината, като при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата. Именно в задължителната за съдилищата практика – т. 7 от ППВС № 4/1968 г . и т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, е изяснено, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В константата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, намерила израз в Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр., е пояснено, че при установяване дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП, като правният извод за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При определяне на степента на съпричиняване следва да се съпостави противоправното поведение на пострадалия с това на делинквента, като се съобрази тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат – по този начин ще бъде установен действителният обем, съобразно който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.

Съобразно тези принципни съждения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната и казуалната съдебна практика по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при неточно прилагане на критериите за определяне на обективния, казуалния принос на участниците в процесното ПТП (делинквента и пострадалия) за настъпване на тежките вредоносни последици – кончината на близкия родственик на касаторите. Въззивният съд, в противоречие с нормативните изисквания на материалния закон не е изследвал в достатъчна степен критериите за определяне на степента, в която противоправното поведение на виновния водач на лекия автомобил и загиналия пешеходец е допринесло за смъртта на близкия и родственика на касаторите. След установяване на конкретната динамика на релевантното транспортно произшествие съдът е достигнал до фактически извод, че условията на ограничена видимост – поради паркирано на уличното платно МПС, е следвало да бъдат съобразени от пешеходеца, но в не по-малка степен и от водача, като нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна на двамата участници в произшествието са допринесли в равна степен за това субективно то да не може да бъде избегнато от водача чрез спиране или маневра предвид зоната на пряка видимост и спирачния път на автомобила. Въз основа на така приетите за установените правнорелевантни факти апелативният съд е възприел правното съждение на първоинстанционния съд, че приносът на противоправното поведение на двамата участници за настъпване на този пътен инцидент е тъждествен – в размер по 50%, вследствие на което е намалил наполовина определения размера на дължимото заместващо обезщетение за причинените на касаторите неимуществени вреди. В тази част обжалваното решение на АС-Бургас се явява необосновано – при правилно установяване на всички правнорелевантни обстоятелства съдът е достигнал до погрешен фактически извод, тъй като при съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени средства се изяснява различен обем на принос на делинквента и пострадалия за настъпване на процесното ПТП, вследствие на което е загинал близкият и родственикът на касаторите.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ се установява по несъмнен начин, че на 23.12.2020 г. делинквентът Д. К., управляващ л. а. „Шкода Октавия, се е движил около 6,00 ч. (в тъмната част на денонощието) по улица в [населено място], общ. Нова З., със скорост около 70 км/ч, по неосветен пътен участък на къси светлини на фаровете и влажна пътна настилка. Водачът е достигнал до спрели в дясната пътна лента автомобили, като е предприел промяна на направлението, заобикаляйки автомобилите с престрояване в лявата пътна лента. При тази пътна обстановка опасната зона за спиране на автомобила е била около 56 м. В същия момент отляво надясно за водача, извън зоната на действие на пешеходната пътека (най-близката се е намирала на ниво от 25 до 28 метра след мястото на удара) и зад спрял лек автомобил, загиналият пешеходец Х. Т. е предприел пресичане - при бърз ход с около 5 км/ч, като в момента на навлизането му на платното автомобилът е бил на разстояние около 49 м. преди мястото на удара. Пешеходецът е продължил движението си напречно, като при достигане на 1,7 м. преди мястото на удара автомобилът е бил на разстояние 23 м. преди пострадалия. Едва в този момент водачът е възприел пешеходеца като опасността - предприел е ефективно спиране (спирачната система на автомобила е задействала с максимална ефективност след удара). Автомобилът, движещ се към момента на процесното съприкосновение с 68,40 км/ч, е ударил с челната си лява част дясната странична повърхност на пострадалия, като го е изтласкал напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила, вследстствие на което е настъпила неговата кончина. Изяснено е, че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме наличието на приближаващ се автомобил, с неговото положение и скорост на движение, като не е съществувало препятствие, което да го е възпрепятствало да се убеди, че е налице опасност от приближаващ се автомобил. Вещото лице е обосновало фактическия извод, че, тъй като делинквентът е имал възможност да възприеме опасността на разстояние от около 49 м. (това разстояние е било осветено от зоната на светлините при движение с правилно настроени къси светлини; в този обсег левият фар осветява до около 45-50 м., а десният до 65-70 м.), настъпването на процесното застрахователно събитие е било предотвратимо, в случай че водачът е управлявал лекия автомобил с разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч - опасната скорост за спиране би била около 34 км/ч, т.е. той би могъл да предотврати настъпването на релевантното ПТП, като предприеме спиране – в този момент, при своевременно възприемане на опасността, автомобилът би спрял преди мястото на удара.

При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства касационната инстанция счита за обоснован фактическия извод на въззивния съд, че ответникът, който носи доказателствената тежест, е установил по несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие постаралият е предприел пресичане на улицата в населено място, в тъмната част на денонощието, зад спрял лек автомобил - в нарушение на правилата за поведение на пешеходците на пътя, уредени в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, при все че наблизо от мястото на ПТП се е намирала пешеходна пътека, където той е могъл безопасно да премине. Това противоправно поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат (неговата кончина). При предприемане на пресичането на улицата, пешеходецът е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме движещия се с включени къси светлини лек автомобил и да го пропусне.

При преценка на степента на приноса на противоправното поведение на пострадалия за настъпване на процесния вредоносен резултат следва да се вземе предвид правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за настъпване на всички вредоносни последици представлява противоправното поведение на делинквента, който в противоречие с диспозициите на правните норми, уредени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 2, предл. 1 ЗДвП, е управлявал лекия автомобил в населено място със скорост от 70 км/ч, значително превишаваща разрешената от 50 км/ч, в тъмната част от денонощието, при неосветен пътен участък на къси светлини на фаровете и при влажна пътна обстановка. В случай че е управлявал лекия автомобил с разрешената скорост, виновният водач обективно е могъл да предотврати настъпването на невъзстановимия вредоносен резултат – смъртта на родственика на ищците, тъй като той е имал възможността да възприеме пешеходеца в момента на навлизането на пътното платно от около 49 м. (това разстояние е било осветено от зоната на светлините при движение с правилно настроени къси светлини на фаровете) и да предотврати удара с пешеходеца - при опасна зона за спиране при тази скорост около 34 м. При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния извод, че загиналият чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес с 30% за настъпване на процесното ПТП, тъй като значителен принос (в съотношение 70/100) представляват противонормените действия на делинквента – движение на управлявания от него автомобил в населено място със скорост, която значително надвишава разрешената, при усложнена пътна обстановка – попътно паркирали автомобили, за заобикалянето на които е следвало да се престрои в лявата пътна лента, в тъмната част от денонощието, при неосветен пътен участък и влажна пътна настилка, без да прояви особена бдителност за възможната поява на пешеходци в населеното място (арг. чл. 5, ал. 2 ЗДвП и чл. 116, ал. 1 ЗДвП, които предписват, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците).

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, в която са отхвърлени предявените активно субективно съединени искове над определените по справедливост от въззивния съд размери: за лицето, което е било във фактическо съпружеско съжителство със загиналия – М. К. К., над сумата от 120000 лв., а за пълнолетните деца С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. над сумата от по 100000 лв. (за всеки един от тях), поради което с оглед и на обстоятелството, че в отговора на касационната жалба ответното застрахователно дружество не е въвело правен довод за необоснованост на въззивното решение в частта, в която са определени размерите на претендираното застрахователно обезщетение, касационната инстанция не може да приеме, че те са в по-нисък размер. Следователно, определените съобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, от въззивния съд размери на заместващите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие кончината на техния близък и родственик трябва да бъдат намалени с 30%, а именно – за М. К. К. с 36000 лв., а за останалите ищци с 30000 лв.

Предвид горното, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди по ищци е в размер, както следва: 1) за лицето, което е било във фактическо съпружеско съжителство с починалия пешеходец - 84000 лв. (120000 лв. х 70%) и 2) за децата на загиналия – по 70000 лв., за всеки един от тях (10000 лв. х 70%), поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният от М. К. К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 60000 лв. до сумата от 84000 лв. (за сумата от 24000 лв.), както и в частта, в която предявените от С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдения размер от по 50000 лв. до сумата от по 70000 лв. (за сумата от по 20000 лв.), за всеки един от тях, като в тази част тези искове бъдат уважени.

При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника са определени съдебни разноски над сумата от 152,47 лв. до присъдения размер от 233,62 лв. При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , настоящият съдебен състав счита, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците за осъщественото безплатно процесуално представителство пред окръжния съд – в размер на сумата от 34440 лв. с ДДС, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което за тази инстанция не следва да се присъжда по-високо адвокатско възнаграждение.

Съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове, предмет на въззивното производство, за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззивниците пред апелативния съд в полза на техния пълномощник адв. Ст. Ч. от САК трябва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6000 лв. с ДДС (5000 лв. без ДДС), което е сходно с установените с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери (5482,47 лв. без ДДС, респ. 6578,96 лв. с ДДС), които не са задължителни, а трябва да се преценяват само като примерни. Същият размер на адвокатско възнаграждение трябва да се присъди на адв. Ст. Ч. от САК за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство на касаторите.

Тъй като ищците са били освободени от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати държавна такса в полза на бюджета на ОС-Сливен допълнително в размер на сумата от 4960 лв., а в полза на бюджета на Бургаския апелативен съд и на Върховния касационен съд сумата от по 2480 лв. (за въззивната и за касационната инстанция) – държавна такса за разглеждане на въззивната и касационната жалба.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86/26.06.2023 г. , постановено по в. гр. д. № 29/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, в която е потвърдено решение № 295/18.11.2022 г. , постановено по гр. д. № 281/2021 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, в частта , в която са отхвърлени предявените от М. К. К., С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) за заплащане на М. К. К. на сумата от 24000 лв. (за разликата между присъдения размер от 60000 лв. до сумата от 84000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство - Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното ѝ заплащане и 2 ) за заплащане на С. Х. С., А. Х. С., Руска Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. на сумата от по 20000 лв. (за разликата между присъдения размер от 50000 лв. до сумата от 70000 лв.), за всеки един от тях, представляваща заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на техния баща Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното ѝ заплащане, както и в частта , в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД са определени съдебни разноски над сумата от 152,47 лв. до присъдения размер от 233,62 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. К. К., ЕГН [ЕГН] по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 24000 лв. (общо за сумата от 84000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство - Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на С. Х. С., ЕГН [ЕГН], А. Х. С., ЕГН [ЕГН], РУСКА Х. С., ЕГН [ЕГН], Д. Х. С., ЕГН [ЕГН] и В. Х. С., ЕГН [ЕГН] по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от по 20000 лв. (за разликата между присъдения размер от по 50000 лв. до сумата от 70000 лв.), за всеки един от тях, представляваща заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на техния баща Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на адв. С. С. Ч. от САК, с адрес [населено място], [улица] сумата от 6000 лв. с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд, както и сумата от 6000 лв. с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство пред Върховния касационен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати сумата от 4960 лв. държавна такса - в полза на бюджета на ОС-Сливен; сумата от 2480 лв. държавна такса – в полза на бюджета на Бургаския апелативен съд и сумата от 2480 лв. държавна такса – в полза на бюджета на Върховния касационен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.