Обезщетение при трудова злополука със смъртен изход и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 169

гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002105295 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. М., Г. Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р. срещу решение № 1 от 04.01.2023 г. по в.гр.д. № 605/2022 г. на Окръжен съд – Русе. С последното е отменено решение № 81 от 18.04.2022г. по гр.д.№ 532/2021г. на Районен съд - Бяла, в частта, с която са уважени исковете на Г. Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р. против „В. А.“ ЕООД по чл. 200 КТ, и в частта, с която е уважен искът на Ф. Р. М. против „В. А.“ ЕООД за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Б. Р. М. за сумата над 5000 лева до присъдените 16 000 лева. Като краен резултат въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 200 КТ на Г. Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р. и е отхвърлил иска на Ф. Р. М. за сумата над 5000 лева, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивното решение, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. за Ф. Р. М. не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Първоинстанционното решение в отхвърлителните части до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди по исковата молба не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както е постановено в първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание касаторите не изпращат представители.
Ответникът по касационната жалба „В. А.“ ЕООД взема становище за неоснователност на касасационната жалба, като излага съображения за правилност на въззивното решение, която смята, че следва да бъде оставено в сила. В проведеното открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Третото лице помагач ЗАД „Армеец“ взема становище за неоснователност на касационната жалба. Не изпраща представител в откритото съдебно заседанието.
С определение № 3903 от 16.08.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях, както и относно критериите за определяне на действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука и за правното му значение за определяне на размера на обезщетението. Основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка налице ли е противоречие между цитираната от касатора съдебна практика и въззивното решение.
По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно указанията, дадени с Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата следва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Така установените задължителни указания относно приложението на критерия „справедливост“ последователно се възприемат и доразвиват в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. В нея се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело. В този смисъл решение № 50103/11.01.2024 г. по гр.д. № 2865/2022 г. на ВКС, III г.о. и др.
В случаите, когато се претендира обезщетение при смърт, съдът е обвързан с разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., както и по-новата задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Там е прието, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение обаче не е абсолютно. То може да бъде реализирано само ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД, доколкото справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Обезщетение следва да се присъди тогава, когато от доказателствата може да се направи обоснован извод, че лицето, което претендира обезщетение, е установило съществуването на трайна емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт морални болки и страдания.
По въпроса относно критериите за определяне на действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 129/19.11.2020 г. по гр.д. № 516/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 252/30.09.2016 г. по гр.д. № 1364/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 79/27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав на ВКС. В нея е прието, че доколкото отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно-обезпечителна, договорна, има обективен характер и не представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя, работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. При трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения .
Като взе предвид дадения отговор на правните въпроси, по основателността на жалбата настоящият съд намира следното:
В случая ищците са претендирали обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. М. – съпруг на първата ищца и баща на другите три ищци. Съдът е уважил частично само претенцията на преживялата съпруга, а за дъщерите на починалия е приел, че са пълнолетни, в трудоспособна възраст, имат собствени семейства с деца, живеят отделно и самостоятелно и не са поддържали регулярни и близки отношения с баща си, а го посещавали по празниците. Посочил е, че не може да се приеме дъщерите да са били финансови зависими от своя родител с оглед възрастта им и обстоятелството, че работят. С оглед на изложеното е приел, че по делото не са доказани претърпените болки и страдания – начинът, по който дъщерите са приели смъртта на баща си и как се е отразила смъртта му на психическото и физическото им здраве. За да определи обезщетението за неимуществени вреди на преживялата съпруга, въззивният съд се е произнесъл по размера на съпричиняване на вредоносните последици, при направено възражение от работодателя, като е взел предвид приетите по делото съдебно-медицинска и техническа експертиза. Приел е за установено, че в деня на злополуката работникът се е явил на работа, след като е употребил алкохол, и така е нарушил императивни нормите на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП и чл. 126 КТ. Поведението на работника е квалифицирано като „груба небрежност“ поради липсата на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни правила за работа и безопасност и е прието, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с поведението му. Вземайки предвид количеството на алкохол в кръвта на работника от 2,61 на хиляда, пътната обстановка към момента на инцидента, както и състоянието на превозното средство, въззивният съд е определил 90% размер на съпричиняване на вредоносния резултат и е намалил обезщетението за неимуществени вреди, което работодателят дължи на преживялата съпруга, като е присъдил сума от 5 000 лева.
Настоящият състав намира, че в случая присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни за определянето на справедливо обезщетение, поради което и присъденият размер е занижен. Въззивният съд необосновано е приел, че не са доказани претърпените болки и страдания от страна на трите дъщери на починалия, при трудова злополука без да обсъди всички доказателства, изложи мотиви от кои от тях приема за установени правнорелевнатните факти и съобрази критериите, посочени в задължителните разяснения на горепосочените ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., както и ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК .
От показанията на свидетелите Ф. и М., които са познавали ищците и починалия, се установява, че Б. и семейството му са били в близки отношения на семейство с три дъщери, помагали са си и са прекарвали заедно празниците. Бащата е подкрепял финансово семейството и се е разбирал с жена си и дъщерите си, на които смъртта му е причинила психически срив. Показанията на св. Атанасов в частта им, в която разказва, че Б. е споделял за проблеми с дъщерите и зетьовете си, не следва да се кредитират, тъй като, от една страна, в тях липсват конкретни данни за наличието на конфликт в семейството, и от друга страна, същите не се подкрепят от изложеното от останалите свидетели, които са познавали цялото семейство. От съвкупния анализ на доказателствата следва извод, че между починалия и ищците е имало нормални семейни взаимоотношения, характеризиращи се с взаимно уважение и подкрепа, предвид което е житейски логично и обосновано, че внезапната смърт на Б. е причинила емоционален шок и негативни психически проявления у съпругата и дъщерите му. От друга страна, по отношение на дъщерите на починалия следва да се съобрази, че са пълнолетни, имат собствени семейства, трудоспособни са и не са имали обективна нужда баща им да ги издържа, респ. със смъртта му не се лишават от дължима финансова подкрепа. По отношение на съпругата на починалия с оглед на продължителния семеен живот следва да се посочи, че тя търпи в по-голяма степен от децата му болки и страдания от неговата загуба. Отчитайки изложеното, както и социално-икономическите условия в страната за релевантния момент, настоящият състав приема, че изживяната загуба на най-близък човек следва да се компенсира с обезщетение в размер на 80 000 лв. за съпругата и по 60 000 лв. за всяка от дъщерите на починалия.
Във връзка с възражението за съпричиняване: по делото са събрани доказателства, че на починалия работник е бил проведен необходимият инструктаж, но той не е спазил изискванията за безопасност. От изслушаната експертиза се изяснява, че инцидентът, довел до летален изход, е настъпил поради управлението на трактора в нетрезво състояние предвид установеното количество на алкохол в кръвта на работника от 2, 61 на хиляда, което е нарушило възможността му за реакция. Работникът е допуснал тежко нарушение на правилата за управление на МПС и безопасност, което правилно е квалифицирано като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тъй като работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса му, за да определи в какъв процент следва да намали отговорността на работодателя. В случая се касае за нарушаване на основните правила за безопасност, при което работникът се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи и не би могъл да управлява МПС без риск от произшествие. При определяне процента на съпричиняване обаче не следва да се стига до ситуация, в която намаляването на отговорността на работодателя да бъде почти приравнено на изключването на отговорността му, което е възможно само при умишлено причиняване на увреждането от самия пострадал (в хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ). Поради тези съображения и отчитайки конкретните обстоятелства и механизма при които е настъпила трудовата злополука настоящият състав приема, че приносът на пострадалия е 80%, предвид което дължимите обезщетения следва да бъдат намалени съразмерно, както следва: по отношение на съпругата при обезщетение от 80000 лева съответното обезщетение възлиза на 16000 лева, а по отношение на дъщерите – при обезщетение от 60000 лева, съответните обезщетения за всяка от тях възлизат на по 12000 лева.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителните части за обезщетението за неимуществени вреди по отношение на съпругата Ф. Р. М. за разликата над 5000 лева до 16 000 лева, а по отношение на дъщерите в отхвърлителната част за сумите от по 12000 лева, и предявените искове следва да бъдат уважени до посочените суми. Върху тези обезщетения следва да се присъди законната лихва от деня на увреждането -18.02.2020 г. до окончателното плащане.
Предвид изхода на спора и след като ищците са освободени от заплащане на държавните такси по делото, ответникът дължи заплащане на същите на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и изчислени върху уважените части от предявените искове за първа и касационна инстанция в полза на бюджета на съдебната власт и в размер на общо 3140лв. На ответника с оглед на отхвърлителната част следва да се присъдят от общо направените разноски за първа инстанция сумата от 6701лв., както и сумата от 2752лв. за въззивна инстанция или общо от 9453лв. На касаторите/ищци/ се дължат разноски с оглед на уважената част от исковете и следва да се присъдят в размер на 60лв.-разноски за вещо лице/от общо 300лв./ и след като няма доказателства за направени други разноски по делото.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1 от 04.01.2023 г. на Окръжен съд – Русе, постановено по в.гр.д. № 605/2022 г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която след частична отмяна на решение № 81 от 18.04.2022г. по гр.д.№ 532/2021г. на Районен съд - Бяла, е отхвърлен искът на Ф. Р. М. против „В. А.“ ЕООД за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука за сумата над 5000 лева до присъдените 16 000 лева, както и са отхвърлени исковете на Г. Б. М., Г. Б. А. и Р. Б. Р. против „В. А.“ ЕООД по чл. 200 КТ, за размери от по 12 000лв. за всяка от тях, както и изцяло за разноските и държавната такса по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ ***, да заплати на Ф. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ допълнително сумата от още 11 000 лв. /в общ размер от 16 000 лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на съпруга й Б. Р. М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 18.02.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ ***, да заплати на Г. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на баща й Б. Р. М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 18.02.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ ***, да заплати на Г. Б. А., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на баща й Б. Р. М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 18.02.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ ***, да заплати на Р. Б. Р., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на баща й Б. Р. М., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 18.02.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС дължимите държавни такси за производството в размер на 3140 лв.
ОСЪЖДА „В. А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в с. Ц., обл. Р., ул. „Н. О.“ *** да заплати на Ф. Р. М., Г. Б. М., Г. Б. А., Р. Б. Р., с горепосочените данни, сумата от 60 лв. - разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Ф. Р. М., Г. Б. М., Г. Б. А., Р. Б. Р., с горепосочените данни, да заплатят на „В. А.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 9453 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец“.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________